РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Силистра, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. В.
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Теодора В. В. Въззивно гражданско дело №
20223400500069 по описа за 2022 година
Предявена е въззивна жалба от Н. А. С. и И А Ю., чрез адв. И Р от Адвокатска
колегия - гр. Силистра, против решение № 260037/20.12.2021г., постановено по гр.д.№
574/2019 г. по описа на Тутраканския районен съд, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ като
неоснователни предявените от тях, искове за разваляне поради неизпълнение от страна на
ответницата Н. ИЛ. ЮС. на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, сключен между Д А И, в качеството му на прехвърлител и Н. ИЛ. ЮС.,
в качеството й на приобретател, под формата на Нотариален акт № 88/17.11.2017 г., т. IV,
per. № 3130, нот д. № 588/2017 г. на Нотариус № 648 от РНК - Моника Койчева, вписан в СВ
- гр. Тутракан с вх. per. № 2841/17.11.2017 г., акт № 29, том X, д. № 1808/2017 г, до размера
от по 1/6 за всеки от ищците от правото на собственост върху:
1. Дворно място с площ 1 240 кв. м., съставляващо УПИ III-511 (парцел три,
отреден за имот с планоснимачен номер петстотин и единадесет), в кв. 38 по плана на с.-
Цар Самуил, общ. Тутракан и построената в имота:
2. Жилищна сграда с площ. 114 кв. м.;
3. Нива, находяща се в землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, обл.
Силистра с идентификатор № 78238.6.9 (седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и осем,
точка, шест, точка девет);
4. Нива, находяща се в землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, обл.
Силистра с идентификатор № 78238.14.24 (седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и
осем, точка, четиринадесет, точка двадесет и четири);
5. Нива, находяща се в землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, обл.
Силистра с идентификатор № 78238.50.87 (седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и
осем, точка, петдесет, точка осемдесет и седем).
ОТХВЪРЛИЛ Е като неоснователни предявените от въззивниците срещу
1
ответницата Н. ИЛ. ЮС.,ЕГН **********, искове за осъждането и на осн. чл. 57, ал. 2 от
ЗЗД да заплати на всеки от ищците паричната равностойност на последните три от
горепосочените отчуждени имоти, възлизаща общо на по 2 000 лв. (две хиляди) за всеки
ищец. Присъдил е в тяхна тежест съответни разноски.
. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е изцяло неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано с оглед
събраните по делото доказателства, развити са доводи в тази насока. Жалбоподателите
молят въззивната инстанция да го отмени и постанови ново, с което да уважи исковите им
претенции , както и да осъди ответницата да им заплати разноски по делото за двете
инстанции. В с.з. пред тази инстанция се явява процесуалният представител адв. Русчева,
която поддържа жалбата.
В срока по чл. 263 ГПК писмен отговор е депозирала въззиваемата Н. ИЛ. ЮС.,
ЕГН: **********, чриз адв. В. от АК, гр. Русе, като заявява, че жалбата е неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което моли да бъде потвърдено,
а предявената въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Пред тази инстанция се явява
адв В., която поддържа отговора.
ОС, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежни страни срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и при съобразяване с процесуалните изисквания на
чл.258 и следващите от ГПК .
Пред районния съд настоящите въззивници са предявили кумулативно
субективно съединени искове чл. 87, ал. 3, във вр. с чл. 1 и чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, против
ответницата, настояща въззиваема Н. ИЛ. ЮС., като претендират съдът да постанови
решение, с което да развали договора, обективиран в нот. акт № 88/17.11.2017 г. на
Нотариус № 648 от РНК - Моника Койчева и район на действие ТнРС, за прехвърляне срещу
задължение за гледане и издръжка на гореописаните имоти, както и да осъди ответницата да
заплати на ищците паричната равностойност на отчуждените ниви с идентификатор №
78238.6.9, № 78238.14.24 и № 78238.50.87.
По делото не се спори, че настоящите въззивници са деца на прехвърлителя Д А
И, починал на 13.11.2018 г., а ответницата е съпруга на вече покойният им брат Б А Ю.,
починал на 15.02.2017 г. Възззивниците разбрали едва след смъртта на наследодателя им за
извършената сделка по - малко от година преди прехвърлителят да почине. Според тях, те са
тези, които са полагали грижи за баща си приживе , който по принцип сам се грижел за себе
си, а първият ищец, който живеел в Русе, се прибирал на село ежемесечно, като със средства
от пенсията на покойния им баща му било осигурявано всичко необходимо. Считат, че
ответницата не би могла да се грижи за баща им, тъй като е била безработна през целия си
живот, дори и понастоящем, а от друг страна , баща им, който не е престоявал в болница
или не се е залежавал, се грижел за нея до сетния си ден. По настояване на ответницата
баща им бил преместен да живее в дома на сина и в гр. Русе с аргумента да го гледат по –
лесно и да пази имота, който често бил обект на кражби. По време на престоя на
наследодателя в Русе, въззивниците нямали достъп до него, тъй като той бил заключен, не
можел да се движи свободно, да приема гости и да контактува с никого. В разговор с него
разбрали, че е в болница, като ответницата отказвала да се погрижи за него, поради което
първият въззивник трябвало да полага ежедневни грижи в болничното заведение за баща им,
2
да го обгрижва и да се ангажира, заедно с дъщерята на втория ищец, със закупуване на
нужните медикаменти, които не можело да се осигурят от болницата, като впоследствие той
починал. В тази връзка, предвид краткото време, в което е живял след сключване на
договора, въззивниците оспорват формулировката, че имотът се прехвърля и за положените
досега грижи, каквито тази жена , според тях, изобщо не била полагала.
Според показанията на св. Я пред първата инстанция пред 2017 – 2018 г. отв.
Н.Ю. няколкократно е търсела съдействието му за оказване на лекарска помощ на свекъра и
Д И в гр. Русе. В този период на влошаване на здравословното му състояние е сключен и
процесния договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и
издръжка . Съдът приема за достоверен факта, че от началото на 2018 г. до смъртта си в края
на година Д И е живеел в гр. Русе, като е пребивавал или в дома на сина на ответницата,
където за него е полагала грижи съпругата му, както и снаха му – ответницата Ю., или в
болницата, където достъп са имали както въззивниците и техните близки, част от които са
свидетели по делото, така и ответницата и нейните близки, които след изписването му
отново са го прибрали при себе си. Правилно районният съд е пренебрегнал обратните
твърдения на св. Г че покойният И е бил в дома си през последната година от живота му,
тъй като същият е бил инкасатор на вода и рядко се е отбивал в имота, а освен това, за
обратното говорят св. показания на останалата част от свидетелите, а също и медицинската
документация, сочеща на болничен престой в през м, октомври 2018 г. Св. Г е
незаинтересован, доколкото няма роднинска връзка със страните, но предвид естеството на
посещенията му в дома на починалия, е възможно да се касае за друг период, в който е
засичал показанията на водата.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищците са
посещавали баща си в болницата, купували са му някои необходими вещи и лекарства, но
това не означава, че ответницата не е изпълнява задълженията си по договора или че
полагането на грижи от децата към техния баща винаги трябва да бъде възмездно, а не като
проява на един морален синовен дълг. В тази връзка, не отговаря на истината твърдението
на въззивниците, че са научили за сключения договор едва след смъртта на наследодателя,
което става ясно от показанията на св. Г Ю., съпруга на въззивника И.Ю., според която
нейните ангажименти с внуците довели до невъзможност тя да полага грижи за свекъра си и
затова той бил оставен на грижите на въззиваемата, която не работела и то още приживе на
съпругата му Севдалина.
Вярно е, че в значителна част ответницата е била подпомагана при полагане на
физическите грижи за покойния от съпругата на сина и, в чийто дом в Русе той бил
настанен, но, както е посочил първоинстанционният съд в мотивите на решението си
“полаганите от други лица за кредиторите по задължението за гледане и издръжка, не
изключват възможността за добросъвестно изпълнение на задълженията от длъжниците по
договора, освен ако полагането на грижи от трети лица не се е наложило именно поради
неизпълнението на договорните задължения“. Посочена е и адекватна съдебна практика.
По делото е доказано и това, че твърденията на въззивниците, че ответникът е
3
бил заключван и те не били допускани до него, не отговаря на истината. Според
показанията на св. К, която е съседка в апартамента в гр. Русе, където е отседнал в
последната година от живота си наследодателят и не е заинтересована от спора, той сам се е
заключвал и не искал да вижда децата си и семействата им и много ценял ответницата,
която наричал дъщеря, а не снаха.
Съдът не възприема интерпретацията на фактите и обстоятелствата около живота
на наследодателя от 2017 г. до смъртта му, изложена във въззивната жалба, тъй като не се
представят доказателства в подкрепа на твърденията на въззивниците, а по – скоро се прави
опит да се всее съмнение в твърденията на ответницата и доказателствата, представени от
нея, най – вече под формата на свидетелски показания, за изложените по – горе
обстоятелства.
Изключително силно се акцентира от въззивниците, че наследодателят им е
починал след по – малко от година след сключване на договора, поради което и
изпълнението на същия е незначително по смисъла на чл. 87 ЗЗД. Понятието няма времеви
ограничения, поради което и следва да се разглежда във всеки отделен случай. Дори да се
счита, че отразената в НА формулировка, че прехвърлянето на имота е и като благодарност
за минали грижи, е неправилна, то в случая се касае за период от точно една година от
сключване на договора, в която покойният И е бил със силно влошено здравословно
състояние след мозъчен инсулт, нуждаел се е от непрекъснати грижи, както и от болнично
лечение, поради което и съдът счита, че времето от една година, през което е
осъществявано изпълнението по договора нито е кратко като продължителност, нито е било
безпроблемно от гледна точка на престираните грижи.
Що се касае до твърдението на въззивниците, че нито ответницата, нито нейният
син са разполагали с доходи , за да се грижат за ответника,следва да се отбележи, че грижата
се изразява не само в извършването на разходи , а и в полагането на физически грижи,
които, очевидно, са били приоритетни в случая, предвид факта, че по далото се доказа, че
покойният И е имал пенсия, с която са били посрещани повечето или всичките му
материални нужди.
Предвид гореизложеното, ОС счита, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено. С оглед на събраните пред първата инстанция доказателства,
основателността на исковата претенция е доказана, а във въззивното производство не са
събрани доказателства, които да водят до промяна в изводите на първоинстанционния съд.
Въззиваемата претендира разноски за тази инстанция, които според представения списък по
чл. 80 ГПК възлизат на 1500 лв. за адв. хонорар. Процесуалният представител на
въззивниците е направил възражение за прекомерност. Според цената на иска и Наредбата за
адв. възнаграждения , с оглед на материалния интерес минималното адв. възнаграждение
възлиза на 935,43 лв. Съдът счита, че делото е със средна към значителна фактическа и
правна сложност, процесуалният представител на въззиваемата е проявил максимална
активност както с лично участие, така и с писмени изявления съобразно предвидените в
ГПК процесуални действия, поради което и доколкото сумата за адв. хонорар не надвишава
4
двукратния минимален размер по Наредбата, съдът счита, че няма основание за
редуцирането му и същият следва да бъде присъден в пълен размер на ответницата.
С оглед на гореизложеното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260037/20.12.2021г., постановено по гр.д.№
574/2019 г. по описа на Тутраканския районен съд
ОСЪЖДА И А Ю., ЕГН **********, да заплати на Н. ИЛ. ЮС., ЕГН **********,
припадащата му се част от направените от ответника разноски, възлизаща на 750 лв.
(седемстотин и петдесет лева).
ОСЪЖДА Н. АБД. С., ЕГН **********, да заплати на Н. ИЛ. ЮС., ЕГН
**********, припадащата и се част от направените от ответника разноски, възлизаща на 750
лева (седемстотин и петдесет лева).
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен Съд на РБългария в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5