№ 7348
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110135351 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
25.04.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 35351/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ЕМ“ ЕООД срещу И. И. Н., като се твърди, че между
„ЮБ“ АД и И. И. Н. бил сключен Договор за потребителски кредит № FL557505/10.11.2010
г. по силата на който банката била предоставила на ответника сумата от 9420,00 лева, а
последният се бил задължил да върне дължимите суми за период от 120,00 месеца,
съобразно уговореното в договора, ведно с дължимата договорна възнаградителна лихва.
Поддържа, че ответника не бил изпълнил задълженията си по договора, поради което между
„ЮБ“ АД и „К БГ“ АД бил сключен договор за цесия от 20.03.2020 г. по силата на който
банката цедент прехвърляла на ищеца – цесионер портфейл от вземания, вкл. процесните,
които били описани в Приложение № 1 към договора. Навежда доводи, че между „К БГ“ АД
в качеството на цедент и „ЕМ“ ЕООД бил сключен договор за цесия от 11.12.2020 г., с което
1
вземанията по първата цесия били прехвърлени и описани в Приложение № 1 от договора,
като сред тях било и процесното. Излага съображения, че ответникът бил уведомен за
цесията, като за периода от 11.12.2020 г. до предявяването на исковата молба била заплатена
сумата от 440,00 лева. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но
длъжникът бил възразил, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да
бъде признато за установено, че ответника дължи сумата от 3454,41 лева – главница за
периода от 10.02.2019 г. до 10.11.2020 г., както и сумата от 1123,23 лева – мораторна лихва за
периода от 01.02.2021 г. до 17.01.2024 г., както и присъждането на деловодни разноски.
С протоколно определение от 28.11.2024 г., съдът е уважил направено искане по чл.
64 и сл. от ГПК, като е възстановил срока за отговорна исковата молба на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като е направен
отвод за недопустимост на предявените искове, тъй като липсвала идентичност на
вземанията в исковата молба и издадената заповед за изпълнение. Твърди, че претенциите са
недоказани, като освен това сочи, че са погасени по давност. Поддържа, че не е погасявал
вземания към ответника. Развива съображения, че твърдените цесии не били прехвърлили
надлежно твърдените вземания, като и не бил уведомяван за същите. Аргументира с оглед
възражението си за погасителна давност, че банката с писмо от 28.01.2016 г. била обявила
вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, като същото уведомление било изпратено
и до поръчителя по договора за банков кредит, като прави извод, че са неверни твърденията
на ищеца за това, че кредита бил станал изцяло изискуемо на 10.11.2020 г. Прави извод, че
вземанията за главница са били изцяло погасени по давност, предвид предсрочната
изискуемост, а с оглед правилото на чл. 119 ЗЗД погасени по давност били и акцесорните
вземания. Досежно плащанията, макар и да ги оспорва, инвокира довод, че погасените по
давност вземания не прекъсват последната, макар и същото да не било недължимо платено.
Поддържа, че действително е имал друго задължение към ответника за което не бил налице
правен спор – извън процесното – по което били правени редовни плащания, като въпреки
сключено споразумение между страните ищецът неправилно бил отнасял плащанията, за
което прави подробна обосновка. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
С Определение от 02.01.2015 г., съдът е обезсилил на основание чл. 415, ал. 5 ГПК
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.02.2024 г. по ч. гр. д. № 5262/2024 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за претенцията за главницата за сумата над 3454,41
лева до пълния размер от 8037,33 лева – главница по Договор за потребителски кредит №
FL557505/10.11.2010 г., както и частта за сумата над 1123,23 лева – мораторна лихва за
периода от 01.02.2021 г. до 17.01.2024 г. до пълния предявен размер от 2613,40 лева, като
е прекратил производството по ч. гр. д. № 5262/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав в тази му част.
Определението не е било обжалвано от страните, поради което същото е влязло в
сила.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК,, във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, чийто клаузи за
2
лихва са индивидуално уговорени; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжника да
усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, като не са заплатени на уговорения в
договора падеж, дължимите вноски; 3) да е налице валиден договор за прехвърляне на
вземания по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане; 4) ответникът
да е надлежно уведомен за извършената цесия.
Представен е Договор за потребителски кредит № FL557505/10.11.2010 г., сключен
между „ЮДБ“ АД от една страна, в качеството на кредитор и И. И. Н. от друга страна, в
качеството на кредитополучател. По силата на договора кредитора предоставя на
кредитополучателя сумата от 9420,00 лева, касаещи предсрочно погасяне на суми по
договор за банков кредит № FL518187/2010 г., а кредитополучателят се задължава да върне
предоставената сума, ведно с уговорената по договора възнаградителна лихва в сроковете и
при условията уговорени в договора.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради
което при липсата на оспорвания и доказателства за неговата неавтентичност, то последния
обвързва страни във връзка с обективираните в договора изявления и произтичащите от това
права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
С оглед извършена от съда служебна справка по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се
установява, че ЮДБ“ АД е с правоприемник „ЮБ“ АД.
Представено е бордеро от 10.11.2010 г., с което се установява, че сумата от 9420,00
лева е усвоена от кредитополучателя.
Представено е извлечение от Договор за прехвърляне на вземания от 27.03.2020 г.
(приложени са отделни страници, което се установява от номерацията на същите), сключен
между „ЮБ“ АД – в качеството на цедент (прехвърлител) и „СГГ“ ЕАД – в качеството на
цесионер (приобретател) по силата на който, цедентът в качеството си на кредитор
прехвърля на цесионера портфейл от вземания описани в Приложение № I към договора.
Представено е извлечение от Договор за прехвърляне на вземания от 11.12.2020 г.
(приложени са отделни страници, което се установява от номерацията на същите), сключен
между „К БГ“ АД – в качеството на цедент (прехвърлител) и „ЕМ“ ЕООД – в качеството на
цесионер (приобретател) по силата на който, цедентът в качеството си на кредитор
прехвърля на цесионера портфейл от вземания описани в Приложение № I към договора.
С оглед извършена от съда служебна справка по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се
установява, че „К БГ“ АД е правоприемник на „СГГ“ ЕАД.
Приложени са отделни части от Приложение № I към потвърждение за извършена
цесия – л. 30-32 в кориците на делото, досежно първата цесия и л. 42-44 в кориците на
делото по отношение на втората цесия.
Представени са 2 бр. уведомления за предсрочна изискуемост (л. 109-110 в кориците
на делото), с които „ЮБ“ АД е обявило вземанията по Договор за потребителски кредит №
FL557505 за предсрочно изискуеми.
На първо място, съдът намира, че в о. с. з. от 20.02.2025 г. е ответника е изпълнил
указанията на съда по чл. 183 ГПК, като повдигнатите оспорвания следващите о. с. з. са
несвоевременни. Отделно от това чл. 183 ГПК изисква представянето на оригинали, вкл. ако
се намират в държане на трето лице, но такива искания не е направила никоя от страните.
Напротив ответника добросъвестно е представил очевидно получените покани, с които
3
банката е посочила изрично, че упражнява правото си на предсрочна изискуемост. При това
положени, съдът не може да изключи от доказателствената маса по делото представените
писмени доказателствени средства – в тази насока вж. Решение № 133 от 5.11.2010 г. на
ВКС по т. д. № 73/2010 г., I т. о., ТК; Решение № 95 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
662/2012 г., II г. о., ГК. Всъщност тук е редно да се отбележи още едно обстоятелство, което
произхожда от сингуларното (частното) правоприемство по една цесия. Материалният закон
в новелата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД изрично предвижда, че предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Следователно, при извършено граматическо, систематично и телеологическо
тълкуване на закона, единственият възможен извод е, че ако да би имало оригинал на
изявлението за предсрочна изискуемост, който е различен от представения от ответника, то
той бил следвало да бъде именно в държане на ищеца. Тъй като последният като цесионер е
заинтересован от изхода на правния спор, респ. установяването на релевантните
обстоятелства или ангажирането на отговорността на цедента (арг. чл. 100 ЗЗД), то именно
цесионера следва да изисква от цедента и да представи надлежни доказателства в
определена насока. Съвсем отделен е въпросът дали, ако действително цедентът е изпълнил
задълженията си в тази насока, цесионерът – ищец в настоящият случай не представя
подобни писмени доказателствени средства, които са явно неизгодни за него. В тази връзка,
съдът намира, че не може да приложи последиците на чл. 183 ГПК, попради което следва да
цени представените от ответника писмени доказателствени средства – уведомления за
предсрочна изискуемост.
Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ, като от същото се установява, че на
кредитополучателят е предоставен кредит в размер на 9420,00 лева, при договорна лихва от
7,50 %, съответно ГПР от 13,77 %, като общо дължимата сума по договора е 17623,75 лева.
Посочено е, че между страните е налице анекс към договора от 27.01.2014 г., с общо
дължима сума от 8279,50 лева, при лихвен процент от 13,20 %, при ГПР от 15,56 %. Вещото
лице е уточнило, че сумата по кредита е предоставена на ответника, съобразно уговореното
във връзка с представеното по делото бордеро. Експертът е уточнил, че размера на усвоената
главница е 9420,00 лева – на 10.11.2010 г., както и сумата от 411,09 лева на 27.01.2014 г.
Изяснено е, че погасена сумата от 1793,76 лева, поради което оставала непогасена главница
от 8037,33 лева. Посочено е, че за периода от 10.02.2019 г. до 10.11.2020 г. размерът на
дължимата главница е за сумата от 3454,41 лева. Вещото лице е посочило, че за периода от
01.02.2021 г. до 17.01.2024 г., размерът на дължимата мораторна лихва е за сумата от 1123,21
лева. Експертът е установил, че последното извършено погасяване по договора за кредит е
на 07.01.2016 г. за сумата от 200,00 лева, с което са погасени главници към 10.07.2015 г.,
просрочена лихва, месечна такса и лихви върху просрочените задължения и главници.
Изяснено е, че при извършена проверка при банката на разплащателната сметка на
ответника не било установено осчетоводяване на суми, като предсрочно изискуеми.
Настоящият съдебен състав, като извърши преценка на заключението на ССчЕ,
4
съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като последното
е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е
заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен. Следва да се изясни за
пълнота, че доколкото въпросът за предсрочната изискуемост е правен такъв, то наличието
на счетоводни данни, респ. настъпването на изгубването на предимството на срока не касае
експертна оценка – т.е. наличието на познания от областта на науката, изкуството или
занаятите (арг. чл. 195, ал. 1 ГПК), а касае преценка на съда по приложението правото.
Тоест, в тази част заключението единствено следва да се вземе предвид, досежно факта, че
липсват счетоводни записвания за наличието на предсрочно изискуемо вземане, а не че
подобен правен ефект не е настъпил с оглед останалите събрани по делото доказателства.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателствени средства намира, че ищецът не е установил пълно и главно, че
претендираните вземания действително са му били цедирани, респ. че се касае за едни и
същи вземания, произтичащи от твърдения договор за потребителски кредит. Настоящият
съдебен състав намира, че Приложение № 1 (л. 30-32 в кориците на делото, досежно първата
цесия и л. 42-44 в кориците на делото) няма необходимата доказателствена стойност да
установи, идентичността на претендираните вземания, доколкото очевидно не съвпадат с
претенцията на ищеца – по размер, като в случая е приложимо и правилото на чл. 178, ал. 2,
изр. 1 ГПК, че съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има
зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на
всички обстоятелства по делото. В случая се касае за частен свидетелства документ, който се
ползва с формална доказателствена сила. Формалната доказателствена сила както на
официалните, така и на частните документи, се отнася до факта на писменото изявление и
неговото авторство – чл. 180 ГПК. За разлика от официалния свидетелстващ документ,
частният свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен ако
съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно
признание. Това обаче не означава, че частният свидетелстващ документ няма никаква
доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи
документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по
делото – така Решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК;
Решение № 88 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013 г., III г. о., ГК. Когато по
делото не са сочени, респ. не са събрани други доказателствени средства и вземанията са
оспорени, то това е достатъчно, за да съдът да направи извод, че твърденият факт не се е
осъществил пълно и главно в обективната действителност. Нещо повече, извадката от
документ на който страната основава вземането си е допълнителна индиция за
приложението на чл. 178, ал. 2 ГПК, което е индикация за съда за евентуално скриване на
неизгодни за страната факти, доколкото същата предоставя на страна избирателно
възможността писменото доказателствено средства да бъде преценено в цялост,
включително и с оглед останалите събрани по делото доказателствени средства.
5
С оглед изложеното съдът намира, че са тъй като не е доказана една от материалните
предпоставки на предявения иск и с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се
в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно предявените искове са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
На следващо място, съдът намира, че с оглед ангажираните доказателства 2 бр.
уведомления за предсрочна изискуемост (л. 109-110 в кориците на делото) се установява, че
към 28.01.2016 г. е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по договора за
банков потребителски кредит. Според възприетото в Тълкувателно решение № 3 от
21.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГТК „При уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният
срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да
тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При
обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от
главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната
изискуемост.“.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с
оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
29.01.2024 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната.
На първо място трябва да се посочи, в случая приложима е общата погасителна
давност, която е 5-годишна – арг. чл. 110 ЗЗД. При договор за банков кредит се касае за
единно вземане, чието изпълнение е разсрочено на части – така Решение № 161/08.02.2016
по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II Т.О.; Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795
от 2010 г., ІV Г. О., ГК; Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III Г.
О., ГК; Решение №582/21.12.2010г. по гр.д. 1384/2009г. на IV г.о. на ВКС; Решение №
147/23.07.2012г. по гр.д. 627/2011г. на III г.о. на ВКС; Решение №90/31.03.2014г. по гр.д.
6629/2013г. на IV г.о. на ВКС. Тоест, предвид момента на предявяването на иска всички
вземания преди 29.01.2019 г. са погасени по давност.
При това положение с оглед правилото на чл. 114 ЗЗД, съдът намира, че след като е
налице настъпила предсрочна изискуемост към 28.01.2016 г., то предвид постановките на
Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГТК,
именно от този момент и без втора покана (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД – dies interpellat pro homine)
е започнала да тече давността. Дали цесионерът е разбрал за това, респ. дали му е съобщено
от цедента е ирелевантно за правния спор, а би могло да касае единствено техните
отношения по реда на чл. 100 ЗЗД. В тази насока трябва да се спомене и факта, че няма
значение дали едно вземане е било осчетоводено като предсрочно изискуемо.
Материалноправният ефект настъпва с изявлението на кредитора, че упражнява правото си,
при наличието на съответните предпоставки, за да длъжникът да загуби предимството на
срока. Осчетоводяването касае счетоводни и данъчни цели, а и една по-далечна цел –
провизиране в БНБ. Тоест, ако банка да би го осчетоводила, то това би породило задължение
за провизиране. Защо това не е направено е без значение и няма гражданскоправни
6
последици, но индицира за нелоялни търговски практики. А след като на цесионера могат да
се правят възражения от отношенията с цедента, то същият следва да търпи и поведението
на праводателят си. Следователно в случая е налице и погасяването на вземанията по
давност, за което изрично е въведено възражение, което е основателно.
По отношение вземанията за договорна възнаградителна лихва и мораторна лихва,
съдът намира, че следва да се посочи, че същите имате акцесорен характер, поради което за
същите е приложимо правилото на чл. 119 ЗЗД, а отделно от това, настоящият съдебен
състав намира, че по отношение на възнаградителната лихва и мораторната лихва е
приложимо правилото на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, т.е. за същите е приложима кратката
тригодишна давност. Този извод за мораторната лихва е обусловен от факта, че същата не е
част от анюитетната вноска по кредита, а отделно вземане, което е последица от неточното
изпълнение на договора в темпорален аспект (арг. чл. 86, ал. 1 ЗЗД), което е последица от
факта, че законът предвижда, че кредиторът при паричните задължения винаги търпи вреда
от неточното изпълнение на договора в темпорален аспект. По отношение на договорната
възнаградителна лихва, съдът счита, характера на вземането и правната му природа не
зависят от това дали то се заплаща отделно от главницата или е структурирано в анюитетна
вноска. Анюитетната вноска включва в себе си различни вземания – главница,
възнаградителни лихви, такси, застрахователни премии и т.н. Фактът, че между страните е
уговорена анюитетна вноска, която е предвидена като такава и в погасителния план – в
който може да е направено и подробно разраничени по пера (както е в процесния случай), не
може да има за правен ефект да се промени юридическата природа на едно вземане, което
съставлява част от компонентните формиращи анюитетната вноска. Подобен ефект не е
предвиден нито в закона, нито може да бъде уговорен по договор между страните.
Промяната на характера на едно вземане по договорен път, а оттам и на приложимата към
него давност практически води до пряко нарушение на императивната норма на чл. 113 ЗЗД
– според която недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават
установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла, поради
което би довело до недействителност на подобна уговорка, а когато се касае за
потребителски договори, подобна клауза би била във флагрантно нарушение на нормите на
чл. 143-147 ЗЗП, тъй като ще доведе до значително неравновесие на правата и правните
възможности между страните и то в полза на търговеца-банка, което е в противоречие с
целите на потребителската защита.
Следователно, тъй като е изцяло е неоснователна претенцията за главницата – като
обуславяща такава, то такива се явяват и акцесорните претенции за възнаградителна и
мораторна лихва, поради което същите следва да бъдат отхвърлени в цялост.
При този изход на правни спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ответника. Последният е поискал присъждането на деловодни
разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да му се присъди сумата от 100,00 лева, представляващи деловодни
разноски за първоинстанционното производство.
По отношение на разноски за дължимо адвокатско възнаграждение, съдът констатира,
че по делото адв. С. И. е направил искане за определяне на адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 36 ЗАдв., за което е приложен и договор за правна
защита и съдействие от 21.10.2024 г., като изрично е посочена хипотезата на предоставянето
на безплатна правна помощ, поради което на процесуалният представител следва да се
присъди сумата от 300,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
7
първоинстанционното производство.
Съдът намира, че настоящото производство не представлява фактическа и/или правна
сложност, като с оглед процесуалната активност на процесуалният представител на
ответника, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение е за
сумата от 400,00 лева за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ЕМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ********************, сграда „МТ“ срещу И. И. Н., ЕГН:
**********, с адрес: с. *************, за признаване за установено на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК,, във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че И. И. Н., ЕГН: ********** дължи на „ЕМ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от
3454,41 лева, представляващи главница по Договор за потребителски кредит № FL
557055/10.11.2010 г., сключен с „ЮБ“ АД, вземанията по който договор са цедирани с
Договор за прехвърляне на вземания от 27.03.2020 г., сключен между „ЮБ“ АД – в
качеството на цедент (прехвърлител) и „СГГ“ ЕАД – в качеството на цесионер
(приобретател) и Договор за прехвърляне на вземания от 11.12.2020 г., сключен между „К
БГ“ АД – в качеството на цедент (прехвърлител) и „ЕМ“ ЕООД – в качеството на цесионер
(приобретател), както и сумата от 1123,23 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.02.2021 г. до 17.01.2024 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 05.02.2024 г. по ч. гр. д. № 5262/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЕМ“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати
на И. И. Н., ЕГН: **********, сумата от 100,00 лева, представляващи деловодни разноски
за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „ЕМ“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на адв. С. М. И. от САК, л. №
*****************, сумата от 300,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9