Решение по дело №181/2019 на Административен съд - Сливен

                                Р Е Ш Е Н И Е № 138

 

                                                               

 

 

 

гр. Сливен, 10.07.2019 г.

 

                                                               

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

 

 

 

 

при секретаря Николника Йорданова и с участието на прокурора ........., като разгледа докладваното от съдията Бозукова адм. дело № 181/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 

 

Съдебното производство е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)

 във вр. с чл.19 ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

 

 

 

Образувано е по жалба на мл. и. Е.П.М., з. дл. н. п. ст. в А. Сливен към РСИН Сливен в. к. при ОС "Изпълнение на наказанията" гр. Бургас срещу Заповед № 137/11.04.2019 г. на Началник на Областна служба "Изпълнение на наказанията" - гр. Бургас, с която на основание чл.16а ал.1 т.5 предл. трето във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС вр. с чл. 197 ал.1 т.1 и чл.194 ал.2 т.3 вр. с чл.198 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗМВР му е н. д. н "м." за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

 

 

 

 

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Оспорващият твърди, че не е извършил нарушение на сл. д.. Моли съда да отмени  оспорената заповед.

 

 

 

 

В съдебно заседание оспорващият лично и с надлежно упълномощен представител – адв. М.К. ***, поддържа жалбата на основанията, посочени в нея. Счита, че от анализа на приложените писмени материали по административно-наказателната преписка може да се направи извода, че оспорващия не е осъществил нарушение на Етичния кодекс. Счита, че заповедта е немотивирана и  моли за отмяната й. Претендира разноски.

 

 

 

 

Ответникът по жалбата - Началник ОС "Изпълнение на наказанията" - гр. Бургас, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – ст. юриск. Ч. изразява становище за неоснователност на жалбата, Сочи, че е административния акт е издаден при спазване на материалния закон и съответства с целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

 

 

 

Административен съд Сливен, след подробно запознаване със събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

    Оспорващият е служител в ОС “Изпълнение на наказанията“ от 24.06.2011 г. Към датата на издаване на оспорената заповед е на дл. „н. “ … ст. в А. Сливен към РС“ИН“ Сливен II к. при ОСИН Бургас, считано от 01.11.2016 г. По време на службата си е н. с п. п. през 2013 г. До датата на издаване на заповедта няма налагано д. н..

Със заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на Министъра на правосъдието е утвърден Етичен кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция “Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, а с декларация от 08.01.2018 г. оспорващият М. е запознат с него /л.41/. На 26.01.2017 г. служителят е запознат и с типова дл. характеристика за дл. „н.“ II - … ст.. /л.21 и сл./

На 19.02.2019 г. оспорващият Е.М., заедно с други трима служители на РСИН Сливен подал сигнал с вх. № Ж-145 до Главния Директор на ГДИН и до и. на Министерство на правосъдието, в който посочил, че при случайно сравняване на положените часове труд в ежедневната н. в. за носене на службата, е установил несъответствия, изразяващи се в извършени през м. 10. 2019 г. поправки, които не отговарят на реално дадените дежурства.

Повод за образуване на дисциплинарно производство срещу оспорващия е протокол от извършена служебна проверка № 370/07.03.3019 г., изготвен от комисия, назначена със заповед №76/25.02.2019 г., в който се съдържат предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение от мл. и. Е.М., изразяващо се в подаване на сигнал до Главен Директор на ГДИН, неспазвайки служебната йерархия и задължението да докладва за извършени нарушения във връзка със службата на пр. н., да спазва субординацията, установена в ГДИН и териториалните структури.

  В образуваното дисциплинарно производство от оспорващия е дадено обяснение вх. №517/29.03.2019 г. /л.18/, прието от н. ОСИН на 29.03.2019 г., в което М. изтъква, че „не е подал сигнал до пр. си н., защото същите са участвали в избора на Гл. н.;  не се счита за виновен“.

 

 

 

 

 

 

Дисциплинарнонаказващият орган, след като се е запознал с материалите по извършената проверка, приел, че м. и. М. е извършил дисциплинарно нарушение и издал оспорената Заповед № 137 от 11.04.2019 г. С нея, на основание  чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР за нарушение, представляващо неизпълнение на служебни задължения във връзка с т. 26  и т.27 от дл. характеристика за дл. н. “ II - … ст. и чл. 32, чл. 66 и чл. 79 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция “Охрана“ и ГД „Изпълнение на наказанията“ на основание чл. 197 ал.1 т.1 и чл.194 ал.2 т.3 и чл.198 ал.1-3 от ЗМВР на М. е н. д. н "м." за срок от шест месеца. За да наложи дисциплинарното наказание, наказващият орган се мотивирал, като приел, че на 19.02.2019 г. М. е извършил неправомерно действие, подавайки сигнал за извършени поправки в ежедневните ведомости за дежурствата на н.-о. с. до Директора на ГДИН, неспазвайки служебната йерархия и задължението да докладва за нарушения на преките началници, да спазва субординацията, установена в ГДИН и териториалните  структури, с което е нарушил т. 26  и т.27 от дл. характеристика за дл. „н. “ II - … ст., както и чл. 32, чл. 66 и чл. 79 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция “Охрана“ и ГД „Изпълнение на наказанията“,  представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения. Приел, че отклонението от изискванията при описаното нарушение е незначително, което може да го квалифицира като маловажно по смисъла на чл.198 ал.1 от ЗМВР, поради което на основание чл.16а ал.1 т.5 предл. трето във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС вр. с чл. 197 ал.1 т.1 и чл.194 ал.2 т.3 вр. с чл.198 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗМВР му е н. д. н "м." за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

          

 

 

 

 

 

 

 

По делото са приобщени Етичен кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция “Охрана“ и ГД „Изпълнение на наказанията“,  утвърден със заповед № ЛС 04-4/02.01.2017 г.,  дл. характеристика за дл.“ н. “ II - … ст., сигнал вх.№ 989/19 от 18.04.2019 г. от Е.М. ***,  писмо изх. № 94-00-56/28.03.3019 г. на Министър на правосъдието, адресирано до оспорващия, както и писмо изх.№ 2652/22.03.3019 г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, адресирано до оспорващия.

 

 

 

 

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка от събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК

, Административен съд Сливен направи следните правни изводи:

 

 

 

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, в рамките на регламентирания от закона срок, а именно четиринадесет дни след съобщаването на оспорения административен акт.

 

 

 

 

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна по следните съображения:

 

 

 

 

Предмет на оспорване пред Административен съд Сливен е Заповед №137/11.04.2019 г. на Началника на Областна служба "Изпълнение на наказанията" - гр. Бургас, с която на м. и. Е.М. е н. д. н "м." за срок от 3 /три/ месеца.

 

 

 

 

 

 

 

 

Оспорената заповед е постановена от надлежен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно правомощията му посочени в чл. 16 а ал. 1, т. 5 ЗИНЗС да налага дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР.

Заповедта е писмена съгласно чл. 210, ал.1 от ЗМВР и е мотивирана, като в нея са посочени подробно фактическите и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание, а именно на основание чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР, във връзка с чл. 197, ал.1, т.1 от ЗМВР. В този смисъл същата не страда от пороци във формата на акта, както неоснователно твърди оспорващия.  

 

 

 

 

 

 

 

Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитирания текст, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.  

 

 

 

Заповедта е издадена при спазване изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание е изслушал държавния служител и е приел писмените му обяснения.

 

 

 

 

Настоящият състав намира, че атакуваната заповед на н. на ОС "ИН"- гр. Бургас е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на приложимото материално право.

В настоящият случай в запведта е прието, че М. е извършил неправомерно действие, подавайки сигнал за извършени поправки в ежедневните ведомости за д. на н.-о. с. до Директора на ГДИН, неспазвайки служебната йерархия и задължението да докладва за нарушения на пр. н., да спазва субординацията, установена в ГДИН и териториалните  структури, с което е нарушил т. 26  и т.27 от дл. характеристика за дл. „н. “ II - … ст., както и чл. 32, чл. 66 и чл. 79 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция “Охрана“ и ГД „Изпълнение на наказанията“, съгласно които служителят трябва да спазва субординацията, лоялността, регламента и организационните норми в процеса на пряката му служебна дейност; своевременно да докладва на преките си началници за нарушения и инциденти, възникнали с него или други служители от ареста при или по повод служебната дейност; да спазва служебната йерархия; при противоречия между колеги, които не могат да бъдат разрешени от самите тях, да търси съдействие на непосредствения ръководител; да поставя пред своя ръководител открито и честно проблемите, с които се сблъсква по време на работа.

По делото не се установява М. да е извършил нарушение на чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР, тъй като не се установява виновно неизпълнение на негово служебно задължение, свързано с осигуряване на охраната и изолацията на задържаните лица. В цитираните в заповедта разпоредби от дл. характеристика и от Етичния кодекс не е въведена забрана за извършване на действия по подаване на сигнал със съдържание и адресати като процесния. Такава забрана е и недопустимо да съществува, доколкото всеки държавен служител е морално задължен да сигнализира компетентните институции за констатирани от него нередности и порочни практики в службата. Обстоятелството, че сигналът не е подаден до п. р. на оспорващия, не представлява неизпълнение на служебни задължения от страна на оспорващия. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че сигналът е подаден от М. без да спазва йерархията и задължението да докладва на пр. си н., тъй като според него същите са участвали в избора на Гл. н., те заверяват графиците и вероятно са били подведени. При тези данни съдът приема, че правилно служителят не е уведомил пр. си н. за откритото нарушение при водене на ведомостта и графика за дежурствата. В хода на съдебното производство са приети като доказателство писма от Министерство на правосъдието и от ГД “ИН“, адресирани до оспорващия, от които е видно, че действително са установени нанесени нерегламентирани поправки в ежедневната н. в. за носене на службата, като резултатът от извършената проверка сочи, че твърденията в подадения от М. сигнал са доказани и са дадени препоръки за отстраняване на допуснатите слабости.

 Отделно от изложеното съгласно чл.116 от Етичния кодекс държавния служител не може да бъде санкциониран поради факта, че е докладвал за случай на нарушение на професионалната етика, освен ако докладването се окаже злонамерено или неоснователно. Доколкото в случая е безспорно установено, че подадения сигнал е приет от Министерство на правосъдието и ГД“ ИН“ за основателен, следователно налагането на наказание за подаването му е незаконосъобразно. Съдът приема, че не е допуснато визираното в заповедта нарушение на сл. д... Дисциплинарнонаказаният следва да отговаря само за виновно неизпълнение на конкретни свои служебни задължения, което в процесния случай не се установява.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материално правните норми, което е довело до постановяване на незаконосъобразен акт, който съда следва да отмени изцяло.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и претендирани разноски в общ размер на 510 лева – петстотин лева адвокатски хонорар и десет лева – държавна такса за разглеждане на делото.

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - Сливен

 

                                                                                 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 137/11.04.2019 г. на Началник на Областна служба "Изпълнение на наказанията" - гр. Бургас, с която на основание чл.16а ал.1 т.5 предл. трето във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС вр. с чл. 197 ал.1 т.1 и чл.194 ал.2 т.3 вр. с чл.198 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗМВР на Е.М. е н. д. н "м." за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати в полза на Е.П.М. ***, ЕГН ********** сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляващи разноски по делото.

 

 Решението, на основание чл.211 от ЗМВР, не подлежи на обжалване.

 

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от АПК.

 

 

 

 

 

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: