Р Е Ш Е Н И Е № 331
гр. ВРАЦА,04.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател:РЕНАТА Г. МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ
АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН
НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Миглена
Костадинова,като разгледа докладваното от мл.съдия Никифорски в.гр.дело N 486 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 7268 / 16.05.2019
година,подадена от адвокат М.Л. ***, в качеството й на особен представител на И.В.С.
против Решение № 388 от 08.05.19 г., постановено по гр.дело № 4532/18г. по
описа на Районен съд - Враца.
Иска се от въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени изцяло Решение № 388/ 08.05.2019г., постановено по
гр.дело № 4532/18г. по описа на Районен съд - Враца, като незаконосъобразно и
необосновано и да отхвърли предявените искове.
Твърди се във въззивната жалба, че
решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и на
процесуалния закон и е необосновано.
На първо място се посочва, че съдът
неправилно е приел, че са налице предпоставките по чл.87, ал.2 от ЗЗД за
разваляне на договора за изработка, която разпоредба предвижда възможност за
развалянето му с едностранно безусловно изявление,ако изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти, ако е станало безполезно или ако задължението е
следвало да се изпълни непременно в уговореното време. Твърди се, че в случая
ищецът не навежда никакви доводи,че е налице някоя от хипотезите, предвидени в
чл.87, ал.2 от ЗЗД. Аргументира се тезата,че свидетелят М.А. е заявил,че
хидроизолацията била извършена от няколко човека, изпратени от
"Хекатон" ООД през месец октомври 2018г., от което се извежда
изводът, че договорът на "Хекатон"ООД с етажната собственост на ***
не е бил с конкретно определен срок. Освен това се твърди, че съдът неправилно
е приел,че е налице и другата предпоставка за разваляне на договора, а именно,
че ответникът е неизправна страна по договора за изработка и че е налице
виновно неизпълнение от негова страна.
Посочва се и че в случая съдът не е
обърнал внимание, че от доказателствата по делото не се установява какво са се
договорили страните по отношение клаузата "срок" на договора и
изработката с материали на поръчващия ли е трябвало да се извършва, или с
материали на изработващия. Поради това съдът, като не е изяснил тези съществени
елементи на договора е достигнал до неправилния извод,че е налице виновно
неизпълнение от страна на ответника. Освен това, съдът необосновано е приел, че
ответникът е получил сумата от 900 лв., тъй като в представения по делото РКО
от 20.07.18г. не е посочен ЕИК на дружеството, не са посочени три имена, ЕГН и
номер на лична карта на лицето, на което е изплатена сумата, а и РКО няма
номер, следователно не е осчетоводен в счетоводството на ищеца. Твърди се, че
от израза "аванс за бл. 38" не може да се направи еднозначен и
категоричен извод, че това е авансово заплатено възнаграждение конкретно по
процесния договор за изработка.
На следващо място се посочва, че съдът не
е изяснил дали договорът за изработка е развален, съответно дали е настъпила
изискуемостта на паричното задължение за връщане на сумата при отпаднало с
обратна сила правно основание, тъй като развалянето на двустранен договор
съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД настъпва след изпращане на покана за изпълнение, в
която да се съдържа изрично волеизявление, че след изтичане на подходящ срок,
договорът ще се счита за развален.
По иска с правно основание чл.240 ЗЗД се твърди, че съдът неправилно е
приел, че заемната сума от 600 лв. е предадена на ответника и че това се
установявало от писмените доказателства по делото, тъй като в представения по
делото РКО от 25.07.18г. не е посочен ЕИК на дружеството, не са посочени три
имена, ЕГН и номер на лична карта на лицето, на което е изплатена сумата, като
този РКО няма номер, поради което не е осчетоводен в счетоводството на ищеца.
На последно място се посочва, че въпреки
направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,съдът е осъдил
ответника да заплати цялата сума от 500лв. Отправя се искане въззивния съд да
се произнесе по възражението за прекомерност и да намали адвокатския хонорар от
500лв. на 335лв.,в случай,че счете първоинстанционното решение за правилно.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на възиваемата страна „Хекатон“ ЕООД, ЕИК ***,
която чрез пълномощника си адвокат Ч.П.В.
от САК е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че
последната е неоснователна и
необоснована.
Посочва се в отговора,че във въззивната жалба не
са посочени конкретни оплаквания за нарушения на определени материалноправни и
процесуалноправни норми.Твърди се,че предявените искове са безспорно доказани
по своето основание и размер,поради което правилно са уважени от първостепенния
съд.Развиват се подробни съображения в тази насока.
Иска се от въззивния съд да постанови решение, с
което като остави без уважение въззивната жалба да потвърди изцяло Решение №
338/08.05.2019г. постановено по гр.д. № 4532/2018г. по описа на Районен Съд Враца,
5-ти състав, като законосъобразно, правилно и напълно обосновано.
Претендират се разноски за въззивното
производство.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт.При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Атакуваното решение на РС- гр. Враца е валидно и допустимо.
Районен съд - Враца е бил сезиран и се е
произнесъл по предявени от „Хекатон“ ЕООД, ЕИК *** срещу И.В.С. *** обективно
съединени искове от възложител по договор за изработка срещу изпълнител за
връщане на платеното на отпаднало основание,поради извън съдебно едностранно
разваляне на договора с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 във вр. с чл.88,
във вр. с чл.262, ал.2 от ЗЗД и от заемодател срещу заемател за връщане на
дадена в заем сума с правно основание чл.240 от ЗЗД.
В исковата молба и в допълнителната такава от 25.10.2018г. ищецът "Хекатон"
ООД, гр.Поморие твърди,че ответника И.В.С. *** работел многократно за
дружеството. Поддържа, че през лятото на 2018г., дружеството е трябвало да
изпълни хидроизолация на покрива на ***, гр.София, която работа е възложило на
ответника, за което на 20.07.2018г. му заплатило 900 лева аванс, с уговорката
да започне работа до три дни. За получената сума ответникът подписал разходен
касов ордер. Посочва, че на 25.07.2018г. без все още да е започнал възложената
му работа, ответникът дошъл в Софийския офис на дружеството и помолил да му
бъде даден заем в размер 600 лева.С оглед обстоятелството, че дотогава винаги е
изпълнявал възложената му работа и предвид съществуващите добри отношения
помежду им, заемът му бил предоставен,за което ответникът подписал разходен
касов ордер и обещал да върне заема в срок до един месец.Твърди,че въпреки
уговорените срокове - да започне работа до три дни след получаване на
авансовото плащане (20.07.2018г.), ответникът не започнал да извършва
дейностите, за които му било заплатено. Многократно бил канен да започне
работа, но в разговорите им винаги намирал извинение и отлагал началото
й.посочва също така, че в края на месец септември, два месеца след получаване
на описаните по-горе суми, ответникът все още не бил започнал работа, а освен
това бил в един месец забава за връщане на предоставеният му от дружеството
заем. Поддържа, че в лична среща, проведена в офиса на дружеството, в
присъствието на свидетели, уведомил ответника, че поради неизпълнението му,
прекратява сключеният помежду им договор за ремонта на покрива на ***, гр.София
и поискал да бъде възстановена авансираната сума в размер от 900 лв., както и
незабавно да бъде върнат заема в размер на 600 лв.Ответникът обещал да направи
това на следващия ден и си тръгнал, но на следващият ден същият не възстановил
дължимите суми и спрял да отговаря на телефона си.Въз основа на изложеното
смята,че ответника И.В.С. се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството
със сумата 900 лв.,поради което е възникнало вторично задължение за връщане на
получената сума, тъй като е отпаднало основанието за задържането й, както и за
връщане на сумата от 600 лв., дадена назаем.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответника. Твърди се,че представените по делото разходни касови ордери по
никакъв начин не доказват, че сумите от 900 лв., респ. от 600 лв. са изплатени
на ответника И.В.С. от ищцовото дружество и то като авансово плащане на
възнаграждение по договор за изработка, респ. като дадена в заем сума, и че в
същите липсват съществени реквизити. Поддържа, че по делото не са представени
доказателства за едностранното прекратяване на договора, за това, че
волеизявлението за прекратяването е достигнало до ответника и че е изпратена
покана до ответника за възстановяване на сумата.
По отношение на договора за заем твърди, че не са представени доказателства
за сключване на такъв договор с ответника и че не е ясно договорът за заем за
какъв срок е сключен.Поддържа, че по делото липсват доказателства ответникът да
е поканен да върне заетата сума, и съответно да е получил покана за
изпълнение,поради което счита,че искът е преждевременно предявен, тъй като
липсват доказателства вземането на заемодателят да е изискуемо.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
Като доказателство по делото е представен и приет разходен касов ордер,
издаден от "Хекатон" ООД, от който се установява, че на 20.07.2018г.
на ответника И.С. е дадена сумата от 900 лв., представляваща аванс за бл. 38.
Ордерът е подписан от служителят броил сумата и от получилият сумата.
Представен е и разходен касов ордер, издаден от "Хекатон" ООД, от
който се установява, че на 25.07.2018г. на ответника И.С. е дадена в заем
сумата от 600 лв. Ордерът е подписан от служителят броил сумата и от получилият
сумата.
Установи се, от показанията на свидетелката П.А.С., която през 2018 г. е
била финансов мениджър в офиса на "Хекатон" ООД в София, които съда
цени като обективни, непосредствени и логични, че между ищеца "Хекатон"
ООД и ответника И.В.С. в периода 2017г. и 2018 г. са съществували облигационни
отношения, възникнали от неформални договори за изработка - ответникът бил
подизпълнител на хидроизолации. Последният сключен между страните договор бил
от края на юли 2018г. за хидроизолация на покрива на ***, гр.София, за което
изпълнение страните договорили сумата от 1800 лв. възнаграждение, половината от
която (сумата от 900 лв.) била изплатена предварително на ответника, а остатъка
следвало да се заплати след свършване на работата. Свидетелката установи, че
ответникът не е започвал изпълнението на поръчката в уговорения срок, което
наложило ежеседмично провеждане на разговори по телефона между страните. След
като ответникът в продължение на 2 месеца не започвал изпълнението на поръчката
и изтекъл срокът за изпълнението й, управителят на ищцовото дружество го
извикал в офиса и му казал, че разваля договора за хидроизолацията. От
показанията на свидетелката се установи също, че 2-3 седмици след сключване на
договора за изработка ищецът дал на ответника сумата 600 лв. в заем за един
месец. Когато изтекъл едномесечния срок, ответникът дошъл в офиса на
дружеството и казал, че до няколко дни ще върне сумата, но така и повече не се
появил и отказал да отговаря на телефонните повиквания на ищеца.
Показанията на свидетелката П.А.С. се подкрепят от показанията на свидетеля
М.А.А., домоуправител на *** в гр. София, ***. Свидетелят установи, че през
месец юли 2018г. наел „Хекатон” ООД, за да извърши хидроизолация на покрива на
блока срещу договорено възнаграждение от 1800 лв., половината от която сума
следвало да изплати предварително, а другата половина - след свършване на
работата. Срокът за изпълнение на хидроизолацията бил 2-3 седмици. Дружеството
представило ответника, като изпълнител на поръчката и домоуправителя му дал
ключ, за да има достъп до покрива. Ответникът обаче не дошъл да извърши
хидроизолацията в уговорения срок, което наложило ангажиране на други
подизпълнители от страна на ищцовото дружество.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че
спорът по делото се свежда до дължимостта от ответника на ищцовото дружество
на следните суми: 900 лева, като дадена на отпаднало основание във връзка с
развален на основание чл. 87 от ЗЗД неформален договор за изработка - за
изпълнение на хидроизолацията на покрива на *** в гр. София, ***, на основание
чл.240 от ЗЗД, както и сумата от 600 лева, дадена по договор за заем от
25.07.2018г.:
За да уважи предявените искове първостепенният съд
е приел, че ищеца е съумял да установи материалноправните предпоставки за това.
Настоящият съдебен състав споделя изложените от районния
съд мотиви за уважаване на предявените искове, като на основание чл.272 от ГПК
препраща и към тях. Съображенията за това са следните:
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 във вр. с чл.88, във вр. с чл.262, ал.2 от ЗЗД.
Общата уредба на института на неоснователното
обогатяване се намира в чл. 55 – 59 ЗЗД.Съгласно нормата на чл. 55 ЗЗД, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.Не може да иска връщане онзи, който съзнателно
е изпълнил един свой нравствен дълг.Третата хипотеза, уредена в чл. 55, ал.1 ЗЗД, е иск за връщане на даденото при отпаднало основание. Характерното в този
случай е,че към момента на даването основанието съществува,тоест между страните
е налице валидно правоотношение, въз основа на което се извършва престирането и
което оправдава имущественото разместване, но впоследствие това правоотношение
отпада с обратна сила по причини от различно естество. Отпадането на правното
основание може да се дължи на разваляне на договора, било то извънсъдебно, или
съдебно, на унищожаване на договора, на настъпване на прекратително условие и
др.
При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
при отпадане на основанието – ищецът в конкретния случай следва да въведе като твърдение и докаже:
наличие на валидно правоотношение по договор за изработка,изпълнение на
собственото си задължението по договора, както фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с
обратна сила,а ответникът следва да докаже основания за задържане на
полученото.
С договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на възложителя,а последният -
да заплати възнаграждение. Договорът за изработка е неформален,двустранен,каузален,възмезден,комутативен
и консенсуален.
Установено е по делото по безспорен начин от
показанията на свидетелката П.А.С., която през 2018 г. е била финансов мениджър
в офиса на "Хекатон" ООД в София, че между ищеца "Хекатон"
ООД и ответника И.В.С. в края на юли 2018г. е възникнало облигационно
отношение - неформален договор за изработка за хидроизолация на покрива на ***,
гр.София, за което изпълнение страните договорили сумата от 1800 лв.
възнаграждение, половината от която (сумата от 900 лв.) била изплатена
предварително на ответника/изпълнител/, а остатъка следвало да се заплати от „Хекатон”
ООД /възложител/ след свършване на работата.Валидно възникналото облигационно
правоотношение между страните се доказва и от показанията на свидетеля М.А.А. -
домоуправител на *** в гр. София, ***.Същият посочва,че през месец юли 2018г.
наел „Хекатон” ООД, за да извърши хидроизолация на покрива на блока срещу
договорено възнаграждение от 1800 лв., половината от която сума следвало да
изплати предварително,а другата половина - след свършване на работата.Срокът за
изпълнение на хидроизолацията бил 2-3 седмици.Дружеството представило
ответника,като изпълнител на поръчката и домоуправителя му дал ключ, за да има
достъп до покрива.Показанията на свидетелите се подкрепят и от представения по
делото разходен касов ордер, издаден от "Хекатон" ООД, от който се
установява, че на 20.07.2018г. на ответника И.С. е дадена сумата от 900 лв., представляваща
аванс за бл. 38.Ордерът е подписан от служителят броил сумата и от получилият
сумата.Тоест, въззиваемият / ищец/ е изпълнил задължението си по процесния
договор.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина,за
която той отговаря, кредиторът може да развали договора,като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще
смята договора за развален.Установи се от показанията на свидетелката П.А.С.,
че след като ответникът в продължение на 2 месеца не започнал изпълнението на
поръчката и след многократни безрезултатни разговори между страните, ищецът/въззиваем/
е отправил изявление за разваляне на договора.Нещо повече,в разглеждания случай,
като покана за изпълнение следва да се приеме предявената по настоящия процес
искова молба, с която се претендира връщане на платеното по неизпълнения
договор.В трайно установената съдебна практика е прието, че исковата молба, с
която се претендират по делото последици от разваляне на договор, съдържа
имплицитно и предупреждение за изпълнение, дори и волеизявление за разваляне на
договора, даже и да не са изрично формулирани изявления в този смисъл /вж. р.
№706 от 30.12.2010г. на ВКС по гр.д. №1769/2009г., ІІІ г.о./. Тъй като исковата
молба довежда до знанието на длъжника изявлението на кредитора за дължимо
незабавно изпълнение, съдържащо се в претенцията за връщане на даденото по
договора като последица от неговото разваляне, следва да се приеме, че
предявеният иск има значението на покана за изпълнение и предупреждение за
разваляне на сделката по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД. От момента на получаване
на препис от исковата молба,ответникът е уведомен за искането на ищцовото
дружество да му бъде върната платената по договора цена, с оглед неговото
неизпълнение, ерго и за фактически съдържащото се в това искане изявление за
разваляне на сделката.Очевидно И.В.С.,изключително по своя вина не изпълнява
договореното задължение за изработка на хидроизолация на покрива на ***,
гр.София, за което след отправената му покана чрез исковата молба, носи
отговорност за неизпълнение.
При така установеното неизпълнение от страна на
въззивника, за въззиваемото дружество е възникнало право да развали договора,
което право последното е упражнило надлежно с предявения иск за връщане на
платеното по договора.Съдебната практика в общата хипотеза на чл.87, ал.1 ЗЗД
последователно приема, че развалянето на договора поражда последици и ако
изявлението не съдържа определен срок за изпълнение.Тогава ефектът на развалянето
настъпва, ако длъжникът не изпълни работата до изтичане на обективно подходящ с
оглед на обстоятелствата срок. С исковата молба може да бъде развален всеки
двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за
изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен.Договорът
се счита развален, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото
до изтичането на обективно подходящия за съответната престация срок. /вж. р.
№37 от 22.03.2011г. на ВКС по гр.д. №920/2009г., ІV г.о./.В този смисъл
неоснователно е възражението на особения представител на въззивника – адвокат М.Л.,
че съдът не е изяснил дали договорът за изработка е развален, съответно дали е
настъпила изискуемостта на паричното задължение за връщане на сумата при
отпаднало с обратна сила правно основание, тъй като развалянето на двустранен
договор съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД настъпва след изпращане на покана за
изпълнение, в която да се съдържа изрично волеизявление, че след изтичане на подходящ
срок, договорът ще се счита за развален.
Предвид изложеното, искът за присъждане на
процесната сума, представляваща неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пред.
3-то ЗЗД, като дадена на отпаднало основание по неизпълнен и
развален договор за изработка, е основателен и следва да бъде уважен.Като е
достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение,което е обосновано от доказателствата по делото и в съответствие с
приложимия закон.
По предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
Договорът за паричен заем е неформален, реален,
едностранен, възмезден и комутативен – правните последици настъпват при
предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична
сума, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата
на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от
следните правопораждащи юридически факти: 1) съгласие на страните (съвпадане на
две насрещни волеизявления с идентичен предмет за пораждане на признат от
закона правен резултат) за предаване от заемодателя в собственост на заемателя
на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на
изискуемост на това парично задължение и 2) реално предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Тези материални предпоставки, включени във
фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на изискуемостта
на паричното договорно задължение за връщане на заетата сума следва да бъдат
установени от ищеца-заемодател при пълно и главно доказване – съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.
При оспорване на иска с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД ответникът може само да проведе насрещно доказване на
своите възражения и оспорвания: че средствата са дадени на друго основание; че
е налице порок на волята; че задължението е прекратено чрез изпълнение или чрез
други правопрекратителни способи, и пр.
От приложения като писмено доказателство
по делото разходен касов ордер от 25.07.2018г. по категоричен начин се доказа, че дружеството
"Хекатон" ООД е предало претендираната сума от 600 лева на ответника И.С..В
същия е посочено и основанието за предаването на сумата, а именно договор за
заем.Сключения между страните договор за паричен заем се установява и от
показанията на свидетелката П.А.С., в които същата свидетелства, че ищецът е
дал на ответника сумата 600 лв. в заем, който заемателят следвало да върне след
един месец.В този смисъл правилно първостепенният съд е отбелязал, че макар и да
не е необходим за действителността на договора,този разходен касов ордер
представлява писмено признание на дълга от заемателя и е средство за доказване
на договора, както и за реалното предаване на сумата от заемодателя на
заемателя.Неоснователно е възражението на особения представител на въззивника,
че съдът неправилно е приел, че
заемната сума от 600 лв. е предадена на ответника и че това се установявало от
писмените доказателства по делото, тъй като в представения по делото РКО от 25.07.18г. не е посочен ЕИК на
дружеството, не са посочени три имена, ЕГН и номер на лична карта на лицето, на
което е изплатена сумата, като този РКО няма номер, поради което не е осчетоводен
в счетоводството на ищеца.Въпросният РКО съдържа подписа на получателя на
сумата,обстоятелство, което не е оспорено от последния.
Процесният договор за заем е
сключен на 25.07.2018г., като срокът на договора е един месец, следователно
същият е следвало да бъде върнат от заемателя на заемодателя до 25.08.2018г.Срокът
кани длъжника да изпълни задължението си – чл.84 ЗЗД,поради което е установена
по несъмнен начин и настъпилата изискуемост на това парично задължение.Ответникът
/ въззивник / не е ангажирал каквито и да е доказателства, че е изпълнил
задължението си по сключения договор.
При изложените съображения,
съдебния състав намира, че вземането на ищцовото дружество е възникнало на
твърдяното основание, поради което предявеният иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД е основателен
и правилно е уважен от контролирания съд.
С оглед на
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
изцяло съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а
въззивната жалба да се остави без уважение.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на
въззиваемата страна се следват разноски за настоящото производство в общ размер на 835 лева, от
които 500 лева - заплатен адвокатски хонорар и 335 лева за възнаграждение на
особения представител на ответника - въззивник.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 388 от 08.05.19 г., постановено по гр.дело №
4532/18г. по описа на Районен съд - Враца.
ОСЪЖДА И.В.С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
,,Хекатон” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул. ***представлявано
от управителя Г.Щ.С., ЕГН ********** направените от дружеството разноски в
настоящото производство в общ размер на 835 лева, от които 500 лева - заплатен
адвокатски хонорар и 335 лева - заплатено възнаграждение на особения
представител на ответника - въззивник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........