ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 600
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300602180 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
С Определение № 560 от 25.09.2021 г. по ЧНД № 5575/2021 г. по описа
на Районен съд-Пловдив, е отменено постановление от 06.08.2021г. на
Районна прокуратура-Пловдив, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 385/2020 г. по описа на 4 РУ на
МВР-Пловдив, водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
Срещу така постановеното определение е постъпил протест от
прокуратурата, в който се излагат съображения относно неговата
неправилност. Предлага се отмяна на атакувания съдебен акт, като се
потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Депозирано е и възражение към протеста на прокуратурата от страна на
пострадалата Р.Н., сигналът на която е инициирал образуването на
досъдебното производство. Изложено е становище, подкрепящо атакуваното
определение на първостепенния съд, като са приложени 2 броя писмени
„изявления“ на лица, обозначени като наети от Н. за извършване на
подобрения в къщата, в която се твърди да е осъществено процесното
самоуправство.
1
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите, изложени в протеста
и възражението към него, материалите по делото и извърши проверка за
законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение, намира за
установено от фактическа и от правна страна следното:
Протестът е процесуално ДОПУСТИМ – подаден е от надлежна страна
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по
същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Досъдебно производство е образувано за престъпление по чл.323, ал.1
от НК, извършено на неустановена дата през лятото на 2019г.
За да прекрати наказателното производство, прокуратурата е приела за
установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката Р.Н. живеела заедно с дъщеря си – свид. Р. Н. в гр. П., на
ул. „Д. И.“ № **, ет.*. Цялата сграда, находяща се на посочения адрес, се
състояла от приземен етаж и четири етажа, от които първите три – жилищни,
а последният – четвърти етаж бил предназначен за тавански ателиета.
Собствеността върху ет.* от сградата пострадалата придобила като дарение
от родителите си – покойния й баща И.М. и майка й – свид. З. М., като
последните двама, които живеели на втория етаж, дарили ет.* от сградата на
сина си – свид. В. М.. Тъй като парцелът, в който била построена сградата,
бил достатъчно голям, свид. Р.Н. си построила стоматологичен кабинет въз
основа на учредено от родителите й право на строеж. След смъртта на И. М.
през 2016г. и съгласно ЗН собствеността между приземния, втори жилищен и
четвърти тавански етаж се разпределила в съсобственост между свидетелите
З. М., Р.Н. и В. М., като първата получила 4/6 идеални части от посочените
обекти, а последните двама по 1/6 идеална част от тях. Първоначално всеки
един от тримата имал ключ за съсобствените обекти, като след смъртта на
съпруга си свид. Звездица Мезинева продължила да живее на втори жилищен
етаж в сградата. В течение на времето между свид. Р.Н., от една страна, и
свидетелите З. М. и В. М., от друга, възникнали разногласия относно
ползването на наследените от тях идеални части. Повод за това бил фактът, че
пострадалата направила подобрения в имота във времето, когато свид. З. М.
се намирала при свид. В. М. в САЩ /малко преди смъртта на общия
наследодател И. М./. След завръщането си от САЩ З. М. и В. М. заживели
двамата на втория жилищен етаж, тъй като на третия етаж, собствеността
2
върху която принадлежала изцяло на втория, нямало ток.
Междувременно свид. Р.Н. поискала от майка си и брат си-които заедно
с нея били съсобственици на неподелените обекти в сградата, да й заплатят,
съобразно притежаваните от тях идеални части, направените от нея разноски
за направените подобрения. Свидетелите З. М. и В. М. се възпротивили, тъй
като не били дали разрешение за извършване на въпросните дейности в имота
и не били съгласни с тях. Изложеното провокирало конфликт, възникнал през
лятото на 2019г. между свидетелите З. М. и Р.Н., при който последната
нахлула на втория етаж, двете си разменили остри реплики и при
спречкването първата получила леки травми. Повод за това и последващите
спречквания бил и фактът, че свид. Р.Н. искала майка й и брат й да й
прехвърлят приземния и таванския етаж, а за свид. В. М. да остане вторият
жилищен етаж. По същото време на свид. В. М. се налагало да заминава за
САЩ и не искал да остави майка си незащитена, тъй като се опасявал, че
сестра му и нейната дъщеря свид. Р. Н. можели да й навредят. Така в крайна
сметка свид. В. М. взел решението да смени патрона на втори жилищен етаж,
където живеела майка му. Патронът бил сменен, като ключ от лятото на
2019г. имали само свидетелите В. М. и З. М.. От своя страна свид. Р.Н.
сменила патроните на приземния и таванския етаж, като тя също не дала
ключ нито на брат си, нито на майка си.
Във връзка със смяната на патрона от апартамента на втория етаж, Р.Н.
депозирала жалба до прокуратурата, с което инициирала образуването на
настоящото наказателно производство, чийто предмет е именно
препятстваният й достъп до въпросното жилище.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка
прокуратурата е извела тезата за несъставомерност на процесното деяние по
чл.323, ал.1 от НК, поради което е прекратила наказателното производство на
основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Прокуратурата е
приела, че макар и с поведението си свид. В. М. да е лишил свид. Р.Н. от
възможността да ползва нейната 1/6 идеална част от апартамента на втория
етаж, с което е осъществил самоволно не по надлежния ред промяна в
съществуващото фактическо положение, то не е налице субективна
съставомерност на деянието му по смисъла на чл.323, ал.1 от НК.
Аргументация за това си становище прокуратурата е извела от мотива на В.
3
М. за осъществяване на стореното, а именно да защити майка си от вероятна
вербална или физическа агресия на своята сестра. Прието е също, че с оглед
малкия дял на Р.Н. в съсобствеността върху апартамента, то липсва и един от
обективните признаци на самоуправството, а именно изискването случаят да е
„немаловажен“.
Недоволна от постановлението на прокуратурата, пострадалата Р.Н. е
обжалвала прекратителния акт пред Районен съд-Пловдив, като с определение
от 25.09.21г. атакуваното постановление е отменено. Първостепенната
инстанция, която не е указала извършаване на допълнителни действия по
разследването, е приела, че прокурорът не е изпълнил изискването за
пълноценна оценка на събраните по делото доказателствени материали.
Последните, районният съд е приел за противоречиви, като е подложил на
критичен анализ становището на прокуратурата относно липса на обективна и
субективна съставомерност на процесната деятелност. Районният съд е приел,
че действително отношенията между близките родственици са били влошени
във връзка с възникналия спор за имуществени права, свързан със
съсобствеността между тях върху части от сградата. За недоказано обаче е
прието твърдението на В. М. за причинени травматични увреждания на майка
му от страна на неговата сестра, което да е оправдавало смяната на
ключалката от апартамента и препятстване достъпа на пострадалата до
жилището на втория етаж. Невъзприета е останала и тезата на прокуратурата,
че случаят не е немаловажен, предвид неголямия дял на пострадалата от
съсобствения апартамент, като са изложени пространни съображения,
аргументирани с конституционно прогаласеното право на неприкосновеност
на собствеността.
Определението на районния съд е протестирано от прокуратурата, която
е изложила подробни съображения относно липсата на всички обективни
съставомерни елементи на престъпното „самоуправство“. Поддържа се тезата,
застъпена и в прекратителното постановление, че процесната деятелност по
ограничаване достъпа на пострадалата до жилището на втория етаж не се
субсумира под разпоредбата на чл.323, ал.1 от НК. Тези съображения на
прокуратурата се споделят и от настоящата съдебна инстанция.
За съставомерността на престъплението по чл.323, ал.1 от НК е
необходимо деецът да промени противоправно установеното до момента
4
фактическо положение във връзка с оспорваното от някоя от страните по едно
гражданско правоотношение действително или предполагаемо право, със
съзнанието за наличния (съществуващ или приключил) спор за въпросното
право и осъществи реализация на претенцията си не по установения ред. В
настоящия случай, макар да е установено, че през лятото на 2019г. достъпът
на пострадалата до жилището, върху което притежава 1/6 идеална част е бил
препятстван, този факт не изпълва изискването за промяна на съществуващо
фактическо положение по смисъла на чл.323, ал.1 от НК. Претендираното от
пострадалата Р.Н. право на „ползване” на съсобствения апартамент на втория
етаж е част от обективния състав на престъплението, но в конкретния случай
действията по препятстване на достъпа й до въпросното жилище не могат да
се квалифицират като „самоуправство“, защото законът инкриминира
промяната на съществуващото фактическо положение, само ако е
немаловажна. Иначе казано, изисква се и определена тежест на
общественоопасните последици. В настоящия случай по делото е категорично
установено, че Р.Н. не е живяла в апартамента на втория етаж от дълги
години /включително и към момента на смяна на ключалката/, като
жилището, което е било семейно за нейните родители, е било обитавано
именно от тях. Т.е. тази промяна по никакъв начин не е засегнала правото й на
собственост, каквато теза се прокарва от районния съд, доколкото майката на
пострадалата на практика е продължила да живее в семейното си жилище,
каквото е било съществуващото и до момента на смяната на ключалката
фактическо положение, доколкото и преди това пострадалата /която е
живеела в собствен обект в сградата/ не е обитавала въпросния апартамент.
Що се отнася до евентуалните бъдещи намерения за упражняване правото на
ползване от страна на Н. /или нейната дъщеря/, каквито се манифестират във
възражението към протеста, то същите не изпълват състава на чл.323, ал.1 от
НК.
От друга страна, реализирането не по установения ред на едно
действително субективно материално право с имуществен притезателен
характер, следва да е било осъществено в условията на съществуващ правен
спор във връзка със съответното право. В конкретния случай, този спор е
възникнал впоследствие, доколкото към момента на смяна на ключалката са
били налице конфликтни отношения между пострадалата, от една страна и
нейната майка и брат, от друга, но този спор не е с предмет въпросното право.
5
Така по делото е категорично установено, че акцентът на несъгласието между
двете страни е бил въпросът относно подялбата на всички съсобствени обекти
в сградата, както и овъзмездяването на пострадалата за извършени от нея
подобрения в имота. Спорът относно правото на ползване на въпросното
жилище, до момента семейно за нейните родители, се поражда едва след
осъществената през лятото на 2019г. смяна на ключалката-т.е. спорът в
никакъв случай не е предхождащ, а е последващ спрямо промяната.
Деянието не е съставомерно и поради липса на другото изискуемо се от
закона обстоятелство–случаят да е немаловажен. Безспорно, значимостта на
едно деяние се определя, както от степента на засяганите от него обществени
отношения, така и от значимостта на незаконно реализираното оспорвано
действително или предполагаемо субективно материално право, но и от
реално настъпилите вреди от осъществяването му. Такива факти не са
налични, за да се утвърди извод за немаловажност на деянието-действията на
Велин Мезинев, осъществени със съгласието на неговата майка, която на
практика е продължила да обитава семейното си жилище заедно със своя син.
За пострадалата, която и до момента на смяна на ключалката не е живяла в
апартамента на втория етаж /не е живяла и нейната дъщеря/, а така също
притежава собствено жилище във въпросната сграда, вкл. и работен кабинет в
същия имот не се установява да са настъпили каквито и да било реални
вредни последици. Нещо повече, Р.Н., не е лишена от достъп до другите
общи обекти /ползвани от нея/, а именно приземния и четвъртия етаж, които
дори самата тя е заключила, препятствайки достъпа на другите съсобственици
/нейната майка и брат до тях/. Тези изводи следват и от характера на
обществените отношения, които се защитават с нормата на чл.323 от НК – те
са свързани с опазване на законовия ред за осъществяване на субективните
права на гражданите и на общественото спокойствие, като без значение е в
случая конкретния дял, който притежава пострадалата от въпросния
апартамент.
И на последно место, не е налице и субективна съставомерност у В. М.
при осъществяване на деянието, доколкото поведението му съвпада с волята
на неговата майка да й се осигури спокойно битуване в семейното й жилище.
Абсолютно ирелевантно е в случая, дали от страна на дъщеря й Р.Н. е
осъществявано физическо посегателство, предхождащо смяната на
6
ключалката, респ. дали е доказан или не този факт. Меродавно е в случая
желанието на М. да не бъде обезпокоявана от своята дъщеря /с която
отношенията й са влошени/ при ползването на семейното си жилище, която
воля всъщност е осъществил именно нейният син, поради което деянието му
се явява несъставомерно и от субективна страна.
Приложените към възражението на Р.Н. „изявления” от работници,
наети от нея за извършване на ремонтни дейности в други общи обекти от
сградата, не променят извода на въззивната инстанция. Това е така, доколкото
тези „изявления” на първо място нямат доказателствена стойност /същите не
са събрани и проверени по надлежния законов ред при наличие на
наказателно производство/ и на следващо място, касаят отношения между
спорещите, извън предмета на настоящото дело.
С оглед на тези съображения настоящият състав на Окръжен съд-
Пловдив прие, че действията на В. М. в инкриминирания период не
осъществяват елементите от състава на престъплението по чл.323, ал.1, ал.1
от НК, поради което незаконосъобразно е отменен финалния акт на
прокуратурата от районния съд. Ето защо протестираното определение следва
да бъде отменено от ПОС, а постановлението за прекратяване на
наказателното производство-да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивският
окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 560 от 25.09.2021 г. по ЧНД № 5575/2021
г. по описа на Районен съд-Пловдив, като вместо това:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 06.08.2021г. на Районна
прокуратура-Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 385/2020 г. по описа на 4 РУ на МВР-Пловдив,
водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8