Решение по дело №184/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 92, ал. 14 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.

Постъпила е жалба от Л. С. С. от [населено място] против Заповед № 1015/03.07.2024 г., издадена от кмета на Община Разград, с която е постановен отказ да се заличи адресната регистрация по настоящ адрес на малолетното му дете И. Л. С., регистрирано на адрес – Австрия. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е нищожен като издаден при неспазване на формата за валидност, при липса на ясно посочени мотиви, в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излагат се съображения, че жалбоподателят не е бил уведомен за промяната на настоящия адрес на детето, която е била извършена без негово съгласие и от лице без изрично пълномощно. Иска се отказът да бъде отменен с присъждане на разноските по делото.

Ответникът кмета на Община – Разград счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Заинтересованото лице В. С. С., лично и като майка и законен представител на малолетното дете И. Л. С., чрез адв. К. М. от АК - Варна счита, че оспореният акт е законосъобразен, правилен и обоснован. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира разноски.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Л. С. С. и В. С. С. са родители на детето И. Л. С., родена на [дата]. в Австрия.

Видно от приложената справка от НБД „Население“, от 04.07.2018 г. детето И. е с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, а регистрираните настоящи адреси са, както следва: от 04.07.2018 г. - [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1; от 10.11.2023 г. - Варна, район Одесос, [улица], ет. 5, ап. 16 и от 19.02.2024 г. - Австрия.

Административното производство е образувано по жалба от Л. С. С. вх. № 904-00-547/02.05.2024 г., подадена до кмета на Община Разград, с оплакване за незаконосъобразна промяна на настоящия адрес на детето и искане за заличаването на настоящия адрес в Австрия. В жалбата е посочил, че в хода на висящото производство по гр. дело № 376/2024 г. по описа на Районен съд – Разград с предмет претенции по чл. 127 СК ответницата е представила Удостоверение № 1271/19.02.2024 г. за настоящ адрес на детето Изабелла в Австрия, но той не е бил уведомен и не е давал съгласие за промяна на настоящия адрес на детето.

На основание чл. 99б ЗГР със Заповед № 587/08.05.2024 г. кметът на Община Разград е назначил комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията по чл. 92 и чл. 99 ЗГР. За резултатите от проверката са съставени протоколи от 15.05.2024 г. и от 28.06.2024 г. Комисията е обсъдила данните, събрани от органите на МВР, че детето не се намира на известните адреси в РБългария, а заедно с неговата майка са се установили да живеят в Австрия. Прието е, че майката на детето може сама да го представлява съгласно чл. 129, ал. 1 СК и че длъжностното лице от Община Разград е извършило адресната регистрация на детето И. въз основа на адресна карта за настоящ адрес, подадена от упълномощено от майката лице – нейния баща С. В. С., представил Генерално пълномощно № 532/09.02.2024 г. на завеждащ Консулска служба при Посолството на РБългария във Виена, Австрия. В заключение, комисията не е констатирала извършени нарушения при промяната на настоящия адрес на детето.

При горните факти е издадена оспорената заповед, с която е отказано да бъде заличена адресната регистрация по настоящ адрес на детето И. Л. С., регистрирано на адрес - Австрия.

Заинтересованото лице В. С. представя Удостоверение № 1270/19.02.2024 г., че има заявен последен настоящ адрес в Австрия и Потвърждения на адресна регистрация от Централния адресен регистър на Виена, от които е видно, че от 22.01.2024 г. тя и детето И. Л. С. имат постоянно местожителство в гр. В., [улица]/12. Представя и медицинска бележка от 20.03.2024 г., в която д-р С. А. удостоверява, че детето е под медицинска грижа от ранна детска възраст, всички прегледи и имунизации са извършени редовно и навреме, детето се развива нормално за възрастта си и е в добро общо състояние.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗГР адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. С приложената по делото Заповед № 1480/28.11.2023 г. кметът на Община Разград е определил П. И. – заместник-кмет на Община Разград да го замества при отсъствието му от общината, като упражнява всички функции на кмет на Община Разград. Видно от представените уведомления от кмета на Община Разград до Областния управител на Област Разград и до председателя на Общински съвет – Разград, за времето от 28.06.2024 г. до 05.07.2024 г. кметът на Община Разград е ползвал платен годишен отпуск. Оспорената заповед е издадена на 03.07.2024 г. от зам. – кмета на Община Разград П. И., действаща от името на кмета на Община Разград в изпълнение на предоставените й правомощия по заместване.

Административният акт е в установената писмена форма, има необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила. Доводът за липса на мотиви е неоснователен. Както е посочено в Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. В оспорената заповед е посочено, че административният орган е взел предвид изложеното в протокол № 1/15.05.2024 г. и в протокол № 2/28.06.2024 г., съставени от комисията по чл. 99б ЗГР, което означава, че отразените в протоколите обстоятелства са фактическите основания за издаване на заповедта.

Отказът да се заличи адресната регистрация по настоящ адрес – Австрия на детето И. Л. С. е постановен при правилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗГР определя, че адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си.

Съгласно чл. 90, ал. 2 ЗГР постоянният и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните адреси на родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето.

В чл. 94, ал. 1 ЗГР е указано, че настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Съгласно чл. 94, ал. 3 ЗГР настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.

В чл. 96, ал. 1 - 3 ЗГР е регламентиран начина, по който се заявява настоящ адрес от български гражданин, живеещ в чужбина: пред органите по чл. 92, ал. 1 по постоянен адрес, лично, по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно, а за малолетни - от законните им представители.

Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗГР всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Съгласно ал. 2, изр. 2 когато български гражданин живее в чужбина, адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава до органите по чл. 92, ал. 1 в общината, района, кметството или населеното място по постоянен адрес.

Доказано е по делото, че майката на малолетното дете И. Л. С. е с настоящ адрес – Австрия и детето живее в Австрия. Следователно, последният вписан настоящ адрес е действителното място на живеене на детето и това е настоящият адрес на майката, което съответства на разпоредбите на чл. 94, ал. 1 и чл. 90, ал. 2, изр. 3 ЗГР.

Неоснователни са оплакванията, че жалбоподателят не е бил уведомен за постъпилото заявление и не е давал съгласие за промяна на настоящия адрес на детето. ЗГР не въвежда изискване настоящият адрес на малолетните деца да бъде променян по съгласие и на двамата родители. Няма предвидено и задължение за административния орган при подаване на адресна карта за промяна на настоящ адрес на детето от единия родител да се уведомява другия. Съгласно чл. 129, ал. 1 СК всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете. При това за административния орган е било достатъчно майката като законен представител на детето чрез пълномощник да заяви новия му настоящ адрес. Не влияе върху законосъобразността на оспорения отказ обстоятелството, че упълномощеният представител на майката е подал адресната карта за промяна на настоящия адрес на детето с общо, а не с изрично пълномощно, след като действията му са потвърдени от упълномощителя и извършеното вписване на настоящия адрес на детето съответства на действителното фактическо положение. За пълнота следва да се отбележи, че само лицето, от чието име са извършени действия без представителна власт, може да се позове на тяхната недействителност.

Оспореният акт изпълнява и целта на адресната регистрация - да отрази точното място, на което гражданите и техните малолетни деца са се установили да живеят временно или постоянно с произтичащите от това правни последици. Вписвайки в регистъра на населението настоящ адрес на детето в Австрия, административният орган е спазил принципа на истинност на адресната регистрация и е изпълнил задължението си да поддържа регистъра в актуално състояние.

Жалбата съдържа искане за прогласяване на нищожност на процесната заповед, което също е неоснователно. Законодателят не дефинира понятието „нищожен административен акт“, но правната доктрина и съдебната практика са изградили критерии за нищожност на административния акт, съгласно които основания за нищожност могат да бъдат липсата на компетентност на издателя на акта, неспазване на установената форма на акта, особено тежки нарушения на административнопроизводствените правила или на материалния закон, с оглед на които постановеният акт не може да породи правни последици. В разглеждания случай не е засегната нито формата на заповедта, нито е опорочена волята на органа.

Оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК ответникът и заинтересованото лице имат право на разноски. Ответникът е представляван от юрисконсулт, поради което и съгласно чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя минималния размер на юрисконсултското възнаграждение от 100 лв. На заинтересованото лице следва да се присъдят разноски, които са своевременно заявени и доказани в размер на 620 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. С. С. против Заповед № 1015/03.07.2024 г., издадена от кмета на Община Разград.

ОСЪЖДА Л. С. С. да заплати на Община Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА Л. С. С. да заплати на В. С. С. за разноски по делото сумата 620 лв.

Решението е окончателно съгласно чл. 92, ал. 14 ЗГР.