№ 2220
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100508973 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20122800 от 25.05.2021г., постановено по гр.дело №57758/2020г. по
описа на СРС, ГО, 66 с-в, ответникът „ЗД Е.”АД с ЕИК******* е осъден да заплати на
ЗД„Б.И.“АД с ЕИК*******, на основание чл.411 КЗ сумата от 1946,19 лв. - регресно вземане
за изплатено на застраховано лице застраховaтeлно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДК№*******
от настъпило на 04.10.2019г. ПТП, с включени 15 лв. обичайни ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба- 20.11.2020г. до
окончателното погасяване, както и разноски в размер на 377,85 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „ЗД Е.”АД. Жалбоподателят поддържа, че от
събраните по делото доказателства не се установява предотвратимостта на процесното ПТП,
а водачът на лекия автомобил „Тойота Ярис“ е управлявал същия с несъобразена с пътните
условия скорост. В двустранния констативен протокол водачът признал вината си за
настъпване на процесното ПТП. Евентуално твърди съпричиняване на вредоносния
резултат. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска, както и
присъждане на разноски.
Въззиваемият ищец ЗД „Б.И.“АД в подадения в срок отговор на въззивната жалба
оспорва същата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното
1
решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена. Претендира
разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС .
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да
се добави и следното:
Ищецът, въз основа на застрахователен договор по представената по делото
застрахователна полица за имуществена застраховка тип „Каско“, е приел за разглеждане
направеното от застрахования искане за изплащане на застрахователно обезщетение и
впоследствие е заплатил такова, с което е потвърдил валидността на застрахователното
правоотношение и задълженията си по него.
Съгласно чл.411 КЗ когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка
може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". В
случая от събраните по делото доказателства се установяват достатъчно ясно както
механизмът на настъпване на процесното ПТП и произтеклите от него имуществени вреди,
така и заплащането на обезщетение от страна на ищеца по сключената между него и
собственика на увредения автомобил имуществена застраховка „Каско“. Размерът на
обезщетението е правилно определен, тъй като в претенцията на ищеца освен заплатената от
него сума са включени и ликвидационни разноски в законовоопределените рамки- в размер
на 15 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП, водач на ППС, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
2
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Изрично в ал.2 на
същата законова разпоредба е посочено, че при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Видно от приетото по делото
заключение на вещото лице по САТЕ, непосредствено преди настъпване на процесното ПТП
водачът на застрахования при ответника по застраховка „ГО“ лек автомобил „Фиат Скудо“ е
предприел маневра за смяна на пътните ленти и заобикаляне на спрял в крайна дясна лента
за движение автомобил, при което пресича траекторията на движение на застрахования при
ищеца по имуществена застраховка „Каско“ лек автомобил „Тойота Ярис“. Вещото лице не
може да установи дали водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ е можел да предотврати
удара предвид липсата на достатъчно данни за скоростта на движение на двамата водачи и и
разстоянието между тях в момента на възникване на опасността. Водачът на лек автомобил
„Фиат Скудо“ е можел да предотврати удара, ако е изчакал преминаването на попътно
движещия се отляво (в съседната, средна) пътна лента автомобил „Тойота Ярис“, т.е. при
спазване на горепосочената разпоредба на чл.25, ал.2 от ЗДвП. В този смисъл са и
показанията на разпитания по делото свидетел Б., поради което правилно същите са
кредитирани от първостепенния съд. Показанията на другия свидетел Т., в частта им
относно момента на настъпване на процесното ПТП („Аз се престроих в средна лента и
автомобилът който се движи в средната лента ме удари отзад, но след известно време, не
веднага и просто човекът каза, че се е загледал“) не могат да бъдат кредитирани, тъй като не
се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Предвид липсата на достатъчно доказателства, от които да се определи скоростта на
движение на участниците в процесното ПТП, възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат следва да се отхвърли като недоказано то ответника.
Следователно, както правилно е преценил и първостепенният съд, налице са всички
кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на регресния иск по чл.411 от КЗ до
приетия с обжалваното решение размер.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. В полза на
въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от
ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
3
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20122800 от 25.05.2021г., постановено по гр.дело
№57758/2020г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в.
ОСЪЖДА „ЗД Е.”АД с ЕИК******* да заплати на ЗД„Б.И.“АД с ЕИК*******
сумата от 100лв. (сто лева)- разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4