Р Е Ш Е Н И Е
64/6.2.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1244 по описа на ШРС за 2015 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.26, ал.2, предл.трето от ЗЗД, във връзка с
чл.576 от ГПК и чл.583, ал.1, предл.първо от ГПК за
нищожност на извършената сделка, поради липсата на форма и в
условията на евентуалност иск по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна на
извършеното дарение.
Делото е
образувано по искова молба от Н.К.Т. с ЕГН ********** и М.О.Т. с ЕГН **********
***, съдебен адрес ***, офис 14, чрез адв. П.А. от
ШАК срещу Е.М.О. с ЕГН **********
с адрес ***.
В последната
уточняваща искова молба (стр.125 от делото) ищците излагат, че с Договор за дарение, за който бил съставен Нотариален акт
№ 79, том 4, рег.№ 8187, дело № 644/2013г. на Нотариус № 222 на НК прехвърлили на сина си собствения си недвижим
имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр.*****,
с идентификатор 83510.661.100.1 по кадастралната карта на гр.Шумен. Ищците били
във влошено здравословно състояние, като били освидетелствани от ТЕЛК с
призната за Н.Т. 74 % инвалидност, а за М.Т. – 100 % инвалидност, с чужда
помощ, поради което се нуждаели от
ежемесечно закупуване на лекарства. Единствения доход, който имали бил от
пенсиите им в общ размер на 558.15 лв. Поради стоматологичните проблеми на
бащата, техния син им обещал помощ от 300 лв., но не изпълнил обещанието си,
което наложило те сами да платят този разход. Апартамента, в който живеели се
нуждаел и от ремонт. Сочи се, че синът им работи в Кралство Белгия от около три
години и разполага с финансови средства да се грижи за тях. С писмо с обратна
разписка изпратено на 17.04.2015г. по пощата,
била изпратена покана както за възстановяване на сумата от 300 лв., така
и за заплащане на месечна издръжка от общо 150 лв. за двамата. Няколко дни по-късно
ответника им се обадил по телефона, като им казал, че може да ипотекира
апартамента и да не плаща вноските към банката, а банката да ги изхвърли от там. На 04.05.2015г. ги посетил и им вдигнал
скандал, като поискал 7000 лв., за да им възстанови собствеността. След техния
отказ демонтирал и изнесъл автоматичната пералня от дома им. Ищците въвеждат и твърдения за нищожност на
дарението, поради това, че ищцата страдала от практическа глухота и в
нотариалното производство следвало да й бъде назначен тълковник.
Заради неучастието на такъв били
съществено нарушени правилата на чл.583 от ГПК. Това водело до извода, че тя не
е изразила правно валидна воля в тази сделка и сделката била нищожна. В
заключение се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските.
В отговора
на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл.131 от ГПК ответникът изцяло
оспорва изложените в нея факти и сочи, че дарствения акт, който
родителите му направили към него, бил основан на благодарността им към него и
неговото семейство за всички полагани грижи и внимание към тях. Излага, че
същите са знаели много добре какво подписват и волята им в тази насока била
ясна и категорична. Сочи, че винаги е полагал грижи за родителите си. Възразява
относно това, че бил редовно уведомен за исканата издръжка, тъй като поканата
била получена от непълнолетния му син. Позовава се на изтекла погасителна
давност при претенция на издръжка за периода от 2013г. досега. Въвеждат се и допълнителни аргументи за
неоснователността на претенциите. В заключение моли за неуважаване на
претенциите, като неоснователни и недоказани.
Съдът с
Определение № 688/11.03.2016г. прекратил частично производството само по
отношение на претенцията по чл.29, ал.1 от ЗЗД за обявяване унищожаемостта
на договора за дарение и прекратил
производството в тази му част, поради оттеглянето й.
В съдебно
заседание ищците се явяват лично, заедно с адв. П.А.
и адв. М.Д. от ШАК. В съдебно заседание се излагат
доводи за основателността на исковете и
се моли за уважаването им. В
представените по делото писмени бележки се доразвиват доводите изложени в
съдебните прения.
В съдебно
заседание ответникът се явява лично, заедно с адв. И.Г.Т.
от ШАК. В хода на съдебните прения молят да не се уважават исковете, като
доводи се излагат и в представената писмена защита.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по
делото имат родствена връзка помежду си, като ищците са родители на ответника. На
03.12.2013г. между тях бил сключен договор за дарение на собствения на ищците
недвижим имот с идентификатор № 83510.661.100.1.3 по кадастралната карта на
гр.Шумен, представляващ апартамент с площ от 64.96 кв.м. , състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: от ляво – ап. № 4, от дясно – ап. № 2, горе –
ап.№ 7, долу-изби, ведно с избено помещение № 1, със застроена площ от 3.48
кв.м., находящ се в гр.*****, ап.3. За сключения
договор между страните бил съставен Нотариален акт № 79, том IV, рег. №
8187, дело № 644 от 03.12.2013г. на Нотариус К.М.. В представения по делото нотариален акт е
отразено, че нотариусът прочел съдържанието на акта на страните и им разяснил
правните последици от сделката, като страните заявили, че сключват
добросъвестно договора. Срещу подписа на втория дарител – М.О.Т. бил поставен
отпечатък от палец, като такъв бил поставен и в Декларацията по чл.264 от ДОПК.
Първоначално
след направеното дарение ответника подпомагал родителите си финансово - един
път им закарал закупени от него дърва за огрев, а друг път ищеца Т. взел в заем
през 2014г. парична сума над 300 лв. от
съпругата на ответника, за да закупи отново дърва за огрев, като по делото не
беше установено дали сумата е върната. Видно от представени вносни бележки за периода преди и след изповядане на сделката ответника заплащал вместо родителите
си взети от тях парични заеми. Подпомагал ги с храна и грижи и ги посещавал
когато му е възможно. Влошаване в отношенията между страните предизвикало
стоматологичното лечение на ищеца М.Т. на стойност 300 лв., като ответника
отказал заплащането на сумата. През
месец април 2015г. ищците изпратили писмо с обратна разписка с покана до
ответника да им заплаща издръжка в общ размер за двамата от 150 лв., както и да
им възстанови изхарчената от тях сума за стоматологично лечение. Няколко дена
по-късно в телефонен разговор ответника ги уведомил, че няма да им заплати
сумите, като през месец май 2015г. ги посетил у дома им и след кратък разговор,
на който присъствала и свид. И.Х. О., ответника си
тръгнал, вземайки със себе си и автоматичната пералня, която им бил закупил. Оттогава
досега страните не поддържат контакти помежду си.
За
установяване на здравословното състояние на ищците по делото са събрани писмени
и гласни доказателства. Видно от Експертно решение № 1555 от 10.07.2013г. (действащо
към момента на дарението), се установява, че Н.Т. е с водеща диагноза двустранна невросензорна загуба на слуха, като е посочено, че е слухопротезирана. Изброени са и общи заболявания - смесена корова и подкорова деменция, артериална
хипертония-висока степен. По делото се
представя Експертно решение № 1424 от 01.06.2016г. (стр.174 ) издадено от МБАЛ
Шумен, където е отразена 82 % трайно намалена работоспособност. По отношение на
М.Т. е представено Експертно решение № 0562 от 07.03.2014г. (със срок на
действие 3 години) издадено от МБАЛ Шумен, като му е поставена диагноза катаракта, органично разстройство на
личността в значително тежка степен, захарен диабет инсулинозависим,
хипертонична болест на сърцето и епилепсия, като е със степен на увреждане
100% с чужда помощ. Видно от представени по делото Удостоверения
изх. № ПО-В-1174 от 14.04.2015г. и изх. № ПО-В-1173/14.04.2015г. Н.Т. получава
лична и социална пенсии в общ размер на 193.31 лв., а М.Т. лична и социална
пенсия и добавка за чужда помощ в общ размер на 364.84 лв. Установи се също
така, че през годините ищците теглили малки парични суми в заем, с които
закупували необходими за бита вещи. Видно от Удостоверение изх. № 2016/1 на
лизингова компания „Ултима“ (стр.220 от делото) между
компанията и ищците били сключвани договори за заем, като ищците връщали
заемите си в срок.
По делото се
събраха гласни доказателства чрез разпита на свид. И.Х.
О. – съседка на ищците, свид. И.Д. Н. – близка на
ищците, свид. Ф.Б.М. – снаха на ищцата, свид. М. М.О. – син на ищците и брат на ответника и свид. К.К. М. – брат на ищцата Н.Т..
Свидетелите И.
О. и И. Н. твърдят, че финансовото положение на ищците било тежко. Случвало се
да вземат и от двете свидетелки в заем малки
парични суми, които после връщали. Свид. О.
присъствала на последния разговор между страните, но не чула много добре за
какво се говори, само видяла как ответника взима пералнята. Свид.
Н. също не била наясно с отношенията между страните. Затова техните показания
следва да се ценят единствено по отношение на здравословното и материалното
положение на ищците през процесния период, доколкото
са преки очевидци на тези факти.
От
показанията на свид. М. О. стана ясно, че ответника е
най-голямото от трите деца в семейството. Според този свидетел мотива на
родителите му да дарят апартамента на брат му бил свързан основно с финансовата
помощ, която брат им оказвал, тъй като в
периода преди сделката брат му заплащал взетите от тях заеми, закупил автоматична
пералня и дърва. Така също им оставял парични средства и ги канил на гости. Когато
питал брат си как ще си вземе парите по-късно, той му отговорил, че имал уговорка
с родителите им. В последствие година и половина по-късно разбрал от брат си за
направеното дарение. Много се засегнал, защото очаквал апартамента да бъде
дарен за неговия първороден син, който носел името на баща му. Към момента не
посещавал родителите си и не поддържал контакт с тях. Контакти с родителите си
не поддържала и неговата сестра, тъй като баща й се скарал с нейния мъж. Конкретния повод свидетеля да не се вижда с
родителите си, бил спирането на една сим карта, която
била на името на баща му и която ползвал О., заради по-изгодните условия,
давани на инвалиди.
Свид. Ф.М. и свид. К. М. разказват, че за дарението научили лично от Н.Т.
преди две-три години. Тогава ищцата много хвалила сина си как им помага и заради
това му били прехвърлили апартамента. Не споменавала нищо за останалите деца. Свидетелите и ищцата били съсобственици на
земеделски земи в землището на гр.Върбица, придобити по наследство, като вече
от две-три години рентата за имота била получавана от техен братовчед, като те
не получавали доходи от арендата на земята.
Съдът
съобразява личната заинтересованост на всички свидетели от изхода на делото,
предвид роднинските или приятелски връзки. Съобразява и обстоятелството, че
между ищците и свидетелите на ответника отношенията са влошени. Въпреки това,
съдът кредитира показанията на всички свидетели, тъй като намира, че казаното
от тях съответства не само на събраните по делото останали доказателства, но и
показанията им са логични последователни и не влизат в противоречие с
показанията на другите свидетели.
В хода на
производството е допусната съдебно-медицинска експертиза (стр.253), в която
вещото лице заключава, че Н.Т. е с пълна глухота на дясно ухо и практическа
глухота на ляво ухо със средна слухова загуба на ляво ухо над 90 dB. При
наличие на практическа глухота ищцата не би могла да чуе човешка реч, но при
коректно слухово протезиране на ляво ухо и с
подходящия слухов апарат би могла да чуе
човешка реч на разстояние 1 метър, както и да осъществи нормален словесен
контакт. Вещото лице в съдебно заседание разяснява, че под коректно протезиране
се има предвид калиброване на слуховия апарат, за да
чува пациента с него.
Във връзка с
изясняване на въпроса за средствата необходими на месец на ищците за тяхната
издръжка, включително и за лекарства и тези, които реално постъпват в
домакинството, е назначена
съдебно-икономическа експертиза. От заключението, което не е оспорено от
страните и е прието от съда, е видно, че
общия средномесечен
доход на ищците за 2014г. е 651.50 лв.,
за 2015г. - 673.50 лв. и за 2016г. - 668.44 лв. Сумите (средномесечно),
необходими за лечението им отново общо
за двамата по години са, както следва: за 2014г. - 72.34 лв., за 2015г. – 67.31
лв. и за 2016г. – 103.35 лв. Съпоставените постъпления в семейството със сумите
необходими за покриване на техните потребителски разходи, включително и
необходимите суми за лечение дават общия извод, че на ищците не им достигат
средства за задоволяване на техните потребности, както следва: за 2014г. не им
достигат 220.84 лв., за 2015г. – 221.81 лв. и за 2016г. – 346.91 лв. Така също експертизата заключава, че
договорената рента в натура има парична стойност за площта на земята в размер
на 234 лв. за стопанската 2015/2016г.
Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: По отношение на
двата иска са налице положителните и липсват отрицателни предпоставки са предявяването им. За
пълнота по отношение на претенцията по чл.227, ал.1 от ЗЗД следва да се посочи,
че е предявена в едногодишния срок по чл.227, ал.3 от ЗЗД. Претенциите следва
да се разгледат в поредност – нищожност, а в
условията на евентуалност – ако договора е валиден, налице ли са предпоставките
за отмяна на дарението.
По
основателността на иска по чл.26, ал.1, предл.трето
от ЗЗД: Нищожността на нотариалното
удостоверяване е правна последица от тежък порок на извършеното удостоверяване.
Доколкото функцията на нотариуса е да удостовери безсъмнено съдържанието на
определени факти, на които той сам е станал свидетел, водещите до нищожност
пороци по своето естество са свързани или с най-съществените елементи от
процедурата по извършване удостоверяването или с обстоятелства, касаещи
самоличността или дееспособността на лицата,чиито волеизявления нотариусът е
удостоверил. В последната уточняваща
искова молба (стр.126 от делото) се
излага, че практическата глухота на Н.Т. налагало назначаване на тълковник в нотариалното производство. Неучастието на такъв
й попречило да разбере съдържанието на прочетеното от нотариуса и да изрази
валидна воля. Съгласно чл.583, ал.2 от ГПК нотариусът назначава тълковник, чрез който съобщава на глухото или глухонямото
лице съдържанието на акта, когато глухото лице е неграмотно. Твърдения обаче за
липсата на грамотност на ищцата не са въведени нито в исковата молба, нито в
производството, като съответно не са ангажирани и никакви доказателства в тази
връзка. Налице са доказателства за обратното, а именно Експертните решения
издадени от МБАЛ Шумен, където се сочи,
че Н.Т. има основно образование. Поради това и не е налице твърдяното в
исковата молба нарушение на чл.583, ал.2 от ГПК извършено от нотариус М..
В исковата
молба се навеждат единствено факти за наличието на практическа глухота на
ищцата. Безспорно е установено по делото, че Н.Т. към момента на сключване на
сделката е страдала от двустранна невросензорна загуба на слуха, със загуба изцяло на слуха
на дясно ухо и слухова загуба на ляво ухо над 70 dB (по експертно решение), което
заболяване я поставя в групата на „практическата глухота“. По въпроса относно приложимостта на
процедурата по чл.583, ал.1 от ГПК в случаите, когато лицето страда от
практическа глухота, има постановена
съдебна практика. Според нея законодателят не прави разлика между „пълна“ и
„практическа“ глухота, поради това се приема,
че за приложението на тази разпоредба е достатъчно да се касае за загуба
на слуха, при която с лицето не може да бъде осъществен нормален словесен
контакт, за който не се изискват някакви специални условия – говор от близко
разстояние, да се говори отчетливо и високо, лицето да следи говорещия по
устните - Решение № 138 от 24.07.2013г. на
ВКС по гр.д. № 684/2012г. и Решение № 155 от 26.04.2011г. на ВКС по гр.д. №
917/2010г., постановени по реда на чл.290 от ГПК. Същевременно в съдебната практика се приема,
че нотариусът следва да изпълни процедурата по чл. 583, ал.1 от ГПК и когато
участващото лице не търси изрично помощ и не е налице видима нужда от това,
като определящото е не степента на чуваемост на лицето, а дали то е разбрало
казаното от нотариуса. От експертното заключение по приетата и неоспорена от
страните по делото съдебно-медицинска експертиза (стр. 253 от делото) вещото лице заключава, че при коректно
проведено протезиране ищцата би могла да чуе човешка
реч от 1 метър и да установи нормален словесен контакт. От Експертно решение № 1555 от 10.07.2013г. (действало към момента
на сделката), както и от разпита на свид. И. О., свид. М. О. и свид. Н., се
установява, че ищцата е имала поставен слухов апарат още от 2012г. и го е използвала
всекидневно. Същевременно се събраха и доказателства, че ищцата е била наясно
с дарствения
акт, който се извършва в полза на ответника. Този извод се основава основно на
събраните гласни доказателства, чрез разпита на свид.
Ф.М. и свид. К. М., които свидетелстват, че след изповядане на сделката ищцата лично им съобщила, че
прехвърлили апартамента на сина си – ответника Е.О.. За извършеното
„прехвърляне на апартамента“ свидетелства и свид. И. Н.. По иска за нищожност на правопораждащ
юридически факт в тежест на ищеца е да установи релевирания
порок, дори и когато за такова установяване се налага доказване на отрицателни
факти. В доклада по делото е разпределена и доказателствената
тежест между страните. В конкретния случай съдът намира, че такова главно и
пълно доказване на изложените твърдения за нищожност в нотариалните действия не
беше направено, поради което и иска за нищожност на сделката е
неоснователен.
По основателността на предявения в условията на
евентуалност иск по чл.227, ал.1, б.“в“ от ГПК: В съдебната теория се приема, че с договора за
дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го
приема. Това е едностранен безвъзмезден договор, при който собствеността се
отстъпва веднага, като с това имуществото на дарителя намалява, а това на
дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има моралното задължение за
признателност към дарителя, което се превръща в правно от момента на
възникване при определени обстоятелства,
които са свързани с възникване необходимостта от даване на издръжка. Или за
основателността на иска следва да са налице три кумулативно дадени предпоставки
– дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е била поискана от дарения и
надарения да е отказал дължимата престация.
По отношение
на първата кумулативно дадена предпоставка съдебната практика приема, че
нуждата от издръжка следва да е трайна и да съществува към датата на поканата
или поне към датата на формиране на сила на присъдено нещо, които са устните състезания пред въззивната
инстанция. В този смисъл Решение № 473 от 20.01.2012г. на ВКС по гр.д. №
263/2011г.
По делото
безспорно се установи, че двамата ищци са във влошено здравословно състояние,
като и двамата са инвалиди, а ищецът М.Т. е с призната 100% инвалидност с чужда помощ и инсулинозависим диабет. Ищцата Н.Т. също има тежки общи
заболявания, водещи до висок процент
инвалидност, като пълната й глухота с дясното ухо и практическа глухота
с лявото, налага протезирането й със слухов апарат. Тези
обстоятелства не се оспорват от ответника. От заключението по неоспорената от
страните съдебно-икономическа експертиза стана ясно, че за необходимата им
месечна издръжка не достигат средства в размер над 200 лв. за 2015г. и над 300
лв. за 2016г. Съдът намира, че за тежкото им финансово положение се събраха
доказателства не само чрез разпита на свид. И. О. и И.
Н., но и косвени такива, а именно обстоятелството че вземат малки парични суми
в заем от небанкови институции, които разходват за покриване на текущи и
извънредни разходи, включително и за закупуване на хладилник. Или съдът намира, за безспорно, че нуждата за издръжка на ищците е трайна,
предвид продължителния период от време, в който
средствата за покриване на консумативните им разходи, медицинско
лечение, дори и храна и дрехи не достигат.
Въз основа на гореизложеното съдът прави извода, че е налице първата
кумулативно дадена предпоставка за уважаване на иска, а именно нуждата от издръжка на ищците. Същата е била необходима
с оглед възрастта, влошеното им здравословно състояние и липсата на достатъчно
парични средства за посрещане на разходите им.
Направено е
възражение от ответника, че ищците имат и доходи от рента на земеделска земя,
което съдът намира за неоснователно. Действително ищцата Т. притежава по наследство идеални части от
земеделска земя в землището на гр.Върбица, но по делото се доказа, че повече от
две години рентата за земята се получава само от един от съсобствениците, като
останалите не реализират никакъв доход.
По отношение
на възражението на ответника, че не бил уведомен надлежно за исканата издръжка,
тъй като писмото било получено от непълнолетния му син, съдът намира същото за
неоснователно: По иска за отмяна на дарение, издръжката може да бъде поискана
както писмено, така и устно, като нотариална покана не е задължителна. В
настоящия случай, предвид проведения през месец април 2015г. телефонен разговор
и влошаване в отношенията между страните, съдът намира, че ищецът безсъмнено знаел
за исканата от родителите му издръжка. Така също същия е бил наясно както със
здравословното, така и с материалното им състояние, поради оказваната от него
финансова подкрепа преди извършване на дарението и известен период от време
след това. Дори и да приемем, че
ответника не е бил надлежно уведомен за исканата издръжка, то с връчването на
исковата молба такова уведомяване е направено, тъй като исковата молба има и
характер на покана до ответника за даване на такава. В този смисъл е Решение №
293 от 14.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1302/2010г., постановено по реда на
чл.290 от ГПК и задължително за приложение от настоящия съдебен състав. В
производството се установи, че от датата на получаване на исковата молба до
настоящия момент такава издръжка не е давана от ответника. Следва да се
отбележи, че с даването на исканата издръжка
ответника не би поставил себе си и семейството си в положение по-лошо от
това на родителите си. Напротив, по делото се установи, че ответника е на
постоянен трудов договор и предвид липсата на доказателства за влошено
здравословно състояние, то съдът намира, че размера на исканата издръжка от 150
лв. не би го затруднила извънредно или не би поставила семейството му в невъзможност да посрещнат
своите собствени разходи.
Ирелевантни за спора остават твърденията на ответника за полагане на
грижи и даване на издръжка към ищците за периода, предхождащ отправеното към
него искане за даване на такава, защото само след тази дата ( най-късната е
връчването на исковата молба) би имало
правно значение такова възражение.
В заключение
следва да се обобщи, че по начало договорът за дарение не създава никакви
задължения за надарения, включително и да дава издръжка на дарителите си.
Надарения има само моралното задължение да бъде признателен за направеното
дарение. Както бе посочено по-горе това морално задължение се трансформира в
правно при настъпването на нови юридически факти – дарителите изпаднат в нужда
и ако поискат от надарения да дава издръжка. Последицата от недаването й при
доказана необходимост води до отмяната на дарението, за да се избегне
неоснователното обогатяване на дарения за сметка на нуждаещите се дарители. Горните
мотиви се съдържат в Решение № 141 от 10.03.2019г. на ВКС по гр.д. №
2950/2008г. и Решение № 1031 от 30.12.2009г. на ВКС по гр.д. № 4849/2008г. на
ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Поради
гореизложеното, съдът намира, че се доказа наличието и на трите кумулативно
дадени предпоставки за уважаването на иска и следва да бъде отменено
направеното дарение в полза на ответника.
По отношение
на разноските по делото: Съдът с Определение
№ 1712/10.07.2015г. е освободил ищците на основание чл.83, ал.2 от ГПК от
заплащането на такси и разноски в производството. Обстоятелството обаче, че
ищците са освободени от държавни такси и разноски в производството не ги
освобождава от задължението за заплащане
на сторените от насрещната страна разноски за адвокат при отхвърляне на иска по
чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради което същите следва да заплатят адвокатско
възнаграждение в размер на 745 лв.
На основание
разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото е уважен единия от предявените
искове от лица, освободени от държавна такса, то ответника следва да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса по този иск в размер 4 % от
данъчната оценка на имота, а именно
1 258.46 лв., както и
възнаграждение за вещо лице, извършило съдебно-икономическата експертиза в
размер на 200 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сторените
от ищците разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К.Т.
с ЕГН ********** и М.О.Т. с ЕГН ********** *** срещу Е.М.О. с ЕГН ********** с
адрес *** иск с правно основание чл.26,
ал.2, предл.трето от ЗЗД, във връзка с чл.583, ал.1
от ГПК, за обявяване нищожността на договор за дарение, обективиран
в Нотариален акт № 79, том IV, рег. №
8187, дело № 644 от 03.12.2013г. на Нотариус К.М., поради липса на предписаната
от закона форма, като неоснователен.
ОТМЕНЯ на основание
чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД договор
за дарение на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 79, том IV, рег. №
8187, дело № 644 от 03.12.2013г. на Нотариус К.М., с който Н.К.Т. с ЕГН ********** и М.О.Т. с
ЕГН ********** *** даряват на сина си Е.М.О. с ЕГН ********** с адрес *** следния свой недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 3, находящ
се в гр.*****, с площ от 64.96 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с идентификатор №
83510.661.100 по кадастралната карта на гр.Шумен, при граници: ляво – ап.№4, дясно – ап.№ 2, горе – ап.№ 7,
долу – изби, ведно с избено помещение №
1 с площ от 3.48 кв.м., при граници: ляво – изба № 2, дясно – двор, заедно с
0.01962% ид.ч. от общите части на сградата и правото
на строеж.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Е.М.О. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 1 458.46 лв. (хиляда четиристотин
петдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
държавна такса по иска по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, както заплатено
възнаграждение на вещото лице, както и 5 лв. (пет лева) държавна такса при
евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.М.О. с ЕГН **********
да заплати на Н.К.Т. с ЕГН ********** и М.О.Т. с ЕГН ********** деловодни
разноски в размер на 600 лв.(шестстотин
лева) , представляващо адвокатско възнаграждение по иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК Н.К.Т. с ЕГН **********
и М.О.Т. с ЕГН ********** да заплатят на Е.М.О. с ЕГН ********** деловодни
разноски в размер на 745 лв.(седемстотин
четиридесет и пет лева) , представляващо адвокатско възнаграждение по
отхвърления иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: