Определение по дело №1688/2023 на Административен съд - Бургас

Произнасянето е по реда на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

С жалба от С. Й. С. в качеството му на ЕТ „М. – С. С.“ – Несебър с ЕИК ***********, е оспорено разпореждане за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка (ПАМ) със заповед за налагане на ПАМ № ФК-331-0476557/01.09.2023 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

С обжалваната заповед, на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. ”а” от ЗДДС, във връзка с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС, и чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – „павилион“, разположен в град Несебър, Северен плаж, стопанисван от жалбоподателя, за срок от 30 (тридесет) дни.

В жалбата се оспорва допуснатото предварително изпълнение с аргумент, че не са доказани предпоставките за това. Поддържа се, че разпореждането не е мотивирано и едновременно с това се сочат доводи за неоснователност на мотивите, изложени от органа, за допускане на предварителното изпълнение. Изтъква се, че дружеството ще бъде лишено от възможността, предвидена в чл. 187 ал. 4 от ЗДДС, защото към момента на налагане на ПАМ по отношение на него не е било издадено наказателно постановление.

С петитума на жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане.

Административен съд - Бургас приема, че жалбата срещу предварителното изпълнение на заповедта е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 60 ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

При проверка на обекта, стопанисван от търговеца, извършена на 26.08.2023 година в 11:56 часа, е констатирано, че там се осъществява търговска дейност. Извършена е контролна покупка на две бутилки минерална вода на обща стойност 4,00 лева, преди легитимацията на проверяващия екип. За продажбата не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо фискално устройство в обекта. Не е издадена и ръчна касова бележка, с която да бъде заместено документирането на продажбата, при невъзможност да бъде издаден документ от фискалното устройство.

Като е приел, че в дейността си жалбоподателят не е спазил разпоредбите на Наредба Н-18, ответникът е издал оспорената заповед.

В заповедта е включено разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Прието е, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност, изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено. Установеното недокументиране на продажбата по предвидения ред е възприето от ответника като нарушение на данъчно – осигурителното законодателство и признак за неотчитане на част от приходите от търговеца, насочено срещу установената фискална дисциплина и законовите норми, свързани с осигуряване в бюджета на приходи от данъци, обосноваващо наличието на особено важен обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта.

Разпореждането, с което е допусната предварителната изпълнение на заповедта, е законосъобразно.

Съгласно нормата на чл. 188 ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

В нормата на чл. 60 ал. 1 от АПК е регламентирана възможността административния орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този смисъл, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на разпореждането.

В настоящия случай, административният орган е приел, че предварителното изпълнение следва да се допусне, за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното отчитане на търговския оборот чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, трето - поради съществуваща опасност дължимите данъци да не бъдат внесени, като от неизпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Мотивирал се е с обществения интерес приходите на търговците да бъдат постоянно контролирани, за да се избегне тяхното укриване, съответно заплащане на дължими данъци.

Органът е изложил конкретни фактически основания за наличието на изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането за предварително изпълнение – извършена проверка, при която е установено неизпълнение на императивни норми от Наредба № Н-18, съответно необходимост от осигуряване на условия за внасянето на дължимите данъци, за да се избегне настъпването на значителна или трудно поправима вреда за бюджета. Преценката на административния орган за наличието на обстоятелства, които да налагат предварително изпълнение на акта, следва да се направи във всеки един случай и да бъде изложена под формата на мотиви за постановяване на разпореждането. В случая, относими мотиви за допуснатото предварително изпълнение на заповедта са налице – в това число и за установената повторност на извършеното административно нарушение, от която е направен извод за трайна липса на намерение у търговеца да приведе дейността си в съответствие със законовите разпоредби, а оттам – за необходимостта от по – продължителен срок на налагане на ПАМ.

Чрез документиране на продажбите данъчната администрация следи за приходите на данъчните субекти – съответно установява размера на данъчните им задължения. Съдът счита, че са налице данни за укриване на търговски оборот и нарушаване на фискалната дисциплина в дейността на търговеца. Така при данни за съществуваща практика за извършване на продажби, без да бъдат документирани, разпореждането за предварително изпълнение законосъобразно постига именно целения от органа преустановяващ ефект на ПАМ.

Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че предвид нормата на чл. 187 ал.4 от ЗДДС и липсата на връчено НП за нарушението, той е бил възпрепятстван да се възползва от привилегията на нормата. Съгласно чл. 187 ал. 4 от ЗДДС, принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.

Възможността, предвидена по чл. 187 ал. 4 от ЗДДС, е само правна възможност и осъществяването не е безусловно обвързано с развитието на правоотношението по налагане на ПАМ. Нормата на чл. 187 ал. 4 от ЗДДС предвижда прекратяване на ПАМ, но тази правна възможност е обусловена от настъпването на факти, които принципно е възможно и да не възникнат – напр. да не бъде издадено изобщо наказателно постановление за установеното нарушение, т.е. органът да вземе решение изобщо да не санкционира търговеца или пък до изтичане срока на ПАМ санкционираният субект да не успее да докаже, че е заплатил наложената му санкция. Липсата на безусловна връзка между ПАМ (и разпореждането за предварителното  изпълнение) и издаването на НП за нарушението се илюстрира и от последното изречение на чл. 187 ал. 4 от ЗДДС, според което при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му (т.е. заплащането на санкцията, веднага след издаване на НП не води непременно до незабавно прекратяване на мярката). В този смисъл, неиздаването на НП, преди налагане на ПАМ, не може да бъде основание за незаконосъобразност на мярката и съответно – на разпореждането за предварителното й изпълнение.

С оглед на изложеното, като счита, че са налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта, съдът приема, че искането за отмяна на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение на принудителната административна мярка, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Затова, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОТХВЪРЛЯ жалба на С. Й. С. в качеството му на ЕТ „М. – С. С.“ – Несебър с ЕИК ********** против разпореждане за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка със заповед № ФК-331-0476557/01.09.2023 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Определението е окончателно.

	Съдия: