№ 4750
гр. Варна, 30.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20243100501637 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 49038/18.06.2024 г. от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника
адв. И. В., срещу Решение № 1455/25.04.2024 г., постановено по гр. д. № 14251/2022 г. по
описа на ВРС, 17 състав, с което е осъдено „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Витоша“ №
89Б, да заплати на Г. М. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *************, сумата от
общо 5 000 лв., представляваща стойността на извършени четири на брой неразрешени
платежни операции от Кредитна карта № ************** на дата 16.07.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /27.10.2022 г./ до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал.
1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа
изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно
администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена по
сметка на ВОС.
Препис от въззивната жалбa е връчен на насрещната страна Г. М. Г., който в срока по
чл. 263 ГПК депозира писмен отговор, в който се оспорват твърденията на въззивника и е
отправено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Сочи, че неправилно решаващият състав е приел недоказаност на
всички факти, за които е била разпределена доказателствена тежест. Твърди, че чл. 78 от
ЗПУП не поставя изискване за доказване наличието на обстоятелствата - уведомяване на
1
компетентните органи за наличието на измама, умисъл или груба небрежност от страна на
въззиваемата страна - ползвател на платежни услуги; че платежният инструмент на ищеца е
изгубен, откраднат или незаконно присвоен и това е могло да бъде установено от платеца
преди плащането; че е възстановил незабавно стойността на неразрешените платежни
операции не по- късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил
уведомен за операцията, още по-малко изискване за кумулативното им наличие, за да може
доставчикът на платежни услуги да откаже възстановяване на сума по оспорвана транзакция.
Посочва, че още при решаване на спора от предходната инстанция били доказани четирите
елемента на доказателствената тежест на ответника, които били ясно разписани в чл. 78, ал.
1 ЗПУПС. Навежда твърдения за груба небрежност от страна на Г. Г. поради неспазване
задължения, уредени чл. 75 ЗПУПС, закрепени също и в Общите условия на „ОББ“ АД за
издаване и използване на платежни дебитни и кредитни карти, които били предадени и
приети от насрещната страна. Въззивникът твърди, че в обжалваното решение липсва
обсъждане на представените по делото доказателства в тяхната цялост, въз основа на които
ясно и категорично се установявал процесът на реализирането на оспорваните платежни
операции и използването на всички чувствителни данни за целта, а концентрирал
разсъжденията си върху хипотетични и несвързани с данните по делото обстоятелства, въз
основа на което достигнал до погрешния извод относно основателността на процесните
искови претенции.
На следващо място, във въззивната жалба е посочено, че в хода на производството пред
първоинстанционния съд безспорно били доказани с допуснатата съдебно-техническа
експертиза оспорените от насрещната страна транзакции като автентични, като това
твърдение е обосновано с излагане на дефиниция на „установяване на автентичността“.
Сочи, че оспорените транзакции протекли успешно и безконтактно на 16.07.2022 г. чрез
дигитален портфейл на приложението Google pау, в което бил добавен платежният
инструмент, както и с коректно въвеждане на ПИН кода към физическата карта на Г. Г..
Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно обсъдил ирелевантни за спора
обстоятелства като отказаните транзакции и в допълнение се аргументира с липсата на
представени или изискани доказателства дали въззиваемата страна е ползвал кредитната си
карта на банкомат. Счита, че констатацията на съда, че ищецът „разполага с интернет
банкиране, поради което би следвало да знае с какви средства разполага в картата и не би
правил неуспешни опити да тегли пари над наличността си", за изцяло безпредметна и
неотносима към спора.
В жалбата е изложено, че констатацията на съда, че ищецът „не би объркал ПИН кода
си, след като вече три пъти преди това го е използвал в рамките на няколко минути, за да
изтегли пари от банкомата", е противоречаща на житейски и правна логика. Сочи, че при
реализирането на оспорваните от насрещната страна транзакции бил въведен правилен ПИН
код към физическата кредитна карта, като същата била „токенизирана“ на 06.07.2022 г. – 10
дни преди реализирането на оспорените транзакции. На потребителя бил изпратен СМС на
посочения от него мобилен телефон със съдържание „**** - e Вашият еднократен код за
добавяне в Google Pay на карта, завършваща на ****“, представляващо еднократен код за
потвърждение на „токенизацията“ на кредитната карта в мобилното устройство на Г. Г.,
което било успешно извършено. Доказателство в тази насока били извършените на
07.07.2022 г. транзакции със същата карта, които не били оспорени от насрещната страна,
обстоятелство, което не било разгледано от решаващия състав. Въззивникът посочва, че след
токенизиране на картата, с цел извършване на транзакции, било необходимо преди всяко
разплащане клиентът да отключи телефона си чрез използваната от него функционалност -
ПИН код/пръстов отпечатък/лицево разпознаване/шаблон, да доближи мобилния апарат до
съответния четец (в случая четецът на банкомата) и да въведе коректния ПИН код към
физическата карта - действия, чието извършване в процесния случай също безспорно било
доказано.
Въззивникът обуславя извод, че всички оспорени транзакции били извършени с
токенизираната карта на Г. Г., като за последния съществувало задължение при изгубване на
2
физическата кредитна карта или мобилно устройство, където е токенизирана, да уведоми
незабавно банката по силата на чл. 75, т. 2 ЗПУПС, което счита, че не било сторено от
насрещната страна.
На подробно изложените във въззивната жалба доводи и основания е отправено искане
за отмяна на първоинстанционното решение, както и присъждане на направените по делото
разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Г. М. Г., чрез адв. И. В.,
депозира писмен отговор, в който се застъпва становище за правилност и законосъобразност
на постановеното решение. Изложено е в отговора, че решаващият състав правилно
разпределил доказателствената тежест, като насрещната страна не успяла да докаже
наличието на измама или проявена груба небрежност от страна на ползвателя на платежната
услуга. Счита, че разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС при тълкуването й заедно с ал. 4 на
същия член указва, че използването на платежен инструмент не е безспорно доказателство
за разрешена от ползвателя транзакция. Сочи, че въззивникът е имал възможност да изложи
становището си във връзка с доклада и разпределената доказателствена тежест, но не е
възразил в тази насока. В допълнение, дружеството не успяло при условията на главно и
пълно доказване да установи наличието на проявена от Г. Г. груба небрежност при
използване на платежния инструмент, както и наличието на измама. В този смисъл в
отговора на въззивната жалба е изложено, че били налице престъпни действия, за които била
образувана преписка № 1302/2022 г. на Окръжна прокуратура – Бургас. На изложени в
отговора доводи и основания оспорва твърденията във въззивната жалба. Моли съдът да
потвърди решението. Отправено е искане за присъждане на направените по делото разноски.
По доказателствата:
С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна отправя искане за допускане на
гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане, като
искането е мотивирано с позоваване на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Съдът намира, че в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК допускането на доказателствата
предполага кумулативното наличие на две предпоставки - доказателствата да са поискани от
страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на
първоинстанционния съд да ги приобщи към делото да не е съобразен с правилата на
процесуалния закон.
Съдът намира искането за преклудирано чл. 266 ГПК, тъй като не се твърдят нови
обстоятелства или нововъзникнали след подаване на въззивната жалба, съответно след
изтичане на срока за отговор, обстоятелства. Не се установяват и допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, тъй като искане
пред него за събиране на гласни доказателства не е отправено, а съдът няма задължение да
събира такива служебно. Не се констатират нарушения във връзка с разпределянето на
доказателствената тежест, не се установи и въззиваемата страна да е отправяла възражения
срещу доклада по делото.
Поради изложеното, искането за допускане на гласни доказателства чрез разпита на
двама свидетели при режим на водене следва да се остави без уважение.
Съдът счита отправеното от ответника доказателствено искане по реда на чл. 192
ГПК за неоснователно, тъй като въззиваемата страна е имала възможност да отправи искане
в този смисъл до съда, за да задължи трето неучастващо по делото лице да представи
изисканата информация, като такова искане не е отправено пред първоинстанционния съд и
се явява преклудирано към настоящия момент. Воден от горното, искането на въззиваемата
страна следва да бъде оставено без движение.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал.
1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 49038/18.06.2024 г. от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника
адв. И. В., срещу Решение № 1455/25.04.2024 г., постановено по гр. д. № 14251/2022 г. по
описа на ВРС, 17 състав, с което е осъдено „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Витоша“ №
89Б, да заплати на Г. М. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *************, сумата от
общо 5 000 лв., представляваща стойността на извършени четири на брой неразрешени
платежни операции от Кредитна карта № ************** на дата 16.07.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /27.10.2022 г./ до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна да бъдат допуснати до
разпит двама свидетели за установяване, че Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес: ********** е
бил на почивка в Шабла в периода 16.07.2022 г. – 20.07.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна да бъде изискана
информация от хотел „Нави“, гр. Шабла, къмпинг „Добруджа“ дали в периода от 16.07.2022
г. до 20.07.2022 г. в хотела е регистриран като гост Г. М. Г..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2024 г., от
14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване
на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата по
медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4