Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1189/9.7.2020г. гр. Пловдив 09.07.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на
единадесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР
КАСАБОВ
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 834 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във
връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 200/06.02.2019 г., постановено
по АНД № 6963/2019 г. по описа на ПРС, 5 н. с., с което е отменено Наказателно
постановление № 183/14.10.2019 г., издадено от Началник на РПУ Стамболийски при
ОДМВР Пловдив, с което на Ж.Д.Р. на основание чл. 257,ал.2 от ЗМВР е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 64, ал.4 от ЗМВР.
Жалбоподателят иска да се отмени решението. Излага
доводи за незаконосъобразност, за липса на маловажност и за системност в
извършването на нарушението.
Ответникът по касационната жалба Ж.Д.Р. не изразява
становище по основателността на жалбата.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна, а
решението на ПРС като незаконосъобразно следва да се отмени
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените от касатора
оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във
връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:
Районният съд е бил сезиран с жалба против
Наказателно постановление № 183 от 14.10.2019 г., издадено от Началник на РУ
Стамболийски при ОДМВР Пловдив, с което на Ж.Д.Р., на основание чл. 257 ал.2 от ЗМВР, е наложено административно
наказание – глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 64 ал.4 ЗМВР.
Описано в процесното
НП е, че на 23.08.2019 г. около 14.30 ч. на път I-8, в местността
к. при извършена полицейска проверка е установено, че Ж.Р. не изпълнява
полицейско разпореждане, направено в изпълнение на ЗМВР-след направено писмено
такова с рег. № 333р-8973-23.08.2018 г., същата не го изпълнява, като
продължава да проституира, като по този начин получава нетрудови доходи по
неморален и непозволен начин, като пълнолетно трудоспособно лице
В хода на въззивното
производство е било установено, че по отношение на жалбоподателката
– Ж.Р. са били издадени множество разпореждания, с които и било указано
следното: „Като работоспособно пълнолетно лице да не получава нетрудови доходи
по неморален и непозволен начин, като проституира в района на главен път *** /П.
– П./, както и да не навлиза внезапно на пътното платно и да не създава
предпоставки за ПТП. Същата е била предупредена, че при неизпълнение на
посочените разпореждания, носи отговорност по чл. 257 ал.1, вр.
чл. 64 ал.4 ЗМВР. Издадените разпореждания били под номера: р-11056/09.10.2019
г., 10989/07.10.2019 г., 10031/11.09.2019 г., 9413/27.08.2019 г.,
8973/22.08.2018 г., 8386/07.08.2018 г., 3712/03.04.2017 г., 6566/03.07.2017 г.,
4635/02.05.2017 г., и разпореждания без номера от 20.04.2017 г., 02.04.2017 г.,
05.04.2017 г.
Въз основа на данни от жалбоподателката, че често посещава главен път *** /П.–П./, за да проституира и по този начин да придобива доходи,
е съставен по отношение на същата АУАН с бл. № 965418/23.08.2019 г. за
нарушение на чл. 64 ал.4 ЗМВР от същата дата за неизпълнение на полицейско
разпореждане р-8973/23.08.2018 г. Въз основа на съставения АУАН, било издадено
обжалваното НП.
За да отмени обжалваното НП, районният
съд е приел, че не се установява Р. да е извършила нарушението, описаното в
АУАН и НП, доколкото не са налице доказателства да е било налично такова.
Изложени са мотиви, че е налице разпореждане с посочения номер – 8973,
приложено по делото, но същото е издадено на друга дата..
Мотивирано е още, че за съставомерността на вмененото на жалбоподателката
деяние абсолютно необходима предпоставка е установяването на първо място на
разпореждане, което е дадено по отношение на същата.
Прието е, че доколкото не са налице
данни да издавано такова с посочените в АУАН и НП номера и дата, то не може да
бъде направен извод, че жалбоподателката е нарушила
същото, респ. не е извършила вмененото и деяние.
От въззивния съд
е посочено още, че по делото са налични множество докладни записки и обяснения
на жалбоподателката, но нито едно от тях не касае
именно 23.08.2019г.
От тук и извода, че не може да направи
несъмнен извод, че на датата и мястото на извършване на деянието, жалбоподателката е проституирала, респ. да е получавала
нетрудови доходи по неморален или непозволен начин.
Отделно от това е мотивирано и
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Касационния съд споделя изцяло мотивите
на райония съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към
тях. Нови доводи в касационната жалба не са изложени, различни от мотивираното
с обжалваното решение, поради което същото ще се остави в сила.
Обстоятелството, че санкционираното лице системно извършва вмененото нарушение
не може да санира процесуалния порок в административнонаказателното производство,изразяващ се в липса на точно
описание и посочване на разпореждането,което именно не е било изпълнено, а от
тук и в липса на елемент от фактическия състав на вмененото нарушение.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 200 от
06.02.2019 г., постановено по АНД № 6963/2019г., по описа на ПРС, V н.с
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.