Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 404
гр. Перник, 16.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора НИКОЛАЙ
ЦВЕТКОВ, като разгледа административно дело № 176/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр.
с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ по иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във
вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.
Образувано е по искова молба, предявена от И.Й.И., ЕГН **********
*** против Министерство на земеделието, храните и горите и Областна дирекция
„Земеделие“ – гр. Перник.
Ищецът твърди, че по жалба на наследодателя му са
прогласени за нищожни, респективно отменени, както следва:
С влязло в сила съдебно решение № 139/05.07.2002 г.,
постановено по гр. д. № 23/2001 г. по описа на Пернишки окръжен съд е прогласена нищожността на решение №
4/18.04.1998 г. на Поземлена комисия – гр. Р. и решение № 5/18.06.1998 г. на
Поземлена комисия – гр. Р., двете съответно по възражение № 4/26.11.1997 г. и
възражение № 7/26.11.1997 г. на Й.И.П., подадени по чл. 26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ
срещу влезлия в сила план за земеразделяне на с. К., общ. Р.;
С влязло в сила съдебно решение № 254/05.07.2004 г.,
постановено по адм. д. № 673/2003 г. по описа на Окръжен съд – Перник е отменен
протокол № 19.01.1998 г. на специална комисия, назначена със заповед №
539/08.12.1997 г., издадена от Министъра на земеделието, горите и аграрната
реформа, одобрен от Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, в
частта по т. 2 и т. 4, с който не се уважават възраженията на Й.И.П. №
4/26.11.1997 г. и № 7/26.11.1997 г. по чл. 26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, вр. § 31 ПР на ЗСПЗЗ срещу влезлия в сила план за земеразделяне на
с. К., общ. Р. и спорът е разрешен по същество, като е изменен влезлият в сила
план за земеразделяне на с. К., обнародван в ДВ № 52/18.06.1996 г. , като
парцел № 46 в масив № 6, частна общинска собственост на кметство К. по чл. 19
от ЗСПЗЗ, с площ от 58.228 дка е разделен на следните парцели: № 52 в масив №
6, с площ от 14.888 дка; № 53 в масив № 6, с площ 0.641 дка; № 54 в масив 6, с
площ 37.779 дка и № 46 в масив 6, с площ от 4.920 дка и новообразуваният парцел
с № 52 в масив 6 е отреден на Й.И.П., а новообразуваният парцел с № 54 в масив
№ 6 е отреден на наследници на И.С.П..
Сочи, че поради постановяването на незаконосъобразните
административни актове е станало обективно невъзможно възстановяването на
собствените му недвижими имоти, представляващи парцел № 54, в масив 6 и парцел
№ 52, в масив 6 по плана за земеразделяне на с. К., общ. Р.. Счита, че от това
е претърпял имуществени вреди, равняващи се на стойността на посочените
недвижими имоти – 6300 лв. Счита, че след като имуществените вреди са настъпили
от действията на два административни органа, то те носят солидарна отговорност
за обезщетяването им.
Искането към съда, след допуснатото изменение на размера
на иска в съдебно заседание, проведено на 26.09.2019 г. е да осъди ответниците
солидарно да заплатят на ищеца сумата от общо 13010 лв., представляваща
имуществена вреда от незаконосъобразни административни актове - решение №
4/18.04.1998 г. на Поземлена комисия – гр. Р. и решение № 5/18.06.1998 г. на
Поземлена комисия – гр. Р., двете съответно по възражение № 4/26.11.1997 г. и
възражение № 7/26.11.1997 г. на Й.И.П. по чл. 26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ срещу
влезлия в сила план за земеразделяне на с. К., общ. Р., прогласени за нищожни с
влязло в сила съдебно решение № 139/05.07.2002 г., постановено по гр. д. №
23/2001 г. по описа на Пернишки окръжен съд
и протокол № 19.01.1998 г. на специална комисия, назначена със заповед №
539/08.12.1997 г., издадена от Министъра на земеделието, горите и аграрната
реформа, одобрен от същия министър в частта по т. 2 и т. 4, с която не се
уважават възраженията на Й.И.П. № 4/26.11.1997 г. и № 7/26.11.1997 г. по чл.
26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, вр. § 31 ПР на
ЗСПЗЗ срещу влезлия в сила план за земеразделяне на с. К., общ. Р., отменен с
влязло в сила съдебно решение № 254/05.07.2004 г., постановено по адм. д. №
673/2003 г. по описа на Окръжен съд – Перник. Заявена е претенция за присъждане
на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, приложим на основание чл. 144
от АПК ответниците – Министерство на земеделието, храните и горите и Областна
дирекция „Земеделие“ – Перник са представили писмен отговор. С него искът е
оспорен по основание. Сочи се, че е обективно невъзможно изпълнението на
съдебните решения, с които са отменени като незаконосъобразни административните
актове. Твърди се, че за невъзстановените недвижими имоти ищецът е обезщетен с
поименни компенсаторни бонове. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
Окръжна прокуратура – Перник не е изразила становище.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. К. поддържа иска,
ведно с допуснатото изменение на размера му. Моли съда да го уважи по подробно
изложени в писмени бележки възражения. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си
представител – Л.Л.– директор на дирекция „****“ поддържа отговора. Оспорва предявения
иск. Моли съда да го отхвърли по подробно изложени съображения в писмени
бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура
– Перник – прокурор Николай Цветков счита предявения иск за основателен.
Предлага на съда да го уважи.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежени ответници съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл.
2, ал. 2 от Устройствения правилник на областните дирекции земеделие и при
спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално
допустим.
Разгледан по същество е неоснователен по следните
съображения:
За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт
на администрацията, чийто адресат е той,
е отменен като незаконосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял
твърдените имуществени вреди.
Не е спорно по делото и се установява от изисканото и
приложено гр. д. № 23/2001 г. по описа на Окръжен съд – Перник, окомплектовано
ведно с гр. д. № 409/2000 г. по описа на ПОС, адм. д. № 5243/2000 г. по описа
на ВАС, адм. д. № 7136/2000 г. по описа на ВАС, адм. д. № 8292/2002 г. по описа
на ВАС, адм. д. № 1317/2002 г. по описа на ПОС, адм. д. 673/2003 г. по описа на
ПОС, адм. д. № 9705/2004 г. по описа на ВАС, адм. д. № 2907/2012 г. по описа на
ВАС, адм. д. № 8361/2012 г. по описа на ВАС, че с влезли в сила на 15.12.2012
г. съдебни решения са прогласени за нищожни и отменени, съответно решение №
4/18.04.1998 г. на Поземлена комисия – гр. Р. и решение № 5/18.06.1998 г. на
Поземлена комисия – гр. Р., двете съответно по възражение № 4/26.11.1997 г. и
възражение № 7/26.11.1997 г. на Й.И.П. по чл. 26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ срещу
влезлия в сила план за земеразделяне на с. К., общ. Р. и протокол № 19.01.1998
г. на специална комисия, назначена със заповед № 539/08.12.1997 г., издадена от
министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, одобрен от същия министър
в частта му по т. 2 и т. 4, с която не се уважават възраженията на Й.И.П. №
4/26.11.1997 г. и № 7/26.11.1997 г. по чл. 26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, вр. § 31 ПР на ЗСПЗЗ срещу влезлия в сила план за земеразделяне на
с. К., общ. Р. и спорът е разрешен по същество, като е изменен влезлият в сила
план за земеразделяне на с. К., обнародван в ДВ № 52/18.06.1996 г., като парцел
№ 46 в масив № 6, честна общинска собственост на кметство К. по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, с площ от 58.228 дка е разделен на следните парцели: № 52 в масив № 6, с
площ от 14.888 дка; № 53 в масив № 6, с площ 0.641 дка; № 54 в масив 6, с площ
37.779 дка и № 46 в масив 6, с площ от 4.920 дка и новообразуваният парцел с №
52 в масив 6 е отреден на Й.И.П., а новообразуваният парцел с № 54 в масив № 6
е отреден на наследници на И.С.П..
Не се спори между страните и се установява от
представените удостоверения за наследници, с изх. №№ 1/12.01.2018 г.,
17/02.11.2010 г. и 334/11.01.2018 г., че ищецът е наследник по закон на
адресата на отменените актове на администрацията – Й.И.П./починал на 07.08.2004
г./, който е наследник на И.С.П./починал на 02.02.1889 г./.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че е налице
първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за основателност на предявения
иск. За уважаването му, обаче е необходимо да са настъпили и останалите
кумулативно изискуеми условия – настъпване на твърдените от ищеца имуществени
вреди в резултат на отменените, като незаконосъобразни, административни актове.
Вредата, за която се търси обезщетение е индивидуализирана
в исковата молба като невъзможност признатите за възстановяване на Й.И.П. ниви,
с обща площ от 14.888 дка, заявени по преписка № 17033/22.02.1992 г. на ПК – Р.
и на наследници на И.С.П. ниви, с обща площ от 37.779 дка по преписка №
17098/28.02.1992 г. на ПК – Р. да бъдат реституирани чрез отреждане на земи с
план за земеразделяне, съответно: парцел № 52, в масив 6 по плана за
земеразделяне на с. К. и парцел № 54, в масив 6 по плана за земеразделяне в с. К.,
както е постановено с решение № 254/05.07.2004 г. по адм. д. № 673/2003 г. по
описа на Окръжен съд – Перник. За репариране на тези негативни последици се
иска присъждане на сума, равняваща се на стойността на посочените по-горе имоти
- парцел № 52, в масив 6 по плана за земеразделяне на с. К. и парцел № 54, в
масив 6 по плана за земеразделяне в с. К..
Няма спор по делото и се установява от представените
заявление вх. № 555/07.08.2013 г. на ОСЗ – Р. и писмо изх. № 776/06.11.2013 г.
на ОСЗ – Р., че на 07.08.2013 г. ищецът е представил в ОСЗ – Р. препис от
решение № 254/05.07.2004 г., постановено по адм. д. № 673/2003 г. по описа на
Окръжен съд – Перник и е поискал то да бъде изпълнено чрез въвеждането му във
владение на посочените имоти. С писмо от 06.11.2013 г. на ОСЗ – Р. е
отговорено, че за имотите му по преписка 17033/1992 г. в местността „М.“ и в
местността „Б.“, и редукционния коефициент е обезщетен с имот № 016009 по плана
за обезщетение в с. К.; за имотите по преписка 17098/1992 г. в местността „Г.“
и „Б.“ и редукционния коефициент е обезщетен с имот № 01007 по плана за
обезщетение на с. К.; имотът в местността „Б.“, по негово искане, заявено с
молба вх. №16/09.11.2005 г. е възстановен в стари реални граници като имот №
012048 по КВС на с. К.. Изложените в
писмото факти се установяват от представените от ответника писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице Р.И.. Видно е, че по образуваната преписка по заявление вх. № 17033/1992
г., подадено от Й.И.П., с решение от 16.07.1993 г. на ПК – Р. е признато право
на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на общо девет броя
земеделски земи, с обща площ 20.550 дка. С решение от 16.09.1996 г. на ПК – Р.
на наследодателя на ищеца са възстановени с план за земеразделяне общо 19.115
дка земедалски земи, чрез предоставяне на имоти, с №№ 001038, 004016 и 011014.
С решение от 27.03.2000 г. на Й.И.П. е определено обезщетение със земя или поименни
компенсационни бонове за признатото, но невъзстановено право на собственост за
общо 11.888 дка в размер на 11508 лв. С молба от 30.01.2001 г. наследодателят
на ищеца е поискал обезщетяването да се извърши с предоставяне на други,
равностойни земи. С решение от 11.06.2001 г. и решение от 01.02.2006 г. Й. И. е
обезщетен с предоставяне в собственост на 4.900 дка равностойни земи от
общинския фонд - поземлен имот № 016009 в с. К. и му е заплатено обезщетение за
остатъка от сумата от 6215 лв. с компенсационни бонове/депозитарна разписка №
**********/21.02.03 г./. С решение от 16.05.1996 г. на ПК – Р. на Й.И.П. са
възстановени в съществуващи/възстановими стари реални граници общо 2.640 дка,
представляващи имоти с №№ 013081 и 013082 по картата на землището с. К.. От
изложеното следва, че всички признати за възстановяване земеделски земи по
преписка с № 17033/1992 г. са възстановени в реални граници или с план за
земеразделяне, или за тях е предоставено обезщетение с равностойни земи от
общинския поземлен фонд и с поименни компенсационни бонове. Този извод се
подкрепя и от приетото заключение по комплексната съдебно-техническа и
оценителна експертиза, което не е оспорено от страните и изцяло се кредитира от
съда като пълно, обосновано и дадено с необходимите професионални знания и
опит.
По заявлението на наследници на И.С.П. за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи е образувана преписка № 17098/1992
г. С решение от 16.07.1993 г. на ПК – Р., протокол от 16.07.1993 г. на ПК – Р.,
решение от 16.05.1996 г. на ПК – Р. и
решение от 16.05.1996 г. на ПК – Р. са признати за възстановяване с план за
земеразделяне общо 78.930 дка земеделски земи. Възстановени са, чрез предоставяне
в собственост на имоти с №№ 001074, 002008 и 006045 по плана за земеразделяне
на с. К., общо 73.421 дка. В стари реални граници са възстановени общо 34.117
дка - имоти с №№ 010043, 012040, 013090, 013091, 015024, 015254 по картата на
землището на с. К.. Признато е право на обезщетение със земя или поименни
компенсационни бонове за земи с площ от 16.425 дка. на стойност 15899 лв.
Предоставени са в собственост, като обезщетение равностойни земеделски земи с
площ от 4.863 дка на стойност 5223 лв., представляваща 15/21 ид. ч. от имот №
016007 по плана за обезщетяване на с. К. и са издадени поименни компенсационни
бонове за разликата от 8586 лв. /депозитарна разписка № *********/21.02.2003
г./. От посочените доказателства и приетата съдебно-техническа и оценителна
експертиза е видно, че процесните имоти, за които с решение по адм. д. №
637/2003 г. на ПОС е предвидено отреждане на новообразуван парцел № 54, масив 6
са възстановени на наследниците на И.С.П. в стари реални граници или е
предоставено обезщетение с равностойни земи и поименни компенсационни бонове.
От така изложеното следва, че ищецът не претърпял
имуществена вреда. Такава ще бъде налице при намаляване стойността на
имуществото, увеличаване на включените в него оценяеми задължения или
пропускане на възможността за нарастване на стойността му. В настоящия случай
не е налице нито една от посочените алтернативи. Заявените за възстановяване
земеделски земи, предмет на съдебно решение № 254/05.07.2004 г., постановено по
адм. д. № 673/2003 г. по описа на Окръжен съд – Перник, са признати за
възстановяване. Част от тях са възстановени в реални граници при условията и по
реда на чл. 10а, във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, друга - с план за
земеразделяне по реда на чл. 17 от ЗСПЗЗ
или наследниците са обезщетени с равностойни земи и поименни
компенсационни бонове при условията и реда на чл. 10б, във вр. чл. 19а от
ЗСПЗЗ. Всеки един от посочените способи за възстановяване на земи или обезщетяване
на правоимащите по чл. 10, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, е предвиден с цел отстраняване на отрицателните имуществени последици,
настъпили в резултат на масовизацията и утвърждаване на принципа за
неприкосновеност на частната собственост, прокламиран в чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България. Прилагането им е в зависимост от наличието
на посочените в ЗСПЗЗ предпоставки за това и се извършва с издаването на
индивидуален административен акт – решения по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗСПЗЗ или по чл. 19а, ал. 4 от ЗСПЗЗ, постановени от съответната общинска
служба „Земеделие“/Поземлена комисия/. С
влизането им в сила се пораждат правните им последици – възстановяване на
одържавените земи или обезщетяването на собствениците, в случаите, в които
реституирането е невъзможно. Настъпването им винаги е правомерно, тъй като е
осъществено при условията и по реда, предвидени в закона и неизменно води до
увеличаване стойността на имуществото на правоимащите лица по чл. 10, ал. 1 от
ЗСПЗЗ. Затова нито един от предвидените в ЗСПЗЗ способи за възстановяване/обезщетяване
не води до настъпване на вреди за собствениците на масовизирани земи, съответно
– за техните наследници. В конкретния случай земеделските земи, предмет на
решение № 254/05.07.2004 г., постановено по адм. д. № 673/2003 г. по описа на
Окръжен съд – Перник са възстановени, респективно за тях е изплатено
обезщетение, поради което за ищеца не са настъпили неправомерни вреди по
смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отсъствието на отрицателно изменение в
имуществото на ищеца е достатъчно основание за отхвърляне на предявения от него
иск.
За пълнота следва да се посочи и това, че от
незаконосъобразните административна актове - решение № 4/18.04.1998 г. на
Поземлена комисия – гр. Р., решение № 5/18.06.1998 г. на Поземлена комисия –
гр. Р. и протокол № 19.01.1998 г. на специална комисия, назначена със заповед №
539/08.12.1997 г., издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната
реформа, одобрен от същия министър в частта му по т. 2 и т. 4, е обективно
невъзможно да последва резултатът, за който ищецът претендира обезщетение. Това
е така, защото те са постановени в процедура по чл. 26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ/приет
с ЗИДЗСПЗЗ - ДВ, бр. 98 от 1997 г. –
отм. ДВ бр. 31/2003 г./, във вр. с § 31 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, според който заинтересуваните собственици, пропуснали да обжалват
влезлите в сила планове за земеразделяне могат да ги обжалват пред поземлената
комисия в едномесечен срок от влизане в сила на § 31 от ПЗР. Компетентна да се произнесе по възраженията
съгласно чл. 26, ал. 5 от ППЗСПЗЗ/отм./ е комисия, назначена от министъра на
земеделието, горите и аграрната реформа или упълномощено от него лице, като
решението и подлежи на одобрение от министъра на земеделието, горите и
аграрната реформа/чл. 26, ал. 6 от ППЗСПЗЗ – отм./. Така постановеният административен
акт се съобщава от съответната поземлена комисия по реда на ГПК и подлежи на
обжалване в 14-дневен срок. Едва след влизането му в сила, със заповед на
министъра на земеделието, горите и аграрната реформа се преработва обжалвания
влязъл в сила план за земеразделяне, като същата се обнародва в Държавен
вестник /чл. 26, ал. 7 от ЗСПЗЗ – отм./.
В настоящия случай наследодателят на ищеца на 26.11.1997
г. е подал възражение по чл. 26, ал. 3 от ППЗСПЗЗ/отм./ срещу влезлия в сила
план за земеразделяне на с. К., обявен в ДВ № 52/18.06.1996 г. В него е
посочил, че иска и други от признатите му за възстановяване земи и по конкретно
тези находящи се в местностите „Б.“, „Т.“ и „Б.“, да бъдат реституирани с план
за земеразделяне. С незаконосъобразните административни актове това възражение
е прието за неоснователно. Отсъствието на изменение на влезлия в сила план за
земеразделяне, обаче не е тяхна пряка и непосредствена последица. Такава би
била налице, ако негативният резултат следва закономерно от незаконосъобразния
акт и настъпва без намесата на други фактори. В настоящия случай, с оглед
регламентираната процедура в чл. 26, ал. 3 – ал. 7 от ППЗСПЗЗ/отм./ за
изменение на влязъл в сила план за земеразделяне, постановяването на незаконосъобразните
актове само временно преустановява развитието на същата, но от тях не следва
пряко и закономерно отказът да бъде извършено исканото изменение. Това е така
защото процесните административни актове опосредяват издаването на заповедта на
министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по чл. 26, ал. 7 от
ППЗСПЗЗ/отм./. Или казано по-друг начин, ако комисията по чл. 26, ал. 5 от
ППЗСПЗЗ/отм./ бе уважила възражението на наследодателя на ищеца, от това не би
последвал закономерно и без намесата на други фактори, желаният резултат –
изменение на влезлия в сила план за земеразделяне. За да настъпи той е
необходимо издаването на заповед на министъра на земеделието, горите и
аграрната реформа. Затова дори условно да бъде прието, че нереализираното изменение
на влезлия в сила план за земеразделяне представлява вреда за ищеца, то тя не в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменените като незаконосъобразни административни актове и
съответно не подлежи на обезщетяване на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Следва да се посочи и това, че с разпоредбата на чл. 26,
ал. 9 от ППЗСПЗЗ/отм./ са предвидени последиците от продължителното развитие
във времето на съдебното обжалване по чл. 26, ал. 6, изр. последно от
ППЗСПЗЗ/отм./. Съгласно цитираната норма в случаите, в които съдебното решение,
постановено в производството по обжалване на одобрения от министъра на
земеделието, горите и аграрната реформа протокол на комисията по чл. 26, ал. 5
от ППЗСПЗЗ/отм./ е представено в поземлената комисия/сега ОЗС/ след обявяване в
Държавен вестник на изменения влязъл в сила план за земеразделяне по чл. 25,
ал. 5 от ППЗСПЗЗ, собственикът се обезщетява по реда на чл. 15, ал. 3 от ЗСПЗЗ
– с равностойни земеделски земи от общинския поземлен фонд или с поименни
компенсационни бонове. Разпоредбата е в подкрепа на изложения по-горе извод, че
предвидените в ЗСПЗЗ способи за възстановяване на одържавени земеделски земи,
съответно – за обезщетяване на собствениците им при невъзможност те да бъдат
реституирани имат една и съща цел – да минимизират негативните последици от
извършената масовизация. Затова прилагането на който и да е от тях с влязъл в
сила административен акт е правомерно и не поражда вреди в патримониума на
правоимащото по чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ лице.
Предвид всичко изложено настоящият състав намира
предявеният иск за изцяло неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ направените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест. Ответниците
не са поискали такива, поради което съдът не следва да им присъждат.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК иск за осъждане на Министерство на земеделието,
храните и горите и Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Перник солидарно да
заплатят на И.Й.И., ЕГН ********** *** сумата от 13010 лв./тринадесет хиляди и
десет лева/, претендирана като обезщетение за имуществена вреда, причинена от
незаконосъобразни административни актове - решение № 4/18.04.1998 г. на
Поземлена комисия – гр. Р. и решение № 5/18.06.1998 г. на Поземлена комисия –
гр. Р., прогласени за нищожни с влязло в сила съдебно решение № 139/05.07.2002
г., постановено по гр. д. № 23/2001 г. по описа на Пернишки окръжен съд и
протокол № 19.01.1998 г. на специална комисия, назначена със заповед №
539/08.12.1997 г., издадена от Министъра на земеделието, горите и аграрната
реформа, одобрен от Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, в
частта по т. 2 и т. 4, отменен с влязло в сила съдебно решение № 254/05.07.2004
г., постановено по адм. д. № 673/2003 г. по описа на Окръжен съд – Перник, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/