Решение по дело №10/2025 на Административен съд - Шумен

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл.172, ал. 5 от ЗДвП, образувано по жалба от Е. К. Р., чрез адв. Д. Д. от ШАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0261-000154/27.12.2024г., издадена от Г. К. К. на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР – Ямбол, РУ Елхово, с която на Е. К. Р. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят оспорва наличието на фактическо основание за издаване на процесната заповед като сочи, че на 27.12.2024 г. около 07:15 часа на път 1-7 км 312 с посока на движение от ГКПП-Лесово към [населено място], не е управлявал товарен автомобил [Марка] модел ХF-480FТ, с рег. № [Наименование], собственост на компания ARYA GLOBAL LOGISTIC – Полша, тъй като по същото време е бил в дневна почивка за времето от 05:32 ч. до 10:13 ч. на 27.12.2024 г. По тази причина и водачът отказал проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване, и вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Сочи, че бил подложен на проверка за употреба на алкохол незаконосъобразно в нарушение на личната неприкосновеност и в нарушение на конституционните му права по чл. 30, ал. 2 от КРБ. Релевира и довод, че обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в нарушение изискването за съразмерност на санкциите и в нарушение на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. и в несъответствие с целта на закона. По изложените в жалбата съображения, моли за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Д.Д. от АК-Шумен, който поддържа жалбата на изложените съображения за незаконосъобразност, в каквато връзка отправя искане за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът –младши автоконтрольор към ОДМВР-[населено място], РУ-Елхово, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. Посредством процесуалния си представител-юрк.Здр.А. депозира писмени бележки с рег.№ДА-01-315/04.02.2025 г. и рег.№ДА-01-1553/29.05.2025 г., в които оспорва жалбата като неоснователна. Аргументира становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в съответствие с изискванията за форма на акта, при спазване на материално правните и процесуално правните изисквания за издаването му и в съответствие с целта на закона. Сочи, че по делото е безспорно установено осъществяването от страна на жалбоподателя на фактическия състав на чл.171, т.2, б.“б“ от ЗДвП, при който законодателят е предвидил налагането на ПАМ, а именно-управление на МПС и отказ на водача да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол.Твърденията на водача, че се намирал по време на проверката в регламентирана почивка е ирелевантно, тъй като от доказателствата в административната преписка се установява, че проверката е извършена по повод сигнал за ПТП /самокатастрофиране на управлявания от оспорващия товарен автомобил/, а не за паркиране /спиране на МПС на определено място за почивка.Сочи се, че от свидетелските показания е установено, че лицето било видимо повлияно от употребата на алкохол, което обяснява и отказа му да бъде изпробван за алкохол. Релевира се довод, че съгласно нормите на Регламент ЕО 561/2006 г. и в периода на почивка водачът на МПС въпреки, че не шофира има качеството на водач на товарното МПС, доколкото същият е на работа, а почивката е в рамките на работното му време.В този смисъл обжалваната заповед е законосъобразна и постановена в съответствие с целта на закона и с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски по делото, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка№24-0261-000154/27.12.2024 г., издадена от Г. К. К. на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР – Ямбол, РУ Елхово, на оспорващия Е. К. Р. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на издаден АУАН № GA 1026374/27.12.2024 г., съставен против Е. К. Р., за това, че на 27.12.2024 г. около 07.15часа, на път 1-7км 312 с посока на движение от ГКПП Лесово към [населено място] управлява товарен автомобил [Марка] модел [Наименование]с рег.№[Наименование], собственост на компания ARYA GLOBAL LOGISTIK –Полша, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство ДРЕГЕР 7510 с инвентарен номер [Наименование], определящ съдържанието на алкохол в кръвта чрез издишания въздух. Констатираното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП-отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена при отказ на жалбоподателя да я подпише, удостоверен с подписа на един свидетел на 27.12.2024 г.

Недоволен от нея Е. К. Р., я оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба, депозирана в ОД на МВР-Ямбол, РУ-Елхово с рег. №УРИ 261 000-143 на 09.01.2025 г.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед и доказателства за компетентността на органа.

За изясняване на спорните факти по делото по искане на ответната страна са изслушани в качеството на свидетели полицейските служители Х. Д. А. и В. С. М., първият от които подател на сигнала за ПТП с управлявания от оспорващия товарен автомобил, а вторият- свидетел при съставянето на акта и при удостоверяване отказа на жалбоподателя да подпише заповедта за прилагане на ПАМ. Съдът кредитира като безпротиворечиви и основаващи се на преки техни впечатления показанията на свидетелите.

По делото по искане на жалбоподателя е допусната и назначена съдебна авто-техническа експертиза, заключението по която е прието от съда като обективно и компетентно дадено.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на посочената в ЗППАМ дата и място, на Е. К. Р. като водач на МПС, била извършена проверка, при която същият отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство ДРЕГЕР 7510, определящ съдържанието на алкохол в кръвта чрез издишания въздух. На жалбоподателя бил връчен талон за изследване, при отказ на лицето да го получи, удостоверен с подписа на В. С. М.-служител при РУ-Елхово.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка№24-0261-000154/27.12.2024 г., издадена от Г. К. К. на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР – Ямбол, РУ Елхово по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 27.12.2024 г., при отказ да я получи, удостоверен с подписа на свидетел, поради което настоящата жалба, подадена на 09.01.2025 г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

Издадената заповед по правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 326з-99/01.02.2022г. директорът на ОДМВР – Ямбол е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП), в т.ч. служители на длъжност „младши автоконтрольор I-II степен“ в сектор „Пътна полиция“ (т.1.5 от заповедта). Доколкото настоящата заповед е издадена от Г. К. К., на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово, за деяние извършено в община Елхово, установено на територията на ОД на МВР-Ямбол, РУ-[населено място], съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС от водач, който отказал да бъде проверен с техническо средство Дрегер 7510, определящ съдържанието на алкохол в кръвта, както и за бъде изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релеванти за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

При направената преценка за съответствие на обжалваната ЗППАМ с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи“.

За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. След като е установено някое от деянията, визирани в чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП за административния орган възниква задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171, т.1 от ЗДвП принудителна административна мярка. Нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация, т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от водач, който отказал да бъде проверен с техническо средство Дрегер 7510, определящ съдържанието на алкохол в кръвта чрез издишания въздух и не изпълнил предписание да бъде изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Изложените в ЗППАМ фактически основания се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства - АУАН, Талон за изследване№270956, връчен при отказ, удостоверен с подписа на свидетел, прил. в преписката сведение и докладна записка, както и от показанията на разпитаните свидетели. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП констатациите в АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не са ангажирани доказателства, които да разколебават доказателствената сила на АУАН. Представените от оспорващия писмени доказателства установяват, че Е. Р. К.-шофьор на тежкотоварен автомобил-камион съгласно сключен с А. Г. Л. ООД-Полша трудов договор е извършвал превоз на стоки-39бр.палети с панелни радиатори, бруто тегло 23.002.17кг на обща стойност 31 364.60 евро от Турция до Полша, като превозът е бил извършван с товарен автомобил-[Марка] модел [Наименование]с рег.№[Наименование], собственост на компания ARYA GLOBAL LOGISTIK –Полша. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че проверката на водача е била извършено по повод постъпил сигнал за ПТП /самокатарстрофирал тежкотоварен автомобил с влекач/, който според прил. сведение по административната преписка и показания на свидетеля Х. А.-старши полицай в РДГП-Елхово бил излязъл извън пътното платно вдясно по посока на движението си от ГКПП-Лесово за [населено място] на път I-7, км.312, като дясната част била наклонена и заорала в канавката извън пътното платно. Според показанията на свидетеля, водачът на товарния автомобил имал признаци на употреба на алкохол-неадекватност в поведението, заваляност на говора и излъчване на миризма на алкохол.Горното се потвърждава и от прил. в преписката докладна записка на актосъставителя и издател на обжалваната заповед-мл.автоконтрольор при ОДМВР-Ямбол Г. К., който при пристигане на место, констатирал авариралия товарен автомобил и поканил водача К. да бъде тестват за употреба на алкохол с техническо средство-Дрегер, на което последният отказал. Попитан дали е употребил алкохол, К. отговорил, че бил пил малко и отказал, като твърдял, че ТИР-ът бил паркиран. Впоследствие му бил издаден талон за кръвно изследване и му е съставен АУАН и ЗППАМ, които, заедно с талона за кръвно изследване последният отказал да подпише. Отказът на водача е удостоверен с подписа на свидетелката В. М.. Горните обстоятелства същата потвърди и при разпита й в съдебно заседание. От показанията на свидетеля А. се установи още, че впоследствие се наложило отбиване на движението и изваждане на пострадалия тежкотоварен автомобил от канавката, за което бил повикан специален автомобил. От заключението на вещото лице по назначената по искане на жалбоподателя съдебна авто-техническа експертиза се установи, че според прил. разпечатка от картата на водача на товарен автомобил ДАФ модел XF 480 FT с рег.№[Наименование], около 07.015ч., когато е извършена проверката и е установено нарушението водачът Е. К. Р. е бил в регламентирана дневна почивка за времето от 05.32 ч до 10.13ч.

При това положение съдът приема за безспорно установено проявлението на описаното в обстоятелствената част на акта деяние. Същото съставлява административно нарушение на чл.174,ал.3,предл.1 от ЗДвП, както правилно е приел ответният орган.

Отказът за установяване употребата на алкохол е установен от събраните по делото гласни доказателства-свидетелските показания, кредитирани от съда с оглед тяхната безпротиворечивост, последователност и непосредственост на възприятията както и от прил. по преписката Талон за изследване, връчен при отказ на лицето да го получи, сведение и докладни записки, неоспорени от жалбоподателя. С оглед изложеното съдът приема, че не са налице процедурни нарушения при установяване на фактите, релевантни за прилагане на процесната ПАМ.

В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорената заповед е съобразена с материалния закон. Събраните по преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на принудителната административна мярка, като преценката на административния орган е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения. Релевираният от жалбоподателя довод, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на Регламент ЕО 561/2006г., тъй като водачът се намирал в регламентирана дневна почивка е неотносимо към спора и неоснователно, тъй като проверката, а впоследствие и констатираното нарушение са установени по повод сигнал за ПТП/самокатастрофирал тежкотоварен автомобил/, а не за паркиране /спиране на определеното за това място за почивка, с оглед на което предприетите от полицейските служители действия за извършване на проверка по ЗДвП за установяване употребата на алкохол са напълно законосъобразни. Следва да се има предвид и че нормите на Регламент ЕО 561/2006 са специални и съгласно чл.1 от регламента имат за цел определянето на правила за времето за управление, почивките в работно и извънработно време по отношение на водачите, извършващи автомобилен превоз на стоки и пътници с оглед хармонизиране на условията на конкуренция между режимите на сухопътен транспорт и подобряване на условията на труд и безопасност. Според дадените в регламента легални дефиниции на редица понятия, ползвани от европейския законодател „водач“ според чл.4 б“в“ и б“г“ от Регламента е „всяко лице, което управлява ППС дори за кратък период от време или което се намира на борда на превозното средство като част от неговите задължения да бъде на разположение за управление при нужда“, а „почивка по време на работа“ означава „всеки период от време, през който водачът не може да кормува или да извършва друга работа и който се използва изключително за възстановяване“. Следователно, и през този период водачът, въпреки че не шофира има качеството на водач на МПС, доколкото същият е на работа, а дневната почивка се осъществява в рамките на работното му време. Следва да се отбележи и обстоятелството, че Регламентът, като акт от общностното право с пряко действие има примат над националното законодателство и се прилага пряко в случай на противоречие с него. Ето защо, в случая приложение намират разпоредбите на регламента пред легалното определение за „водач“ по смисъла на т.25 от ДР на ЗДвП. Доколкото оспорващият е имал качеството на водач, същият е можело да бъде тестван от контролните органи за употребата на алкохол, а отказът му съставлява нарушение на разпоредбата на чл.174,ал.3 пр.1 от ЗДвП, за което съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗдвП се предвижда налагането на ПАМ.

Наложената принудителна административна мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици при управление на МПС от водачи, които отказват да бъдат проверени с техническо средство за установяване употребата на алкохол и затова представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в движението по пътищата. Нормите на ЗДвП са с ясно изразен императивен характер, поради което обжалваната заповед не нарушава принципа за съразмерност, установен в чл.6, ал.2 и 5 от АПК. Принудителната административна мярка е с преустановителен и превантивен характер и е наложена с цел да се въздейства предупредително към нарушителя и да не се допуска управление на МПС след употреба на вещества, които влияят на състоянието, възприятията и реакциите на последния, поради което съдът приема, че тя напълно съответства и на целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка№24-0261-000154/27.12.2024 г., издадена от Г. К. К. на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР – Ямбол, РУ Елхово по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено в представените по делото писмени бележки, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът намира, че в полза на държавното учреждение ОДМВР - [населено място] (в чиято структура е издателят на административния акт), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е съобразен с разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.144 от АПК.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Е. К. Р. с [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], обл.Шумен, община Нови пазар, [улица] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0261-000154/27.12.2024 г. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от Г. К. К. на длъжност мл.автоконтрольор към ОДМВР – Ямбол, РУ Елхово, с която на Е. К. Р. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА Е. К. Р. с [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], обл.Шумен, община Нови пазар, [улица], да заплати на ОДМВР – [населено място] разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото по реда на чл.138, ал.3 от АПК.