Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260329
гр. Пловдив 05.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание
на деветнадесети февруари две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ПОРЯЗОВА
при
участието на секретаря Тихомира Калчева , като разгледа докладваното от съдията
АНД №6761/20г. по описа на ПРС, ХVІІ наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Н.Д.Х. против наказателно
постановление №20-1030-007413 , издадено от М. В. М.–*** ОДМВР-Пловдив за нарушение на чл .140ал.1от ЗДвП ,с което му е наложена глоба в размер на 200 лв.и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С жалбата и в съдебно
заседание от пълномощника на жалбоподателя се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП. Иска се отмяна на наказателното постановление ,както и съответно да бъдат
присъдени направените разноски.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в съдебно заседание редовно призована, взема становище по основателността на
жалбата с молба становище ,като счита ,че няма процесуални нарушения ,водещи до
отмяна на НП и иска съответно неговото потвърждаване.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: на 15.07.2020г.водачът на лек автомобил
БМВ 530 Д с рег.№ *** водачът управлява посочениея автомобил с временна
валидност ,която е изтекла на 11.07.2020г.По случая е образувана проверка по
описа на Второ РУ на МВР-Пловдив и прокурорска преписка 6668/20Същата е приключила с отказ да се
образува ДП ,тъй като деянието не съставлява престъпление .Материалите са
изпратени по компетентност за преценка е реализиране на
административно-наказателна отговорност.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който
съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила до доказване на обратното. Въз основа на него е съставено и
оспорваното наказателно постановление,като същите ще бъдат обсъдени в пълнота.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Действително на
посочената дата 15.07.2020г.посоченото по-горе МПС не е било регистрирано по
смисъла на Закона,тъй като временната регистрация е била изтекла на
1107.2020г.Но при описание на нарушението и неговите елементи ,както и правната
квалификация са налице противоречия и разминавания в АУАН и НП.
А,именно в АУАН при словесно описание на нарушението
проверяващия орган е преценил,че се касае до нарушение :водачът управлява лек
автомобил БМВ-530 Д с рег.№*** с временна валидност ,която е изтекла на
11.07.2020г.И е квалифицирал нарушението
по чл.141ал.1от ЗДвП.В НП при сходно описание на обстоятелствата е възприето:че
управлява МПС,което не е регистрирано по надлежния ред и наказващия орган го е
квалифицирал по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Разпитан в хода на производството
актосъставителя И.Т. потвърждава констатациите си в акта,няма ясен спомен за конкретната проверка,но твърди,че е иззел
табелите ,тъй като същите са изтекли .Семпли са и показанията на св.Г./очевидец
на нарушението/,като общо гласните доказателства си съвпадат и не си
противоречат.А по съществото не се оборват и от жалбоподателя и пълномощника
му.Кореспондират и с приложеното копие от разрешение за временно движение.
В този смисъл нарушението извършено от Х. е доказано действително по
безспорен начин.Но същото е квалифицирано по различен начин в АУАН и НП като в
двата акта е счетено ,че изпълнителното деяние на Х. е различно в АУАН-че
управлява МПС с изтекла временна
валидност, а в НП ,че управлява МПС,което не е регистрирано.Като това са съвсем
различни нарушения,водещи до различна правна квалификация .
В този смисъл съдът намира
за основателни възражения на пълномощника на жалбоподателя изложени в тази
насока в писмен вид.Съдът не споделя ,обаче възражението ,че в случая е налице
принципа нон бис идем.Видно е ,че е започнатото наказателно производство е
приключило с отказ да се образува досъдебно производство и това е довело до
изпращане на материалите за преценка и реализиране на административно-наказателна
такава.Тук няма реализиране на две , а на една отговорност.Тоест принципа би
бил налице ,ако вече е понесъл своята
отговорност –наказателна такава и тогава
не би следвало да понесе административна такава.На последно място предвид
посоченото по-горе допуснато нарушение от страна на административно наказващия
орган при описание и квалифициране на
нарушението ,което в достатъчна степен е довела до нарушаване на процедурата и
до отмяна на НП,не следва да се обсъжда приложима ли е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Изводът в този смисъл ,който се
налага е ,че различното описание в АУАН
и НПК на извършеното от жалб.Х. нарушение води до
отмяна на НП.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на
НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено
нарушението. Трайна е съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано
по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение: 1)какви са
фактическите параметри на вмененото нарушение и 2) каква е правната
квалификация на същото. В процесния случай този критерий на яснота не е
достигнат. Това е така ,защото има съществено разминаване между АУАН и
процесното НП.Докато в АУАН са описано извършено нарушение по чл.141ал.1 от ЗДвП . В НП това е на нарушението е
дадена правна квалификация по чл.140 ал.1 от ЗДвП.В този смисъл изначално
жалбоподателя е знаел ,предвид
текстовото изписване и цифровото такова,че се касае за нарушение по чл.141 ал.1
от ЗДвП ,то впоследствие в НП е установил,че се касае за такова по чл.140
ал.1 от ЗДвП.Като настоящият състав , счита че по този начин е извършено
процесуално нарушение и съществено е
засегнато правото на защита на наказаното лице.
В теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство,
който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в
процеса.С него се поставя и началото
на административно наказателното производство-очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи
на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу
тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, и при разминаване
съответно с описаното в НП се явява
същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на правото
на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на
нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е
към момента на съставяне на АУАН.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се
издава и когато при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига
да са установени по несъмнен начин извършването на деянието, извършителят и
неговата вина.Като в конкретния случай,обаче този текст на закона не е
приложим.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения
закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно
процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя
отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.
6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е
ОДМВР-ПЛОВДИВ.
Ето защо
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
разноските за адвокатско възнаграждение. В случая от жалбоподателя са
претендирани разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 300
лева, като са на лице доказателства, че действително е платена сумата. Съгласно чл. 18, ал.2,
вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимият хонорар (2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от
2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020
г.; изм., бр. 68 от 2020 г.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1030-007413 от 03.08.2020г, издадено от М. В. М.–*** ОДМВР-Пловдив,с което на Н.Д.Х. ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на Н.Д.Х. ЕГН ********** сумата от 300 /триста / лева представляващи разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.