№ 260031 / 10.3.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
10.03.2022 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 561 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД – град София твърди в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Ц.Е.Ц. xxx е образувано ч.гр.д.№ 39/2021 година по описа на Районен съд – Монтана. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство. Поддържа, че предявява исковата си претенция срещу Ц.Е.Ц. xxx, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Поддържа, че мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Заявява, че е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Твърди също така, че е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Ц.Е.Ц. xxx, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 64,75 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 08.06.2018 година до 07.09.2018 година, дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер 15212989001, сключен между ответника и мобилния оператор „БТК” ЕАД, за което са издадени фактури, както и мораторна лихва за забава в размер на 14,41 лева за периода от 24.09.2018 година до 30.11.2020 година, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените разноски, както и да присъдите в полза на ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, 180 лева - адвокатско възнаграждение. Моли съда да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство и да му присъди 25,00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 39/2021 г., по описа на РС – Монтана.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ц.Е.Ц. xxx не е представил писмен отговор на исковата молба, но се явява в откритото съдебно заседание и заявява, че оспорва иска.
Доказателствата по делото са писмени.Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Ц.Е.Ц. xxx, в резултат на което е образувано ч.гр.д.№ 39/2021 година по описа на Районен съд – Монтана. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство. Установено е също така, че предявената искова претенция срещу Ц.Е.Ц. е въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Ищецът е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск.
Установено е, че между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и Ц.Е.Ц. е сключен договор за далекосъобщителни услуги, с индивидуален клиентски номер 15212989001 от 20.02.2017 година за ползване на мобилна услуга за данни за номер ********** с месечен абонамент 9,99 лева. Въз основа на сключения договор са издадени фактури за периода от 08.06.2018 година до 07.09.2018 година на обща стойност 67,71 лева, от които се претендират само 64,75 лева. Установено е също, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за три последователни месеца – за месец 07., 08. и 09 на 2018 година. От заключението на вещото лице е установено, че незаплатеното задължение на ответника към ищеца е в общ размер на 64,75 лева и 14,41 лева – обезщетение за забавено плащане. С договора за цесия от 16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания” ЕАД е прехвърлило задълженията на ”С.Г.Груп” ООД, което дружество от своя страна е прехвърлило същото вземане на ищеца по делото на дата 01.10.2019 година.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице В.П.Т..
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, валидно е действал гореописания договор, по който длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, да прекрати предсрочно гореописания договор. Точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко облигационно отношение. В конкретния случай ответникът е подписал договор за далекосъобщителна услуга, потребявал е изброените услуги, не е изпълнил задълженията си по договора да заплати стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, които не са заплатени в срок.
По делото ответникът е представил вносна бележка, от която е видно, че същият е заплатил на ищеца сумата от 292,18 лева, дължими по ч.гр.д.№ 1725/2021 година. С това заплащане ответникът не погасява задълженията си по настоящото дело, тъй като същото е продължение на заповедно производство по ч.гр.д.№ 39/2021 година. Съдът служебно извърши справка по ч.гр.д.№ 1725/2021 година и установи, че претендираната сума по делото, представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договора между „БТК” ЕАД и ответника.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен начин, че е изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си. Ето защо ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 64,75 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 08.06.2018 година до 07.09.2018 година, дължими по договор с клиентски номер 15212989001, сключен между ответника и мобилния оператор „БТК” ЕАД, за което са издадени фактури, както и мораторна лихва за забава в размер на 14,41 лева за периода от 24.09.2018 година до 30.11.2020 година, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 25,00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 39/2021 г., по описа на РС – Монтана.
Ответникът следва да заплати на ищеца и разноските в настоящото исково производство в общ размер от 355,00 лева, от които 25,00 лева – държавна такса, 180,00 лева – адв.възнаграждение и 150,00 лева – депозит за вещо лице.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, бул.”България” № 81, вход В, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров към Ц.Е.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 64,75 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 08.06.2018 година до 07.09.2018 година, дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер 15212989001, сключен между ответника и мобилния оператор „БТК” ЕАД, за което са издадени фактури № **********/08.07.2018 година, **********/08.08.2018 година и **********/08.09.2018 година, както и мораторна лихва за забава в размер на 14,41 лева за периода от 24.09.2018 година до 30.11.2020 година, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 39/2021 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Ц.Е.Ц. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, бул.”България” № 81, вход В, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров сумата от 205,00 лева – разноски в заповедното производство и 355,00 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :