Решение по дело №642/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

 

Същото е образувано по искова молба на Д. Р. Г., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие „Атлант“ към Затвора - [населено място], чрез адв. И. М. от ВТАК, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП, [населено място], с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. чл. 4 от ЗОДОВ.

Първоначално с исковата молба от ищеца се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер [рег. номер]. за периода от 08.12.2018 г. до 27.12.2019 г., причинени му от незаконосъобразното поведение на служители на ответника в Следствения арест в [населено място], като впоследствие с молба вх. №5003 от 25.11.2024 г. /л. 127 от делото/ е извършено изменение на петитума на иска исковата претенция за неимуществени вреди е намалена на 4 000 лв. за периода от 22.08.2019г. до 19.12.2019 г., ведно с лихвата от 20.12.2019 г. Според исковата молба същите се изразяват в пребиваване в унизителни и нехуманни условия – неосигуряване на минимално необходимите битови и санитарно – хигиенни условия, недостатъчна свободна жилищна площ (пренаселеност), дървеници в спалните помещения, лоша хигиена в килиите и на задържаните лица, липса на постоянен достъп до слънчева светлина, течаща вода и санитарен възел, липса на проветрение, отопление и на спални принадлежности в килията, липса на престой на открито, достатъчно хранене и двигателна активност в ареста за посочения период.

В исковата молба се твърди, че при изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в следствения арест в [населено място] килията била тясна, без прозорци, без достъп на слънчева светлина, с денонощно включена изкуствена светлина, без санитарен възел и течаща вода, поради което всички задържани удовлетворявали физиологичните си нужди в кофи или шишета, вкл. пред другите задържани. Посочва, че килията била с постоянна влага, пребиваващи в нея били четирима. Не бил осигуряван престой на открито, нито разходка „на каре“. Поради липсата на прозорци през летния сезон било непоносимо горещо, а през зимата неописуем студ, килиите не се почиствали, не се обезпаразитявали и миришели на урина. Дюшеците били стари, мръсни и прашни, наситени с дървеници и бълхи, чиито ухапвания и последвалите обриви и сърбеж му създавали допълнителен дискомфорт; спално бельо липсвало, а хигиената на задържаните била изключително лоша и се почиствали с влажни кърпи. Всичко това рефлектирало негативно върху човешкото му достойнство, унижило го и му причинило душевни и емоционални страдания, унижение, срам, неудобства и психически стрес, значително надвишаващи неизбежното ниво на тези преживяване, до които би било нормално да доведе прилагане на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Позовава се на разпоредби на ЗИНЗС, решения на ЕСПЧ на човека и на съдебна практика на национални съдилища.

В открито заседание, ищецът лично от залата в Затвора – Ловеч чрез осъществена видеоконферентна връзка, и чрез адвокат М. в съдебната зала на АСВТ, поддържа иска и моли съдът да уважи претенцията за неимуществени вреди в претендирания размер. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, в представеното становище вх. №4697/08.11.2024г. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк О., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. В становището е направено възражение за погасяване на исковата претенция по давност за периода 08.12.2018 г.-21.08.2019 г. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВТОП дава заключение за частична основателност на исковата претенция поради недоказаност на вреди вследствие на нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията и телефонните разговори. Предлага искът да бъде частично уважен.

 

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Д. Р. Г. е задържан в Следствения арест в [населено място] на 09.12.2018 г., първоначално за срок до 72 часа с Постановление № 2536/09.12.2018 г. на прокурор от ОП – В. Търново, а в последствие и във връзка с взета по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № 569/2018 г. по описа на РУ – Павликени.

В изпълнение на разпореждане [номер]/2018 г. на наблюдаващия прокурор на 27.03.2019 г. обвиняемият Г. е изпратен в Психиатричното отделение на Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода към Затвора – [населено място] за извършване на двойна съдебно – психиатрична експертиза.

В ареста е върнат на 13.09.2019 г.

На 19.12.2019 г. е приведен от ареста в [населено място] в Затвора [населено място] за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Като писмени доказателства по делото са приобщени представените писмен отговор вх. № 3949/25.09.2024 г. на Началник ОС“ИН“, [населено място] и становище на главния директор на „ГДИН“ с вх. №4997/08.11.2024г., ведно с приложените към тях доказателства.

В хода на съдебното производство са представени писмени доказателства от които се установява пребиваване на ищеца в следствения арест- [населено място], както и декларации за отказ от престой на открито или определеното за целта помещение в района на ареста; ксерокопие на извадки от дневник за разпределение на задържаните лица по килии; копие от тетрадка за извършване на дератизация и дезинсекция в Ареста – В. Търново, копие на извадка от амбулаторна книга с данни за извършвани медицински прегледи на лицето, Заповед №Л-330/20.06.2018 г. на началник сектор „Арести“ за определяне на правила за вътрешния ред и разпределение на времето в ареста в гр. В. Търново.

За доказване на релевантни по делото факти и обстоятелства са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Д. Д. П. – служител в ГД „ИН“ и св. А. Х. Х. – пребивавал в ареста във гр.В. Търново.

В своите показания св. П. посочва, че познава ищеца от престоя му в следствения арест във [населено място] през 2018-2019 г. и дава информация относно условията за живот в килиите, за здравното обслужване в ареста и почистването. Посочва, че арестът разполага с 11 броя спални помещения (килии), идентични помежду си, всяка с площ от 8 кв. м. с легла и маса с два стола. Не си спомня конкретните килии, които ищецът е обитавал, но заявява, че максимум се настаняват по двама човека, а когато е наложително се настанява трети и четвърти човек в килията, като повече от четирима човека няма в килията. Свидетелят твърди, че всяка една килия има луминесцентно осветление, което е включено 24 часа, естествената светлина в спалното помещение нямало, но срещу всяка килия имало прозорец, който се отваря и в 80 % от времето спалното помещение било отворено като е отворена плътната врата, а стои решетката. Отоплението и охлаждането става чрез коридора, в който са разположени климатиците (4 броя). Свидетелят заявява, че в килиите нямало вода и санитарен възел, в ареста имало две тоалетни с един писоар и баня, като задържаните лица при всяко едно почукване се извеждали до тоалетната, изчакват ако има хора по коридора, или ако са заети и двете тоалетни. Банята представлявала помещение 4 кв.м., на което на тавана имало монтирана тип слушалка-душ и се ползвала по график - два пъти седмично, но при поискване на всеки задържан е осигурявана възможност да ползва банята. Твърди, че плановата разходка и престой на открито се осъществявала на горния етаж на ареста, което представлявало закрито помещение с два отваряеми прозореца, лятото отваряли трети прозорец, за проветрение, където задържаните се разхождали по график. При отказ на задържаното лице да излезе се попълвала декларация. По повод на оплакванията за дървеници св. П. посочва, че след докладна записка от медицинското лице изготвял документ, с който се инициира ДДД обработка на помещението. В тази връзка отбелязва, че имали договор с външна фирма, но от няколко месеца служители на ГДИН са преминали обучение и са сертифицирани да извършват дезинфекция. Свидетелят не помни конкретно ищецът Д. Г. да е воден до медицинското лице, но ако е заявил такова желание със сигурност е бил заведен и имало документ, в който може да се провери това. Не помни нищо конкретно във връзка с емоционалното му състояние, но заявява, че при поискване на задържания се осигурява психологическа помощ. Не се сещам за някаква по-изразена емоционалност на Г.. Според показанията на този свидетел имало спални помещения, които са за непушачи и ако задържан човек изяви желание да бъде настанен в килия на непушачи, се настанява в такава килия. Прави описание на килията, която се почиствала от настанените в помещението ежедневно, а при отказ да чистят ги убеждавали. Всяка седмица по два пъти се сменяло постелъчното бельо. Според свидетеля текущ ремонт на ареста се извършвал постоянно, дори и в момента, но основен ремонт не е правен. Отбелязва, че през 2019 г. отговарял за конвоирането на задържаните и имал преки впечатления за условията в ареста, а след 2020 г. е служител в Ареста и нямало никакви промени в килиите през всички години.

Според показанията на втория разпитан по делото свидетел – св. Х., условията в ареста в [населено място] са много лоши, баните са общи помещения, които е неудобно да се използват от много хора едновременно. Посочва, че в спалното помещение няма течаща вода и санитарен възел, а при почукване на вратата при възможност задържаните са извеждани от съдебната охрана до съответните санитарни помещения. Потвърждава наличието на дървеници като е виждал да пръскат Помещенията нямали проветрение, а разходката била на третия етаж на карето. Престоят на св. Х. в ареста бил през 2019 г. и продължил към една година. Сочи че е виждал ищеца Д. Г. да плаче, както и ухапванията му от дървениците, но макар да е търсел медицинска помощ, никой не обръщал внимание. Не му е известно на ищеца да е даван крем за мазане. В килията били по двама или по трима задържани.

Показанията на тези свидетели съдът ще обсъди ведно с останалите доказателства по делото в мотивите на настоящото решение.

Следва да се посочи, че с Определение № 617 от 21.02.2025 г. по настоящото дело съдът е заличил като свидетел лицето П. Й. З. поради това, че същото не може да бъде намерено на нито един от известните и регистрирани в системата БДН адреси, за което е уведомен ищецът. По искане на ищеца е бил допуснат до разпит и още един свидетел, а именно В. Н. В., който поради нередовно призоваване и съгласие на страните също е бил заличен като свидетел.

Допуснатият по искане на ответника свидетел Д. П. – главен надзирател в ареста във В. Търново също не е разпитан по делото поради отказ от страна на процесуалния представител предвид служебно известните факти, за които същият ще свидетелства.

С определение от о.с.з. на 12.03.2025г. съдът е обявил за служебно известни и ненуждаещи се от доказване следните факти относно санитарно – битови условия в Ареста във Велико Търново за периода на исковата претенция: В ареста има еднотипни спални помещения с размер 8 [жк], без естествена светлина, килиите са осветени с луминесцентно осветление. Вентилацията се осъществява когато няма движение в коридора, като се отваря плътната врата на спалното помещение към коридора – т.е. чрез коридора. В килиите няма санитарен възел и течаща вода. Тоалетните в ареста са две общи отделни помещения, достъпът до които се осъществява при поискване и възможност. Разходка на открито се осъществява в т. нар. „каре“ – стая на последния етаж на Ареста с два прозореца. Почистването на помещенията се осъществява на доброволен принцип от задържаните.

 

Въз основа на така приетото от фактическа страна въз основа на описаните по – горе доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е допустим, като предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни административни действия и бездействия на служители на ответника - Г. Д. "Изпълнение на наказанията" - [населено място] при пребиваването му в следствения арест в гр. В. Търново, където ищецът пребивавал временно поради задържането му под стража.Т.е. претендираното увреждане е в Ареста в гр. В.Търново, искът е предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

Със становището от 08.11.2024г. на главния директор на ГДИН /л.60 от делото/ е направено възражение за изтекла погасителна давност на ищцовата претенция за периода от 08.12.2018 г. до 21.08.2019 г. доколкото искът е предявен на 22.08.2024 г. В тази връзка е последвала молба вх. №5003 от 25.11.2024 г. /л.127 от делото/ на ищеца за изменение на иска от 7 000 лв. на 4 000 лева и оттегляне на исковата си претенция за периода от 08.12.2018 г.-21.08.2019 г. С протоколно определение от открито съдебно заседание на 15.01.2025г. и по повод молбата от 25.11.2024г. на ищеца, съдът е оставил без разглеждане и прекратил производството в частта за претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева от престоя на ищеца в ареста за периода от 08.12.2018г.-21.08.2019 г.

С оглед на горното, претендираното от Д. Г. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престоя в Следствения арест в [населено място] е за периода от 22.08.2019 г. до 19.12.2019 г. (120 денонощия) и е в размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2019 г. След изменение на петитума на исковата молба, съдът приема, че искът е предявен в петгодишния давностен срок и е допустим.

Разгледан по същество е частично основателен по следните мотиви:

Според твърденията на ищеца в исковата молба неимуществените вреди се изразяват в унизително отношение и нечовешки условия, причинени му в резултат на лоши санитарно-хигиенни и битови условия при пребиваването му в Следствения арест в [населено място] за периода от 22.08.2019 г. до 19.12.2019 г. /120 денонощия/, а именно: недостатъчно жилищна площ в килиите, в които бил настаняван; дървеници в спалните помещения; липса на постоянен достъп до слънчева светлина, течаща вода и санитарен възел; липса на проветрение, отопление и на спални принадлежности в килията, липса на престой на открито и двигателна активност в ареста за посочения период, лиша хигиена в килията и на задържаните лица. Според съда, всички основания са доказани по делото, с изключение на твърденията за липса на отопление, спални принадлежности и лоша хигиената в спалните помещения.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишението от свобода и задържаните под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултата на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като ал. 5 на същата въвежда оборима презумпция за наличие на неимуществена вреда за лице, което е адресат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС.

Нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС съдържа забрана за подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение на лишените от свобода и задържаните под стража. В същото време алинея 2 от същата съдържа законова презумпция за наличие на нарушение на чл. 3, ал. 1 когато липсва достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Следователно, специалният закон съдържа различни правила както за установяване на незаконосъобразно бездействие на администрацията – тежестта да докаже изпълнението на изискванията на закона е за ответника, така и за наличието на неимуществени вреди от нарушението – те се предполагат до доказване на противното, като отново именно ответника следва да установи липсата на въздействие върху психиката на ищеца. Като краен извод следва, че за уважаване на иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, е достатъчно да се установи поставянето на задържаното лице в условия, при които липсва което и да е от нормативните изисквания, свързани с задължението за осигуряване на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване или необоснована употреба на помощни средства.

Видно от представения от ответника копие на дневник за разпределение на задържаните лица по килии, по време на пребиваването си в следствения арест в [населено място] Д. Р. Г. е бил настаняван в различни спални помещения /№ 1,2, и 6/ в периода от 22.08.2019 г. до 19.12.2019г., когато е приведен към затвора за изпълнение на влязлата в сила присъда.

Не са спорни обстоятелствата и съдът ги е обявил за ненуждаещи се от доказване (потвърдени и в писмения отговор на ответника), че килиите са с размер 8 [жк], без естествена светлина, доколкото са осветени вътре с луминесцентно осветление; лисата на свеж въздух в спалните помещения, доколкото всъщност вентилацията се осъществява само когато няма движение в коридора, като се отваря плътната врата на помещението (т.е чрез коридора), както и че в килиите няма санитарен възел и течаща вода, а тоалетните в ареста са две общи отделни помещения, достъпът до които се осъществява при поискване и възможност. Почистването на помещенията се осъществява на доброволен принцип от задържаните. Признава се от ответника и че на задържаните се предоставя разходка на открито, представлява в т. нар. „каре“ – стая на последния етаж на Ареста с два прозореца. В своите показания св. П. и св. Х. също потвърждават, че в арестантските помещения в [населено място] няма течаща вода, естествена светлина и санитарен възел, а задържаните ползвали общи санитарни помещения и ако в коридора нямало движение, ги извеждали до тоалетна, а разходките били в една стая на последния етаж с два прозореца, а през лятото отваряли и трети такъв. Св. П. потвърждава и че почистването на спалните помещения ставало от настанените в килията. Свидетелските показания в тази си част следва да се кредитират доколкото съдържат данни за лошите условията в килиите на ареста, отнасят се за процесния период, а свидетелите имат непосредствени впечатления от обстановката там и освен това тези обстоятелства са потвърдени от ответника в отговора на ИМ и са обявени за безспорни по делото.

Описаните битови и санитарни условия на живот в Ареста в [населено място] не покриват установените нормативни изисквания за осветление и проветрение, за достъп до санитарен възел и течаща вода, разходката в затворено помещение с отваряеми прозореца и наличието на дървеници и бълхи изключват извод за хуманно третиране на задържаните, поради което винаги обосновават извод за нарушение на чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ. Всичко гореказано (което е безспорно като факт реално) мотивира съдът да приеме, че условията в Ареста в Търново за процесният период на престой нарушават съществено редица нормативни изисквания:

В част четвърта на ЗИНЗС законодателят регламентира реда за изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража". Според чл. 240, ал. 1 от ЗИНЗС, приложими спрямо изпълнението на тази мярка са разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода и доколкото друго не е изрично предвидено. В част втора-Изпълнение на наказанието лишаване от свобода, гл. Осма „Места за лишаване от свобода“, р. І от закона се установява следното: съгласно чл. 40, ал.2, т.1- поправителното въздействие върху затворниците се осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве, и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените. В чл.43, ал.2-4 от закона се уреждат материалните условия, на които трябва да отговарят местата за лишаване от свобода. Според тези законови постановки: ал. (2) Всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица; ал. 4, (предишна ал. 3) Горепосочените общи изисквания, заложени в закона са доразвити в ППЗИНЗС, където в чл. 20, ал. 2 се установява, че в спалните помещения следва да има осигурен пряк достъп на дневна светлина и проветряване и че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Според чл. 96, ал. 2 от ППЗИНЗС, помещенията, устроени като наказателни килии /каквито се явяват арестанските помещения/, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло. Съдът приема, че е налице доказаност на твърдените аспекти на нарушение на условията на жилищната среда, съгласно чл. 3, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото не спорно, че в Ареста липсва пряк достъп до слънчева светлина и проветрение.

Разпоредбата на член 20, ал. 3 от ППЗИНЗС гласи, че на лишените от свобода следва да се осигури постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. С ИМ да претендира настъпване на неимуществените вреди от лошите условия в ареста във гр.В.Търново поради липсата на санитарен възел и течаща вода. Тези обстоятелства съдът приема за признати и от самия ответник, който не спори, че в спалните помещения няма санитарни възли и постоянен достъп до течаща вода, и се потвърждават от показанията на св. Х. и св. П., които съдът кредитира в тази част. От показанията на свидетелите се установява, че има случаи, в които сигнал се подава едновременно от няколко килии и се налага да се изчаква. Необходимостта от извеждането на арестантите във всеки отделен случай до тоалетната и то само при обективна възможност за това, несъобразена с физиологичните нужди на всеки арестант, включително и на ищеца безспорно нарушава нормативно посоченото изискване. Твърденията на ответника, че достъп до тоалетна и течаща вода е осигуряван, не изпълняват изискването на закона ползването им да се осъществява в спалните помещения. Това, че има правила, които установяват режим на ползване на тоалетна, която е обща, както и винаги при възникване на нужда, не променя извода на съда за неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода. С оглед доказаността на този фактор от условията, при които престоява Г. в ареста във В. Тръново следва извода, че той също имат негативен ефект за него, като съдът приема извода, че през спорния период на задържане на ищеца в помещенията от следствения арест в град В.Търново на същия не му е осигурявана реалната възможност да облекчава естествени физиологични нужди в намиращ се в килията санитарен възел и е нямал постоянен достъп до течаща вода. Съгласно трайната практика на Европейския съд по правата на човека „достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство. Не само, че хигиената е неразделна част от уважението, което тези лица дължат на телата си и на другите, с които те споделят помещения, особено за дълги периоди от време, но тя също представлява предпоставка за запазване на здравето. Наистина хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения или на възможността за поддържане на тялото на човек чисто.” – Н. срещу България. След като компетентния съд приема за нарушение на чл.3 от Конвенцията липсата на санитарни помещения в килиите, то това обстоятелство представлява забраненото и от Конституцията на Република България и закона нечовешко и унизително отношение към задържания, респективно нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. От друга страна, оплакванията на ищеца относно лошите хигиенни навици на задържаните лица в исковия периода е въпрос на лично отношение на обитателите и няма как да се вменяват в неизпълнение на задължения на администрацията. Въпреки това, установената липса на санитарен възел с течаща вода в самото помещение, неминуемо е от предпоставките водещи до дискомфорт и неудобство за задържаното лице, поради което основателно се явява оплакването на ищеца за нарушение на чл. 3, във вр. с чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС.

Следващите фактори на средата, чрез който се обосновава нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, е твърдението за неосигуряване на престой на открито и за разходки на открито на задържаните лица.

Съдът приема за доказани по безспорен начин тези фактори на условията на средата, в които е поставян Г., което се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и от признанията на ответника, съдържащи се в писмения отговор. Тези доказателства еднопосочно сочат на липса на възможност за проветрение с естествен въздух и липса на естествена светлина в килиите в Ареста във В. Търново, тъй като помещенията нямат изградени прозорци на стената, а достъпът на проветрение и светлина е опосредена.

Доказана е и претенцията на ищеца за неимуществени вреди, в резултат на неосигуряване на задържания на условия за двигателна активност чрез престой на открито в специално определено за целта място, с продължителност не по-малко от един час на ден. Тази претенция е доказана за всички дни от процесния период с изключение на един - 04.09.2019 г., доколкото е представена декларация, изхождаща от ищеца, за отказ от ползване на престоя на открито /в помещение/ за този ден. Съдът приема в частност, че фактите, удостоверени с този документ не са оборени със събраните гласни доказателства. Останалите представени от ответника декларации за отказ от извеждане на дати 15.08.2019 г., 03.08.2019 г., 03.02.2019г.16.03.2019г., 30.12.2018 г. са неотносими към исковия период. Въпреки това, съдът намира, че в случаите, в които ищецът не е отказвал да бъде изведен на разходка, не му е било осигурено правото на престой на открито. Условията за престой на открито – стая на друг етаж с прозорци с решетки - не отговарят на изискванията на закона. Разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. По аргумент на чл. 240 и чл. 256, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, такова право имат и задържаните лица. Престоят на открито означава възможност за задържаните лице да бъдат извън сградата, под естествени атмосферни условия, с възможност за подслон ако същите са неблагоприятни. Привеждането от една стая в друга, с разликата, че последната има отварящи се прозорци, не е престой на открито. В решението Н. срещу България Европейският съд по правата на човека приема, че за упражненията на открито трябва да бъде осигурено достатъчно пространство, като физическите характеристики на външните съоръжения за упражнения също имат значение. Даден е пример за двор за упражнения, който е само два квадратни метра по-голям от килията, заобиколен е от стени с височина от три метра и има отвор към небето, покрит с метални пръти и дебела мрежа, като този двор не предлага на затворниците подходящи възможности за почивка и възстановяване. След като описаното в решението пространство за упражнения на открито е двор и въпреки това не удовлетворява изискванията на Конвенцията, то на по-голямо основание стая с прозорци също не представлява място за упражнения на открито, което ответника е длъжен да осигури по силата на българското законодателство и международните стандарти. Поради това съдът взема предвид тези обстоятелства при преценката за кумулативното въздействие на условията на задържането върху ищеца. Горното категорично сочи за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

За доказано съдът намира и наличието на дървеници в килиите, като в своите показания св. Х. заявява, че по времето, когато с ищеца са били в една килия, дървеници е имало. Този факт се потвърждава и от св. П., според показанията на който е получавал оплаквания от задържаните за наличието на дървеници в килиите, поради което са били инициирани обработка на помещенията. От представеното от ответника копие на амбулаторна книга за регистрираните амбулаторни прегледи на задържаните лица се установява, че при извършени медицински прегледи на ищеца Г. през релевантния период са констатирани ситни обриви. Това че са предприемани мерки по обработване на помещенията в ареста против паразити, насекоми и всякакви други вредители, видно от представеното копие на част от тетрадка за извършвана регулярна дезинсекция и дератизация, не променя горните изводи. Именно необходимостта от честа дератизация и дезинсекция доказва, че в арестантските помещения е имало зачестени случаи на ухапване от дървеници, което определено е довело до дискомфорт на ищеца. Фактът за извършено ДДД третиране ежемесечно през 2019г. определено сочат на изпълнение на задължението за поддържане на безопасна среда, но именно фактът, че те се извършват толкова често, потвърждава твърдението на ищеца за тяхното наличие.

Съдът намира за доказано по основание и оплакването на ищеца за неосигуряване на минимална жилищна площ при престоя му в ареста в [населено място]. По силата на общите принципи залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на Арест [населено място] е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода и задържаните под стража. ЕКПЧОС е ратифицирана от Република България, поради което, и на основание чл.5, ал.4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл.3 от Конвенцията представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Безспорно е, че площта на арестните помещенията е 8 кв.м., т. е. с капацитет до 2-ма задържани. Ищецът не сочи броят на задържаните лица, с които е бил настанен в помещение, но от събраните по делото доказателства се установява, че превишението на необходимите за пребиваване не по-малко от 4 кв. м. площ на един задържан (чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС) не е било през целия период на престоя му в ареста в [населено място]. От приложения Дневник за разпределение на задържани лица по килии се установява, че в периода от 22.08.2019 г. до 26.08.2019 г. /4 денонощия/ ищецът е настанен в килия №1, където е бил само с още един задържан – П. Й. З.. На 26.08.2019 г. е преместен в килия № 2 и е останал там до 04.09.2019 г. /8 денонощия/, където също е пребивавал само с още едно лице – Д. Н. И.. В периода 04.09.2019 г. до 27.09.2019 г. /23 денонощия/ ищецът е настанен в килия № 6 заедно с още двама задържани - Б. А. А. и А. Х. Х.. За периода от 27.09.2019 г. до 14.11.2019 г. /48 денонощия/ в килия № 1 са били общо трима или четирима задържани – ищецът, Б. А., А. Х., като от 01.11.2019 г. до 04.11.2019 г. при тях е настанен още М. И., а от 06.11.2019 г. до 07.11.2019 г. е настанен А. А.. В периода от 14.11.2019 г. до 19.12.2019 г. ищецът отново е в килия № 2, където само за дните от 14.11.2019 г. до 03.12.2019 г. /19 денонощия/ са общо трима задържани в помещението - ищецът, К. Р. и А. С. /до 02.12.2019 г./, съответно А. Х. Х. /за 02.12– 03.12.2019 г./. В периода от 03.12.2019 г. до напускането на ареста на 19.12.2019 г. /16 денонощия/ ищецът е останал в килията само със задържания А. Х. Х..

При това положение, съдът приема, че при съобразяване общата площ на помещенията, в които е пребивавал от 8 кв.м, за част от исковия период е спазена квадратурата от 4 кв. м. на едно задържано лице /за 28 денонощия/. Установената пренаселеност в килия №1, № 2 и №6 в следствения арест – Велико Търново, в които е настанен ищецът през част от времето или за 92 денонощия (от общо 120 денонощия за исковия период) е била близо три пъти по-малка от минимално допустимия размер - 4 кв. м., което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. Не е проведено специално нарочно доказване на емоционалните преживявания, които липсата на тази жилищна площ е произвела у ищеца, но съдът счита, че самия факт установен по делото, сочещ за непредоставяне на такава минимална площ за обитаване, води до извода, че при всяко психично здраво човешко същество липсата на минимално пространство, което да му позволява спокойно биологично съществуване би произвела негативните емоционални преживявания, които ищецът твърди, че е преживял и би основал извод за наличие на унизително отнасяне. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Тези факти (на обитаване на пренаселени килии) са достатъчни, за да се приеме, че в посочените по-горе периоди, администрацията е поставила ищецът в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Изложените в писмения отговор на ответника доводи относно статута на сградата, в която е разположен ареста, са без правно значение за спора. Независимо дали сградата е културна и историческа ценност или не, държавата е длъжна да осигури минимални условия за пребиваване на задържаните лица, отговарящи на закона и международните стандарти. От събраните по делото доказателства не се установява изпълнение на това задължение, поради което и ответника като представител на държавата следва да понесе отговорността за неизпълнението.

От друга страна, съдът намира за неоснователни оплакванията на ищеца за липса на хигиена в килиите. Почистването на спалните помещения се извършва от задържаните лица, съгласно чл. 176, ал.1 от ППЗИНЗ. При поискване от тяхна страна охраната им е предоставяла препарати и други помощни средства за почистване, поради което съдът намира, че ответникът е поддържал добра хигиена в помещенията.

Относно твърденията в исковата молба за липса на достатъчно осигурена храна в ареста в [населено място] съдът приема, че от страна на щеца не са онгажирани доказателства за това, като свидетелят посочен от страната не установява подобни факти.

Не са подкрепени с доказателства и оплакванията на ищеца, че в разрез с разпоредбата на чл. 272, т. 1 от ППЗИНЗС администрацията не е предоставила никакви спални принадлежности през времето на престой. Липсват конкретни факти в тази насоки и в показанията на разпитания по искане на ищеца св. Х., които не дават информация за тези оплаквания в исковата молба. Установи се също, че арестните помещения в Ареста в [населено място] са били отоплявани чрез климатици, разположени в арестния коридор, към който вратите на килиите са имали отваряема част, а ищецът не ангажира доказателства за твърдението си, че помещенията не са били отоплявани през зимата, поради което и съдът намира това му твърдение за недоказано.

Независимо от горното, предвид безспорно установените липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в арестантското помещение, възможността за двигателна активност, за естествено проветрение и пряк достъп на естествена слънчева светлина, неосигурената минимална жилищна площ през част от пребиваването в ареста и наличието на дървеници, означава, че ищецът е поставян в условия, които не отговарят на изискванията, въведени от българския законодател в ЗИНЗС. С поставянето при такива условия съдът приема, че не само се превишава нормалния праг на тежест /строгост/, присъщ на мярката – задържане под стража, а и на условия, които сочат на значително затруднение при удовлетворяването на естествени човешки потребности, каквито са потребностите от светлина, въздух, физиологични потребности, двигателна възможност чрез престой на открито. Тези неблагоприятни битови и хигиенни условия освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към задържаните лица, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. Всички наведени аспекти в своята съвкупност, безспорно имат негативно влияние върху психиката на задържаното лице, т.е. то търпи неимуществени вреди, изразяващи се в психическо и физическо неудобство, дискомфорт. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че ищецът Т. П. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Съгласно чл.284, ал. 2 от ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Т.е. за определяне размера на дължимото се обезщетение от значение са редица обстоятелства, като интензитета на търпените негативни емоционални състояния, продължителността на търпене на неблагоприятните условия на пребиваване в ареста и др.

Според редицата решения, постановени от ЕСПЧ в Страсбург против България, Съдът винаги отбелязва, че следва да се извършва глобална преценка дали така визираните от търсещия обезщетението аспекти на условията, при които е изтърпявано наказанието „лишаване от свобода”, водят до нарушение на първо място на разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС /наричана по-долу Конвенцията/, която съгласно чл.5, ал.4 от Конституция има предимство пред законовите норми на вътрешното право, ако последните му противоречат.

По делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания, но липсата на подобна цел не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС (решение от 09.06.2005г. И. срещу България, решение от 15.07.2002г. К. срещу Р.). Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти неминуемо водят до потискане, унижаване, и неблагоприятно засягане на личността. При отчитане на кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставен ищецът в следствения арест през заявения период, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, емоционално и морално страдание, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение "задържане под стража".

За ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл.284 от ЗИНЗС е ирелевантно обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на арестантските помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в арестите - необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на вреди (неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности), което засягане следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност. Липсата на ресурси или други структурни проблеми не са обстоятелства, които изключват или намаляват отговорността на държавата, тъй като задължение на държавата е да организира своята пенитенциарна система по начин, който не води до поставянето на лишените от свобода и задържаните под стража лица в унижаващи човешкото им достойнство условия, независимо от финансовите или логистични затруднения /Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото "Н. и други срещу България"/. Още повече че разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС по императивен начин регламентира, че всеки арест трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

Обезщетението за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 4 000 лв./ подлежи на определяне от съда по справедливост на основание чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) по препращане от §1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.284, ал.2 от ЗИНЗС. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Настоящият състав намира, че при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и практиката на Европейския съд по правата на човека. Този съд при спазване на същите принципи за справедливост многократно определя обезщетения на осъдени лица за лошите условия в затворите в Република България, които до голяма степен съвпадат и с условията в ареста в [населено място]. Така например в пилотното решение Н. и други срещу България на г-н Н. е присъдено обезщетение от 6 750 евро /13 230лв./ за период от 3 години и 10 дни или 11,97лв. на ден. Тази сума съдът приема за справедливо дневно обезщетение.

При изчисляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява, че искът е доказан само за част от твърдените нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, а установената пренаселеност в килията не е за целия исков период, а само за 92 денонощия от общо 120 денонощия, прекарани в ареста. Присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди не следва да се превръща в прекомерна санкция за затворническата администрация, която стриктно и при спазване на законовите си задължения и правомощия е осигурила на ищеца други благоприятни аспекти на тези условия, което също следва да се съобрази при преценката на кумулативното въздействие на тези условия. С оглед на горните обстоятелства, като справедлив размер на това обезщетение настоящият състав приема сумата от 1 285 лева за периода от 22.08.2019 г. до 19.12.2019 г. Исковата претенция за сумата над 1 285 лева до пълния заявен размер от 4 000 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Следва да бъде уважено и заявеното искане за присъждане на лихва върху сумата на обезщетението, считано от 20.12.2019 г., когато ищецът е бил освободен от Ареста в [населено място], до окончателното изплащане на сумата, съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, според което при незаконни действия или бездействия на административните органи началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е моментът на преустановяването им.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на адвокат М. като пълномощник на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.08.2024г., е вписана уговорка за осъществяване на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1,т. 2 от Закона за адвокатурата. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. адвокатското възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска или такова в размер на 225 лева при съобразяване на чл. 8,ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), както и на ищеца разноски в размер на 10 лв. за държавна такса.

Направеното искане от ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, в т. ч. внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако ищецът е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В тази хипотеза по аргумент от цитираната разпоредба на ответника не се дължат разноски, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с адрес [населено място], [улица], да заплати на Д. Р. Г. с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие „Атлант“ към Затвора - [населено място], сумата в размер на 1 285лв. (хиляда двеста осемдесет и пет лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди при престоя в следствения арест в [населено място] за периода от 22.08.2019 г. до 19.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 20.12.2019 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ искова молба на Д. Р. Г. с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие „Атлант“ към Затвора - [населено място], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [населено място], за сумата над 1 285 лева (хиляда двеста осемдесет и пет лева) до пълния заявен размер от 4 000 лева (четири хиляди лева).

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с адрес [населено място], [улица], да заплати на Д. Р. Г. с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие „Атлант“ към Затвора - [населено място], разноски по делото за държавна такса в размер на 10 лв. (десет лева).

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с адрес [населено място], [улица], да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат И. Т. М. от АК – Велико Търново с ЛН **********, служебен адрес в [населено място], ***, адвокатско възнаграждение в размер на 225 лева (двеста двадесет и пет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.