ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна, …………...2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ
състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. д. №
59/2021 г. по описа на Апелативен
съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по молба на Ж.И.Й.,
чрез адв. Н.Д. и адв. Ж.Т., за изменение на решение № 260142 от 19.11.2021 г.
на Апелативен съд - Варна, постановено по в. т. д. № 59/2021 г., в частта му за
разноските, с която същата е осъдена да заплати съдебни разноски в полза на
Апелативен съд – Варна, в размер на 1 100 лв., представляващи държавна
такса върху отхвърлената част от исковете в размер на 800 лв., както и съдебни
разноски за възнаграждение за вещо лице, направени за сметка на съда, в размер
на 300 лв.
В молбата
се прави искане за изменение на решението, с което да не се присъждат в тежест
на ищцата горепосочените разноски за държавна такса върху отхвърлената част от
исковете, както и съдебните разноски, направени за сметка на съда, а вместо
това същите да бъдат присъдени в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК. Навеждат се доводи, че ищцата не следва да бъде осъждана за такси и
разноски, независимо от изхода на делото, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД,
в която се излага становище за неоснователност на подадената молба.
Молбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е
процесуално допустима. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 71/
като процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на
производството по изменение на решението в частта му за разноските съобразно
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС
на РБ. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Ищцата
Ж.И.Й. е пострадала в резултат на престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, б.
„а“ от НК във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК,
във връзка с което е постановено Определение № 248 от 23.12.2019 г., по НОХД №
2677/2019 г. по описа на Шуменския районен съд. Предявила е пред окръжния съд
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
Когато
се претендират вреди в резултат на престъпление, ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса ex
lege на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Целта на законодателя е да облекчи
жертвите на престъпление, установено по надлежния ред със съдебния акт, с който едно лице е признато
за виновно за извършването на престъпно деяние /в случая с влязо в сила
споразумение/, при търсеното по граждански ред обезщетение за вредите от
престъплението. Разпоредбата представлява мярка на закрила от държавата спрямо
жертвите от престъпление, която провежда изискванията на Директива 2012/29/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/П. на Съвета. По отношение
на държавната такса цитираният законов текст представлява изключение от
правилото за авансовото й внасяне от лицето, сезирало съда, като условие за
разглеждане на искането за защита, въздигнато в абсолютна процесуална
предпоставка по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗДТ и чл. 71, ал. 1, вр. чл. 73 от ГПК.
По
приложението на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК е създадена
съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение № 609/15.07.2010 г. по ч.
т. д. № 256/2010 г. на ВКС, І т. о., Определение № 237/7.04.2014 г. по ч. т. д.
№ 4460/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 268/1.06.2017 г. по ч. т. д. №
58/2017 г. на ВКС, I т. о., Решение № 148/19.10.2012 г. по т. д. № 39/2012 г.
на ВКС, I т. о., Решение № 127/28.10.2015 г. по т. д. № 1882/2014 г. на ВКС, II
т. о. и Определение № 834/26.11.2013 г. по ч. т. д. № 21/2013 г. на ВКС, I т.
о., съгласно която е прието, че съпоставянето между регламентацията за
освобождаване на страната от заплащане на разноски по чл. 83 от ГПК и на
отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК налага извод, че законодателят не е
изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от
отговорност за плащане разноските, направени от другата страна.
Във
всички хипотези на чл. 83 от ГПК, по отношение различните групи субекти,
освобождаването цели облекчаване на ищците при завеждане и провеждане на
съдебното производство и съставлява гаранция за упражняване конституционното
право на защита на нарушени или застрашени права и интереси на всеки гражданин
- чл. 56 от Конституцията на Република България. Правата на едни правни
субекти, обаче, не могат да се упражняват в ущърб на правата на други правни
субекти. Разширително тълкуване на чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК, в противоречие с чл. 78, ал. 3 от ГПК, води до
непозволено увреждане на ответника, който не следва да носи последиците от
превратната или неточна преценка на ищеца, относно правата му, макар
произтичащи от деликт, за който има влязла в сила присъда /Определение № 354 от
2.08.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1337/2019 г., I т. о., ТК/.
Ето
защо, независимо от наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, при частично
уважаване на предявените от ищцата искове, тя може да бъде осъдена за разноски
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК. Жалбата подадена пред въззивната
инстанция е уважена само по отношение на оплакванията, касаещи периода на
законната лихва, но не и относно претендирания допълнителен размер за
неиумществени вреди, касаещ главния иск, поради което въззивницата дължи
разноски за въззивното производство в размера определен от съда.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че молбата на Ж.И.Й.,
подадена чрез адв. Н.Д. и адв. Ж.Т., за изменение на решение № 260142 от 19.11.2021
г. на Апелативен съд - Варна, постановено по в. т. д. № 59/2021 г., в частта му
за разноските, следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ж.И.Й., ЕГН **********, адрес: ***, подадена чрез адв. Н.Д. и
адв. Ж.Т., за изменение на решение № 260142 от 19.11.2021 г. на Апелативен съд
- Варна, постановено по в. т. д. № 59/2021 г., в частта му за разноските.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.