Р Е Ш Е Н И Е
№260031/14.1.2022г.
гр. Варна, 14.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на шестнадесети декември две хиляди двадесет и
първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
16326 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба от „К.Б.“ ***, ЕИК ***, срещу М.Л.К., с постоянен адрес ***
11, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 414,95 лв.,
представляваща сбор от главница по Договор за кредит с номер ********** в
размер на 350,00 лв. и лихва за забава върху главницата в размер на 64,95
лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се в исковата молба, че на
30.12.2015г. между „***“ ***, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската марка „***“ и М.К. е сключен Договор за кредит номер **********, по
реда на чл. 6 ЗПФУР. Сочи се, че сключеният договор е оформен, съгласно
разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключване на договора
за кредит е подробно описана в ОУ на „***“ *** и е в съответствие със ЗПФУР. В
заявката си К. е посочила, че желае да й бъде отпуснат кредит в размер на
300,00 лв. Същият е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 29.01.2016г.
Сумата е отпусната чрез паричен превод в „***“. С настъпване на падежа по
договора К. се възползвала от възможността да удължи срока на договора до
28.02.2016г. На 10.02.2016г. било отправено искане за отпускане на 50,00 лв.
кредит. Сумата отново е преведена чрез „***“. Следователно общата дължима сума
е станала 350,00 лв. С настъпване на падежа ответницата не изпълнила
задължението си и изпаднала в забава. На 23.11.2018г. вземането било
прехвърлено с договор за цесия на настоящия ищец.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника. Сочи се, че исковете са допустими, но неоснователни.
Оспорва се активната процесуална легитимация на ищеца да предявява настоящия
иск. Ответницата не била уведомена за извършената цесия. Липсват съответните
доказателства по делото. Оспорва се представения по делото документ „приложение
1“. Сочи се, че документът е неавтентичен. Липсва валидно сключен договор за
цесия. Оспорва се да е спазен чл. 6 ЗПФУР. ОУ по договора не носят подписите на
страните. Начисляването на наказателна лихва е несъвместимо с добрите нрави.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложена разписка за извършено
плащане, от която се установява, че в полза на М.К., чрез „***“, наредителят „***“ *** е превел сумата от 300,00 лв. на
30.12.2015г., и сумата от 50,00 лв. на 10.02.2016г. Приложен е сключеният между
страните Договор за кредит с номер ********** от 30.12.2015г., ведно с допълнението
му от 10.02.2016г.
Установява се от Договор за
прехвърляне на вземания от 23.11.2018г., че „***“ *** е прехвърлило в полза на
„К.Б.“ *** вземането си спрямо лицето К. в размер на 350,00 лв., дължимо по
договор за кредит с номер ********** от 30.12.2015г. Уведомлението до длъжника
за прехвърляне на вземането е част от книжата по делото.
Допуснато е
извършване на СКТЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното:
На 30.12.2015г. в 08:04ч. в уеб платформата на vivus.bg е извършена регистрация на името на М.Л.К.. Същия ден лицето е
кандидатствало за първия си онлайн кредит в платформата, като е избрало
желаната сума и срок за погасяване. Първият отпуснат кредит е за 300,00 лв.,
със срок на погасяване от 30 дни. Процедурата по кандидатстването продълбава
към екран, който визуализира надпис „Условия на договора за кредит“, водещ към
генерирания договор и чекбокс „Съгласен съм и
приемам“. Докато не бъде сложена отметка в полето на чекбокса
се приема, че договорът не е сключен. В своето заявление ответницата е
посочила, че желае да й бъде отпусната сумата по сметка на каса на „***“. „***“
*** е превело сумата на 30.12.2015г. На 10.02.2016г. К. е увеличила сумата по
договора си с 50,00 лв. За да получи тази сума ответницата е влязла във вече
съществуващия си профил, избрала е сумата, след което е попълнила всички стъпки
за кандидатстване. На лицето е предоставен Стандартен европейски формуляр, за
да се запознае с преддоговорна информация.
Ответницата е натиснала бутона „подпиши“, с което е обективирала
волята си да получи заемната сума.
По делото е изготвено заключение
и по допуснатата ССЧЕ. Вещото лице заявява следното: Разписки от 30.12.2015г.
на стойност 300 лв. и от 10.02.2016г. на стойност 50 лв. представляват системни
кодове, с които регистрираните в системата на „И.“ АД електронни търговци
правят платежни нареждания за преводи на суми от своите микросметки, открити в
„***“. В конкретния случай наредител е „***“ *** и
получател е М.К.. Общо наредената сума е в размер на 350,00 лв. Няма данни
сумата да е била върната по сметка на наредителя, каквато е практиката, ако не
бъде получена от получателя.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Ищецът следваше да установи в настоящото производство,
че ответницата е сключила договор за кредит с „***“ ***, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската марка „***“, изпълнението на договорните
отношения от страна на кредитодателя, както и сключването на договор за цесия,
чрез който е прехвърлено вземането на кредитодателя спрямо ответницата.
В тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора
за кредит, както и да установи всички останали правопогасяващи
възражения.
От приетата по делото фактическа
обстановка безспорно се установи, че между „***“ ***, като кредитодател,
и М.К., като кредитополучател, е сключен Договор за кредит с номер **********,
по силата на който, чрез „***“, наредителят „***“ ***
е превело сумата от 300,00 лв. на 30.12.2015г., и сумата от 50,00 лв. на
10.02.2016г. в полза на кредитополучателя. В тази връзка е и заключението по
СКТЕ, което съдът кредитира изцяло, като професионално дадено и отговарящо на
поставените въпроси. Установи се, че на
30.12.2015г. в 08:04ч. в уеб платформата на vivus.bg е извършена регистрация на името на М.Л.К.. Същия ден лицето е
кандидатствало за първия си онлайн кредит в платформата, като е избрало
желаната сума и срок за погасяване. Първият отпуснат кредит е за 300,00 лв.,
със срок на погасяване от 30 дни. Процедурата по кандидатстването продълбава
към екран, който визуализира надпис „Условия на договора за кредит“, водещ към
генерирания договор и чекбокс „Съгласен съм и
приемам“. Докато не бъде сложена отметка в полето на чекбокса
се приема, че договорът не е сключен. В своето заявление ответницата е
посочила, че желае да й бъде отпусната сумата по сметка на каса на „***“. „***“
*** е превело сумата на 30.12.2015г. На 10.02.2016г. К. е увеличила сумата по
договора си с 50,00 лв. За да получи тази сума ответницата е влязла във вече
съществуващия си профил, избрала е сумата, след което е попълнила всички стъпки
за кандидатстване. На лицето е предоставен Стандартен европейски формуляр, за
да се запознае с преддоговорна информация.
Ответницата е натиснала бутона „подпиши“, с което е обективирала
волята си да получи заемната сума.
Т.е. кредитодателят е
изпълнил своето задължение по сключения договор за кредит. Не се представиха
доказателства обаче за изпълнението от страна на ответницата, изразяващо се в
погасяване на задължението й към кредитодателя, нито към датата на падежа, нито
към настоящия момент. Вземането спрямо К. е било прехвърлено на ищеца с договор
за цесия, който е породил своето правно действие. Ответницата се счита за
уведомена за договора за цесия с получаване на исковата молба.
Неоснователно е възражението в тази насока. С оглед на изложеното, искането за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 350,00 лв.,
представляваща неплатена главница по процесния договор за кредит е основателно
и следва да бъде уважено.
Наказателна лихва не се
претендира. Претенцията е за заплащане на акецесорно
вземане, а именно законна лихва за забава за периода от 23.11.2018г. до
20.09.2020г. в размер на 64,95 лв. Искът се явява също основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора съдът
намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъдена ответницата да
заплати сторените от ищцовото дружество разноски в
размер на общо 550,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Л.К., ЕГН **********,***, дължи на „К.Б.“
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 414,95 лв.,
представляваща сбор от дължима главница по Договор за кредит с номер **********
в размер на 350,00 лв., сключен между М.Л.К., ЕГН **********, и „***“ ***,
ЕИК *********, и лихва за забава върху главницата в размер на 64,95 лв.,
дължима за периода от 23.11.2018г. до 20.09.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 24.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. с номер 11942/20г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА М.Л.К., ЕГН **********,***, да заплати
на „К.Б.“ ***, ЕИК ***, сумата от 550,00 лв., представляваща сторени разноски в
настоящото производство и предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с
номер 11942/20г. по описа на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за
страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................