Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари
две хиляди деветнадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П.САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 3333
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 182346/01.08.2019 г., постановено по гр.
д. № 44177/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 36 състав, З. „Л.И.“ АД е осъден да
заплати на Н.П.Т., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл.45 ЗЗД сумата
от 1 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени на последния телесни
увреждания, вследствие настъпило на 09.07.2012 г. застрахователно събитие,
причинено по вина на водача на товарен автомобил „МАН“, с рег. №*******гражданската
отговорност на който към датата на ПТП е застрахована от ответника по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва,
считано от 09.07.2012 г. до погасяването, като искът е отхвърлен за разликата
от 3 200 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. ответникът е
осъден за заплати на И.С.Л., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 1 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени на последния
телесни увреждания, вследствие настъпило на 09.07.2012 г. застрахователно
събитие, причинено по вина на водача на товарен автомобил „МАН“, с рег. №*******гражданската
отговорност на който към датата на ПТП е застрахована от ответника по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за
забава, считано от 09.07.2012 г. до погасяването, като искът е отхвърлен за
разликата от 3 200 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. Ответникът
е осъден да заплати на Н.П.Т., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 212, 40
лв., представляваща разноски по делото, да заплати на И.С.Л., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 212, 40 лв., представляваща разноски по делото, да
заплати по сметка на СРС, сумата от 144 лв. – държавна такса върху уважения
размер на предявените искове. Ищците са осъдени да заплатят поравно и разделно
на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 160 лв., представляваща
разноски по делото. Решението е постановено при участие на трето ли.е – помагач
на ответника Т.К.Т..
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищците.
Излагат съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Поддържат, че решаващият съд не е
приложил правилно нормата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото от
застрахователя застрахователно обезщетение, като не е отчел тежестта на
получените увреждания. Считат, че съдът не е отчел преживеният от тях
емоционален дискомфорт, изразяващ се в страх, който са изпитали при удара на
товарния автомобил, който бил изключително силен. Поради това ударът от
товарния камион е предизвикал верига от удари в спрелите на светофара
автомобили. По делото са ангажирани доказателства, които установяват заявените
от тях неимуществени вреди. След инцидента им е оказана спешна медицинска
помощ, при която е оказана първична хирургична обработка на раните. Молят съда
да отмени решението в обжалваната част, като им присъди сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника З. „Л.И.“ АД, с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Решаващият
съд е съобразил всички обстоятелства, които са от значение за определяне обема
на претърпените неимуществени вреди от ищците. Последните са получили леки
телесни повреди, които са довели до болка за сравнително кратък период от време
и са напълно отшумели към момента. Свидетелските показания счита, че са на
заинтересовани от изхода на делото свидетели.
Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
върху застрахователното обезщетение е
присъдена законна лихва от 09.07.2012 г.
до окончателното плащане, е депозирана въззивна жалба от ответника З. „Л.И.“
АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено в нарушение на материалния процесуалния закон. Твърди, че по делото
е заявил възражение за изтекла погасителна давност, която на основание чл.111,
б.“в“ ЗЗД е 3 години, в каквато насока е и формираната съдебна практика. В
случая искът е предявен на 04.07.2017 г., когато погасителната давност е
изтекла. Решаващият съд не е обсъдил направеното по делото възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищците, с която я оспорват частично. Считат, че
възражението на ответника за изтекла погасителна давност е основателно само за
периода 09.07.2012 г. – 04.07.2014 г. Ищците обаче имат право да претендират
лихви за три години преди завеждане на делото, в какъвто смисъл е и трайната
съдебна практика. Молят съда да постанови решение, с което да съобрази
изложените в писмения отговор доводи.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове
съответно с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД. Ищците
твърдят, че са пострадали при ПТП, настъпило на 09.07.2012 г., между 07.30 ч. –
07.50 ч., в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, на около 200 след разклона за
кв. „Нови Искър“, с посока на движение кв. „Требич“, с участието на товарен
автомобил марка „МАН“, с рег. №*******управляван от Т.К.Т. и лек автомобил
марка „Мицубиши“, модел „Спейс“, рег. № *******, управляван от Н.Т., като И.Л.
бил пътник в същото МПС. Към датата на ПТП за товарния автомобил е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидно до 03.09.2012 г. В лекия
автомобил пътувал и Б.Б.Д.. В резултат от инцидента претърпели травматични
увреждания, поради което на място пристигнала линейка и ги откарала в
болница „Св. Анна“. В исковата молба са
описани получените травматични увреждания. Тъй като не се чувствал добре, Н.Т.
посетил ДКЦ V, като му поставили диагноза
„повърхностна травма на главата, церебрастен синдром“. В резултат от
настъпилото ПТП са преживели болки и страдания. Ищецът Н.Т. продължителен
период след инцидента е чувствал главоболие със стягащ характер,
главозамайване, а в първите дни след инцидента му прилошавало при минимално
натоварване. Ищецът И.Л. е изпитвал дълго време болка в наранените участъци на
тялото му, болки в крака, когато се движил. При движение с ръката, усещал силна
болка. Вечер не можел да спи по гръб поради нараняванията, които имал. Чувствал
дискомфорт и неудобство. Молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да им заплати сумата от по 5 000 лв. за всеки един от тях –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
09.07.2012 г. до окончателното изплащане. Претендират сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди, както и за
лихва за забава. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му, както и че претендираното обезщетение е завишено по размер.
Моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявеният иск, като му
присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Отправено е искане за конституиране на Т.К.Т. като трето лице –
помагач.
С определение от 23.02.2018 г. СРС е конституирал Т.К.Т.
като трето лице – помагач на ответника.
Съгласно представения по делото констативен протокол №
К-652 от09.07.2012 г., съставен от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, на посочената
дата, около 07.50 ч. в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, на 200 м. след
разклона за гр. Нови Искър, посока кв. „Требич“, е станало ПТП между 4
автомобила, с участието на товарен автомобил марка „МАН“, модел 19.403, рег. № ******ЕК,
собственост на „Пеклюк“ ЕООД и управляван от Т.К.Т., лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Спейс Стар“, рег. № ******, собственост на П.Т.Т. и управляван
от Н.П.Т., както и още 2 МПС, описани в протокола. Като обстоятелства и причини
за ПТП е посочено, че от извършения оглед и събраните данни е установено, че
товарният автомобил се е движим по „Околовръстен път“ с посока на движение от
разклона за гр. Нови Искър към св. „Требич“ и на 200 м. след разклона за гр.
Нови Искър, поради движение с несъобразена скорост с характера и интензивността
на движението, реализира ПТП със спрелия на място лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Спейс“, а в резултат на удара последният удря пред него
спрелия лек автомобил, който от своя страна удря друг лек автомобил с
неустановена марка и модел. Пострадали лица са водачът на лекия автомобил марка
„Мицубиши“ Н.П.Т., който е освободен от Окръжна болница след преглед с диагноза
„разкъсно-контузна рана тилно на главата, както и пътника в същия автомобил Б.Б.Д.,
който е останал на лечение в Окръжна болница, след преглед и поставена диагноза
„контузия на гръбначен стълб“. В протокола е удостоверено, че за товарния
автомобил е представена застрахователна
полиза № 22111890346455 от 04.09.2011 г. за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в З. „Л.И.“ АД, валидна до 03.09.2012 г.
Съгласно съдебно-медицинско удостоверение № V-216/2012
г., съставено от д-р А.М.А., дм, специалист по съдебна медицина, при прегледа
на Н.П.Т. е установено наличието на разкъсно – контузна рана в областта на тила
на главата срединно, охлузвания по темето на главата, по носа и по двете
подбедрици, оток на меките тъкани и гърба на дясната ръка, кръвонасядания в
областта на корема и по кръста срединно и по лявата предмишница. Тези
травматични увреждания се дължат на удари и притискане с или върху твърди тъпи
тъпоръбести предмети и биха могли да бъдат получени по начин и време, както
съобщава лицето – ПТП, настъпило на 09.07.2012 г.
Представено е съдебно-медицинско удостоверение №
V-217/2012 г., съставено от д-р А.М.А., дм, специалист по съдебна медицина. В
него е удостоверено, че при прегледа на И.Л. са установени следните травматични
увреждания: разкъсно-контузна рана по дясната предмишница, охлузвания по тила
към темето на главата, срединно, по челото в дясно, по дясната мишница, лакътя
на дясната ръка, дясна предмишница, по дясното коляно и по лява подбедрица,
подкожен хематом в областта на челото в дясно, кръвонасядания по дясна мишница,
дясна предмишница, по гърба към седалището в ляво и по лявата подбедрица.
Н.Т. е отправил искане до ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 09.07.2012 г. ПТП.
С писмо изх. № 4857/01.06.2017 г. ответникът е
определил обезщетение в размер на 800 лв.
От заключението на вещото лице д-р В.Т.по изслушаната
пред СРС съдебно – медицинска експертиза, се установява, че в резултат на
настъпилото на 09.07.2012 г. ПТП ищецът Н.П.Т. е получил следните травматични
увреждания: разкъсно-контузна рана тилно на главата, охлузвания с различни
размери по главата и лицето, както и долните крайници, линейно кръвонасядане, с
косо разположение по предната коремна стена и кръвонасядане в поясната област,
оток на меките тъкани на гърба на дясната ръка. Получените от И. Л.травматични
увреждания са следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на
дясната предмишница по предната й повърхност, множество охлузвания и
кръвонасядания по кожата на главата, горните и долни крайници и гърла. Вещото лице приема, че уврежданията са
получени от действието по допирателната на предмети с неравна контактна
повърхност, причинили охлузвания по кожата в различни части на тялото;
увреждания, причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети, довели до
кръвонасядания и увреждания, причинени от действието на предмети с ограничена
контактна повърхност с изразен ръб и по – голяма енергия на въздействието,
довело за разкъсно-контузните рани.
Получените травматични увреждания са причинили на ищците болки и
страдания. Вещото лице приема, че е възможно констатираните разкъсно-контузни
рани и при двата да преминат без прилагане на лечение или след първична
обработка в срешно отделение. Кръвонасяданията и охлузванията преминават и без
лечение. Обикновено тези мекотъканни увреждания преминават като цяло в рамките
на 15-20 дни без да останат трайни или постоянни последици за здравето на
пострадалия. При прегледите в спешно отделение е извършена първична хирургична
обработка на раните и е поставен ТАП. Кръвонасяданията по предната коремна
стена на поспадалия водач на автомобила Т. е получено от действието на
поставения обезопасителен колан, което се установява от характерното
направление, локализация и морфологични особености на увреждането. Вещото лице
приема, че всички увреждания могат да бъдат получени и при поставен
обезопасителен колан, предвид тяхната локализация и морфология, съобразно
механизма на произшествието, деформациите и повредите по автомобила.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Б.Б.Д.
се установява, че е бил в управлявания от ищеца Т. автомобил към момента на
инцидента. Връщали се от вилата в Реброво. Свидетелят пострадал най-тежко от
катастрофата. Седял на задната седалка. Н. шофирал. Спрели на светофара на
Требич. Преди тях имало 5-6 автомобила. Разговаряли. В един момент настъпил
много силен удар и свидетелят паднал между двете седалки, изпаднал в
безсъзнание. Дошли лекари и го откарали в болница, където останал 10-тина дни и
бил изписан. В Окръжна болница дошли също Н. и И.. Последният не можел да ходи
седмица – две. Ищците имали наранявания от счупения заден прозорец на
автомобила. Ударът бил много силен. Никой не очаквал. След като оказали първа
помощ на свидетеля, шили раните на ищците. Последните били с поставени колани.
Автомобилът бил управляван от Н., а И. стоял до него на предната седалка.
Ударът настъпил на светофар. След като настъпил удара с товарния автомобил, се
ударили в предния автомобил, след това отново се върнали назад и отново
автомобилът се ударил. От полицаите разбрал, че имало ударени 2-3 автомобила
пред тях.
Пред СРС е разпитана свидетелката М.Б.Т.– съжителства на
семейни начала с Н.Т.. От показанията й се установява, че знае за процесното
ПТП, което настъпило в нямалото на м.07.2012 г. с техния автомобил марка
„Мицубиши“. В автомобила пътувал И.Л. и Б.. Свидетелката видяла автомобила след
катастрофата, който бил смачкан наполовина и бил предаден за скрап. След
инцидента Н. не изглеждал никак добре. Някои наранявания се проявили
впоследствие – синини по гърдите, отпечатък от колана. Главата му била лепена в
болницата. В продължение на около месец след всяко къпане изпадали стъкла от
главата му от катастрофата. Нощем не можел да спи заради болките, които
изпитвал. В продължение на седмица не ходел на работа, не е ползвал болнични,
такъв не му бил нужен за работодателя. Стресът бил очевиден. Главата му била
контузена на тила. Раните по гърдите му видимо били от предпазния колан.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка С. И.Л.–
майка на ищеца И.Л., се установява, че след инцидента се опитали да скрият от
нея, но травмите били явни. Узнала за катастрофата 4-5 дни по – късно. Впоследствие
видяла, че го болели краката, гърдите, имал оплаквания, каквито дотогава е
нямал. Посъветвала го да се консултира с лекар. Споделил със свидетелката, че
било много страшно. В автомобила бил Н. и Б.. Не по – малко от 6 месеца
продължили болките в краката, които продължавали и понастоящем. Свидетелката видяла
наличието на синини на гърдите.
Свидетелката живеела с ищеца И.Л. в една къща.
Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като
са логични и последователни, като те са разпитани за обстоятелства, които лично
са възприели. Показанията им кореспондират с останалите ангажирани по делото
доказателства, с изключение на показанията на свидетелката Л.относно
продължителността на възстановителния период.
Пред СРС е изслушана авто – техническа експертиза. От
заключението на вещото лицеХ.И.се установява, че процесния инцидент е настъпил
в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, след разклона за гр. Нови Искър, в
района на кръстовището при разклона за кв. „Требич“, считано по посоката на
движение на лекия автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс Стар“ и товарен
автомобил марка „МАН“. Предвид описаните в констативния протокол деформации и
по двете превозни средства, както и техните маси, включително и
обстоятелството, че товарният автомобил е бил с прикачено ремарке, а лекият
автомобил марка „Мицубиши“е бил спрял и скоростта му на движение е 0 км/ч.,
вещото лице приема, че скоростта на движение на товарния автомобил в момента на
удара е не по – малко от 40 км/ч. механизмът на ПТП е следният: на 09.07.2012
г., около 07.50 ч., лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс Стар“, с рег.
№ ******, управляван от Н.П.Т.,***, с посока на движение от разклона за гр.
Нови Искър към разклона за кв. „Требич“. Лекият автомобил се е движил в светлата
част на денонощието, участъкът от пътя, по който се е движил, е прав.
Приближавайки разклона за кв. „Требич“, водачът Т. спрял автомобила поради
наличието на колона автомобили, спрели пред него, изчакващи разрешителен режим
на светофара на кръстовището. В същото
време, в същата посока, след лекия автомобил се движил товарен автомобил марка
„МАН“, с прикачено към него ремарке, управляван от водача Т.К.Т.. Скоростта на
движение на товарния автомобил е била не по – ниска то 40 км/ч. В района на кръстовището
при разклона за кв. „Требич“ настъпил удар между спрелия лек автомобил и
товарната композиция. Ударът е нанесен с предната част на товарния автомобил в
задната част на лекия автомобил. В резултат на удара лекият автомобил се измества
напред, удряйки с предната си част намиращия се пред него и също спрял лек
автомобил. От своя страна вследствие на получения удар последният удря спрелия
пред него лек автомобил с неустановен регистрационен номер, марка и модел,
който напуснал ПТП. Вещото лице приема, че причина за настъпване на процесното
ПТП е несъобразяването от страна на водача на товарната композиция с другите
участници в движението в конкретната пътна обстановка – неспазване на
достатъчна дистанция, ненавременна реакция от страна на същия и несвоевременни
действия по аварийно спиране на управляваната от него композиция.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите на ищците са основателни, а на ответника –
частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства,
се установи, че за периода 04.09.2011 г. – 03.09.2012 г. гражданската отговорност на водача на товарен автомобил
марка „МАН”, модел 19.403, рег. № ********и ремарке, рег. № ******ЕК, е покрита
от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка
е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата
на чл.257, ал.1 КЗ (отм.).
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората
алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая автомобилът е
управляван без противопоставяне от страна на собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на 09.07.2012
г., е настъпило ПТП с участието на товарния автомобил марка „МАН”, модел 19.403,
рег. № ********и ремарке, рег. № ******ЕК. Причина за
настъпилото ПТП е несъобразяването от страна на водача на товарния автомобил с
ремарке с другите участници в движението в конкретната пътна обстановка –
неспазване на достатъчна дистанция, ненавременна реакция, несвоевременни
действия по аварийно спиране на управляваната от него композиция.
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ (отм.), приложима на основание §
22 ПЗР на КЗ, регламентира прякото право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на
виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на
застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди.
Страните не спорят относно наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника, в каквато насока са и ангажираните по
делото доказателства, както и влязлата в сила част от постановеното по делото
съдебно решение. Релевираните доводи са свързани с размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
В случая в резултат от настъпилото на 09.07.2012
г. ПТП ищците са получил травматични увреждания, наложили оказването на спешна
медицинска помощ. Възстановителния период е 15-20 дни, през които ищците са
търпели болки и страдания, както и неудобства в ежедневието. При определяне
размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази характерът на получените
травматични увреждания – множество охлузвания по кожата на главата, кръвонасядания
в различни анатомични области: за И.Л. – контузии по главата, дясна мишница,
десен лакът, дясна предмишница, дясно коляно, лява подбедрица, контузия по
гърба към седалището в ляво и по лявата подбедрица, а за И.Т.: контузия в
областта на главата, двете подбедрици, дясна ръка, корема, кръста, лява
предмишница. Оказана им е спешна медицинска помощ и раните са били обработени.
Възстановяването от тези травми не е обвързано от провеждането на болнично
лечение, както и не са налице трайни последици от травматичните увреждания. Към
момента на ПТП Н.Т. е бил на 34 г., а И.Л. – на 35 години, в активна,
трудоспособна възраст. Ето защо,
съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка към момента на
настъпване на ПТП, установените застрахователни лимити, както и задължителните
указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 5 000 лв., което ще възмезди ищеца в най - пълна
степен ищците за претърпените от него болки и страдания във връзка с настъпилите
при процесното ПТП травми (определение № 767/12.11.2020 г. по гр. д. № 2174/2020 г. на
ВКС, ГК, ІІІ ГО на ВКС).
По изложените съображения въззивният съд счита, че
предявените искове са изцяло основателни.
Ответникът поддържа възражението си за изтекла
погасителна давност на претендираната от ищеца лихва за забава. Същото е
своевременно заявено с постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба, поради което е част от спорния предмет.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС,
формирана по реда на чл.290 ГПК, вземането за лихви при упражнено право на
трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се
погасява с кратката тригодишна давност, регламентирана в нормата на чл.111, б. „в“ ЗЗД, считано от деня на настъпилото ПТП. От този момент е изискуемо вземането
за обезщетение от непозволено увреждане (решение № 128 от 25.06.2013 г. по т.
д. № 396/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО).
В случая процесното ПТП е настъпило на 09.07.2012 г.
Същевременно искът е предявен на 04.07.2017 г. Ето защо вземането на ищците за
лихва е погасено за периода 12.07.2012 г. – 03.07.2014 г. Това е периодът,
който предхожда 3 - годишният период преди завеждането на исковата молба. За
останалата част от периода - от 04.07.2014 г. до 04.07.2017 г. вземането за
мораторна лихва не е погасено по давност, поради което възражението на
ответника за тази част от периода е неоснователно.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат
частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която са
отхвърлени предявените искове за сумата над 1 800 лв. до пълния предявен
размер от 5 000 лв., като исковете следва да се уважат в пълните
претендирани размери. Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която е присъдена мораторна лихва върху обезщетенията за неимуществени вредиза
периода 12.07.2012 г. – 03.07.2014 г., искът в тази му част следва да се
отхвърли, а в останалата обжалвана част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото в
полза на жалбоподателите – ищци следва да се присъди сумата от 136 лв. –
държавна такса за въззивно обжалване.
Обжалваното решение следва
да се отмени и в частта, с която в тежест на ищците са възложени сторените от
ответника разноски.В полза на ищците следва да се присъди сумата от по още 462,
60 лв. на всеки от тях.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СРС сумата от още 256 лв. – държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 182346/01.08.2019 г., постановено по гр. д.
№ 44177/2017 г. по описа на СРС, І
ГО, 36 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният иск от Н.П.Т., ЕГН **********, с адрес ***, срещу З. „Л.И.“
АД, ЕИК********, с адрес ***, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с
чл.45 ЗЗД за сумата над 1 800 (хиляда
и осемстотин) лв. до 5 000 (пет
хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от причинени на последния телесни увреждания,
вследствие настъпило на 09.07.2012 г. застрахователно събитие, причинено по
вина на водача на товарен автомобил „МАН“, с рег. №*******гражданската
отговорност на който към датата на ПТП е била застрахована от ответника по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, В ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявеният от И.С.Л., ЕГН **********, с адрес ***, срещу З.
„Л.И.“ АД, ЕИК********, с адрес ***,с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.)
вр. с чл.45 ЗЗД за сумата над 1 800
(хиляда и осемстотин) лв. до 5 000
(пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от причинени на последния телесни увреждания,
вследствие настъпило на 09.07.2012 г. застрахователно събитие, причинено по
вина на водача на товарен автомобил „МАН“, с рег. №*******причинено по вина на
водача на товарен автомобил „МАН“, с рег. №*******гражданската отговорност на
който към датата на ПТП е била застрахована от ответника по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, В ЧАСТТА,
с която върху присъденото в полза на Н.П.Т., ЕГН ********** и И.С.Л., ЕГН **********,
обезщетение за неимуществени вреди е присъдена ЗАКОННА ЛИХВА за периода от 09.07.2012 г. – 03.07.2014 г., В ЧАСТТА, с която Н.П.Т., ЕГН **********
и И.С.Л., ЕГН **********, са осъдени да заплатят поравно и разделно на З. „Л.И.“
АД, ЕИК********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 160 (сто и шестдесет) лв., представляваща сторени по делото
разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК********, с адрес ***, да заплати на Н.П.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, както и на И.С.Л.,
ЕГН **********, с адрес *** и двамата със съдебен адрес ***, офис 9 – адв. Р.И.А.,
сумата от още 3 200 (три хиляди
и двеста) лв., НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ,
представляваща разлика над уважения размер от 1 800 лв. до пълния предявен
размер от всеки един от тях от 5 000 лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
настъпило на 09.07.2012 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от
04.07.2014 г. до окончателното изплащане, да заплати сумата от 136 (сто тридесет и шест) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното
производство, както и да заплати НА
ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ сумата от по още 462, 60 (четиристотин шестдесет и два лева и шестдесет стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството
пред СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.П.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, както и на И.С.Л., ЕГН **********,
с адрес *** и двамата със съдебен адрес ***, офис 9 – адв. Р.И.А., срещу З. „Л.И.“
АД, ЕИК********, с адрес ***, иск с правно основание чл.86 ЗЗД – за присъждане
на законна лихва върху обезщетението за претърпени от всеки един от тях
неимуществени вреди за периода 09.07.2012 г. – 03.07.2014 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК********,
с адрес ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, сумата от още 256 (двеста
петдесет и шест) лв., представляваща държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 182346/01.08.2019 г., постановено по гр. д.
№ 44177/2017 г. по описа на СРС, І
ГО, 36 състав, в останалата обжалвана част.
Решението в частта, с която са уважени предявените искове,
е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участие на трето ли.е –
помагач на ответника Т.К.Т., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.