Р Е Ш Е Н И Е
№969 25.07.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На дванадесети юли две
хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 911 по описа за 2022 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производство е по реда на чл.156-161 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Мъркюри Дивелъпмънтс“ЕООД,
ЕИК-*********, с адрес: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, к-с Силвър Спрингс, бл.Е,
ет.0, ап.1, представлявано от Ф. Х., чрез адвокат Л.Ц. ***, съдебен адрес:***,
офис 3, против ревизионен акт (РА) №
Р-02000221004392-091-001/14.02.2022г., издаден от Р.К.Т., на длъжност
началник-сектор, възложил ревизията и П.И.Г., на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, в
частта му потвърдена с решение № 72/16.05.2022г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на
Националната агенция за приходите (ДОДОП), с
която за данъчния период: от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., е установено
задължение за корпоративен данък в размер на 9562,55 лева и е начислена лихва
за забава в размер на 4731,18 лева.
Жалбоподателят счита, че ревизионния акт в атакуваната част е незаконосъобразен
и иска неговата отмяна. Намира, че е спазил изискванията отразявайки разхода по
фактурите за процесните комисионни в година през която те са били издадени –
2016г., а не през предходната година, когато са били извършени услугите. В
съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат Л.Ц. ***, който поддържа жалбата
по изложените в нея доводи и желае присъждане на направените по делото разноски
по представен нарочен списък.
Ответникът по жалбата – директор на ДОДОП,
чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Т.Ж., оспорва жалбата като
неоснователна и пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени твърденията на страните във
връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна
следното:
Ревизионното
производство е започнало с издаване на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000221004392-020-001/02.08.2021г.
(л.727), издадена от Р.К.Т. на длъжност началник-сектор. Със същата е възложено
извършването на данъчна ревизия на „Мъркюри Дивелъпмънтс“ЕООД, с обхват: 1.Корпоративен
данък за периода от 01.01.2016г. до 31.03.2019г.; 2.Данък върху добавената
стойност за периода от 01.07.2016г. до 31.12.2019г. Заповедта е подписана с
електронен подпис и е връчена на ревизираното лице по електронен път, съгласно представеното
удостоверение на л.731, като срокът на ревизията е тримесечен от датата на
връчване на заповедта – 02.08.2021г. и следва да бъде осъществена от П.И.Г., на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията и Мария
Русева Николова, главен инспектор по приходите. Впоследствие, със заповед № Р-02000221004392-020-002/21.10.2021г.
(л.716) на същия орган по приходите, подписан като електронен документ, срокът
на ревизията е продължен до 31.12.2021г. Тази заповед е връчена чрез електронно
съобщение, видно от приложеното удостоверение (л.717).
По делото
е приложена заповед №РД-349/30.06.2021г. (л.729), на директора на ТД на
НАП-Бургас, издадена на основание чл.11 от ЗНАП, като същата вменява правомощия
на органа по издаване на заповеди за възлагане на ревизии.
За
резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-02000221004392-092-001/14.01.2022г.
(л.54), издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Бургас, овластени със
ЗВР. Съгласно нарочното удостоверение (л.67), същият е връчен чрез електронно
съобщение на 17.01.2022г. РД също е подписан с електронни подписи от неговите
съставители.
Ревизията
е приключила с издаване на РА № Р-02000221004392-091-001/14.02.2022г. от Р.К.Т.
на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и П.И.Г. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, компетентни на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК. С РА в тежест на „Мъркюри Дивелъпмънтс“ЕООД са установени
задължения по проверяваните основания общо в размер на 99`840,48 лева
(по-голямата част от сумата е внесена/възстановена и прихваната), от които
релевантни за настоящото производство с оглед неговия предмет са задължения за корпоративен
данък за 2016г. в размер на 9562,55 лева и лихва за забава в размер на 4731,18
лева.
Актът е подписан с електронни подписи от издателите си
и е връчен на ревизираното лице чрез електронно съобщение на 14.02.2022г.,
съгласно удостоверението по чл.30, ал.6 от ДОПК (л.42)
Недоволен
от констатациите в РА, жалбоподателят е оспорил същия в частта му досежно
установените задължения за корпоративен данък на основание чл.152 от ДОПК в
рамките на законоустановения преклузивен срок (съгл. входящия индекс) с твърдения,
че в тази част РА е незаконосъобразен, като са направени подобни възражения,
които се правят сега и пред съда.
С решение
№ 72/16.05.2022г. (л.21) директорът на ДОДОП-Бургас, потвърдил ревизионния акт
в оспорената част. Решението е подписано с електронен подпис от директора на
ДОДОП-Бургас. Връчено е по електронен път и видно от приложеното по делото удостоверение
за връчването му (л.20), е получено от жалбоподателя на 16.05.2022г. Жалбата
срещу него е подадена на 30.05.2022г., видно от входящия индекс (л.6).
Предмет
на оспорване в настоящото производство е РА, в частта с която е потвърден от
решаващият орган, досежно определеното задължение за данъчния период: от
01.01.2016г. до 31.12.2016г. за корпоративен данък в размер на 9562,55 лева и е
начислена лихва за забава в размер на 4731,18 лева.
Във
връзка с предмета на спора, в хода на извършената ревизия е установено, че „Мъркюри
Дивелъпмънтс“ЕООД е вписано в търговския регистър от 08.02.2006г. и е
регистрирано по ЗДДС, считано от 20.09.2006г. Основната му дейност през
ревизирания период е хотелиерство и ресторантьорство. Притежава собствени
апартаменти и ресторант в гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, комплекс „Силвър
Спрингс“, а през отчетния период извършвал и търговия с бира като представител
на „Heineken Bruowerijen B.V., NL001632516B01. Тази дейност дружеството
приключило с последни покупки на стоката през месец 01.2016г., която е била
реализирана през месец февруари 2016г. и
окончателно през месец март на същата година. През 2016г. „Мъркюри
Дивелъпмънтс“ЕООД включило в разходите си две комисионни, свързани с продажбите
на бира по следните фактури:
-
инвойс фактура № 184397/29.01.2016г.
издадена от Ags
Oilfield Services Ltd., GB718614723,
на стойност 32`989,94 евро или 64`522,71 лева (л.45) и
-
инвойс фактура № AS0031/17.03.2016г. издадена от Pulse Products Ltd,
GB694830203 на стойност 17`446,44 евро или 34`122,27 лева (л.46).
Така за 2016г. били отчетени разходи за комисионни общо в размер на 98`644,98
лева по сметка 602 Разходи за външни услуги. От представените документи
органите по приходите установили, че комисионните се отнасят за продажби
извършени през 2015г, което е записано и в първата от фактурите. Комисионните
по нея са за извършени 9 бр. продажби за третото и четвъртото тримесечие на
2015г. Фактът, че комисионните по двете фактури се отнасят за продажби от
2015г. не се оспорва от ревизираното лице.
Предвид това органите по приходите са намерили, че „Мъркюри
Дивелъпмънтс“ЕООД е съставило финансовия си отчет за 2016г. в несъответствие с
изискванията на Закона за счетоводството и неговите принципи. Цитирали са, че съгласно
общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти (НСС), разходите се
признават в отчета за приходите и разходите, когато има пряка връзка между
извършените разходи и получените приходи, т.е. при спазване на изискването за
съпоставимост на разходите и приходите и едновременното или комбинираното им признаване,
когато тези приходи и разходи са резултат от едни и същи сделки или други
събития. Този принцип означава, че разходите, извършени във връзка с определена
сделка или дейност, се отразяват във финансовия
резултат за периода, през който предприятието черпи изгода /получава приходи/
от тях, а приходите се отразяват за периода, през който са отчетени разходите
за тяхното получаване.
Поради
това ревизиращият екип е направил извод, че начислените разходи за комисионни в
размер на 98`644,98 лева, които се отнасят за предходен отчетен период –
2015г., са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и на основание
чл.77, ал.1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното
им отчитане. Това наложило с ревизионния акт да се увеличи счетоводния финансов
резултат на дружеството за 2016г. със сумата от 98`644,98 лева и в резултат на
това да се определи дължим корпоративен данък за 2016г. в размер на 9562,55 лева,
ведно с лихви за просрочие в размер на 4731,18 лева.
За да
потвърди ревизионния акт в оспорената пред него част, решаващият орган е
обсъдил възраженията на жалбоподателя и е приел за правилни изводите на
ревизиращия екип, че разходите за комисионни, които са свързани с извършени
продажби на бира от „Мъркюри Дивелъпмънтс“ЕООД през 2015г., представляват
разходи, свързани с приходи, отчетени през предходния отчетния период – 2015г.
Независимо, че комисионните са документирани с издадени фактури през 2016г.
същите са резултат от сделки, извършени през предходния отчетен период,
приходите от които са отчетени през него. От последното е направен извод, че
тези разходи също е следвало също да бъдат отчетени за 2015г. Това е трябвало
да бъде съобразено от дружеството в хода на годишното му счетоводно приключване
за 2015г., въз основа на което се изготвя и отчета за приходите и разходите на
дружеството, респ. и годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, срокът за
подаване на която е до 31.03.2016г., т.е. след издаването на двете процесии
фактури, съответно на 29.01.2016г. и 17.03.2016г. Горестоящият орган е
акцентирал, че „Мъркюри Дивелъпмънтс“ЕООД е подало годишната си данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО за 2015г. след това – на 30.03.2016г., когато вече
са били издадени двете фактури за комисионните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна
проверка на валидността и законосъобразността на ревизионния акт, съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК във връзка § 2 от ДОПК, намира от правна страна
следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния
съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
В
настоящото производство съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във
фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК
орган по приходите, като доказателство в тази насока е заповед
№РД-349/30.06.2021г. на директора на ТД
на НАП-Бургас, с която са определени органите по приходите, които могат да
издават заповеди за възлагане на ревизии. Спазена е формата по чл.120, ал.1 от ДОПК. При постановяването на ревизионния акт не се констатират съществени
нарушения на процесуалните правила.
За прецизност
следва да се посочи, че оспореният РА № Р-02000221004392-091-001/14.02.2022г. е
издаден от компетентни органи – началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ при
ТД на НАП-Бургас и от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас. Той е в
писмена форма и съдържа предвидените в чл.120, ал.1 от ДОПК задължителни
реквизити – името и длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни
за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното
производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са
определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок
може да се обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал. Към
ревизионният акт е приложен и РД № Р-02000221004392-092-001/14.01.2022г. като
неразделна негова част в съответствие с чл.120, ал. 2 от ДОПК. При издаване на
РА, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и
ревизионното производство е приключило в указаните срокове.
При
описаната по-горе фактическа установеност, според настоящата съдебна инстанция,
правилно органите по приходите са обосновали извод за налагащо се увеличаване
на финансовия резултат на дружеството-жалбоподател.
Не е
спорно между страните, че процесните разходи касаят услуги, които са осъществени
в предходен период, като в нарушение на принципа на съпоставимост на приходи и
разходи са отчетени за 2016г. и са участвали в общия размер на признатите за
периода разходи.
Съгласно
чл.26, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството (ЗСч) позициите, които се
представят във финансовите отчети се признават и оценяват в съответствие с
принципа за начисляване според ефектите от сделките и други събития в момента
на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства и техните еквиваленти, като се включват във финансовите
отчети за периода, за който се отнасят. Нормата на чл.77, ал.1 от ЗКПО гласи,
че разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се
признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Съгласно
чл.26, т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които
не са документално обосновани по смисъла на този закон.
В случая
правилно не са признати счетоводните разходи, осчетоводени към момента на издаването
на двете фактури, съответно 29.01.2016г. и 17.03.2016г. Всички разходи за
комисионни услуги, общо в размер на 98`644,98 лева, са възникнали през 2015г.,
поради което е следвало да се отчетът като такива за 2015г.
Съгласно чл.92
от ЗКПО годишните данъчни декларации (ГДД) се подават в срок от 1 март до 30
юни на следващата година, а ГДД на „Мъркюри Дивелъпмънтс“ЕООД е подадена на 30.03.2016г.,
т.е. към този момент представителите на дружеството-жалбоподател са знаели
какъв е размерът на разходите за предоставените комисионни услуги, преди да се подаде
ГДД и са могли при наличието на двете фактури към 30.03.2016г., да начислят
вече известните им разходи. (Вж. решение № 10119 от 6.10.2021г. на ВАС по адм.д.№ 3279/2021г., I о.).
Съобразно
общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна следва да докаже фактите, от които претендира настъпването на изгодни за
себе си правни последици. Жалбоподателят, както в административното, така и в
съдебното производство не ангажира доказателства от които да се установи, че
към момента на подаването на ГДД за 2015г., който е 30.03.2016г., не са му били
известни размерите на сторените разходи за комисионни услуги през 2015г. Това
налага отхвърлянето на жалбата му като неоснователна.
С оглед изхода
на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.8, ал.1, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер
на 958,81 лева, при установения материален интерес от 14`293,73 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми
състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Мъркюри Дивелъпмънтс“ЕООД,
ЕИК-********, с адрес: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, к-с Силвър Спрингс, бл.Е,
ет.0, ап.1, против ревизионен акт №
Р-02000221004392-091-001/14.02.2022г., издаден от Р.К.Т., на длъжност
началник-сектор, възложил ревизията и П.И.Г., на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, в
частта му потвърдена с решение № 72/16.05.2022г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с
която за данъчния период: от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., е установено
задължение за корпоративен данък в размер на 9562,55 лева и е начислена лихва
за забава в размер на 4731,18 лева.
ОСЪЖДА „Мъркюри Дивелъпмънтс“ЕООД, ЕИК-******** да заплати на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите,
сумата 958,81 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: