О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №66
ВОС гражданско отделение в закрито заседание
на 19 март
две хиляди двадесет и
първа година в състав :
Председател:Ан**
П**
Членове: В** М** Г** Й**
при секретаря
……………………………………………..и с участието
на……………………прокурора………………..изслуша
докладваното
от съдия П** в.гр.дело 30 по описа на ВОС за 2021 година.
Производството е по реда на
чл. 274-278 ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от М.Г.М.,
Й.Ц.Й. , Т.Г.А.,
М.А.З. и В.М.И. чрез
адвокат М** К** от САК против Определението от 06.08.2021 г.
на ВРС по гр.д. № 2201/2021 г. по описа на същия съд, с което е прекратено
производството по искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и чл.537,ал.2 ГПК.
Поддържа се, че
обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага се в частната жалба , че съдът не е
направил преценка за основателността на иска и в разрез с трайната съдебна
практика е върнал директно исковата
молба като недопустима. Твърди се , че с
определението съдът е разгледал различни обстоятелства по съществото на спора, и
на база на тях е направил преценка за недопустимост на иска, след като преди
това го е приел за допустим , разменил е книжа , назначил експертизи и разпитал
свидетели , събирал е писмени доказателства. Излага се също, че преди да постанови
обжалваното определение първоинстанционния
съд е следвало да даде указания на ищеца да конкретизира своя правен интерес.
Поддържа се, че по този начин е нарушена императивната разпоредба на чл.7 ГПК,
както и чл.6,ал.2 ГПК. Твърди се, че с обжалваното определение са нарушени
основни принципи на правото, уредени в чл.5,6,7,8,9,10 и 12 ГПК. Поддържаната
необоснованост на обжалвания акт се мотивира с аргументи по същество за
наличието на правен интерес от търсената с иска защита, доколкото е засегнато
материално право на ищците, тъй като упражняват фактическа власт върху имота и
с издаването на нотариален акт на ответната страна се оспорва това положение. Иска
се да бъде отменено обжалваното определение, а делото бъде върнато на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
След
преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
ВРС е
сезиран от ищците/частни жалбоподатели в настоящото производство/ с отрицателен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за
установяване по отношение на същите, че ответника не е собственик на процесния имот по давност, като всеки от петимата ищци притежава право на собственост върху
своите идеални части описани в ИМ от недвижимия имот, съгласно приложените нотариални актове, договори, алтернативно
ВЛАДЕЕНЕТО на техните идеални части
повече от 10 години, явно, непрекъснато и необезпокоявано и до
настоящият момент 2020г.
Заявена е и претенция
с правно основание чл.537, ал.2 от ТПК за частична отмяна на Нотариален акт
№182,том I, рег.№ 1989, н.д. №148 от 28.03.2019г. на Нотариус рег.№029 с район
на действие гр.Видин, ул. Градинска №16, издаден по обстоятелствена проверка в
частта, с която ответника „А** -Н „ ЕООД, ЕИК **** представлявано от Д** Н**
Д**, ЕГН **********, седалище и адрес на управление: 3700, гр.В**, общ.В**,обл.В**,
ул.Т** №* е признат за собственик на основание давностно владение на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52283.332.10/ пет, две, две, осем, три,
точка, три,три, две, точка, едно, нула/ по кадастрална карта и кадастрални
регистри на с.Н**, общ. В** ,обл.В**, одобрен със Заповед РД-18- 3/18.01.2008г.
на изп.директор на АГКК, адрес на имота: п.к. 5228, с.Н**, местност ДО
СТОПАНСКИЯ ДВОР, площ: 5871 кв.м /пет хиляди и осемстотин седемдесет и един
кв.м./.
С обжалваното Определение 06.08.2021 г. на ВРС по гр.д. № 2201/2021 г. по описа на същия съд е приел, че в случая не е
налице правен интерес за ищците да предявят
заявените искове защото ищците не притежават самостоятелни права , както и че не могат да придобият
имота на оригинерно основание.С тези лаконични мотиви ВРС е прекратил
производството по делото и е присъдил разноски.
Въз основа на така
приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съдът
намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен
интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Наличието
на правен интерес е положителна поцесуална предпоставка за съществуването на
правото на иск, за която съдът следи служебно както при подаването на исковата
молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Наличието или липсата
на правен интерес се преценява според
твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в
исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли
правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен
интерес от търсената защита. Налице е правен интерес от установителен иск/ в
частност отрицателен/, когато според твърденията в исковата молба правният спор
засяга пряко или косвено имуществената сфера на ищеца. Легитимиран да предяви
установителен иск е и този, чието право се засяга от правото, претендирано от
друго лице. Установителният иск съществува като правна възможност за всеки,
който има интерес от него, а правен интерес могат да имат не само субектите на
спорното правоотношение, но и трети лица, чужди на правоотношението, чиито
права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното право, т.е.
от установителен иск могат да се ползват и лица, които не са субекти на
правоотношението, предмет на иска, без да имат при това качеството на
процесуални субституенти. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се
преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и
обстоятелствата по спора. Съгласно т.1 от
ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното
наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с
преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта
на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е
част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като
при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а
съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да
следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по
делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът
притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца право.
Преценката доколко такъв интерес
е налице и иска може и следва да се
разгледа в отделно производство, зависи от
обстоятелствата, на които ищеца основавава претенцията си. В случай, че
от фактическите обстоятелства не може да се прецени наличието на правен
интерес, следва на ищеца да се даде възможност да изложи конкретните факти и
обстоятелства по предявените искове, с
оглед преценката на правния интерес от предявяването на иска и предвид определяне на правното му
основание.
Настоящият състав на възивната
инстанция въз основа на гореизложените съображения, приема, че обжалваното
определениие, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по
делото, относно предявените искове е неправилно, поради което следва да се отмени и делото
да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ръководен от изложените
съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
ОТМЕНЯ Определението от 06.08.2021 г. на ВРС
по гр.д. № 2201/2021 г. по описа на същия съд, с което е прекратено
производството по делото по искове с
правно основание чл.124,ал.1 ГПК и чл.537,ал.2 ГПК.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: