№ 4420
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110155303 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на [***********] срещу [***********], с
която е предявен осъдителен иск за сумата от 369.84 лв. – регресно вземане по щета №
44010312102969 за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение и
ликвидационните разноски, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 27.04.2021
г. в гр. В., ведно със законната лихва от 12.10.2022 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по
застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Туран“, с рег. № [***********]. Излага, че на 27.04.2021 г. в гр. В. е настъпило пътно-
транспортно произшествие, предизвикано виновно от водача на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А5“, с рег. № [***********], който при паркиране ударил застрахования при
ищеца лек автомобил в задната част, с което предизвикал материални щети по него.
Посочва, че във връзка с това събитие при него е образувана щета № 44010312102969, по
която е изплатил застрахователно обезщетение за увредения автомобил в размер на 354.84
лв., като е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Поддържа, че към момента на
събитието виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че е поканил ответника да изплати
регресното си задължение, но то останало непогасено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва настъпването на пътно-транспротното произшествие
между посочените от ищеца участници, но оспорва изложения в исковата молба механизъм.
Твърди, че е отказал да плати по регресната претенция, защото произшествието е
предизвикано не от виновното поведение на водача на лек автомобил марка „Ауди“, а от
1
поведението на водача на МПС марка „Фолксваген“, който в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал.
2 ЗДвП преди да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението, като е предприел движението назад, без да наблюдава непрекъснато пътя зад
превозното средство и без да е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности.
Оспорва размера на вредите при твърдения, че не отговаря на действително претърпените
вреди. Сочи, че ищецът е заплатил обезщетение за детайли и операции, които не са резултат
от процесното произшествие, като са калкулирани завишени ставки за труд, а цените на
частите не съответстват на средните пазарни цени. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ.
договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“,
като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата
молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на пътно-транспортно
произшествие, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото е
имало към датата на събитието валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника. Доказването на тези обстоятелства съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 29362/02.11.2022 г. като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са обявени следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, с рег. № [***********]; наличие към
процесната дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника за лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А5“, с рег. № [***********]; настъпване на 27.04.2021 г. в гр. В. на пътно-
транспортно произшествие между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, с рег.
№ [***********], и лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“, с рег. № [***********];
2
изплащане от ищеца на застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие в
размер на 354.84 лв., за определянето на което е сторил ликвидационни разноски в размер
на 15 лв.
Първият спорен въпрос касае механизма на настъпване на събитието и обстотелството
кой водач е станал причина за него. В тази връзка са събрани писмени доказателства –
Двустранен констативен протокол за ПТП и Уведомление за щета, гласни доказателства –
показанията на свидетелите И. и О., и е изслушано и прието заключение на съдебно-
автотехническа експертиза.
От показанията на двамата свидетели се установява, че произшествието е настъпило на
паркинга пред жилищна сграда, като мястото на инцидента представлява улица без изход в
частен терен, няма пътни знаци и там не могат да се разминат две коли, което се
потвърждава и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, която допълва, че
там няма пътна маркировка.
Налице е съществено противоречие между показанията на свидетелите относно
механизма на произшествието. По този въпрос съдът кредитира показанията на свид. О. – в
частта, в която разказва, че на 27.04.2021 г. се прибирал от работа и в близост до дома си
карал по прав участък, като на разстояние от 3 – 4 метра пред себе си видял свид. И., който с
управлявания от него автомобил излизал от паркомясто на паркинга на жилищната сграда,
където двамата живеят, като се движел на заден ход, а той самият се движел напред, но след
като всеки от тях възприел другия автомобил, двамата спрели, изчакали малко и свид. О.
помислил, че другият водач ще се върне на мястото си, поради което тръгнал и блъснал
автомобила му с предната част на своя автомобил. В тази част показанията на свид. О. са
логични, житейски правдоподобни и намират опора в съставения Двустранен констативен
протокол за ПТП от двамата водачи, които не са имали разногласие относно това чие
поведение е станало причина за произшествието. Те се потвърждават по експертен път и от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, вещото лице по която сочи като
възможен от техническа гледна точка именно този механизъм на получаване на вредите по
лек автомобил марка „Фолксваген“.
Съдът не кредитира показанията на свид. О. в частта, в която посочва, че след спирането
на двата автомобила помислил, че другият автомобил ще се прибере на мястото си, както и
че не е имал възможност да предотврати удара, защото другият автомобил е излязъл
изведнъж. В тази част те противоречат на заявеното от самия него, че се е движел по прав
участък, възприел е вече извършващия маневра на заден ход друг автомобил, намиращ се на
3 – 4 метра пред него, спрял е, изчакал е и след като е помислил, че другият автомобил ще се
върне на мястото си /макар че той, след като също е спрял и изчакал, е продължил
движението си назад/, продължил движението си напред и го ударил. В обсъжданата част
показанията му противоречат и на Двустранния констативен протокол за ПТП, подписан от
двамата водачи след постигане на съгласие, че виновен за настъпване на произшествието е
свид. О..
Показанията на свид. И. в частта, в която разказва, че пътно-транспортното
3
произшествие е настъпило, докато той самият се е опитвал да паркира автомобила си, като
свид. О. е тръгнал да се изнася напред, за да паркира, без да чака, при което ударил
автомобила му отзад с предната си част, съдът кредитира единствено относно мястото на
съприкосновение между двата автомобила – предната част на автомобила на свид. О. и
задната част на автомобила на свид. И., защото само в тази част те се потвърждават от
Двустранния констативен протокол за ПТП и от заключението на съдебно-автотехническата
част. Съдът не му се доверява по отношение на другите съобщени от него обстоятелства,
защото показанията му не съответстват на отразеното в протокола, върху който е положил
подписа си, нито на посочения от вещото лице като технически възможен предвид всички
доказателства по делото механизъм.
При така установените факти съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че причина за настъпване на произшествието е поведението на свид. И..
Установява се от показанията на свид. О., че към момента на появата на управлявания от
него автомобил маневрата по излизане от паркомясто вече е била започната от свид. И..
Затова не може да се приеме, че той не се е съобразил с положението и посоката на
движение на лек автомобил „Ауди“, който по това време очевидно не е бил в близост.
Изяснява се от показанията на свид. И., че преди предприемане на движението на заден ход
е погледнал назад, т.е. уверил се е, че пътят зад автомобила му е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по време на
извършване на маневрата е ползвал парктроник. Същевременно се доказва от показанията на
свид. О., че другият водач своевременно го е видял и е спрял, поради което не може да се
говори за необходимост да се осигури лице, което да му сигнализира за опасности, каквато
възниква само в случаите, когато е невъзможно водачът непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, какъвто настоящият случай очевидно не е. След спирането той е
продължил вече започнатата и възприета от свид. О. маневра, което не може да се определи
като нарушение на правилата за движение.
Съдът счита, че причина за настъпване на инцидента е поведението на водача на
застрахования при ответника автомобил – свид. О., който е нарушил задълженията си по чл.
25, ал. 1 ЗДвП преди да започне маневрата /в случая – заобикаляне на пътно превозно
средство или влизане в реда на паркираните превозни средства/ да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая
той е възприел своевременно намиращия се пред него и вече извършващ маневра излизане
от паркомясто чрез движение на заден ход лек автомобил марка „Фолксваген“, спрял е, но
след това поради погрешна преценка за посоката на движение на другия автомобил след
спирането /помислил, че се връща на мястото си/ е продължил движението си напред и
реализирал удар с движещия се назад автомобил, управляван от свид. И..
Настъпването на вреди по лек автомобил марка „Фолксваген“ се установява от
Двустранен констативен протокол за ПТП, Опис-заключение по щета и показанията на
свидетелите О. и И., преценени съвкупно.
4
Вещото лице по приетата без възражения от страните съдебно-автотехническа
експертиза посочва, че всички увреждания по лек автомобил марка „Фолксваген“ от
техническа гледна точка са възникнали в резултат на процесното пътно-транспортно
произшествие. Следователно всички обезщетени от ищеца вреди се намират в причинно-
следствена връзка с настъпилото на 27.04.2021 г. в гр. В. пътно-транспортно произшествие.
По отношение размера на подлежащите на обезщетяване вреди съдът намира следното:
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На увреденото лице
се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените
вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на автомобилните части при
процесното пътно-транспортно произшествие, водещо до намаляване стойността на
автомобила, представлява такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба.
При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /включително да се приведе увредения автомобил в предишното му
техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната
сума, необходима за постигането на тази цел. Поради това нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ
установява принципа на реална обезвреда при определяне размера на застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, като релевантният момент, към който се определя стойностният
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, е датата на настъпване на застрахователното събитие.
В случая от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по лек автомобил марка
„Фолксваген“, причинени при процесното пътно-транспортно произшествие, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на инцидента, е 547.72 лв. Щом тя надхвърля
заплатеното по имуществената застраховка застрахователно обезщетение, възражението на
ответника за заплащане от ищеца на застрахователно обезщетение в завишен размер е
неоснователно.
Следователно за ответника в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е възникнало задължение да плати на ищеца
по регресната му претенция сума в размер на 369.84 лв., формирана като сбор от сумата от
354.84 лв., представляваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение за вредите по
лекия автомобил, и ликвидационните разноски в размер на 15 лв.
Ответникът не твърди и не доказва погасяване на дълга.
По изложените съображения предявеният иск се явява изцяло основателен, като
ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
5
исковата молба – 12.10.2022 г., до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК има ищецът.
Дължат му се разноски в общ размер на 660 лв., а именно: 50 лв. – държавна такса; 250 лв. –
заплатени депозити; 360 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на
ответника за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар е неоснователно,
защото той не надвишава нормативно установения минимум /с включен ДДС/.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***********], ЕИК [***********], със седалище и адрес на управление:
[***********], да заплати на [***********], ЕИК [***********], със седалище и адрес на
управление: [***********], на основание чл. 411 КЗ сумата от 369.84 лв. – регресно вземане
по щета № 44010312102969 за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение и ликвидационните разноски, причинени от застрахователно събитие,
настъпило на 27.04.2021 г. в гр. В., ведно със законната лихва от 12.10.2022 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 660 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6