Решение по дело №1340/2016 на Районен съд - Велико Търново

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ……..

 

гр.В.Търново, 07.12.2016год.

 

            Великотърновският районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на 08.12.2016година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ

 

при секретаря Ц. З., като разгледа докладваното от съдията НАХД 1340/2016год., за да се произнесе, взема предвид:

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от "Булагро Инвест България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. В. Т, ул. ******* представлявано от И Г К с ЕГН ********** срещу НП № 196713-0331019/08.06.2016год., издадено от Директор на ТД на НАП Велико Търново. Навеждат се оплаквания, според които НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено. В съдебно заседание, въззивното дружество, чрез упълномощения си защитник (адв. Б. Б.), поддържа подадената жалба и направените в нея искания. Навежда оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Излага подробни съображения в подкрепа на същите. Представя писмени бележки.

            Ответникът по жалбата ТД на НАП В.Търново, чрез процесуалния си представител (юк. Х. К), твърди, че подадената жалба е неоснователна и недоказана. Счита, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

            След като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:

            АУАН № 0331019 от 11.05.16г. е издаден от С.Р.Р. - К (на длъжност СИП при ТД – НАП – В. Търново), в присъствието на св. М П.А. срещу Булагро Инвест България ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново, ул. *******, представлявано от И Г К с ЕГН **********.

            При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено контролният орган е приел, че в хода на извършвана проверка № П-04000415200264-ОРП-001/13.11.2015г. е установено, че през м. 03.2016г. от дружеството „Булагро Инвест България" ЕООД, са издадени протоколи по чл. 117 от ЗДДС, съгласно изискванията на чл. 163 б, ал. 1 от ЗДДС за получени доставки на стоки, посочени в Приложение 2, част втора към глава 19 а от ЗДДС, но същите са издадени след срока, определен в чл. 117, ал. 3 от ЗДДС както следва:

            1. Протокол № 336/11.03.2016г. с ДО 337.68 лв. и ДДС 67.54 лв., издаден към фактура № 10010/18.11.2015г., съставена от ЕТ „*******" с ЕИК *********.

            2. Протокол № 337/11.03.2016 г. с ДО 13400.00 лв. и ДДС 2680.00 лв., издаден към фактура №10009/11.11.2015г., съставена  от ЕТ „*******" с ЕИК *********.

            Отразена е констатация, според която - съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗДДС е следвало протоколите да се издадат не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.

            Обективиран е извод, че в случая е следвало протокол № 336/11.03.2016г. да се издаде до 03.12.2015г., а протокол № 337/11.03.2016г. да се издаде до 26.11.2015г., включително, и двата такива да се отразят в отчетните регистри по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС за м.11.2015 г. и м.12.2015г.

            Осъщественото забавено действие било квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86, ал. 2 от ЗДДС. АУАН е връчен на 11.05.2016 г. на И Г К с ЕГН ********** - представляващ на дружеството. Срещу акта е подадено възражение с вх. №17242/12.05.2016г.

            Въз основа на издадения АУАН е съставено и обжалваното НП № 196713-0331019/08.06.2016год., издадено от Директор на ТД на НАП Велико Търново.

            При описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е прието, че в хода на извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с Резолюция за извършване на проверка № П-04000415200264-ОРП-001/13.11.2015г. било установено, че през м. 03.2016г. от дружеството „Булагро Инвест България" ЕООД били издадени протоколи по чл. 117 от ЗДДС, съгласно изискванията на чл. 163 б, ал. 1 от ЗДДС за получени доставки на стоки, посочени в приложение 2 част втора към глава.19 а от ЗДДС, но същите били издадени след срока, определен в чл. 117, ал. 3 от ЗДДС както следва:

            1. Протокол № 336/11.03.2016г. с ДО 337.68 лв. и ДДС 67.54 лв., издаден към фактура №10010/18.11.2015 г. с ДО 337.68 лв. и с предмет на доставката царевица реколта 2015г., издадена от ЕТ „******* с ЕИК *********.

            2. Протокол № 337/11.03.2016г. с ДО 13400.00 лв. и ДДС 2680.00 лв., издаден към фактура №10009/11.11.2015 г. с ДО 13400.00 лв. и с предмет на доставката царевица реколта 2015 г., издадена от ЕТ „*******" с ЕИК *********.

            В съдържанието на обжалваното НП е отразено, че съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗДДС е следвало протоколите да се издадат не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, както и че в случая, е следвало Протокол № 336/11.03.2016 г. да се издаде до 03.12.2015 г., включително, и да се отрази в отчетния регистър по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС за м.12.2015г., а Протокол № 337/11.03.2016 г. да се издаде до 26.11.2015г., включително, и да се отразят в отчетните регистри по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС за м.11.2015 г.

            Обоснован е извод, според който с неизпълнение на това си задължение дружеството е определило по-малък размер на дължимия данък за м.11.2015 г. и м.12.2015 г. и по този начин ЗЛ е нарушило разпоредбите на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86, ал. 2 от ЗДДС.    Налице е и констатация, че нарушението е за първи път.

За описаните нарушения, на дружеството жалбоподатател е наложена административна санкция - имуществена санкция в размер на: по т. 1 в размер на 1000.00 лв. /Хиляда лева/, а по т. 2 в размер на 2680.00 лв. /Две хиляди шестстотин и осемдесет лева/, на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. НП е връчено на представител на дружеството жалбоподател на 05.07.16г., като в законоустановения срок е подадена жалба, по реда на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

            Изложената по - горе фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите като доказателства по делото писмени доказателствени материали, а също и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално – допустима, тъй като е подадена в срок и от активно - легитимирано за това лице. Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът приема, че при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело да опорочаване на производството по налагане на административното наказание.

При издаването на АУАН е нарушена императивната разпоредба на чл. 42, т.3 от ЗАНН, в която изрично е визирано, че в акта следва да се посочи датата и мястото на извършване на нарушението, а при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като при така установената фактическа обстановка, наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която е аналогична на разпоредбата на чл. 42, т.3 от ЗАНН. Видно от приложените по делото доказателства, нито в АУАН, нито в НП е посочено кога е констатирано извършването на нарушението, както и мястото на извършването му. Този извод се предпоставя от съдържанието на АУАН, приповторено в това на НП където е отразено, че в хода на извършвана проверка възложена с Резолюция № П-04000415200264-ОРП-001/13.11.2015г. е установено, че през м. 03.2016г. от дружеството „Булагро Инвест България" ЕООД, са издадени протоколи по чл. 117 от ЗДДС, съгласно изискванията на чл. 163 б, ал. 1 от ЗДДС, за получени доставки на стоки, посочени в Приложение 2, част втора към глава 19 а от ЗДДС, но същите са издадени след срока, определен в чл. 117, ал. 3 от ЗДДС. Визираната дата 13.11.15г. установява дата на започване на проверката, но не и дата на установяване извършването на нарушението. Това и липсата на посочване на място на извършване на нарушението създава неяснота за решаващия съд, кога е установен нарушителя и къде точно е осъществено нарушението. Тези обстоятелства имат съществено значение както с оглед възможността на деецът ( в случая търговеца) да организира защитата си, така и предвид разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя.

На следващо място в съдържанието на същия не са описани обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и самото нарушение, съобразно установените в закона (чл. 42, т. 4 от ЗАНН) изисквания и съдържанието на нарушението на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС от обективна страна. В частност, в АУАН липсва констатация, според която твърдяните за извършени от въззивното дружество деяния са довели до определяне на данъка (ДДС) в по - малък  размер, като при това липсва и цифрово отразяване на този по - нисък размер.

Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по- малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1 000 лв. Т.е. нарушението е резултатно - същото се свежда до определяне на данъка в по-малък от дължимия размер.

В тази връзка, се констатира и друга непълнота при описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието изразяващо се в не посочване от страна на контролните органи на вида и характера на стоките, предмет на доставка, и послужили като основание за издаването на процесните фактури, респективно протоколи, и в частност, че се касае за доставки на царевица, реколта 2015г. Посочването на тези обстоятелства е от съществено значение, тъй като същите определят предвидения в закона "особен режим" на начисляване съгласно изискванията на чл. 163 б, ал. 1 от ЗДДС за получени доставки на стоки, посочени в Приложение 2, част втора към глава 19 а от ЗДДС.

На следващо място в текста на АУАН е посочено, че е следвало протокол № 336/11.03.2016 г. да се издаде до 03.12.2015г., а протокол № 337/11.03.2016г. да се издаде до 26.11.2015г., включително и двата такива да се отразят в отчетните регистри по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС за м.11.2015 г. и м.12.2015г.

Посочените две групи обстоятелства изпълват съставомерните признаци на самостоятелни състави на административни нарушения, които се обективират от различна фактическа обстановка и обуславят различна по степен наказателна отговорност. В случая за първата хипотеза се вменява задължение за издаване съобразно чл. 117, ал. 3, от ЗДДС, в предвидения срок, на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, а във втория случай - отразяване на същите в отчетните регистри по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Изложеното мотивира съда да приеме, че констатираното фактическо и юридическо несъответствие по отношение на извършеното от жалбоподателя деяние, създава неяснота относно приетото от административнонаказващия орган за нарушение и неговата правна квалификация. Същото от една страна е довело до накърняване на правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво конкретно нарушение се твърди че е извършено, като от друга страна препятства възможността на PC за извършването на контрол за законосъобразност по реда на чл. 63 от ЗАНН и в частност какво точно нарушение е извършено и виновно ли е осъществено от дееца.

От друга страна неправилното квалифициране на установените факти е довело до неправилно приложение на материалния закон, при издаване на обжалваното НП, изразяващо се в неправилно определяне на административно наказание за извършеното деяние със санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, като същевременно е допуснато и нарушение на процесуалните правила - чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗДДС.

Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по- малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1 000 лв. Т.е. както бе посочено по - горе разпоредбата  фиксира две групи обстоятелства изпълващи съставомерните признаци на самостоятелни състави на административни нарушения, които се обективират от различна фактическа обстановка и обуславят различна по степен наказателна отговорност.

В съдържанието на НП липсва, посочване за неизпълнение на коя от визираните две хипотези е наказано въззивното дружество, което мотивира съда да приеме, че за извършените две нарушения на жалбоподателя е наложено наказание по непълно или неправилно посочена правна норма.

Констатираното непълно или неточно отразяване в съдържанието на НП на пълната санкционна разпоредба е създало неяснота относно приложената за извършеното нарушение от наказващия орган законова разпоредба. Това, от една страна, е довело до накърняване на правото на защита на нарушителя, който има право да узнае приложимата санкционна разпоредба за твърдяното за извършено деяние и да организира защитата си в пълен обем. От друга страна, създадената неяснота препятства извършването на проверка относно правилността на приетите от наказващият орган правна квалификация, във връзка с осъществявания от РС контрол за законосъобразност. Допуснатото нарушение е съществено и неотстранимо, същото е довело до незаконосъобразност на издаденото НП, в степен, обективираща неговата отмяна.

При извършената проверка за законосъобразност на издаденото НП съдът констатира и допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т . 5 от ЗАНН, тъй като при описание на обстоятелствата, при които и извършено нарушение липсва отразяване, на съществен елемент от обективна страна на твърдяното за извършено нарушение, и в частност, че вмененото за извършено деяние изразяващо се в несвоевременно издаване съобразно чл.117, ал. 3, от ЗДДС, в предвидения  срок, на протоколи по чл. 117, ал. 2 от закона, се отнася за получени доставки на стоки по Приложение № 2, част втора, към глава 19 а от ЗДДС и предвидения в нея специален ред (обратно начисляване) на формирания ДДС. Тези обстоятелства са били известни на наказващия орган, тъй като се съдържат в издадения АУАН и е следвало да намерят своето отражение и при издаването на обжалваното НП.

На следващо място по делото е установено и не се спори между страните, че начисляването на ДДС по процесните доставки следва да се извърши съобразно чл. 163 б, ал. 1 от ЗДДС с издаване на протоколи по чл. 117, ал. 2, от ЗЗДС и в сроковете за това по чл. 117, ал. 3 от Закона и се отнася за получени доставки на стоки по Приложение № 2, част втора, към глава 19 а от ЗДДС и предвидени в нея специален ред (обратно начисляване) на формирания ДДС. Неизпълнението на това задължение не обосновава съставомерност на нарушението по чл.182, ал.1 от ЗДДС.

            Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДДС, Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по -малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.

            За да бъде наложена санкция за неиздаване на данъчен документи или за  неотразяване на издаден данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, разпоредбата изисква да е налице специфична последица, а именно данъкът за съответния период да е бил определен в по – малък размер. Изложеното обективира извод, че нарушението е резултатно и се предпоставя от наличието на вреда за бюджета, каквито констатации в АУАН и НП не се съдържат.

Предвид на изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 196713-0331019/08.06.2016год., издадено от Директор на ТД на НАП Велико Търново, с което на Булагро Инвест България ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. В. Т, ул. *******, представлявано от И Г К с ЕГН ********** за извършени през месец ноември и декември 2015г. на две нарушения (т. 1 и т. 2 от НП) по чл. 86, ал.1, вр. с ал. 2 от ЗДДС, са наложени имуществени санкции, както следва: 1. имуществена санкция в размер на 1000,00 лв., на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС; 2. имуществена санкция в размер на 2680,00 лв., на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС.

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: