Р Е Ш
Е Н И Е
N……….
гр. Варна………………2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският административен съд, двадесет
и втори състав, в публичното заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм.дело № 1628 на Административен съд - Варна по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.1, ал.2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във връзка с
чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, вр. чл.4, пар.3 от
Договора за ЕС.
Образувано по иск предявен от Д.Д.В., ЕГН **********
против Българска Народна Банка /БНБ/, гр. София, за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди в размер на 8627.97 лв. от забавено плащане на
гарантирания й депозит в Корпоративна търговска банка /КТБ/, за периода
30.06.2014г. до 04.12.2014г., претърпени вследствие на незаконосъобразно
бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението ѝ да
приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на
гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива
94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно
схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009г.
Ищцата твърди, че през периода от
27.09.2009 г. до 8.02.2010 г. е сключила с КТБ договор за безсрочен депозит, с
валутна клауза № 40818/29.01.2010 г., а в последствие рамков договор за
платежни услуги за потребители от 8.02.2010 г., по който е внасяла различни
суми, към 6.11.2014 г. салдото по този банков депозит е в размер на 219 084.29
лв. На 20.06.2014 г. представители на КТБ са депозирали пред БНБ искане за
поставяне на банката под специален надзор по реда на действащото
законодателство. Като мотиви в искането е посочено, че е налице загуба на
доверие към банката от страна на вложителите, масова паника и проблеми с
вложителите и извършването на банкови операции. Впоследствие КТБ е уведомила
БНБ, че е преустановила плащанията към клиенти и всички банкови операции. С
решение № 73/2014 г. на УС на БНБ КТБ е поставена под специален надзор и са
назначени квестори на банката. Със същото решение е възложено на квесторите да
извършват анализ и оценка на активите на банката от външни консултанти в срок
от 10 дни. С решение № 114/2014 г. БНБ е удължила срока на специалния надзор до
20.11.2014 г. След изтичане на този срок от 4.12.2014 г. е започнало изплащане
на сумите по посочените договори за депозити на граждани в гарантирания размер
от 196 000 лв. от Фонда за гарантиране влоговете в банките. С решение №
664/2015 г. на СГС, по т.д. № 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на
КТБ АД и е определена начална дата на неплатежоспособността 6.11.2014 г., решението на СГС е
обжалвано по отношение началната дата на неплатежоспособността и с решение на
Апелативен съд – София по т.д. № 2216/2015 г. е определена начална дата на
неплатежоспособността – 20.06.2014 г. С определение № 2787/4.11.2016 г.
постановено по адм.д. № 560/2016 г. АС – Варна е отправено преюдициално
запитване до Съда на ЕС по тълкуването на чл. 4 §3 от ДЕС и чл.1 т.3 и чл. 10
§1 от Директива 94/19ЕО. Образувано е дело С-571/16 на СЕС, по което с решение
от 4.10.2018 г. , съдът е приел, че нормите на европейското законодателство
следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат националното законодателство,
съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от
неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков
лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените в тази разпоредба
срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по
съображения, че кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. В
решението на СЕС е посочено, че разпоредбата на чл. 1 т.3, подточка i от Директива 94/19ЕО, изменена с Директива 2009/14 и представлява правна норма, целяща да се
предоставят на частноправните субекти права, които да позволяват на
възложителите да предявяват искове за обезщетение за вредите от късно изплащане
на депозитите. Освен това чл.4 §3 от ДЕС, както и принципите на равностойност и
ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че при липсата на специално
производство в България за ангажиране на отговорността на държавата за
извършено от национален орган нарушение на правото на Съюза, не е пречка
отговорността да бъде реализирана по съществуващите способи пред
административните и общите съдилища. Правото на Съюза не допуска национална
правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение
да зависи от спазването на допълнително условие вредата да е причинена умишлено
от съответния национален орган. Съгласно чл. 10 от Директива 94/19/ЕО
„неналичен депозит“ е налице тогава, когато съответните компетентни органи са
установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда
неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово
състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде
в състояние да го направи. Компетентните органи установяват това колкото е
възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от 5 работни дни, след като са
се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити,
които са дължими и изискуеми.
Макар, че БНБ не е административен орган
по смисъла на §1 т.1 от ДР на АПК, тя се явява единствен държавен орган, в
чиято компетентност е да контролира банковата система и неефективното
изпълнение на това задължение, представлява нарушение на правото на съюза. Това
е така, защото правото на Съюза предвижда, че задължението за поправяне на
вредите съществува във всички хипотези на нарушение на европейското
законодателство от държава-членка, независимо от това кой публичен орган е
извършил нарушението. В случая БНБ не е изпълнила задълженията си съгласно
европейското и вътрешното право да контролира ефективно банковата система и
чрез бездействието си е забавила необосновано изплащането на гарантирания
размер на депозити в КТБ, като по този начин е причинила вреда на ищцата в
размер на законната лихва върху изплатения гарантиран размер на депозита от
196 000 лв. за периода от 30.06.2014 г. до 4.12.2014 г. Този извод се подкрепя и от решение
№73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, от което е видно, че още към тази дата УС е бил
наясно, че ликвидните средства на КТБ са изчерпани и това обстоятелство е дало
основание да бъде поставена под
специален надзор, но не е изпълнил задълженията си, произтичащи от Директивата,
поради което началния момент, в който е следвало да бъде осигурен достъп до
средствата по договора за депозит на граждани е 30.06.2014 г. – 5 работни дни
след установяване невъзможността на КТБ да изплати ликвидни свои задължения по
сключени договори за срочни депозити. По изложените съображения моли да се
осъди БНБ да заплати на В. обезщетение за претърпени вреди в размер на
законната лихва върху изплатения й депозит в размер на 196 000 лв. за
периода от 30.06.2016 г. – 5 работни
дни след невъзможността на КТБ да изплати депозита до датата на плащане 4.12.2014 г. в размер на 8627.97 лв. В уточняваща молба вх. № 11369/2019 г.
ищцата сочи, че БНБ се явява единствения държавен орган, в чиято компетентност
е да контролира банковата система на страната, по смисъла на българското и
европейското законодателство. От 20.06.2014 г. УС на БНБ е бил наясно, че
ликвидните средства на КТБ са изчерпани и това обстоятелство е дало
основание търговската банка да бъде
поставена под специален надзор, но БНБ не е изпълнила задълженията си
произтичащи от Директива 94/19/ЕО от 1994 г. да предприеме действия за
изплащане на гарантираните депозити на вложителите в петдневен срок от
установяване на неналичност на депозитите.
В с.з. процесуалния представител на В. измени предявения иск, като
намали първоначално предявения размер от 8627.97 лв., на 5733.82 лв. и оттегли
искането за осъждане на ответника за разликата над 5733,82 лв. до 8627.97
лв. По същество адв. С. поддържа, че
отговорността на БНБ е обективна и се изразява в неосъществен контрол, в
резултат на което В. е претърпява вреди с оглед забавеното й изплащане на
депозита от Фонда за гарантиране на депозити. Моли да се уважи иска и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответната страна оспорва предявеният иск
като недопустим, респ. като неоснователен, като излага следните
съображения: ищцата претендира вреди
поради бездействие на БНБ да установи неналичност на депозити в КТБ, поради което
счита, че се твърди правно бездействие – неиздаване на акт за установяване
неналичност на депозити. Неиздаването на акт в административното право е
мълчалив отказ. Ако претенцията на В. е такава, то иска може да се разгледа
само след отмяна на административния акт по съответния ред. Такава отмяна, СЕС
в Решението си по дело С571/16 г. приема за допустимо условие за търсене на
обезщетение от гледна точка на правото на ЕС.
Ищцата не е искала издаването на акт, нито е обжалвала мълчалив отказ за
издаването на такъв от страна на БНБ. В националното законодателство и в
Директива 94/19/ЕО няма предвиден акт или действие по смисъла на чл.203, ал.1
от АПК, възложени от ЗБНБ и ЗКИ – в редакцията преди изменението с ДВ,
бр.62/14.08.2015г. БНБ не разполага с административни властнически правомощия
спрямо вложителите в банки, поради което няма как да е налице бездействие на
БНБ при упражняване на административна дейност спрямо вложител. Единственият
акт, който БНБ е компетентна да издаде съобразно националното законодателство в
процесния период, е решението за отнемане лиценза на КТБ. В случай че се
приеме, че е налице невъведен в законодателството текст на Директивата, това е
основание за търсене на отговорност от държавата, чрез законодателния орган, а
не от БНБ. Предявеният иск следва да се разгледа при предпоставките на
българския процесуален закон, а в случая не е изпълнен фактическия състав на
ЗОДОВ, т.к. се претендират вреди от правно, а не от фактическо
действие/бездействие. Евентуалното неизпълнение на задължение за правно
действие представлява индивидуален административен акт - мълчалив отказ, а
жалбите срещу актове на БНБ са подсъдни на Върховния административен съд. На
това основание искът е недопустим, т.к. са изтекли всички срокове за подаване на
жалби, срещу който и да е от актовете на БНБ във връзка с поставянето на КТБ
под специален надзор. Качеството „вложител“ в КТБ не обуславя правен интерес от
предявяването на иск по чл.204 от АПК, доколкото се излагат твърдения за
бездействие, изразяващо се в неиздаване на административен акт. По арг. от
тълкуването, дадено в Решение от 12 октомври 2004г. по дело С-222/02 сочи, че
Директива 94/19/ЕО не може да бъде тълкувана в смисъл, че забранява национална
норма, съобразно която надзорът се извършва в защита на публичния интерес и
вложителите нямат право да искат обезщетение от националния надзорен орган,
включително за лош надзор. Адресат на индивидуалните административни актове на
БНБ – за поставяне на банка под специален надзор и отнемане на лиценз е единствено
търговската банка, не и вложителите в нея. Вложителите нямат правен интерес да
обжалват и бездействие на БНБ да издаде акт за установяване на неналичност на
депозитите, т.к. ако има бездействие то е по отношение на банката, а не на ищцата
като вложител. В тази връзка се позовава на практиката на ВАС по частни жалби
на други вложители, атакували бездействието на БНБ да установи неналичност на
депозитите, в които случаи ВАС е приел, че единствено КТБ може да обжалва такъв
акт. Ответника поддържа, че искът за обезщетение на вреди от незаконосъобразен
акт/отказ за издаване на акт е допустим единствено при условията на чл.204 от АПК – след отмяна на акта, от който се твърди, че е настъпило увреждането. В
случая ищецът не е обжалвал в срок мълчалив отказ на БНБ за издаване на акт
за установяване на неналичност на
депозити, а в конкретния случай евентуална преценка на твърдяното бездействие е
недопустима по пътя на инцидентния контрол. Съгласно законодателството достъпът
до гарантираните депозити се осъществява чрез ФГВБ. В отношенията между БНБ и
Фонда липсва елемент на власт и подчинение, и БНБ няма правомощия да изплаща и
дава достъп до гарантираните влогове на вложителите.
Процесуалния представител на ответника,
поддържа, че ищцата не твърди и не представя доказателства за каквито и да е
реално претърпени вреди, вследствие на които имуществото и да е намаляло,
съответно да не се е увеличило, и които биха подлежали на обезщетяване.
Съгласно решение по дело С-362/95 при предявяване на искове за ангажиране на
извъндоговорна отговорност на публичен орган за вреди, причинени от негов акт,
ищецът следва конкретно да доказва факта на претърпяването от него на вреди,
техния размер, както и че тези вреди са действителни и сигурни. Поддържа, че
ищцата не е претърпяла загуба в размер на законната лихва, няма данни имуществото
и да е намаляло, нито пък да се е увеличил пасивът й. Ищцата не сочи пропуснати
ползи в претендирания размер и не твърди да е имала сигурна възможност да
увеличи имуществото си, поради което няма забава, за която да се дължи
обезщетение. Съгласно т.114 от Решение на СЕС по дело С-571/16, обстоятелството,
че депозитът на ищцата е бил олихвяван и изплатен ведно с дохода от лихви има
отношение и следва да бъде взет под внимание при преценката за наличие или липса
на вреда. В случая такива няма. Съгласно
чл.119, ал.5 от ЗКИ по влога на ищцата е начислявана договорна лихва през целия
период на специален надзор. БНБ няма парично задължение към ищцата. Законната
лихва за забава не може да бъде измерител на твърдяните от В. вреди. Няма как
БНБ, която не е длъжник по главното вземане, да дължи обезщетение за лихва за
забава за плащане на главно задължение, за което е изрично предвидено, че
главния длъжник не дължи лихва за забава. КТБ е сключвала с възложителите
рамкови договори и анекси, като ищцата не е можела да има разумно очакване, че
ще получи плащане на гарантирания размер на влога си преди постановяването от
БНБ на акт за отнемане на лиценза на банката, а в някакъв по-ранен момент.
Изплащането е започнало на 4.12.2014 г., т.е. в съответствие със ЗКИ, и с
изрична уговорка в договора с КТБ, всяка претенция за обезщетение за вреди е
неоснователна.
Съгласно законодателство БНБ няма
правомощия да изплаща в полза на вложители суми по гарантирани влогове, не може
да бъде задължена и за акцесорното задължение за лихви, т.к. съгласно чл.86,
ал.1 от ЗЗД задължен за лихва за забава е само длъжникът по главното
задължение. БНБ няма и правомощия да разпорежда на ФГВБ кога да започне
заплащане на гарантираните депозити, като в случая началната дата е определена
с Решение № 61/18.11.2014г. на УС на ФГВБ. Общоизвестен факт е, че към
процесния период Фондът не е разполагал със средства, за да започне изплащане
на гарантираните депозити. Заем за тази цел е отпуснат от Правителството на
3.12.2014 г. Получаването на плащане от Фонда не е зависело от поведението на
БНБ, а от платежоспособността на ФГВБ. Гарантираните вложители на КТБ, в това
число и ищцата , обективно не е имало как да получи плащане на гарантирания
размер на влоговете си преди Фондът да получи заем от правителството, това
прекъсна и причинно-следствената връзка между твърдяното от ищцата бездействие
на БНБ и претендираните от нея вреди. Поддържа, че липсва и противоправно
бездействие от БНБ, в решение по дело
С-571/16 СЕС е приел, че неправилното
въвеждане на чл. 1§3 т.i от Директива 94–19ЕО може, при определени
обстоятелства, да доведе до ангажиране отговорността на държавата-членка. В
същото решение се посочва, че националния съд следва да прецени кой от
държавните органи, съобразно компетенциите, дадени им от закона е извършил
нарушение и дали същото е достатъчно съществено и следва този орган да репарира
евентуално причинените от нарушението вреди. Като тази преценка следва да се
извърши при спазване правото на съответната държава членка. Директивата
предоставя възможност за преценка на държавите членки относно органа, който
следва да констатира неналичност на депозитите, така че да спазят нейните
принципи, съобразявайки спецификите на националното законодателство. Директивата е акт, който създава задължения
за държавата за приемане на вътрешно законодателство, което да въведе на
национално ниво нейните принципи. Такова законодателство не е прието, като административен
орган, БНБ спазва действащото законодателство, такова каквото е. Неточното и
непълно транспониране на Директивата не може да е основание за ангажиране на
отговорността на БНБ. Следва да се отчете и разликата между отговорността на
държавата и отговорността на Централната банка. Централните банки в това число
и БНБ са отделни и самостоятелни правни субекти. В качеството си на
административен орган БНБ действа съобразно регламентираните в закона
правомощия и няма право да излиза извън тях.
Липсва противоправно бездействие на орган или длъжностно лице на БНБ,
тъй като понятието „неналичен депозит“ не е било въведено в националното
законодателство към 2014 г., както и не е бил определен компетентен орган,
който да установява състоянието на неналичност на депозити, съответно, не са
били определени последиците от установяване на неналичността на депозитите по
отношение на националната схема за гарантиране на депозити. Вместо това в
чл.36, ал.2, т.1, вр.ал.3 от ЗКИ в приложимата редакция, е била предвидена
единствено възможност за отнемане на лиценза на банка в срок от 5 работни дни
от установяването на неплатежоспособност. Чл.23, ал.1 от отменения ЗГВБ,
действал през процесния период, е предвиждал, че Фондът изплаща задълженията на
съответната банка до гарантираните размери само когато БНБ е отнела банковия
лиценз на търговска банка, като според чл.23, ал.5 ФГВБ започва да изплаща суми
не по-късно от 20 работни дни от датата на БНБ за отнемане на лиценза.
Директива 94/19/ЕО и националния закон не предвиждат задължение за БНБ за
извърши фактическо действие за установяване неналичност на депозитите и,
следователно не може да има бездействие за БНБ да извърши фактическо действие,
каквото не е предвидено. Същевременно през процесния период БНБ не е имала
предоставено правомощие да приеме юридически акт, т.е. да извърши правно
действие, различен от акта за отнемане на лиценза за банкова дейност на КТБ,
след което да започне изплащането на гарантираните депозити. Ответника
поддържа, че БНБ не е разполагала с компетентност да издаде акт за установяване
на неналичността на депозитите. В административното право няма компетентен
орган по подразбиране, без изрично възлагане на правомощия. През процесния
период БНБ е била овластена единствено да издава акт за отнемане лиценза на
банка на основание чл.36, ал.2 ЗКИ, след издаването на който съгласно чл.23,
ал.1 и ал.5 от ЗГВБ започва да тече срокът, в който Фондът започва да изплаща
гарантираните влогове. БНБ не е притежавала компетентност да установява
неналичност на депозитите по смисъла на Директивата по друг начин, освен чрез
отнемане на банковия лиценз. Така БНБ, в качеството ѝ на административен
орган, е действала съобразно регламентираните в закона свои правомощия, които
няма право да надхвърля. Едва с измененията на ЗКИ от м.08.2015 г. е уредено
правомощие за установяване на неналичност на депозитите на кредитна институция
и е възложено на БНБ. Съгласно чл.23 от ЗГВБ в редакцията към 2014г.,
Националната схема за гарантиране на депозитите е имала право да започне
изплащане на гарантираните депозити, само когато БНБ отнема лиценза на банка и
при никакви други условия. Поради това дори БНБ да беше издала акт за
установяване неналичност на депозитите, ФГВБ не би имал правомощие да започне
плащане преди отнемане на лиценза за банкова дейност. Ответника поддържа, че е
налице разлика между фактическо и правно бездействие. В решение С-571/16 СЕС е
посочил, че установяването на неналичност на депозитите трябва да стане с
изричен акт на компетентен орган и не може да бъде извеждана от други актове,
нито презумирана въз основа на други обстоятелства. Установяването на
неналичност на депозити по смисъла на Директива 94/19ЕО може да се извърши
единствено чрез правно действие – вземане на изрично решение, т.е. издаване на
индивидуален административен акт. Ищцата твърди фактическо бездействие, което и
е в причинило вреди, поради което иска е неоснователен. Ако ищцата твърди
правно бездействие, в резултат на което са причинени вредите, то нездаването на
акт е малъчалив отказ. Една от предпоставките за уважаване на иска би било
предхождащата отмяна на акта, каквато в случая не е налице. БНБ не е определена
като компетентен орган нито в Директивата нито в националното право, в чиито
правомощия е издаването на акт за установяване неналичност на депозитите. При
това положение БНБ не е действала противоправно и не е било възможно да
прецени, че следва да приложи Директивата пряко и че именно тя е органът, който
е длъжен да извърши преценката по установяване неналичност на депозитите. С
оглед т.117 от Решение по дело С-571/16 СЕС поддържа, че в случая липсва
нарушение, БНБ не е била определена като компетентен орган нито в Директивата,
нито в националното право, в чиито правомощия е издаването на акт за
установяване на неналичност на депозити.
От съществено значение е и факта, че вредата не е причинена умишлено.
Липсва нарушение при осъществяване на общия и специалния надзор над КТБ.
Поддържа, че липсва и пряка и непосредствена причинна връзка между
бездействието и твърдяния вредоносен резултат, тъй като претендираните вреди не
са закономерна и необходима последица от поведението на БНБ. В с.з. процесуалния представител на ответника
оспорва иска, моли същия да бъде отхвърлен и да бъда присъдени сторените по
делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за основателност на предявеният иск. Счита, че ответника
незаконосъобразно е бездействал, като задължението му произтича пряко от
приложимото право на ЕС. Това бездействие е повлияло върху имуществената сфера
на ищцата, лишавайки го от възможността да разполага със средствата, които има
на влог във фалиралата банка.
При преценка на събраните доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.09.2007 г. В. е сключила договор за
преференциален безсрочен депозит № 24705. Договорът имал действие от датата на
подписването му и бил безсрочен, с опция за прекратяването му от потребителя, с
едномесечно предизвестие. С договора е предвидена лихва в зависимост от
депозираната сума, която е в диапазона за евро от 4,5% до 7,5%, за щатски
долари от 3,5% до 6,5%.
На 29.01.2009 г. В. е сключила договор за
безсрочен депозит „Евролев“ с валутна клауза № 40818 Договорът имал действие от
датата на подписването му и бил безсрочен, с опция за прекратяването му от
потребителя, с едномесечно писмено предизвестие. С договора е предвидена лихва
в зависимост от депозираната сума, която е в диапазон от 4% до 7%.
На 20 юни 2014г. с писмо вх. № 4098/14 г
директорите на КТБ уведомили БНБ, че предвид наличните средства на банката по
сметки и в брой, те няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията на
банката в най-близко време. С писмо от същия ден директорите на КТБ
уведомили БНБ, че към 12.06 ч на 20.06.2014 г. е преустановено разплащането
и всички банкови операции. Направено е искане банката да бъде поставена под
специален надзор. Искането било мотивирано с предизвикана загуба на доверие,
масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало
затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С
последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила
разплащанията и всички банкови операции.
С Решение № 73/20.06.2014г. на
Управителния съвет /УС/ на БНБ, на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116,
ал.1, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 от Закона за
кредитните институции /ЗКИ/, КТБ била поставена под специален надзор, поради
опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са
назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ,
ограничена е дейността ѝ, членовете на управителния и надзорния ѝ
съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто
от акциите, са лишени от право на глас. БНБ
възложила на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите и
пасивите на банковата група от независим външен одитор в срок от десет дни. На
25.06.2014г. на „Делойт одит“ ООД, „Ърнест енд Янг Одит“ ООД и „Афа“ ООД била
възложена частична проверка на активите на КТБ, която се отнасяла главно до
кредитния и инвестиционния портфейл, и имала за цел да даде оценка за
състоянието и качеството на 95,4% от кредитния и 99,1 % от инвестиционния
портфейл на КТБ, както и ограничен анализ на пасивите на банката. При
проверката било установено, че за определена категория кредитополучатели /по
кредити с общ размер 3,5 млрд.лв. от общ кредитен портфейл в размер на 5,4
млрд.лв./ липсва съществена информация за финансовото им състояние и/или
целевото усвояване на кредита. Установени са съществени индикации за кредитен
риск относно възстановимостта на кредитни експозиции в тази категория, което би
могло да доведе до съществени обезценки, но поради недостатъчна информация
одиторите не са коментирали размера на необходимите допълнителни обезценки.
С Решение № 82/30.06.2014г. с цел
оптимизиране на разходите на банката по привлечените средства, на основание
чл.115, ал.1 и ал.2, т.2 и 3 и чл.116, ал.2, т.1, вр.чл.103, ал.2, т.24 от ЗКИ
и чл.16, т.16 от ЗБНБ, считано от 01.07.2014г., УС на БНБ намалил лихвените
проценти по депозити на „КТБ“ АД до средния им пазарен размер за банковата
система по видове и валути. Съгласно приложение към решението, лихвеният
процент за банковата система без КТБ по депозити, договорени за ползване след
предизвестие е 2,59%.
На 25.07.2014г., в изпълнение на
чл.121 от ЗКИ квесторите на „КТБ“ АД представили доклад за текущото състояние
на банката, публикуван на страницата на БНБ –http://bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_pressrelease/pr_20140731_a1_bg.pdf
Съгласно доклада, още на 20.06.2014
г. при проверка на перото „други активи“ в ежедневната оборотна ведомост на
банката е констатиран необичайно голям разчет на стойност около 205 милиона в
левова равностойност, като операцията била взета на база протокол-разписка от
19.06.2014г., според който „Бромак“ ЕООД (мажоритарен акционер в КТБ)
потвърждава получаването и задължението си към КТБ на суми в различни валути с
обща левова равностойност 205 887 хил. лева. Според същия протокол-разписка,
дължимите суми следвало да бъдат възстановени до 30.06.2014г. За това вземане
квесторите са уведомили БНБ с докладна записка № 83229/08.07.2014г. От доклада
на квесторите се установява още, че към 30.06.2014г. финансовият резултат на
КТБ бил загуба, в размер на 65283 хил. лева, при реализирана печалба към
31.05.2014г. на стойност 14997 хил. лева. Основен фактор за отчетената загуба
за месец юни били начислените през месеца провизии от обезценка на кредити в
размер на 95 907 хил.лв. Към 30.06.2014г. сумата на активите на КТБ е 6 896 212
хил. лв. и сравнено с края на месец май е със 741 352 хил.лв. (9,7%) по-малко.
По-съществените промени в активите на банката основно засягали ликвидните
активи – намалявали паричните средства и паричните наличности, ценните книжа и
вземанията от банки.
През м.юли 2014г., на одиторите, извършили
частичната проверка, била възложена цялостна оценка на всички активи на „КТБ“
АД, за срок до 20.10.2014г., въз основа на която да се извърши обезценка на
активите и намаляване на собствения капитал.
С Решение № 114/16.09.2014г. УС на БНБ
констатирал, че към момента продължават да са налице условията и
предпоставките, довели до поставяне на КТБ под специален надзор, тъй като
банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване
на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и
други кредитори, поради което действието на всички мерки, наложени с Решение №
73/20.06.2014г. на УС на БНБ –за поставяне на банката под специален надзор и
тези по Решение № 82/30.06.2014г. на УС на БНБ – за намаляване на лихвените
проценти по депозитите, било продължено до 20.11.2014г. На осн. чл.107, ал.3 от
ЗКИ, на квесторите на КТБ било указано най-късно до 20.10.2014г. да внесат в
БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, а до 31.10.2014г. да представят в БНБ
отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на
активите, след което на база резултатите от тази оценка, да бъде взето
окончателно решение относно КТБ. На 20.10.2014г. квесторите на КТБ внесли в БНБ
докладите на „Ърнест енд Янг Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „Афа“ ООД, като
заключението на одиторите било за необходимост от обезценки на активи на КТБ в
общ размер на 4222 млн. лв. Докладите са приети с Решение № 133/21.10.2014г. на
УС на БНБ.
На 04.11.2014г. в изпълнение на Решение №
133/21.10.2014г. на УС на БНБ, квесторите на КТБ внесли в БНБ финансовите и
надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014г., въз основа на които УС на БНБ
установил отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ в размер на минус
3745313 хил.лв., определен според Регламент (ЕС) № 575/2013г. относно
пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните
посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно
Регламент (ЕС) № 575/2013г. В последствие
В допълнение, с писмо от 05.11.2014г. квесторите на КТБ уведомили БНБ,
че след датата на поставяне на банката под специален надзор до 31.10.2014г. вкл.,
в КТБ са постъпили уведомления за цесии на вземания, сключени между клиенти на
банката, и волеизявления за прихващане на задължения към банката с вземания към
нея, придобити по договори за цесия, но дори всички уведомления за цесии и
прихващания да бъдат осчетоводени в счетоводните регистри на банката,
финансовият резултат на КТБ към 30.09.2014г. би останал отрицателна величина.
С Решение № 138/06.11.2014 г. на основание
чл.36, ал.2, т.2, чл.103, ал.1, т.1, чл.103, ал.2, т.25 и чл.151, ал.1, пр.1 от
ЗКИ и чл.16, т.15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на
БНБ № 24/21.01.1994г. Съгласно т.2 и т.3 от това решение, на основание чл.9,
ал.1 и ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат
предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на
производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.
С Решение № 61/18.11.2014г. Управителният
съвет на ФГВБ определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните
влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014г.
Видно от постъпилите по делото отговори с
вх.№15314/15.10.2019г. и вх. № 16793/13.11.2019
от КТБ АД – в несъстоятелност, В.
е титуляр на две сметки в КТБ, едната открита на 28.08.2007 г. с анекс № 24705
към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова
сметка *** „Преференциален безсрочен депозит и втори открит на 29.01.2009 г. с
договор № 40818 за безсрочен депозит „Евролев“ с валутна клауза. На 6.11.2014г.
е подадена информация към ФГВБ за В., за подлежащата на изплащане сума в
максималния размер от 196 000 лв. в съответствие с разпоредбата на чл. 4
ал.1 и ал.2 от ЗГВБ. В посочената сума от 196 000 са включени и
начислените лихви към датата на решението на БНБ по чл. 23 ал.1 от ЗГВБ, а
именно 6.11.2014 г. Отделно от това е
посочено, че вземането на В. в размер на 35 676,81 лв. е включено под №
1972 в списъка по чл. 66 ал.7 от ЗБН на приетите от синдика на КТБ вземания, по
които не са направени възражения. Не е
спорно между страните, че на 4.12.2016 г. на ищцата е изплатена сумата от
196 000 лв.
С Решение № 664/22.04.2015г. на Софийски
градски съд /СГС/ по т.д. № 7549/2014г., е обявена неплатежоспособността на КТБ
с начална дата 06.11.2014г. Решението е обжалвано, като с решение №
1443/03.07.2015г. по т.д. № 2216/2015г., Софийският апелативен съд е отменил
Решение № 664/22.04.2015г. на СГС в частта, относно началната дата на
неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014г., по съображения, че състоянието на неадекватност на
собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на
коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014г., а е
било факт преди този момент. Посочените решения са публикувани на сайта на ВСС.
По делото е назначена и приета ССЕ. Видно
от заключението на същата с договор за преференциален безсрочен депозит № 24705
от 28.09.2007 г. подписан между КТБ и В. е открита банкова сметка *** ***лен валутен, безсрочен депозит в евро. По
депозитната сметка не се събират такси за откриване, поддържане и касово
обслужване. Договорен е задължителен минимален размер на депозита от 1500 евро.
Договорената лихва по депозита според скала по Тарифа на банката и според
размера на депозираната сума в конкретния случай е 7,5%. Лихвата по депозита се
начислява в края на календарната година, но ако депозитната сума е престояла
поне 30 дни в банката. КТБ е начислила лихви по депозита на В. по сметка IBAN ***.06.2914 г. до 6.11.2016 г. в размер
на 1040.14 евро, от 25.07.2014 г. до 6.11.2014 г. в размер на 835.25 евро при
лихва от 2,74% по решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ. С договор за безсрочен депозит „Евролев“ с
валутна клауза № 40818 от 29.01.2009 г. подписан между В. и КТБ е открита
банкова сметка *** ***позит в лева. По депозитната сметка банката не събира такси за откриване,
поддържане, касово обслужване и закриване. Договорен е задължителен минимален
размер на депозираната сума от 500 лв. Договорената лихва по депозита според
скала по Тарифа на банката и според размера на депозираната сума в конкретния
случай е 5%. Лихвата по депозита се начислява в края на календарната година, но
ако депозитната сума е престояла поне 30 дни в банката. КТБ е начислила лихви
по депозита на В. по сметка IBAN ***: за периода от 30.06.2014 г. до 6.11.2014
г. в размер на 107.66 лв, от 25.07.2014 г. до 6.11.2014 г. в размер на 85.66
лв. при лихва от 2,59% по Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ. Предвид
нормата на чл. 6 ал.1 от ЗГВБ и наличните салда по двете сметки на В. в.л. при
прилагане на лихвения процент, начисляван върху влоговете на ищцата в КТБ през
периода, е посочело, че размерът на лихвата, начислена върху сумата от
196 000 лв. по двата депозита, през периода от 30.06.2014 г. до 6.11.2014
г. вкл. е в размер на 1907.23 лв., а за периода от 25.07.2014 г. до 6.11.2014
г. вкл. – 1504.46 лв. Законната лихва
върху сумата от 196 000 лв. за периода от 25.07.2014 г. до 6.11.2014 г.
възлиза на 5 733.82 лв., законната лихва върху същата сума за периода от
25.07.2014 г. до 4.12.2014 г. е 7 262,83 лв., а законната лихва върху
196 000 лв. за периода от 30.06.2014 г. до 6.11.2014 г. е 7098.95 лв.
При така установеното от фактическа страна
и съобразно тълкуването на правото на ЕС, дадено в Решението на СЕС по дело
С-571/16, съдът приема от правна страна, следното:
По допустимостта на иска:
Предвид нормата на чл.203, ал.1 и ал.2 от АПК – ДВ, бр.77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г., съгласно която, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от „очевидно
нарушаващи правото на Европейския съюз“ актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, да се разглеждат по реда на Глава
единадесета от АПК „Производства за обезщетения“, както и че за неуредените
въпроси за имуществената отговорност ще се прилагат стандартите на
извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване на правото на
Европейския съюз, съдът приема, че предявения иск е допустим. Съдът приема, че
БНБ е надлежен ответник в производството по обезщетяване на вреди по реда на
ЗОДОВ, макар, че БНБ не е
административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК, тя е държавен орган,
а принципът за отговорност на държавите членки е валиден във всеки случай,
когато държава членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният
орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на
задължението. Съгласно т.2 от ТП № 2/2014 от 19.05.2015г. на ОС на Гражданската
колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, разграничителният критерий за
приложимия правен ред (ЗОДОВ или чл.45-49 от ЗЗД) при претенции за вреди от
дейност на органи, които не са част от изпълнителната власт, е основния
характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Когато вредите са причинени при или повод изпълнение на
административна дейност, компетентни са административните съдилища. Без съмнение
БНБ е натоварена с изключителна компетентност да регулира и осъществява надзор
върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на
банковата система и защитата интересите на вложителите – чл.2, ал.6 ЗБНБ. БНБ е
компетентният орган за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл.4,
пар.1, т.40 от Регламент (ЕС)№ 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
25.06.2013г., а възложеното ѝ в чл.13 и чл.36 ЗКИ правомощие да издава и
отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху
тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, т.к.
разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките, а
отношенията по повод надзора с частноправните субекти, клиенти на тези банки,
не са равнопоставени – В този смисъл Определение № 18/07.04.2017г. по дело №
15/2017г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС.
Съдът
взе предвид разрешението дадено в т. 5
от диспозитива на решението по дело С-571/16 на СЕС, че разпоредбата на чл.4, пар.3 ДЕС,
както и принципите на равностойност и ефективност, трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която правото на
частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на допълнително
условие, вредата да е причинена умишлено от съответния държавен орган.
Наличието на виновно поведение е елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, при липсата на който не може да се ангажира отговорността и да се
претендира обезщетение, но в контекста
на отговорността от нарушение на правото на ЕС, понятието „виновно поведение“
надхвърля понятието „достатъчно съществено нарушение“, изведено от решението на
Съда по обединени дела B. du P. F. Действително умишленото
неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от правото на ЕС или
неизпълнението им поради непредпазливост да е елемент, който следва да се вземе
под внимание при преценката за достатъчно съществения характер на нарушението,
отсъствието на вина не води автоматично до отсъствие на „достатъчно съществено“
нарушение, респективно не води до извод за липса на едно от задължителните
условия за ангажиране на отговорността на държавата. Нарушението може да бъде
достатъчно съществено и при наличието на други, обективни елементи, като
липсата на свобода на преценка, висока степен на яснота и прецизност на
нарушената правна норма, неизвинимият характер на евентуалната грешка при
прилагане на правото. Наличието на вина придава достатъчно съществен характер
на нарушението, но от друга страна липсата на вина не прави нарушението
несъществено, изискването за виновно поведение по чл.45 от ЗЗД за да бъде
ангажирана деликтната отговорност, надхвърля обхвата на понятието „достатъчно
съществено нарушение“, следователно редът за обезщетяване по ЗЗД е неприложим.
Нормата
на чл.204, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ поставя изискване за за предварителна
отмяна на акта, от който се претендират вреди, но от друга страна от т.143 и т.146 от решението на СЕС по дело
С-571/16 следва, че макар само́ по себе си това изискване да не
противоречи на принципа на ефективност, такова задължение може да затрудни
прекомерно получаването на обезщетение за вредите, причинени от нарушение на
правото на Съюза, ако на практика няма възможност за такава отмяна. Както е
посочено в т.142 от решението и в т.77 от решението на СЕС по делото Fub,
С-429/09, би било в разрез с принципа на ефективност да се изисква от
увредените лица всеки път да използват всички правни способи за защита, с които
разполагат, при положение че това би било прекомерно трудно или не е разумно да
се изисква от тях.
В конкретния случай този стандарт се
преценява от настоящия състав като изпълнен, т.к. при действащото към 2014г.
законодателство и константната съдебната практика на ВАС, ищецът не би имал
ефективен способ за защита. Следва да се посочи, че всички дела, образувани по
жалби на вложители в КТБ срещу решенията на БНБ за поставяне на КТБ под
специален надзор, за продължаване срока на надзора и за отнемане на лиценза на
КТБ – при това с директно позоваване на Директива 94/14/ЕО и твърдение, че
депозитите са станали неналични още с вземане на решението за поставяне на КТБ
под специален надзор – са оставени от ВАС без разглеждане, по съображения, че
тези актове не засягат права и интереси на вложителите, а създават задължения
само за банката – определения постановени по адм.д. № 15546/2014 г; адм.д № 3892/2015; решение по адм.д № 11445/15 г. Предвид практиката на ВАс
опитите на вложителите да приведат действащата към момента схема за
гарантиране на депозитите в съответствие с Директива 94/19/ЕО са пресечени,
освен това без разглеждане поради липса на правен интерес, са оставени и
жалбите на акционерите срещу решението за отнемане на лиценза - определение на
ВАС № 3725/02.04.2015г. по адм.д. № 3438/2015.
Предвид изложеното е липсвал
възможен процесуален ред, при който в рамките на ефективен съдебен контрол на
актовете и действията на БНБ, да бъде извършена преценка за съответствието на
българската схема за гарантиране на
депозитите с изискванията на Директива 94/19/ЕО.
При липсата на такава процесуална
възможност и след като според действащото към момента законодателство актът, с
който се отнема лиценза на банката е актът по чл.1 пар.3, буква i) от
Директивата, на вложителите не може да се противопостави изискване, като това
по чл.204, ал.1 от АПК – за предварителна отмяна на акта, т.к. това би било в
нарушение на принципа на ефективност. С
оглед гореизложеното иска е допустим .
Разгледан по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно първо и второ съображение от
Директива 94/19/ЕО с въвеждането на
схеми за гарантиране на банковите депозити във всички държави членки и с
хармонизирането на приложимите гаранции за минимална сума, Директивата има за
цел хармоничното развитие на дейностите на кредитните институции в целия Съюз
чрез премахването на всички ограничения върху правото на установяване и
свободата на предоставяне на услуги, като същевременно се повишава стабилността
на банковата система и защитата на вложителите. За тази цел член 3 от Директива
94/19/ЕО предвижда, че всяка държава членка осигурява в рамките на нейната
територия да бъдат въведени една или повече схеми за гарантиране на депозити.
Съгласно член 7, § 1 и 1а от същата директива държавите членки осигуряват гарантираният
размер на съвкупните депозити на всеки вложител да бъде установен на
100 000 EUR, в случай че депозитите са неналични. „Неналичен депозит“ по смисъла на чл.1, пар.3 от Директивата е депозит, който е дължим и
платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и
договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни
органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция
изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното
финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива
тя да бъде в състояние да го направи.
Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива
2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране
на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е
транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на
влоговете в банките и Закона за кредитните институции. Измененията, въведени с
Директива 2009/14/ЕО, са транспонирани своевременно през 2009 г. с измененията
на посочените два закона – ДВ, бр.44/2009 г., в сила от 12.06.2009 г. С
измененията на ЗГВБ от 2010 г. – ДВ, бр.101/2010 г., в сила от 31.12.2010 г., е
въведен новият гарантиран размер от 100 000 евро на депозитите, съгласно
измененията на чл.7 от Директива 94/19/ЕО.
При първоначалното въвеждане на
разпоредбата на чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в националното
законодателство е възприет подход, според който изискването съответната
кредитна институция да „изглежда
неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово
състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде
в състояние да го направи“ е равнозначно на
установяване неплатежоспособността на институцията.
Съгласно чл.36, ал.2 от ЗКИ в редакцията
до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015г., неплатежоспособност е налице при две
хипотези: когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое
изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние
на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите
парични задължения в приемлив период от време или собственият капитал на банката е отрицателна
величина.
Изискуемият от чл.1, § 3, подточка i),
ал.2 от Директива 94/19/ЕО срок от 5 работни дни, в който компетентните органи
следва да извършат преценката на финансовото състояние и способността на
банката да изплаща гарантираните депозити е въведен в чл.36, ал.3 от ЗКИ - като
изискване, в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособността
на банка, БНБ да отнеме лиценза ѝ. Срокът по чл.10, § 1 от Директива
94/19/ЕО, в който схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в
състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по отношение
на неналичните депозити – 20 работни дни от датата, на която компетентните
органи извършват установяването по чл.1, пар.3, подточка i) от Директива
94/19/ЕО, е въведен в чл.23, ал.5 от ЗГВБ /в редакцията до изменението с ДВ,
бр.62/14.08.2015г./ и тече от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза
за банкова дейност на търговска банка. Така възприетият в ЗГВБ и ЗКИ подход –
сроковете по чл.1, пар.3, буква i) и чл.10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО да
текат от момента, в който БНБ вземе решение за отнемане лиценза на кредитна
институция поради неплатежоспособност, не е допустима схема за гарантиране на
депозитите, които са станали неналични, т.к. Директивата изисква схемите за
гарантиране на депозити да бъдат в състояние да изплащат доказаните претенции на
вложителите, по отношение на неналични депозити, независимо дали са налице
условията по националното законодателство за отнемане на лиценза на кредитна
институция.
Както е посочил СЕС в т.49, т.50 и т.51 от
решението по дело С-571/16, от текста на чл.1, точка 3, подточка i), първа
алинея от Директива 94/19 изрично следва, че необходимо и достатъчно условие,
за да се установи неналичността на депозит, който е дължим и платим, е по
виждане на компетентния орган дадена кредитна институция да изглежда неспособна
за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние,
да изплати депозита и да не съществува близка перспектива тя да бъде в
състояние да го направи. Освен това член 1, точка 3, подточка i), втора алинея
уточнява, че посочените компетентни органи трябва да установят това „колкото е
възможно по-скоро“ и „не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за
пръв път, че съответната кредитна институция не е изплатила депозити, които са
дължими и изискуеми“. От тези разпоредби следва, че установяването на
неналичността на депозитите не може да зависи от неплатежоспособността на
кредитната институция или от отнемането на нейния лиценз. От обяснителния
меморандум към предложението на Комисията за директива е видно, че определението
за неналичен депозит съзнателно не е обвързано с рисковете на производствата по
оздравяване и ликвидация, освен това от съображение 12 от Директива 2009/14
следва, че съществува възможност възстановяването на депозити чрез схемата за
гарантиране да се извършва успоредно с мерки за преструктуриране. Относно
срока, в който трябва да се установи, че депозитите са неналични, както е
посочил СЕС в т.60 решението по дело С-571/16, този срок е императивен и
останалите разпоредби на директивата не предвиждат възможност за неговото
дерогиране. От друга страна съгласно т.66 от същото решение, удължаването на
срока за изплащане на депозитите е възможно единствено при изключителни
обстоятелства и не може да надвишава 10 работни дни.
Така в т.69 от решението по дело С-571/16
СЕС е приел, че член 1, § 3 и член 10, §1 от Директива 94/19 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна национално законодателство,
съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от
неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков
лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби
срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по
съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под
специален надзор. СЕС в т.78 и в т.87 от същото
решение е посочил, че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19
трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на
тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален
орган, като предварителното предявяване от титуляра на банков депозит до
съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено, не
може да бъде условие за установяване на неналичността на този депозит по
смисъла на тази разпоредба.
За да се задейства схемата за гарантиране
на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три части:
- компетентният орган се уверява, че
депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция;
- в рамките на пет работни дни след това
заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна
институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани
с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими
и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи;
- схемата за гарантиране на депозити
трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите
в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето
решение.
Неоснователно ответната страна възразява,
че БНБ не е компетентен орган по смисъла на чл.1, т.3, подточка i) от Директива
94/19. От разпоредбите на чл.36, ал.3 от ЗКИ и чл.23, ал.5 от ЗГВБ
недвусмислено следва, че именно БНБ е „компетентният орган“, който установява
неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента,
в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали
неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Тоест, приема се, че
изискването съответната кредитна институция да „изглежда неспособна за момента,
по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати
депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го
направи“ е равнозначно на установена неплатежоспособност на институцията, а
изискваният от директивата 5 дневен срок за преценка на нейното финансово
състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити, е
въведено като изискване в срок от 5 дни от установяването на
неплатежоспособността на банка БНБ да отнеме лиценза ѝ, т.е. актът по
чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е актът, с който се отнема лиценза
на кредитната институция. В този
смисъл е и становището на министъра на финансите и управителя на БНБ от 11 август 2014г. относно писмо на
Европейската комисия във връзка с предприетите действия от БНБ спрямо КТБ АД, достъпно
на сайта на Министерство на финансите - www.minfin.bg/document/14856. В подкрепа на това тълкуване са Доклада на Комисията по бюджет и финанси по
проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на
влоговете в банките (№ 854-01-165/20.12.2008г. и № 902-01-28/22.04.2009г.,
40-то НС) и Мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗГВБ (№
902-01-28/22.04.2009г., 40-то НС), видно от които целта на законопроекта е да
се въведат в българското законодателство изискванията на приетата на 11 март
2009г. Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение
на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение
на гарантирания размер и срока на изплащане. Така „…в съответствие с
установените от директивата общи срокове в Европейския съюз се
предлага срокът за вземане на решение, че банката не може да изплаща
депозити в случаите по чл.36, ал.1, т.1 и 2 от Закона за кредитните
институции, да бъде намален от 14 дни….на 5 работни дни“.
Постановявайки
Решение № 73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ на
практика е направила обективната констатация за неналичност на депозитите по
смисъла на член 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, като преустановяването
на достъпа до депозитите е по причини, пряко свързани с финансовото положение
на КТБ.
Относно условието депозитът да е „дължим и
платим, но да не е бил платен от кредитната институция” следва да се съобрази,
че според доклада на квесторите за състоянието на БНБ (публикуван на сайта на
БНБ) с писмо № 77778/20.06.2014г. представителите на КТБ са уведомили БНБ, че
банката е преустановила плащанията и всички банкови операции. При започване на
действията по специален надзор, квесторите са спрели счетоводната система на
банката, спрели са платформата обмен на SFIFT, както и операциите
чрез електронно банкиране и на услугата „интернет банкиране”, и са анулирали
всички издадени преводни нареждания със започната и недовършена обработка, като
сумите на преводите, и заплатените такси, са върнати по сметките на клиентите.
Наа 20.06.2014г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но
предвид спряната счетоводна система всички вложители са били лишени от
възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си и не са
имали достъп до тях почти шест месеца. Плащанията са спрени заР финансовото
положение на КТБ, този извод следва от решението за поставяне на КТБ под
специален надзор, което се основава на чл.115, ал. 1 и чл. 115, ал.2,
точки 2 и 3 от ЗКИ, съгласно които „ликвидните активи на банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни,
за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост,
или банката не е изпълнила в срок едно или повече изискуеми задължения към
своите кредитори“, както и от обстоятелството, че КТБ е
поставена под специален надзор с пълно преустановяване на плащанията, въпреки
че националното право позволява мерки с по-ниска степен на намеса – т.е. избор
между пълно и частично преустановяване на плащанията и ограничаване на
дейностите – вж.чл.116, ал.2, т.2 и т.3 от ЗКИ. Видно от решението на УС на БНБ
от 20.06.2014г., към 11,58 часа на 20.06.2014г. по сметката на КТБ в платежната
система за брутен сетълмент в реално време RINGS разполагаемата наличност е в
размер на 237773лв., при наредени чакащи плащания за над 38 млн.лв.
При това положение първото условие - кредитната институция да изглежда
неспособна за момента да изплати депозита, по причини, които са пряко свързани
с нейното финансово състояние, се явява спазено, тъй като от този
момент КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и
платими депозити.
Второто условие –да не съществува близка перспектива кредитната
институция да е в състояние да изплати депозитите, също е спазено.
Схемата за гарантиране на депозити, която
се изисква от Директива 94/19/ЕО, служи за гарантиране не само на номиналната
стойност на обхванатите депозити, но предвижда, поне до известна степен, и
заместител за наличността им. Поради това установяването, че депозитите са
неналични, може да бъде избегнато само ако се очаква достъпът до депозитите да
бъде възстановен в много кратък срок. Самата КТБ е е внесла в БНБ искане да
бъде поставена под специален надзор заради проблеми с ликвидността, което
предизвиква затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите.
Както е посочено в самото решение на УС на БНБ, с писмо № 4098/20.06.2014г.,
получено в 10,51 часа в БНБ, изпълнителните директори са уведомили БНБ, че като
имат предвид наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат
достатъчни за изпълнение на задълженията на банката в най-близко време. Още на
същата дата, УС на БНБ е приел решението за поставяне на КТБ под специален
надзор, спрени са всички плащания и всички банкови сделки на
институцията. Така самата БНБ е
постановила законова забрана върху КТБ да изплаща депозити по причини, които са
пряко свързани с проблеми с ликвидността на КТБ. Както е
видно от мотивите на УС на БНБ в решението от 20.06.2014г., поставянето на КТБ
под специален надзор е продиктувано от наличието на опасност от
неплатежоспособност поради засиленото теглене на средства и липсата на
достатъчно ликвидни активи към 20.06.2014г., като определеният тримесечен срок
на надзора недвусмислено показва липсата на „близка перспектива“ за изплащане
на депозитите от кредитната институция.
С оглед представените по делото
доказателства се налага извод, че с
решението си от 20.06.2014г. БНБ е извършила обективната констатация, че по
нейно виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко
свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува
близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е
констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл.1, §.3, подточка i)
от Директива 94/19, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е
следвало да постанови изричен акт по чл.1, §.3, подточка i), ал.2 от
Директивата – задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС.
Съгласно Решение по дело С-571/16 на СЕС
т.117 разпоредбата на чл.1, т.3,
подточка i) от Директива 94/19 има
директен ефект и представлява правна норма, целяща да се
предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите
да предявят искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на
депозитите.
Неоснователно ответната страна се позовава
и на разпоредбата на чл.79, ал.8 от ЗКИ, според която отговорността на
надзорния орган може да бъде ангажирана само ако вредите са причинени умишлено.
Както е приел СЕС в решението по дело С-571/16, т.125 и т.126, в съответствие с
принципа на ефективност националните процесуални норми не трябва да правят
практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата,
предоставени от правния ред на Съюза, а условието по чл.79, ал.8 излиза извън
обхвата на условието за достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза.
След като разпоредбата на чл.1, т.3,
подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект неоснователно
ответникът твърди, че не е бил законово овластен да вземе това решение и
следователно същото би било нищожно.
Както е приел СЕО в Решение от 9 март
1978г., S т.14-16, директният ефект означава, че нормите на общностното право
трябва да имат пълно и еднакво действие във всички държави членки от момента на
влизането им в сила и за целия срок на тяхното действие. Следователно тези
разпоредби са пряк източник на права и задължения за всички, до които се
отнасят, независимо дали това са държави членки, или частноправни субекти,
които са страни по правоотношения, регулирани от правото на Общността. Тази последица
също така засяга всеки съд, чиято задача като орган на държава членка е да
защитава в рамките на своята компетентност правата, предоставени на
частноправните субекти от общностното право.
При това тълкуване и изричното произнасяне
от СЕС, че чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект,
именно тази разпоредба, като пряк източник на права и задължения, овластява и
задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен
от акта, с който се отнема лиценза поради неплатежоспособност.
Като не е взела това решение в
императивния 5 дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото
условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено.
Това нарушение се преценява от настоящия
състав и като достатъчно съществено за да ангажира отговорността на държавата.
В т.105 от решението на СЕС по С-571/16, е
посочено, че от практиката на Съда следва, че такова нарушение предполага явно
и значително неспазване от държавата членка на границите, които са наложени на
нейното право на преценка. Факторите, които трябва да се вземат под внимание в
това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената
правна норма, обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма
предоставя на националните органи, извинимият или неизвиним характер на
евентуална грешка при прилагане на правото, умишленият или неумишлен характер
на допуснатото нарушение или причиненото увреждане, или още обстоятелството, че
с поведението си институция на Европейския съюз може да е допринесла за
неприемането, приемането или запазването в разрез с правото на Съюза на
определени национални мерки или практики.
В случая свободата на преценка на БНБ без съмнение е ограничена от срока
по чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19. Тъй като разпоредбата ясно
посочва при какви условия и в какъв срок се установява неналичността на
депозитите, ако тези условия са изпълнени, компетентният орган е длъжен в
императивния петдневен срок да установи, че депозитите са неналични – т.108 от
решението по С-571/16.
От установените по делото факти безспорно
се установява, че след като БНБ е била уведомена от КТБ за финансовите ѝ
затруднения и проблемите с ликвидността, БНБ е взела решение и е поставила КТБ
под специален надзор заР опасност от неплатежоспособност и е постановила
спиране на всички операции и плащания. Така, въпреки че е преценила, че КТБ е
застрашена от неплатежоспособност и че със собственото си решение за поставяне
на банката под надзор е възпрепятствала изплащането на депозитите за по-дълъг
период, БНБ не е направила установяването в императивния петдневния срок по
чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, което е щяло да задейства
компенсирането на засегнатите вложители съгласно чл.7, пар.1 и чл.10, пар.1 от
Директивата и това е съществено нарушение на чл.1, т.3, подт. i) от Директива
94/19 – вж. в този смисъл т.95 от заключението на ген.адвокат K. и т.115 от
решението по С-571/16.
Съдът приема, че ищцата доказа наличието
на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на
БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на БНБ и претърпените вреди.
Несъстоятелно е твърдението на ответника,
че след като БНБ няма правомощия да изплаща на вложителите сумите по
гарантираните депозити, не може да бъде задължена за акцесорно задължение за
лихва. Макар размерът на претендираното от ищцата обезщетение за имуществени
вреди да е определен чрез стойността на законната лихва за периода на забава,
то не е лихва. В този смисъл и в контекста на деликтната отговорност на
държавата за претендираните вреди, по препращане от §1 от ЗР на ЗОДОВ, е
приложима и общата давност по чл.110 от ЗЗД, а не кратката давност за лихви по
чл.111, буква в) от ЗЗД.
Неоснователно ответната страна поддържа,
че законната лихва не може да бъде измерител на твърдените от ищцата вреди.
Предвид представения договор за платежни услуги, В. е имала притежание върху
движими вещи – парични средства, правото на собственост върху които не е можел
да упражнява, поради бездействието на БНБ да защити това негово притежание,
като издаде акт по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, с който да даде
старт на компенсационния механизъм по чл.10 от Директивата. С неизпълнение на
задължението си по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19 БНБ е нарушила чл.1
от Протокол 1 към ЕКПЧ, според който всяко физическо или юридическо лице има
право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от
своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени
в закона и в общите принципи на международното право. Мнокогратно в практиката
си Съдът по правата на човека е приемал, че намесата при мирното ползване на
собствеността трябва да постига „справедлив баланс“ между изискванията на
обществения интерес и изискванията за закрила на основните индивидуални
права. Трябва да е налице разумна връзка
на пропорционалност между използваните средства и целта, преследвана с която и
да е било мярка, лишаваща дадено лице от собственост – „Пресос Компание
Навиера“ АД срещу Белгия, 20.11.1995г., §38; Ян и други срещу Германия,
30.06.2005г., § 93.
С оглед характера на нарушението няма как
да се приеме, че поради защита на обществения интерес ищецът е бил лишен от
своето парично притежание за срок, по-дълъг от предвидения в Директива 94/19.
Именно своевременното изпълнение на задължението по чл.1, т.3, подт. i) от
Директива 94/19 би защитило в максимална степен освен правата на вложителите и
обществения интерес, доколкото цел на директивата е не само защита на вложителите,
а и стабилност на банковата система, която може да се постигне само ако
държавите членки спазват предоставените на вложителите гаранции, въз основа на
които да считат депозитите си за защитени. От съображения 8 и 9 от Директивата,
следва, че за вложителите е от съществено значение да имат постоянен достъп до
техните спестявания, поради което неосигуряването на достъп до депозитите за
срок по-дълъг от установения в директивата без съмнение е довело до нарушение на
правото на собственост на ищцата. Предвид практиката на ЕСПЧ следва и че при
нарушения на чл.1 по Протокол 1, размерът на обезщетението трябва да е разумно
свързан със стойността на отнетата собственост, съответно на нарушеното право
на мирно, необезпокоявано притежание – Решение по дело Г. и М. срещу България.,
§38.
Начините на обезщетяване, предвидени във
вътрешното право, са от значение при преценката дали спорната мярка спазва
изисквания справедлив баланс и по-специално дали натоварва жалбоподателите с
непропорционална тежест. Съдът по правата на човека вече се е произнасял, че
лишаването от собственост без заплащане на обезщетение в размер, разумно
обвързан със стойността ѝ, представлява непропорционална намеса, а
отсъствието на каквото и да било обезщетение може да се счете оправдано по
смисъл на чл.1 от Протокол 1 единствено при изключителни обстоятелства.
Обезщетението, което държавата дължи, трябва във всички случаи да бъде
равностойно на претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защита на
нарушеното право. При липса на разпоредби в правото на ЕС по отношение на
размера на дължимото обезщетение, се прилагат принципите на процесуалната
автономия, равностойността и ефективността. Съгласно закона, при паричните
притежания обективният измерител на стойността на нарушеното право, и
следователно, справедлива компенсация, с която може да се възстанови
справедливия баланс по чл.1 от Протокол № 1, е именно размерът на законната
лихва по чл.86 от ЗЗД.
Неоснователно ответната страна твърди, че
вреда липсва. Съгласно закона законната лихва е механизъм за обезщетяване на
претърпени вреди, без кредиторът да е длъжен да ги доказва. Предвид качеството
на парите да са универсален и санкциониран от държавата измерител на
потребителната стойност на благата въпросът за тяхното оползотворяване не стои.
Ползването им има своята пазарна цена и кредиторът я губи, когато длъжникът не
изпълнява навреме задължението си. Именно тази стойност се презумира от
разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД. Следва да се посочи, че в диспозитива от
решението на СЕС по дело С-571/16 изрично е прието, че член 1, точка 3,
подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се
тълкува в смисъл, че предварителното предявяване от титуляря на банков депозит
до съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено,
не може да бъде условие за установяване на неналичността на този депозит по
смисъла на тази разпоредба.
Достатъчно условие за изпадане на БНБ,
респ. на ФГВБ в забава по отношение на вложителите е изтичането на императивния
5 дневен срок по член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, а в случая то
безспорно е настъпило.
В случая е без значение обстоятелството,
че не БНБ, а ФГВБ е компетентен да изплаща гарантираните депозити, т.к. именно
решението по чл.1, пар.3, подт.i, ал.2 от Директивата, което БНБ е била длъжна
да вземе, падежира вземането на ищцата. Фондът не разполага със самостоятелност
при определяне на началната дата на изплащане на гарантираните депозити.
Действията, които ФГВБ следва да предприеме и конкретно задължението му да
започне изплащане на гарантираните депозити, са пряко обусловени от решението
на БНБ, с което депозитите се обявяват за неналични. Едва след постановяване на
решението на БНБ за обявяване на депозитите за неналични, за Фонда възниква парично
задължение към всеки от вложителите до размера на гарантираните депозити. Така,
постановявайки изискуемото от Директива 94/19/ЕО решение на по-късна дата, БНБ
е станала причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от ФГВБ, именно БНБ е причина за забава на
изпълнението на паричното задължение към ищцата и това обосновава пряката
причинно-следствената връзка между извършеното нарушение и претърпените вреди.
След като забавеното изпълнение на паричното задължение към ищцата е следствие
от извършеното от БНБ нарушение на чл.1, пар.3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО,
това е и основанието за приложението на чл.86 от ЗЗД.
Обстоятелството, че ЗГВБ обвързва началото
на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението
за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, т.к. както е
приел СЕС в т.1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на
чл.1, т.3 и чл.10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално
законодателство, което се
отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на
депозитите.
Съдът не споделя доводите на ответника, че
не е налице причинно следствена връзка, т.к. дори БНБ да беше взела решението
по чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО в 5-дневния срок, е нямало как
да започне изплащане на гарантираните депозити. Съгласно принципа формулиран в чл.81, ал.2 от ЗЗД,
обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на
задължението, не го освобождава от отговорност. В контекста на прилаганите от
държавите членки схеми за гарантиране на депозитите и за да се осигури тяхната
ефективност, Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/18/ЕО не обвързва по
никакъв начин задвижването на компенсационния механизъм с условието схемата да
разполага с достатъчно парични средства. Напротив, както следва от чл.10, пар.1
от Директива 94/19/ЕО схемите за гарантиране на депозитите следва да са в
състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по
отношение на неналичните депозити. От съображение 10 на Директива 2009/14/ЕО е
видно и че за да се запази доверието на вложителите, и да се отговори на
техните нужди, задействането на схемата и изплащането на гарантираните депозити
следва да започне в максимално кратък срок, който може да бъде удължаван камо
при извънредни обстоятелства. Предвид императивния характер на сроковете за
обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, в
контекста на съображение 9 от Директива 94/19/ЕО – изискващо схемите за
гарантиране на депозити да се намесят веднага след като депозитите са станали
неналични, съдът приема, че липсата на достатъчно средства във Фонда за
покриване на гарантираните депозити не може да се противопостави на правата на
вложителите и поради това не изключва нито съществения характер на нарушението,
извършено от БНБ, нито причинно следствената връзка с претърпените в следствие
на това нарушение вреди.
За извършеното нарушение на правото на ЕС
БНБ дължи обезщетение само за периода на забава – от момента, в който реално
ищецът е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението
е преустановено, а именно за периода от 25.07.2014г. до 06.11.2014г. Само за
този период е налице и причинно следствена връзка между извършеното от БНБ
нарушение и претърпените вреди. По отношение на началната дата на периода
следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл.1, т.3, подт. i) от
Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за
установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014г. (датата на
поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014г. След този момент
действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС, но независимо от това
неправилно В. твърди, че още на 30.06.2014г. е следвало да има достъп до
депозита си. Постановяването на акт, с който се установява неналичността на
депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с
който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за
изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на
този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг.чл.23, ал.5 ЗГВБ, в
случай че БНБ беше взела решението по чл.1, пар.3, подт. i) в петдневния срок –
т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане
на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищецът е можел да получи
достъп до депозита си на 25.07.2014 г.
това е и датата, от която реално е започнала да търпи вреди вследствие
нарушението/забавата на БНБ. Т.к. решението за обявяване неналичността на
депозитите е взето на 06.11.2014 г.
– когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента
законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана
процедурата по компенсиране по чл.10 от Директива 94/19, след тази дата БНБ
вече не е в забава и следователно за този период до датата на изплащане на
депозита плюс начислената договорна лихва – 6.12.2014г. липсва причинно
следствена връзка.
Съдът намира и че реално претърпяната от В. вреда е само разликата между законната лихва
за периода 25.07.2014г. – 06.11.2014г. и изплатената за същия период договорна
лихва по депозита на ищцата.
Видно от отговора на КТБ, към ФГВБ е
подадена информация за подлежаща на плащане сума в максималния размер от
196 000 лв., като в посочената сума се включват начислени лихви към датата
на решението на БНБ 6.11.2014 г., а остатътъчното вземане в размер на
35 676.81 лв. е включено под № 1972 в списъка по чл. 66 ал.7 т.1 от ЗБН.
Реално претърпяната вреда от ищцата е само разликата между законната лихва за
периода от 25.07.2014г. до 06.11.2014г. и изплатената за същия период договорна
лихва по депозита.
Видно от приетото заключение по ССЕ,
размерът на законната лихва за периода 25.07.2014г. до 06.11.2014г. е 5733.82
лв., а начислената и изплатена договорна лихва за същия период е в размер на
1504.46 лв. Реално претърпяната от В.
вреда по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ е в размер на 5733.82 лв. – 1504,46лв.
и възлиза на сумата от 4229.36 лв. Над този размер и извън периода
25.07.2014г. - 06.11.2014г., претенцията е недоказана и следва да се отхвърли
като неоснователна.
Предвид изхода на спора и направеното
искане от процесуалния представител на ищцата, ответника следва да се осъди да
заплати сторените по делото разноски, в общ размер на 810 лв., от които 10 лв.
заплатена д.т. и 800 лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид допуснатото изменение на иска
и оттеглянето на иска по отношение на
разликата от 5733.82 лв. до 8627.97 лв., в тази част производството по делото
следва да се прекрати.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на Д.Д.В., с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** обезщетение за имуществени вреди в размер на 4229.36 лв. (четири хиляди двеста
двадесет и девет лева и тридесет и шест стотинки), претърпени в периода от
25.07.2014г. до 06.11.2014г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на
правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване
неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД, в императивния
срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на
чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на депозити.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над 4229.36 лв. до 5733.82 лв.
ОСТАВЯ без разглеждане иска предявен от Д.Д.В. против Българска народна банка за сумата над 5733.82 лв. до 8627.97 лв. и прекратява производството в тази част.
ОСЪЖДА Българска
народна банка да заплати на Д.Д.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***
сумата от 810 лв. (осемстотин и
десет лева) сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: