Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното
от съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело №
4653 по описа за 2020год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
19502 от 21.01.2020г., постановено по гр. д. № 41345/2017г. по описа на
СРС, 169 състав, е
признато за установено по предявения „С.на с.в България“, ЕИК *******срещу В.Б.Т.,
иск с правно основание чл. 124 ГПК, че ищецът е собственик на следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор
68134.4355.2339, с площ по документи 963 кв. м., находящ
се в гр. София, м. Сливница по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-54/30.08.2010г., идентичен с имот бивш пл. номер 2339, нанесен в
кадастрален лист 171 по неодобрения кадастрален план на гр. София, находящ се в землището на квартал „Обеля 2“, ул. „Модерно
предградие“, м. „Чегавереч“, бwл.
„Баба Парашкева“ при съседи по скица: Поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2347; Поземлен
имот с идентификатор 68134.4355.2298; Поземлен
имот с идентификатор 68134.4355.160 въз основа на регулация. С посоченото
решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 2484.75 лв. сторени
деловодни разноски.
В законоустановения
срок ответникът В.Б.Т. е подал въззивна жалба. В нея
твърди, че ищецът няма правен интерес, поради което постановеното решение е
недопустимо. Друго основание за недопустимост на което се позовава въззивникът е, че освен него собственик на процесния имот е и сестра му Р.М.. Оспорва и наличието на
активна процесуална легитимация и правен интерес от водене на предявения иск Твърди
се, че не е безспорно установена идентичност между притежавания от въззивника имот и процесния имот,
за който ищецът твърди, че е негова собственост. Освен това въззивникът
обжалва първоинстанционното решение в цялост като
неправилно, като сочи, че въззиваемата страна-ищец не
е установил при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост
върху процесния имот. Твърди, че по делото не е
установено ищецът да е владял имота. Твърди, че след включването му в
поземления фонд на ТКЗС „Антоний Запотоцки“ със заповед на Министъра на отбраната е
предоставено за ползване на две военни поделения – КЕЧ и Гранично „ТИЛ“. Докато
бил владян от тях били изградени военни съоръжения, вишки
и масивна ограда. Въззивникът твърди, че след влизане
в сила на ЗСПЗЗ и собствеността върху него била възстановена с решение на
поземлената комисия на наследодателя на въззивника. Сочи
за необходимост от извършване на косвен съдебен контрол по отношение на
решението на поземлената комисия на основание чл. 17, ал.2 от ЗСПЗЗ В жалбата
се твърди, че липсват доказателства за плащане на обезщетение на предходните
собственици при влизане в сила на регулацията, за да е валидно възникнало правото на собственост на ищеца. Твърди,
се че в периода до възстановяване на собствеността на имота ищцовото
дружество не е реализирало обществените мероприятия, за които му е предоставен,
паради което имотът е подлежал на реституция. В съдебно заседание заявява, че
след предяваване на иска е получил предложение от ищцовото дружество за изкупуване на имота. С оглед на
изложеното се моли постановеното решение да бъде обезсилено, а ако въззивният съд прецени, че същото е допустимо, да го отмени
изцяло като неправилно, като моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна – ищец предявения „С.на с.в
България“, ЕИК *******чрез процесуалния им представител – адв.
А.Д.от САК, с който се моли да се остави
без уважение подадената въззивна жалба и обжалваното
решение да бъде потвърдено изцяло. Поддържа се, че от представените по делото
доказателства е доказано безспорно, че процесния имот
е придобит от ищцовото дружество по регулация на
възмездно основание. Поради това твърди, че съгласно практиката на ВКС в тези случаи, когато по силата на дворищната
регулация имоти, собственост на ТКЗС са били отчуждени по регулация или
придадени към съседни парцели, собственост на трети лица, ако са били заети, то
те са станали част от парцела и съответно собственост на неговия титуляр.
Поради изложеното правилно първоинстанционния съд е
приел, че ищцовото дружество се легитимира като
собственик на процесния имот на основание регулация и
давностно владение, тъй като регулационните планове
по ЗПИНМ, действа в периода 1956-1973 е имал отчуждително
действие. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена
като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно,
претендират се разноски за
настоящата инстанция.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение
е валидно и допустимо. То следва да бъде потвърдено като правилно, като във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо
да се добави и следното. От събраните доказателства се установява следното:
Предмет на спора е недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2339 по кадастралната
карта на гр. София, одобрена със Заповед № РД-18-54/30.08.2010г. с адрес гр. София, район Люлин, с площ 963
кв.м., с предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване –
незастроен имот за жилищни нужди. Установено е, че имотът е идентичен с бивш
имот пл. № 2339, нанесен на кадастрален лист 171 по неодобрения Кадастрален
план на гр. София, находящ се в землището на кв. Обела
2, „Модерно предградие“, м. Чегаревец“, бул. „Баба
Парашкева“.
По делото е представена извадка от
кадастрален план от 1959г. Представена е и извадка от регулационен план
на квартал „Модерно предградие“, изработен през 1973г. кадастрален лист 151,
152, 171, 172 за имот с пл. № 160. От тях и заключенията на
съдебно-техническите експертизи се установява, че процесният
имот е внесен в ТКЗС през 1962г. и до
тогава е бил със статут на земеделска земя. Установено е още, че през 1962г. е
изработен квартален регулационен план, с който е отреден парцел II
/две римско/ с площ 29 декара за нуждите на Съюза на с.в България, а през
1965г. е изработен проект за промяна на регулационния план, като за нуждите на
ССБ е отреден парцел II
/две римско/ с площ от 153 дка за производствено жилищен комплекс в границите,
на който се включва и процесния имот, заснет в
кадастрален план от 1962г.
Представено е Обявление № 10014/1961г.
/л. 15/ до собствениците на имоти, намиращи се на около 120м. западно от ДИП
„Малчика“ на шосето София – Драгоман, м.
„Модерно предградие“, при граници: от изток частни имоти, запад и север блок на
ТКЗС и юг шосе София-Драгоман. С него те са уведомени за изготвяне на проекто-регулационния план за отреждане на терена за нужди
на Съюза на с.в България –производствени и жилищни нужди и им е дадена
възможност да се запознаят с документацията и ако имат възражения да ги
направят писмено в срок от 14 дни.
По делото представена Заповед №
70/19.02.1962г. на Председателя на ИК на СГНС /л. 14/ за отреждане на парцел II
/две римско/, заедно с ДИП „Малчика“ в м. „Модерно предградие“, „Обеля“ в дясно
на шосето за Драгоман / „Баба Парашкева“ , понастоящем „Бул. Европа“/ на
нуждите на „Съюза на слепите“ . Същата е издадена въз основа на чл. 55а от Закона
за планово изграждане на населените места /обн. в ДВ
от 01.10.1949г., отм. ДВ бр. 29 от 10.04.1973г /процесният
поземлен имот, тогава със статут на земеделска земя е бил отчужден по силата на
регулационен план въз основа на Заповед № 329 от 30.11.1964г. на Главния
архитект на София в полза на Съюза на с.в България като обществена организация
с отстъпване право на строеж върху него.
Посочената заповед е представена по
делото, от която се установява, че с нея се одобрява и сливането на част от парцел II/две
римско/, отреден за нуждите на Съюза на с.с част от терена извън регулация, западно от
ДИП „Малчика“, северно от бул. „Баба
Парашкева“ /сега „Европа“/, източно от Околовръстен път, м. Модерно предградие
в един общ парцел II /римско/ нов, отреден за нуждите
на ССБ – производствено –жилищен комплекс.
С Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по регулация №
83, том VII, дело № 1005 от 1964г., издаден от
Софийски нотариус при СРС /л. 12/, издадена на основание чл. 108 ППИНП, ищецът
е придобил правото на собственост въз основа на отчуждение по регулация право
на собственост върху място с пространство 38 000 кв. м.
съставляващо парцел II
/две римско/ по плана на гр. София, местност „Модерно предградие“ - западно от ДИП „Малчика“, от имота на ТКЗС
„Антонин Запотоцки“ кв. Обеля, гр. София. Според представения
документ стойността на имота в размера на
5 076.80 лв. е внесена с платежно нареждане № 210/06.01.1964г. на БНБ 1/104 гр. София.
Видно от Нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по регулация № 46, том XI,
дело № 1956 от 1966г. /л.13/ , издаден от Софийски нотариус при СРС, издадена
на основание чл. 108 ППИНП, ищецът е придобил правото на собственост въз основа
на отчуждение по регулация право на собственост върху място с пространство
101 920 кв. м. , съставляващо парцел II /две римско/по плана
на гр. София, местност „Модерно предградие“ - западно от ДИП „Малчика“, от
имота на ТКЗС „Антонин Запотоцки“ кв. Обеля, гр. София. Според представения документ
стойността на имота в размера на
5 076.80 лв. е внесена в ДСК
–Димитровски район гр. София с платежно нареждане № 177/37 от 19.01.1966г.
По делото е установено, че с Решение
от 14.01.1965г. комисия по реда на §5 от
ППЗПИНМ при Димитровградски районен народен съвет при СГНС се е произнесла за
отчуждаването на имота и неговата оценка, съгласно разпоредбата на чл. 55а, пр.
трето от ЗПИНМ. Собственикът на имота към момента на отчуждаването – ТКЗС „Антонин Запотоцки“ е бил
обезщетен и стойността на имота е била внесена с платежни нареждания по сметка
на ТКЗС в БНБ-1/104 и ДСК-Димитровски
район.
Представен по делото е протокол №
42/26.11.1965г. на Съвета за планово изграждане на населени места при СГНС /л. 17/, в който в т. 5, стр. 7 е
прието решение без поправка сливането на част от парцел II
/римско/, отреден за нуждите на ССБ с част от терен извън регулация западно от
ДИП „Малчика“, северно от бул. „Баба Парашкева“ /сега „Европа“/, източно от
Околовръстен път, м. Модерно предградие в един общ парцел II /римско/ нов,
отреден за нуждите на ССБ- производствено –битов комплекс
Представен по делото е разписен лист
на собственици на имоти в м. Модерно предградие, полигон 3, получили съобщение,
че е изготвен проект за регулационен план на нова регулация с подписи, че са
били уведомени за изготвения план в периода октомври – ноември 1965г. В него е
включен и ТКЗС „Антонин Запотоцки“,
в чието владение се е намирал в това време процесния
имот.
Представен е позволителен билет №
162/17.03.1973г. /л. 23/ с който се дава
право на ПП Успех за изгради контролно – пропускателен пункт и ограда на ул.
„Баба Парашкева“ в кв. Модерно предградие. Въз основа на него е издаден
представения строителен протокол за изграждане на ограда от месец март 1973г.
Представен е протокол на приемателна
комисия за приемане и въвеждане в експлоатация на подобекта“ Ограда първи етап“
и „КПП“. В същия Съюзът на с.в България е посочен като собственик и инвеститор.
От него е установява, че строителството е започнало на 09.06.1966г и е
завършило на 27.12.1973г. Строежът обжваща „*******“, „Ограда първи етап“, Телефонни линии,
мрежа за НН и КПП.
От представените по делото документи
се установява, че през 1986г. за местността, в която се намира процесния имот, е изработен нов кадастрален регулационен
план, одобрен със Заповед № РД-5О-СИ-591/08.10.1986г. За основа на плана е
използван кадастрален план, изработен през 1972г. Със заповед №
РД-50-09-591/08.10.1986 г. е одобрен застроителен
регулационен кадастрален план на бул.
"Баба Парашкева". Следващият ЗРКП е одобрен със заповед №
РД-09-50-340/23.06.1998г., обявен за нищожен с решение от 29.10.2003 г. по адм. д. № 3009/2000 г. на СГС, влязло в сила на 09.11.2007
г. През 1998г. за местността е изработен нов регулационен план, действащ в
момента – ПУП на гр. София, м. „Бул. Сливница“.
Съгласно писмо от Министерство на
земеделието и горите изх. № 62-00-67 от 01.10.1997г. , /л. 32/, адресирано до
ПК Връбница гр. София и до ищеца, от което се установява, че в периода
1962-63г. при спазване разпоредбите на ЗПИНМ съюзът се е снабдил със 152.80 дка
земя в местност „Модерно предградие“. Удостоверява се, че това е обстоятелство,
което не позволява възстановяване в реални граници на собствениците при
условията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. С посоченото писмо е препоръчано на
Поземлената комисия на осн. чл. 14, ал. 6 и ал. 7
ЗДПЗЗ да отмените решенията си които
касаят тази площ и да се признае право на обезщетение при условията на чл. 10б от ЗСПЗЗ.
По делото е установено, че към
настоящия момент за района, в който се намира процесния
парцел, действа кадастрална карта одобрена със Заповед № РД18-54/30.08.2003г.
По делото е представена скица на ПИ с идентификатор 68134.4355.160, одобрена са
Заповед № РД-18-54/30.08.2010г. и удостоверение за данъчна оценка /л. 58/, в
които като собственици е вписан „Успех ССБ Х.“ ЕООД, с ЕИК *******.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът „С.на с.в България“ ЕИК *******е
сдружение за осъществяване на дейност в обществена полза. Вписано е в регистъра
към Министерство на правосъдието с право за осъществяване на стопанска дейност.
Представено е решение на Централния съвет на
ССБ № 6/29.04.1992г. От него се
установява, че се преобразува стопанската дейност на ССБ в ЕООД +Успех –ССБ“
със седалище гр. София, ул. „******и предмет на дейност съгласно дружествения
договор. Предоставя се на дружеството ползване и стопанисване на всички
недвижими имоти, собственост на ССБ. Съществуващите съюзни производствени
предприятия „Успех“ /ПП „Успех“/ се преобразуват в клонове на ЕООД.
По делото е представено решение на Управителния
съвет на Съюза на с.в Б.от 29.09.2005г. с което търговско дружество „Успех ССБ“
ЕООД е било преименувано в „Успех ССБ Х.“
ЕООД.
Представени
са писмо, адресирано до адвоката на ответника, ведно с оферта изх. № 42/16.04.2019г. до председателя на
ССБ.
По делото
са събрани гласни доказателства. Според показанията на свидетеля А.И.А./ л.
170-гръб/, който е председател на регионалната организация на „Съюза на с.в
България“ и член на управителния му
съвет, ищецът владее имота от 1965г. насам. Общо имотите били три, като процесния имот е с номер 2339, а за останалите също се водели
дела. В терена имало останали сгради, павилиони, останали от военните, които ги
построили за техни нужди. Твърди, че замята е собственост на ищеца, купена с
нотариален акт, но въпреки това в един период се ползвала от военните и МВР.
Разказва, че през 1990г. председателя на ищцовото
дружество е помолил Министъра на вътрешните работи да освободи техния имоти по тази причина те
са се изнесли. Твърди, че бившите собственици са получили обезщетение – парично
или чрез замяна с друг недвижим имот. Твърди,
че ищецът ползва имота, стопанисва сградите и ги отдава под наем, като получава
наемната цена. Като член на управителния съвет на дружеството не отрича, че са
получили предложение да купят процесния имот, но са
решили да не водят преговори, защото няма смисъл да купуват имот, който вече е
техен.
Разпитаният от първоинстнционния
съд свидетел Р.И.Д./л. 170 от делото/ твърди, че е работил от 1972г. в цех на
ищеца, изграден в процесния парцел. Имотът е бил
стопанисван от военни строителни войски, но го напуснали след 1989-1990г. Последни
напуснали имота гранични войски през 1992г., като след себе си оставили
изпочупени и потрошени бараки. Свидетелят Д.бил назначен в този след този
период за управител на производствено предприятие „Успех“ към ССБ. Под негово
управление бившето военно предприятие е станало търговско –складова база като
била завзета цялото територия. След 1992г. когато е започнало възстановяването
на собствеността на земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ в имота започвали да се
явяват различни хора, твърдейки че имотът е техен, но по указание на
ръководството не се е занимавал с тези въпроси.
От показанията на свидетеля Б.Т.Й./л.
171 от делото/, който като дете на слепи родители бил израснал в комплекса, се
установява, че процесният имот се намира в борсата по
****, зад бензиностанция „Шел“. Земята на цялата борса е на жители на Обеля.
Най-старият собственик на имота е В.. Той няколко пъти се е опитвал да го
огражда, но ищцовото дружество е бутало оградата,
защото смятало процесния имот за негова собственост.
Свидетелят е присъствал на няколко срещи между жители на местния квартал и
управителния съвет на ищцовото дружество, на които се
коментирало продажба на имота. Твърди, че предлаганите от ищеца цени били
смешно ниски. На втората среща член на управителния съвет на ищеца е казал, че
има определен лимит 20-30 евро, които не
били приети като оферта от продавачите. До договорка не се е стигнало.
В първоинстанционното
производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се
установява, че е налице пълна идентичност между имот с идентификатор
68134.4355.2339 по кадастралната карта и кадастралните регистри на район Люлин,
одобрена със Заповед № РД-18-54/30.08.2010г. на ИД на АКГГ и имот № 2339 от
кадастралния план на гр. София, действащ преди влизане в сила на кадастралния
план за планоснимачен район III-63I
Модерно предградие кв. Обеля втора част.
Вещото лице е посочило, че процесиният имот попада изцяло в границите на УПИ II
/нов/ от стар регулационен план на м. Модерно предградие, одобрено със Заповед
№ 329/30.11.1965г. на Главен архитект на гр. София по протокол на СОС № 42/26.11.1965г. Към заключението на
съдебно-техническата експертиза е приложена комбинирана скица, приложение № 5
към експертизата, от която се установява, че по кадастралната карта площ на
поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2339 е 963 кв.м. , по кадастрален
план, действащ преди КККР имот с планоснимачен номер 2339 е
с площ 963 кв.м., по стар кадастрален план имот без планоснимачен
номер, в който попада поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2339 е с обща
площ 3691 кв.м. . Установява се, че по графични данни площта на парцел II /две
римско/ от регулационен план от 1962 г.
е 38 248 кв.м. по графични данни
площ на парцел II /две
римско/- нов от ИРП от 1965г. е
153 792 кв.м. , по графични данни на кв. 2, отреден за комплекс на ССБ от
РП от 1986г. е 86 212 кв.м. След като хронологически се проследят
промените в имотите в процесния район според
заключението на вещото лице, което
настоящата инстанция напълно кредитира,
несъмнено се установява идентичност между имот с идентификатор 68134.4355.2339
и имот с пл. № 2339, към л. 171 на гр. София, м. „Модерно предградие“. Освен
това е установено, че поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2339 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на район Люлин, одобрена със
Заповед № РД-18-54/30.08.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК попада изцяло
в границите на УПИ II /две
римско/ нов от стар регулационен план на м. Модерно предградие, одобрена със
Заповед № 329/30.11.1965г. на Главен архитект на София по Протокол на СОС №
42/26.11.1965г.
Прието
е и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се
установява, че върху процесния имот с идентификатор
68134.4355.2339 към момента на изготвянето попадат две сгради. Първата от тях
част от сграда с идентификатор 68134.4355.160.39, с адрес бул. „Европа“ район *******,
с площ 412 кв.м. , от които 195 кв.м. попадат в процесния
имот, с предназначение: за търговия, брой етажи. Втората, с площ 165 кв.м. –
чат от сграда, ненанесена, без идентификатор, в кадастралната карта, означена
като новопостроена.
В настоящата инстанция е назначена
допълнителна съдебно-техническа експертиза със задача след като се запознае с
материалите по делото извърши справки в
съответните служби да отговори на въпроса дали е налице идентичност между
имота, правото на собственост върху който е възстановено с решение № 0123/08.07.2005г. на ОСЗ „Нови Искър“ и посочения в исковата молба поземлен имот с
идентификатор 68134.4355.2339. Според
заключението на вещото лице, което настоящия състав напълни кредитира при
условията на чл. 202 от ГПК, е налице идентичност между двата имота.
При така установените факти въззивният съд намира следното от правна страна:
Предявен е за
разглеждане положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищецът „С.на с.в България“ основава
правата си върху поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2339, с площ по документ
963 кв.м., находящ се в гр. София, м. Сливница по
КККР, одобрен със заповед № РД – 18-54/30.08.2010г., идентичен с бивш имот пл.
№ 2339, нанесен в кадастрален лист 171
по неодобрения кадастрален план на гр.
София, находящ се в землището на кв. „Обеля 2“,
„Модерно предградие“, м. „Чегаревец“, бул. „Баба
Парашкева“ при съседи по кадастрална скица: поземлени имоти с идентификатори №№
68134.4355.2347; 68134.4355.2298; 68134.4355.160 въз основа на отчуждаване по
регулация и давностно владение в продължение на
тридесет години. Дадената от съда правна квалификация е съответна на заявената
с предявения иск защита. Въз основа на допустимо събраните в производството
доказателства, първоинстанционният съд е установил
фактическа обстановка, която се споделя от настоящата инстанция. Фактическите
изводи на първостепенния съд напълно кореспондират с доказателствата и сочат на
необоснованост на исковата претенция.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, когато има интерес от това. Ищецът мотивират правния си интерес с твърдението, че ответникът е записан като собственик на имота в кадастралния регистър за недвижими имоти от 2016г., въпреки, че не е собственик и не притежавал документ за собственост. С оглед на изложеното съдът намира за неоснователно твърдението във въззивната жалба за недопустимост на съдебното решение, поради липса на правен спор между страните относно процесния имот.
Настоящият състав намира, че не е допуснато поддържаното
във въззивната жалба нарушение на съдопроизводствени
правила. Първоинстанционният съд е обсъдил събрания
по делото доказателствен материал, в това число и
заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, и е изградил крайния
по делото извод в съответствие с материалния закон, който напълно се споделя от
въззивния съд
Съдът намира за неоснователни и твърденията за неправилност на обжалваното решение. Въззиваемата страна-ищец се е легитимирал като собственик на процесния имот на основание влязла в сила приложена дворищна регулация. При съвкупна преценка на представените по делото писмени доказателства несъмнено се установява, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на дворищна регулация. Регулационните планове по ЗПИНМ, действал в периода 1956г. -1973г., приложим към процесния имот, са имали отчуждително действие.
При действието на
ЗПИНМ (отм.) за имотите, отчуждени за мероприятия по дворищно -регулационния
план, същият е имал пряко отчуждително действие,
съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.). За придадените по регулация части по
силата на дворищната регулация от недвижими имоти, собственост на едно лице към
парцели на други лица, собствеността се придобива по силата на самия план. Изплащането
на обезщетението, дължимо при отчуждаването, не е елемент от фактическия състав
и не рефлектира върху собствеността на имота, а поражда само облигационни
отношения между отчуждения собственик и лицето, в чиято полза е извършено
отчуждаването. В конкретния случай е безспорно установено, че ищщцовото дружество е заплатило обезщетение на бившите собстевеници. Това се установява както от приложените
шестнадесет нотариални акт, които не са оспорени от ответника, така и от
свидетелските показания на св. Алтънов. Свидетелят е
член на управителния съвет на ищеца и има непосредствено наблюдения върху
процеса на отчуждение на имотите, като същият свидетелства, че бившите
собственици са обезщетени или с парични средства или със замяна с друг имот.
Регулационният статут на процесния
имот се урежда първоначално с представената по делото Заповед № 70/19.02.1962г.
на Председателя на ИК на СГНС /л. 14/ за
отреждане на парцел II /две римско/.Същата е издадена
въз основа на чл. 55а от Закона за планово изграждане на населените места /обн. в ДВ от 01.10.1949г., отм. ДВ бр. 29 от 10.04.1973г. Следва
да се има предвид, че тази разпоредба е едно изключение от правилото по чл. 39,
ал. 2 ЗПИНМ, което е установеното от
разпоредбата на чл. 55 “а” от ЗПИНМ (отм.). Последната регламентира
отчуждаването на урегулирани или неурегулирани имоти на частни лица и на
обществени организации – в полза на държавата – за образуването или групирането
на парцели за държавно и групово жилищно строителство, както и за отстъпване
право на строеж на обществени организации или на жилищно-строителни кооперации.
В хипотезата на отчуждаване по реда на чл.55 “а”, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.),
вещно-правното (отчуждително) действие на регулационния
план настъпва от момента на влизане в сила на решението на ИК на съответния
Окръжен съвет, с което планът се одобрява. Решението на ИК е окончателно и не
подлежи на обжалване (чл.55 “а”, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.). В този смисъл Решение No 22/29.06.2010 г. по гр. дело No 3599/2008 г. на 5-то ГО
на ВКС, както и Решение No 2087/02.02.2004 г. по гр. дело No 2780/2004 г. на 4-то ГО, в които
е прието, че нормата на чл. 55 “а” от ЗПИНМ (отм.), регламентира “специална
хипотеза”, която изключва изискването на общото правило на чл. 39, ал. 2 от
ЗПИНМ (отм.) – за заплащане на обезщетение, като последното не е елемент от
фактическия състав на отчуждаването по реда на специалната норма.
В конкретния случай от представените писмени доказателства се
установи, че не само, че дворищната регулация е влязла в сила, но и че са
осъществени мероприятията, за които са отредени парцелите. От представените
строителни книжа е видно, че върху имота са изградени сгради, използвани от ищцовото дружество при осъществяване на стопанската му
дейност. Това обстоятелство е подкрепено и от свидетелските показания на
свидетелите А.А., Р.Д.и Б.Й..
Несъмнено е установено по делото,
че към момента на влизане в сила на заповедта за изменение на дворищно регулационния
план процесният имот е бил н границите на ТКЗС „Антонин Запаточки“. На него е
изплатено и полагащото се обезщетение от страна на ищеца. По отношение на възможността за реално възстановяване на
собствеността на процесния имот, в конкретния случай
са налице предпоставките за приложение на
чл.10б ЗСПЗЗ. Разпоредбата предвижда, че когато земеделските земи,
подлежащи на възстановяване, са застроени или върху тях са проведени
мероприятия, които не позволяват реално връщане на имотите, собствениците се
обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския
поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
Безспорно
е по делото, и се установява и от приетите доказателства, че още протокол №
42/26.11.1965г. на Съвета за планово изграждане на населени места при СГНС /л. 17/, в който в т. 5, стр. 7 е
прието решение без поправка сливането на част от парцел II /римско/, отреден за
нуждите на ССБ с част от терен извън регулация западно от ДИП „Малчика“,
северно от бул. „Баба Парашкева“ /сега „Европа“/, източно от Околовръстен път,
м. Модерно предградие в един общ парцел
II /римско/ нов, отреден за нуждите на ССБ- производствено –битов
комплекс e започнало изграждането на обществено мероприятие. То е било за
нуждите на обществената организация Съюза на с.в България. Установи се още, че така предвиденото
обществено мероприятие е и реализирано най-късно до 1977 г., когато обектът е
въведен в експлоатация, видно от приложените към делото протоколи от
приемателни комисии. В подкрепа на факта на изграждането му до 1977г. са и
събраните показания на свидетелите Р.Д.и Б.Й.. Това води до краен извод, че към
влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г., предвиденото обществено мероприятие е
реализирано. По делото е представеното писмо от Министерство на земеделието,
адресирано до ответника и до Поземлена комисия Връбница. С него се информират
адресатите, че в периода 1962-1973г. при спазване на разпоредбите на ЗПКНМ
ответникът се сдобил със 152.80 дка в местност „Модерно предградие“, поради
което това обстоятелство е пречка за възстановяване на собствеността в реални
граници на бившите собственици. От тези данни следва, че е била налице пречката
на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. §1в, ал.1 от ППЗСПЗЗ за
възстановяване на собствеността за целия или за част от целия имот. Върху него
е проведено мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността. В
този смисъл са е и съдебната практика - Решение №199/12.05.11г. по гр.д.№345/10г. на
ВКС, ІІІ ГО; Решение №565/15.10.10г. по гр.д.№4522/08г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение
№711 от 08.10.09г. по гр.д.№179/08г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение №947 от
17.12.09г. по гр.д.№2790/08г. на ІІІ ГО, Решение №77 от 09.03.10г. по гр.д.№ 4209/08г.
и др.
При преценка на
всички събрани по делото доказателства е установено, че ищецът се легитимира
като собственик на процесния имот, на придобивното основание влязла в сила дворищна регулация. От
това следва, че съдът не дължи разглеждани и произнасяне по евентуалното
основание за придобиване на правото на собственост, а именно давностно владение. С оглед на изложеното неоснователни се
явяват твърденията, изложени във възивната жалба, че
през продължителен период от време процесният имот се
е владял от представители на Министерство на отбраната и от Гранични
войски.
Съдът намира за
неоснователно твърдението на въззивника, че в хода на
първоинстанцинонното производство съдът на основание
чл. 17, ал. 2 ГПК не се е произнесъл относно
законосъобразността на решението, с което ответникът се легитимира като
собственик. Нормата на чл.17, ал.2 ГПК
задължава съда да се произнесе инцидентно по валидността на административен акт
без оглед на обжалваемостта му и за
законосъобразността му, с оглед на своевременно направеното от ищците оспорване
на валидността му, когато той се противопоставя на страна, която не е била
участник в административното производство по издаването и обжалването му.
Косвения съдебен контрол е не само за нищожност на административния акт, но и
за материална незаконосъобразност, когато акта се противопоставя на трето лице,
което не е участвало в административното производство по издаването и по
обжалването му. В настоящия случая не са били налице тези предпоставки, дори
самото решение е представено едва с въззивната жалба.
Предвид
изложеното, при постановяване на решението си, първоинстанционният
съд е анализирал в цялост събрания по делото доказателствен
материал, въз основа на което е направил правилни, пълни и обосновани изводи, а
подадената въззивна жалба срещу решението се явява
неоснователна. Не се доказаха твърдяните пороци
на първоинстанционното
решение, поради което то следва да се потвърди изцяло, а въззивната
жалба да се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на спора въззивникът ответник няма прав на разноски. Такива следва
да бъдат присъдени в полза на въззиваемата- страна ищец. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото
в размер на 200 лв., внесен депозит за допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Не са представени доказателства за извършени други разноски в настоящата
инстанция.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19502 от 21.01.2020г., постановено по гр. д. № 41345/2017г. по описа на
СРС, 169 състав.
ОСЪЖДА В.Б.Т., ЕГН **********, с адрес *** Б да заплати на „С.НА с.В
БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****,
представлявано от председателя В.Т.Д.на основание чл. 78, ал. 1 сумата от 200
лв. представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.