Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
гр.Габрово, 15.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ГАБРОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЦОНКОВ
при
секретаря Радослава Кънева и в
присъствието на прокурора ………………………, като разгледа докладваното от председателя Адм. дело № 168 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 - 178 от Административно процесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ и е образувано
по жалба от З.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, с която е оспорила Заповед №
1086 от 06.06.2019 г. на Кмета на Община Габрово, с която заповед е разпоредено
да бъде премахната незаконен строеж – „лятна кухня“, построена в източната част
на собствения и поземлен имот– УПИ IХ – 167, кв.98, по плана на гр. Габрово - II етап, представляващ ПИ с идентификатор №
14218.504.189 по КККР на гр.Габрово, на границата със съседния поземлен имот –
УПИ VIII - 168, кв.98,
по плана на гр. Габрово - II етап, долепена до
калкана на изградената в същия имот жилищна сграда и
е определен срок за доброволно изпълнение от 45 дни от влизане в сила на
заповедта. Излага доводи за незаконосъобразност на акта и моли за отмяната му.
Ответникът по
жалбата – Кметът на Община Габрово, чрез процесуалния си представител Гл.юрисконсулт
Т. П., счита жалбата за неоснователна. Излага съображения, че процесният строеж
е незаконен, тъй като е построен без одобрени строителни книжа и издадено
разрешение за строеж. Излага доводи също, че процесия строеж не е и търпим, тъй
като не е допустим, както по предишната правна уредба, така и по сега действащите
разпоредби на ЗУТ, т.к. се касае за строеж, с който е възстановен предишен такъв,
поради което дали предишният е бил премахнат доброволно или се е самосрутил,
след премахването му дори да е бил със статут на търпимост, същият не подлежи
на възстановяване без издадени и одобрени строителни книжа и статут на
търпимост е невъзможен. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена
в срок и от надлежна страна, срещу акт подлежащ на оспорване и при наличие на
правен интерес, поради което e допустима.
Като прецени
събраните по делото доказателствата в тяхната съвкупност и във връзка с
доводите на страните, съдът прие за установено следното:
На 27.05.2019
година длъжностните лица в отдел "ААКС" към Дирекция Устройство на
територията /УТ/ при Община Габрово извършили проверка на строеж представляващ второстепенна
постройка на допълващото застрояване – „Лятна кухня“ за обитаване, собственост
на жалбоподателката С., долепена до съществуваща едноетажна стопанска сграда, построена
в източната част на собствения и
поземлен имот– УПИ IХ – 167, кв.98, по плана на гр.
Габрово - II етап, представляващ ПИ с идентификатор №
14218.504.189 по КККР на гр.Габрово, на границата със съседния поземлен имот –
УПИ VIII - 168, кв.98,
по плана на гр. Габрово - II етап - ПИ
с идентификатор № 14218.504.190 по КККР на гр.Габрово,
във връзка с подадена жалба до Кмет на Община Габрово от Е.Г.Н., собственик на
съседния ПИ с идентификатор № 14218.504.190, видно от
приложената справка по КК на л.31 от делото. За установеното
при проверката е съставен констативен акт № 4 от 27.05.2019 година, които
констатации са залегнали ив съставения преди това Констативен акт от 02.05.2019
година от специалисти в Дрекция УТ при Община Габрово.
В констативния акт
е отразено, че постройката е едноетажна полумасивна, с носещи дървени колони и
греди, стени изградени от MDF плоскости с
вградена изолационна вата и покрив, представляващ едноскатна дървена
конструкция, покрита с ондулин. Така изградената постройка на допълващото застрояване
– „Лятна кухня“ е с размери 3.80 метра ширина и 5.60 метра дължина. В
констативния акт е отразено, че строежът е изпълнен без строителни книжа, т.к.
такива не са пордставени от собственичката, а такива липсвали и в Община
Габрово. Констативния акт е съставен в присъствието на жалбоподателката и
връчен на същата срещу подпис на същата дата – 27.05.2019 година. Според
изложеното в жалбата и посоченото от собственичката на съседния ПИ в съдебно
заседание – Е.Н., строежът е изпълнен около 2010 година.
Срещу съставения
констативен акт не е подадено възражение. При извършените преди съставянето на
Констативния акт проверки от специалисти в Община Габрово във връзка с
образуваната преписка по жалбата на Н. и установяване на обстоятелствата около
процесния строеж, на жалбоподателката С. и синът и И.С. е предоставена
възможност да предприемат действия по въвеждане на строежа в експлоатация, като
в противен случай ще бъдат предприети необходимите действия по реда на ЗУТ и
жалбоподателката съответно санкционирана, при което от страна на С.е постъпила
жалба до Кмет на Община Габрово с Вх. № УТ-01-01-159//3 от 15.04.2019 г., в
която се сочи за наличие на здравословни проблеми на жалбоподателката и
трудности в придвижването на същата, поради което лятната кухня е приспособена
за обитаване от същата. Сочи също, че постройката е изградена преди 8 години и
че на мястото и е имало лятна кухня при закупуване на имота през 1970 година,
която именно е възстановена, с молба за съдействие за спиране на процедурата по
премахване на постройката. което се твърди, че поради неграмотност
жалбоподателката не се е снабдила със съответните разрешения за строеж и моли
имота да се приеме за търпим.
Въз основа на
констатациите на контролните органи е издадена оспорената заповед за премахване
на строежа. Като фактически и правни основания за издаването й е посочено, че
са нарушени чл. 148, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, с което е осъществен състава на
чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена
форма, при съблюдаване на административнопроизводствените правила и правилно
приложение на материалния закон. Изложени са мотиви относно вида на строежа от
шеста категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 ЗУТ.
Изпълненото
строителство към момента на изграждането на постройката не е било съобразено с
действащите към този момент планове, правила и норми.
На следващо място
регламентираният в § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ режим на
търпимост касае незаконни строежи, изградени до 7 април 1987 г., които са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или по реда на ЗУТ, които не
подлежат на премахване и забрана за ползване, т. е. тази норма изключва от
обхвата на чл. 225, ал. 1,
във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ незаконните
строежи, изградени до 1987 г., допустими по техническите правила и норми на
ЗТСУ (отм.) или на ЗУТ. В случая не се касае за строеж изграден преди 1987
година, а освен това както правилно сочи процесуалният представител на
ответната страна – юрисконсулт П., при възстановяване на премахнат или
самосрутил се строеж, който е бил със статут на търпимост, се изисква
разрешение за строеж и статут на търпимост е невъзможен. Както по-горе се посочи, процесният строеж е
изпълнен около 2010 година, на мястото на самосрутила се лятна кухня, поради
което не може да се ползва със статут на търпимост.
Описаната в
оспорената заповед едноетажна пристройка за обитаване, долепена до съществуващата
жилищна сграда, изградена в съседния ПИ с идентификатор №
14218.504.190 по кадастралната карта на гр.Габрово, представлява
строеж по смисъла на параграф 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Строежът не попада
в изключенията по чл. 151, ал.1 от ЗУТ и за неговото
изграждане се изисква наличие на разрешение за строеж, съгласно чл. 147, ал.1, т.1, пр. второ от ЗУТ.
По делото от страна на жалбоподателката, а и в приложената по същото
административна преписка липсват и не са представени одобрени строителни книжа,
както и доказателства, че строежът е изпълнен в съответствие с издадено
разрешение за строеж. На основание изложеното съдът приема за доказано, че
строежа е изграден без необходимите строителни книжа, съгласно чл. 148, ал.1 от ЗУТ и на това
основание се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
С оглед изложеното
жаллбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С
оглед този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния
представител на Община Габрово – Гл.юрисконсулт П. за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 143, ал.3 от АПК и
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, такива следва да бъдат присъдени в
полза на Община Габрово в размер на 100 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно, във вр. с ал.1 от АПК, Административен съд
- Габрово,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.И.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, с която е оспорила Заповед № 1086 от 06.06.2019 г.
на Кмета на Община Габрово, с която заповед е разпоредено да бъде премахната
незаконен строеж – „лятна кухня“, построена в източната част на собствения и поземлен имот– УПИ IХ – 167, кв.98, по плана на гр. Габрово - II етап, представляващ ПИ с идентификатор №
14218.504.189 по КККР на гр.Габрово, на границата със съседния поземлен имот –
УПИ VIII - 168, кв.98,
по плана на гр. Габрово - II етап, долепена до
калкана на изградената в същия имот жилищна сграда и
е определен срок за доброволно изпълнение от 45 дни от влизане в сила на
заповедта, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА З.И.С.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на Община Габрово сума в размер
на 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ,
чрез Административен съд Габрово.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: