РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 19.05.2022 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 13458/ 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивни жалби от Прокуратурата на Република България и Л.П.С. срещу Решение
№ 20221418 от 09.10.2020г., постановено по гр. д. №12775/2019г. по описа на Софийски
районен съд, 127 с-в.
Ищецът Л.С. обжалва решението в частта му за
отхвърляне на предявените от нея срещу ПРБ искове за неимуществени и
имуществени вреди над размерите от 6000,00 лева за неимуществените и 2400,00
лева за имуществените вреди от повдигане и поддържане на обвинение за извършено
престъпление, по което е била оправдана с влязла в сила присъда.
Излага аргументи за неправилна преценка от СРС по чл.
52 ЗЗД. Не били оценени в достатъчна степен тежестта на повдигнатото обвинение.
Неглижирани били нейните личностни качества и обществено положение, накърнени с
повдигането на обвинение. Преграден бил пътят за нейната професионална
реализация. Обезщетението не съответствало на личните и болка и страдания,
които били установени по делото. Неправилно не бил уважен в цялост искът за
имуществени вреди-заплатени адвокатски хонорари по наказателното производство.
Изводите за негова прекомерност били обида за адвокати със стаж като този на
представителите на ищцата по наказателното дело. То било с голяма фактическа сложност.
Определенията от СРС размер не отговарял на извършените по наказателното дело
процесуални действия по защита на ищцата.
Иска отмяна на решението в обжалваните от нея части и
цялостно уважаване на исковете.
Прокуратурата на Република България обжалва решението
по иска по чл. 2, ал. 1 т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди в частта за уважаване на иска за неимуществени вреди до размер от
6000,00 лева, като го счита за завишен. Изложени са аргументи за разумна
продължителност на наказателния процес в двете му фази от 3 г. и 6 месеца,
нисък интензитет на действията спрямо ищцата. Изтъква, че не е протестирала
оправдателната присъда на първата инстанция по наказателното дело, че мерките
на процесуална принуда са най-леките (подписка), че няма доказване на влошено
психично състояние на ищца, което да е следствие от наказателното производство,
нито за влошени отношения на работното място или в семейството на ищцата, нито
за уронване на престижа и доброто ѝ име. Иска отхвърляне на иска изцяло
или намаляване на размера.
Страните не са депозирали отговори на жалбите.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС намира решението за валидно и допустимо в обжалваните части.
По отношение на правилността му проверката на СГС е ограничена до оплакванията
в жалбите и императивните материални норми.
След преценка на оплакванията в жалбите, твърденията и
възраженията на страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира и
двете жалби по срещу решението по иска за неимуществени вреди за неоснователни.
Оплакванията на ищцата, че не била оценена тежестта на
обвинението и взетата МНО са неоснователни. Тежестта на повдигнатото обвинение
е един от критериите при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди и в случая е взета предвид, както и взетата спрямо ищцата
МНО, която е най-леката възможна. Не е установено по делото ищцата да има
особено обществено положение - тя не заема публична длъжност, няма данни да е
публично известна в обществото, обвинението не е разгласявано публично. Установява
се от приложените медицински документи, че ищцата е страдала от сериозни
заболявания и е претърпяла и хирургични намеси, които не е доказано да са в причинна връзка с обвинението, но които
са напълно от естество също да допринесат за промени в психологичното състояние
на ищцата, (ограничаване на социални контакти, затвореност, и прочие-за които
говорят свидетелите), а това има отношение към обема на вредите, подлежащи на
обезщетяване макар да не изключва отговорността на ответника (Р. по дело
85/2012г. на ВКС, IV Г.О.). Няма данни за влошаване на отношенията в
семейството ѝ- тя е разведена преди привличането като обвиняем
(показанията на св. Д.-бившият ѝ съпруг), а от показанията на нейната
дъщеря извод за влошаване на семейните отношения между двете не следва. Не
следва да се приеме, че професионалната и дейност е прекратена поради
обвинението. Тя е упражнявала икономическа активност в сферата на
строителството чрез търговско дружество и няма как евентуално налагане на
наказание да се отрази по твърдения начин на ищцата, доколкото не би се
отразило на възможността да продължи да действа дружеството, в което е
притежавала собственост. Следва да се вземе предвид и че до въззивно
наказателно производство се стигнало поради жалба от частен обвинител, а не
поради протест на прокурора.
С оглед на горното и като взе предвид и отчетените от
СРС обстоятелства СГС намира жалбата на ищцата по иска за неимуществени вреди
за неоснователна.
Неоснователна е и жалбата на прокуратурата. Всички
изложени в нея обстоятелства са взети предвид от СРС. Определеното обезщетение
въпреки преждеизложеното по жалбата на ищеца не следва да се намалява с оглед и
на икономическата конюктура в страната към приключване на наказателното
преследване (растящи доходи на населението според статистиката на НСИ-публично
достъпна на интернет страницата му), а и като се вземе предвид чистото съдебно
минало на ищцата преди обвинението, немалкия брой проведени заседания по делата
пред СРС и СГС, на които се е явявала.
По отношение
жалбата на ищцата по иска за имуществени вреди:
Жалбата е
обоснована с оплаквания за фактическа и правна сложност на наказателното дело и
с доводи, касаещи участието на двама адвокати като защитници и техния
професионален опит спрямо който страната намира, че не следва да се прилагат
минималните размери по Наредба 1/2004г.
Критериите по които се определя размерът на
адвокатското възнаграждение за наказателния процес при възражение за
прекомерност са установени с ТР 1/2017г на ОСГК на ВКС- вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът
предстои да положи при осъществяването на защитата.
СГС с оглед на представените с исковата молба два
договора за правна защита и съдействие (за адв. С.от 09.06.2015г., а за адв. Б.
от 02.07.2015г.) намира, че адвокат С.е ангажиран само за досъдебна фаза, като
неговото участие се изчерпва с явяването му заедно с ищцата при привличането
ѝ и разпита като обвиняем и предявяване на разследването. Ищцата на този
етап не е давала никакви показания, а адвокат С.е направил само искания за
преписи. В съдебната фаза на процеса защитата е осъществена от адвокат Б.. При
тези данни СГС споделя изводите на СРС, че за досъдебна фаза на наказателния
процес следва да се определи минималното възнаграждение по Наредба 1/2004г. към
съответния момент на подписване на договора за правна помощ с адвокат С., което
съгласно чл. 12 връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба 1/2004г. (ред. ДВ.
28/2014г-действаща към датата на договор с адв. С.) е било в размер на 800,00
лева. извършените от адвокат С.действия не съответства на размер на платения му
хонорар от 2500,00 лева. Още повече, че в случая от показанията на св. Д. се
установява, че адвокат С.е бил корпоративен адвокат-било е ясно следователно (
и впоследствие е осъществено), че ще е необходимо ангажиране на адвокат
специалист по наказателно право-тоест било е ясно, че обема на работата на
адвокат С.няма да е значим.
Доколкото наказателното производство е преминало в съдебна
фаза с внасяне на обвинителния акт в съда на 17.06.2015г., а договора с адвокат
Б. е от 02.07.2015г. СГС намира, че той е ангажиран за съдебната фаза на
процеса (макар в договора да е посочен номер на досъдебното производство).
Платеното на адвокат Б. възнаграждение от 2000,00 е
следователно за съдебна фаза на процеса.
Правилно е приел СРС, че за
въззивното производство пред СГС хонорара следва да е също по минимума на
Наредба 1/2004г., който е бил 800,00 лева. Въззивното наказателно дело е
протекло в едно съдебно заседание без събиране на доказателства по искане на
страните, което не обуславя нито правна, нито фактическа сложност.
Неправилно обаче СРС е определил че за първата
инстанция в наказателния процес се следва минималното възнаграждение. В първа
инстанция са проведени множество съдебни заседания, като само едно от
отлаганията на делото е по причина (и то обективна-ангажиране адвокат Б. по
друго наказателно дело) у ищцата. Разпитани са множество свидетели, правени са
искания за отвод, имало е частни въззивни производства. Това налага извод, че
фактическата сложност на делото в първата инстанция е по-висока. СГС намира, че
справедливия размер е 1200,00 лева за първата инстанция. Общо дължимото а
съдебната фаза и платено на адвокат Б. възнаграждение от 2000,00 лева е
следвало да се присъди изцяло. Горното налага извод, че искът за имуществени
вреди под формата на заплатени в наказателния процес в двете му фази адвокатски
възнаграждения е основателен до размер на 2800,00 лева, от които СРС е присъдил
2400,00 лева. ще следва да се присъдят още 400,00 лева.
Оплакванията на ищцата свързани с продължителността на
адвокатския стаж на нейните защитници са ирелевантни. Продължителността на
професионалния стаж на даден адвокат не е между изброените в цитираното по-горе
ТР на ВКС критерии за определяне дали хонорара е прекомерен или не.
Предвид на изложеното СГС намира, че следва да се
потвърди решението на СРС в частта по
иска за неимуществени вреди и да се отмени в частта по иска за имуществени
вреди за разликата над уважение размер от 2400,00 лева до размер от 2800,00
лева и да се присъдят допълнително 400,00 лева за имуществени вреди.
По разноските:
При този изход на делото ПРБ дължи разноски на ищцата
за въззивното дело съобразно уважената част от жалбата. При уважени 2 % от
жалбата (при обжалван интерес от 18100,00 лева) ищцата има право на 12,00 лева
от платения адвокатски хонорар за въззивното дело (600,00) и на платената държавна
такса от 5,91 лева.
За първа инстанция следва да се присъдят още 17,25
лева за адвокат.
Водим от горното СГС
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ Решение № 20221418 от 09.10.2020г., постановено по гр.
д. №12775/2019г. по описа на Софийски районен съд, 127 с-в в частта, с която е отхвърлен за разликата
над сумата от 2400,00 лева до размер на сумата от 2800,00 лева (или за сумата
от 400,00) лева предявеният от Л.П.С. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на
Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на
имуществени вреди от повдигане и поддържане на незаконно обвинение по което е
оправдана с влязла в сила присъда по НОХД 10102/2015г. на СРС КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша“2 ДА ЗАПЛАТИ НА Л.П.С. с ЕГН **********
още 400,00 лева – обезщетение за имуществени вреди .
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани от
страните части.
Осъжда ПРБ да заплати на Л.П.С. разноски за въззивното
дело за адвокат и държавна такса в размер общо на 17,91 лева, както и още 17,25
лева за разноски за адвокат в първата инстанция.
Въззивното решение по иска за имуществени вреди е
окончателно и не подлежи на обжалване, а по иска за неимуществени вреди подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1. 2.