Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
02.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Анелия
Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 466 по описа за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е за делба във фазата по
допускането ѝ и е с правно основание чл. 34 от ЗС във вр. с чл. 341 и сл.
от ГПК.
Постъпила е искова молба от Г.Х.Д. /Г. М./,
А.Х.К. /А. Х. К./ и Н.Г. против Б.В.Ш., Г.К.Х. и А.М.Х. за допускане делбата на
поземлен имот, ведно с построената в имота жилищна сграда, описана в исковата
молба, при квоти 1/5 ид.ч. общо за ищците А.Х.К., Г.Х.Д. и наследниците на М. Х.
Ю., 1/5 ид. ч. за Б.В.Ш., 2/5 ид.ч. за Г.К.Х. и 1/5 ид. ч. за ответника А.М.Х..
Твърдят, че са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 40909.102.195 по
КК на гр.Кърджали , одобрена със Заповед № РД-18-66/ 18.10.2006 год. на ИД на
АК, с адрес ***, номер по предходен план: пл.сн № 2308, кв.22Б, парцел XII с
площ 214 кв.м., при съседи 40909.102.197, 40909.102.217, 40909.102.196,
40909.102.193, 40909.102.194, ведно c построената в имота жилищна сграда на два
етажа с площ 81 кв.м. с идентификатор 40909.102.195.1. Твърди се, че страните
са собственици, както следва: ищците -на 1/5 ид.ч. от процесните имоти съгласно
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давност № 219,
том I, дело № 342/ 1976 год. на Кърджалийски районен съдия, първият ответник - Б.В.Ш.
- на 1/5 ид.ч. съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
21/ 13.05.2015 год.дом I, рег.№ 793, дело № 19/ 2015 год., на Нотариус № 204 в
Нотариалната камара, вписан с Дв.вх. № 1482/ 13.05.2015 год., акт № 5, том V,
дело № 871/2015 год. на Служба по вписванията при Агенция по
вписванията-Кърджали, вторият ответник - Г.К. М. - на 2/5 ид.ч. , от които 1/5 ид.част съгласно Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 66,том I, рег.№ 66, дело № 66/ 2004 год. на Нотариус № 204 в
Нотариалната камара, вписан с Дв.вх. № 3350/ 27.12.2004 год., акт № 176, том
XII, дело № 2779 на Служба по вписванията при агенция по вписванията-Кърджали и
1/5 ид.ч. съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 22, том I,
рег.№ 799 дело№ 20/ 2015 год., на Нотариус № 204 в Нотариалната камара, вписан
с Дв.вх. № 1484/ 13.05.2015 год., акт№ 56, том 5, дело № 872/15 г. на Служба по
вписванията при агенция по вписванията-Кърджали, а третият ответник- А.М.Х. - на
1/5 идеални части от описаните имоти съгласно Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 49/17.07.2015 год.,том 4, рег.№ 12542, дело № 616/ 2015 год. на
Нотариус № 020 в Нотариалната камара, вписан с Дв.вх. № 2598/ 17.07.2015 год.,
акг № 139, том 7, дело № 1350/2015 год. на Служба по вписванията при агенция по
вписванията-Кърджали. Сочат,че поради липса на воля за доброволна делба , съдът
следва да допусне съдебна делба на посочения поземлен имот , ведно с
построената в него жилищна сграда , при
посочените квоти. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат и в писмени
бележки поддържат иска,за което излагат съображения.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Б.В.Ш.,
Г.К.Х. и А.М.Х., подават отговор на исковата молба, в който считат предявения
иск за допустим, но основателен, като не оспорват , че между ищците и
ответниците е налице съсобственост по отношение на процесните недвижими имоти,
но оспорват истинността на Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
наследство и давност №219, т.1, д.1.№342/1976г. на районен съдия при КРС, с
който ищците обосновават правото си на собственост по съображения, че същият ,
издаден по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост и че описаните в същия НА дворно място и жилищна сграда
не са идентични с процесните и не може от описанието им да се установи
противното. Оспорват, че по отношение на вписаните в Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по наследство и давност №219, т.1, д.1.№342/1976г.
лица, е приложима разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС към 1976г., тъй като нито
едно от тези лица не владяло
необезпокоявано и непрекъснато с намерението да свои процесния имот за себе си
в предвидения от закона срок и никога тези лица не били живели в имота. Правят
възражение за придобивна давност, изтекла в полза на първата и третата ответници - Б.В.Ш. и Г.К. Х. с
начало 1991г. , като твърдят , че имотът до 2018г. се владее от тях. Оспорват
обстоятелствата, на които се основава иска. Излагат съображения , че процесният
поземлен имот с идентификатор 40909.102.195 по КК на гр.Кърджали, който е бил
нанесен в ПУП на гр.Кърджали с пл.сн.№ 2308, парцел XII кв.22Б, е бил отразен
като имот с пл.сн.№309, парцел VI в кв.42 в плана, действал към 1937г. и същият
бил собственост на Ф. М. О., дядо на третата ответница и баща на нейната майка
и праводател - М. Ф. М., който след като уредил сметките си със съседите по
отношение на придаваемите части към отредения за собствения му имот парцел,
придобил в собственост процесния поземлен имот, отразен като парцел VI в кв.42
в плана, действал към 1937г. Сочат, че след прилагане на регулацията по
отношение на имота, през 1937г. Ф. М. О. изградил процесната жилищна сграда в
собствения си имот, придобит от него, вкл. и по регулация. Твърдят , че Ф. М. О.
гостилничар по занятие, поради което изградил в призема на жилищната сграда
търговска част с отделен вход. Първият етаж от жилищната сграда отредил за
семейството си, на втория жилищен етаж обособил четири стаи и салон и приживе
заявил, че една от стаите на втория етаж ще е за него, а останалите три ще даде
на тримата си братя Т., О. и В. - всеки един от тях да ползва по една стая,
заедно със семейството си. След смъртта на Ф. през 1947г., всеки един от
петимата му наследници получил по 1/5 ид.ч. от неговия наследствен дял, но
въпреки това впоследствие някои от братята му се снабдили с нотариални актове
за собственост по давност за различни ид.ч., т.к. всеки от тях живеел със
семейството си в една от отредените му за това стаи. Твърдят, че в различни
периоди от време през 70-те години процесният имот напускали както децата на Ф., така и
наследниците на братята му. Към 1989г. в имота останали да живеят единствено
съпругата на Ф. - А./Х./, която починала там и дъщеря му М.. Последната
заминала за няколко месеца в Р.Турция, но много скоро се върнала обратно. През
1991 г. единствено Б. - първата ответница отново установила фактическа власт
върху имота и продължила да го свои за себе си. В имота до октомври 1991 г. останали и Х. и Б./Б./, съответно
съпругата и сина на Т., брата на Ф.. През 1998г. Б./Б./ искал да прехвърли
своите 2/5 ид.ч. на наследниците на Ф. - настоящите ищци, но те категорично
отказали и заявили, че нямали нито претенции, нито интерес към спорния имот,
поради което той дарил своите ид.ч. на А., който продал по 1/5 ид.ч. на първата
и втората ответници - Б. и Г. през 2015г. Или , твърди се, че от всички
наследници на Ф. - единствено съпругата му А./Х./ и дъщеря му М. от момента и
на изграждането на жилищна сграда не са прекъсвали владението върху имота, с
намерение да го своят за себе си, като през 1991 г. фактическа власт върху
спорния имот установила и Б.. През същата година всички наследници на
първоначалния собственик, както и наследниците на неговите братя се разбрали да
предадат владението на поземленият имот и двуетажната жилищна сграда на Г.К.Х.
и Б.В.Ш., които да го владеят и своят за себе си, да го поддържат и подобряват
и които от този момент започнали
необходимите ремонти и възстановяване на битовата пригодност на
жилищната сграда, която била силно амортизирана - почистили двора и започнали
да го обработват. След като през 2015г. са закупили и последните 2/5 ид.ч.,
които не притежавали от целия имот, Б. и
Г. изградили и лятна кухня в имота, нанесена в КК под идентификатор
40909.102.195.2, която ползвали съвместно, а няколко години по-късно, Б.
изградила и складово помещение в имота, нанесено в КК с идентификатор
40909.102.195.3. Сочи се в отговора, че ищците Г., А. и наследодателката на последната
трета ищца - М., са дъщери на Ф. - сестра на Ф. М. О., живяла със семейството в
друг собствен имот и жилищна сграда, в близост до процесните, в който имот
живели и отраснали ищците, като нито те, нито майка им Ф. живели и владели
процесния имот. След като е починала майка им, а те се изселили в Р.Турция,
продали наследения от родителите им имот и до 2018г. никога не предявявали претенции към собствените на
ответниците имоти, не били вписани в кадастралните регистри към КК на гр.Кърджали,
нито декларирали своевременно имота и не били плащали дължимите за него местни
данъци и такси. В съдебно заседание чрез представител по пълномощия оспорват
иска, поради придобиването му по давност и молят съда да го отхвърли, за което
излагат съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – писмени и гласни -
поотделно и в тяхната съвкупност,както и с оглед твърденията и възраженията на
страните, приема за установено следното:
В настоящото производство е прието за
съвместно разглеждане възражение за изтекла придобивна давност върху процесния
имот в полза на първия ответник Б.В.Ш. и
втория ответник Г.К.Х. с начало 1991г.
Не е спорно по делото,че наследодателят
на ищците Ф.М.М., починала на 24.05.1973г., а праводателят на ответниците Ф. М.
О.,починал на 05.05.1947г. са брат и сестра и че същите имат други трима братя - Т., О. и В.. Установява се,че
наследодателката на ищците Ф.М.М. има 3 деца, първото от които М. Й.
/праводател на третата ищца/, родена на ***г.,както и че съпругата на Ф. М. О. – А. А. Д. е починала
на 03.09.1989г.
Не се оспорва от ответниците и
обстоятелството, че наследодателката на ищците е живяла в процесния имот до
женитбата ѝ и че след завръщането на ищците Г. Д. и А.К. в България през
1989г. същите не са били допускани в имота от ответниците Б.Ш. и Г.Х..
Ищците извеждат правното си основание на
собственици на процесния имот от извършена през 1976г. обстоятелствена проверка,
при която е установено правото им на собственост по наследство и давност на 1/5
ид.ч. от дворно място в ***, представляващо имот с пл.сн.№ 901, кв.27 по плана
на гр.Кърджали, ведно със съответната идеална част от построената в дворното
място жилищна сграда с посочени в съставения НА № 219/20.08.1976г. по дело №
342/1976г. на районен съдия при КРС граници.
Установява се, че процесният имот –
предмет на обстоятелствената проверка през 1976г. по плана на гр.Кърджали от
1956г. и представляващ УПИ /парцел/ ХVIII, пл.сн.№ 901, кв.27-А, е идентичен и
съответно отразяван в действалите кадастрални и регулационни планове на града, както
следва: - в плана на гр.Кърджали от 1921г. - като УПИ /парцел/ VI, пл.сн. №
309, кв.42 и в плана от 1989г. –
като УПИ /парцел/ ХII, пл.сн. № 2308, в кв.22А и кв.22Б. Установява се, че
ПИ, представляващ УПИ /парцел/ VI, пл.сн.№ 309,
кв.42 по плана на гр.Кърджали за 1921г., действал към 1937г. и описан в НА №
41, дело №56/1937г. е идентичен с ПИ, представляващ УПИ /парцел/ ХII, пл.сн.№ 2308, кв.22А по плана на гр.Кърджали,
действал към 1989г. с административен адрес: ***.
С декларация по чл.14,чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ от 24.04.1998г. ищцата Г.
М. е декларирала, че е собственик заедно с ищцата А. Х. и наследодателката на
ищцата Н.Г. – М.Ю. по 1/3 ид.ч. за всяка от тях на земя от 60 кв.м., вкл. застроена
площ от 30 кв.м., находящи се в ***, по наследство и по силата на НА №
219/20.08.1976г. на районен съдия при КРС с посочен в декларацията ЕКНМ 40909,
кадастрален № 2308,кв.22, парцел ХII по плана от
1989г.
За
периода от 1989г. до 31.12.2019г. местните данъци и такси за 1/3 ид.ч. са
платени от ищцата Г. М. и в КР и КК на гр.Кърджали Г.Х.Д. и А.Х.К. са вписани
като съсобственици на имот с идентификатор 40909.102.195 и сграда с идентификатор 40909.102.195.1, а Н.Г. не се установява
да е вписвана като съсобственик на имота и сградата.
В разписния лист по проекта за
дворищните регулации в гр.Кърджали за собственици на двор с пл.сн. № 2308 са посочени св.М. Ф. М. /М.Ф.М./
- 1/5 ид.ч., ответницата Б.В.Ш. /Б.В.Б./ - 1/5 ид.ч., М.В.М. – праводател на
ответницата Б.В.Ш., А. А. Д., Х.Р.О. и Б. Т.О. – 2/5 ид.ч. като наследници на Т.
М., както и М. Х. Ю. – праводател на ищцата Н.Г., заедно с ищците А.Х.К. и Г.Х.
Д..
На 25.08.1937г. Ф. М. О. ответницата Г.Х.
е признат за собственик по регулация на празно място в гр.Кърджали, кв.42,
парцел VI, пл.сн. № 309.
По делото са представени нотариални
покани от 20.06.2018г. от ищците до ответниците за разпределение ползването на
процесния недвижим имот или изкупуване дела на ищците.
На осн. чл.176,ал.1 от ГПК ищците Г.Д. и
А.К. заявяват,че се изселили съответно през 1977г. и 1984г. и се завърнали в
България през 1989г., като в процесната къща живяла майка им, докато се омъжи и
че ответницата Б.Ш. и св.М. М. не ги допускали от завръщането им в България
през 1989г. до предявяването на иска за делба, поради което ищците винаги
оставали на пансион, хотел или при други техни близки. Ищцата Г.Д. заявява и че
никога не е живяла в процесната къща.
Според показанията на св.М. М. – майка
на ответницата Г.Х., къщата е построена от баща ѝ – Ф. М. О. през 1937г.,
върху негова земя, който дал на братята си по една стая за ползване,а съпругата
му и майка на свидетелката Х. М.а /А. Д./ до смъртта си през 1989г. живяла в
същата къща. Според свидетелката от 1989г. до настоящия момент ответницата Б.Ш.
живее в къщата на Ф. О. и двете с ответницата Г.Х. направили голям ремонт, вкл.
лятна кухня, Б. сама изградила и складово помещение. Ищците Г., А. и Н. никога не
са живели в имота. Свидетелката преди около 3 години предложила на ищцата Г. Д.
за закупи част от имота, но тя отказала, тъй като била стара сграда и нямало тоалетна. Майката на ищците - Ф. живеела в тяхната къща зад блок „
Възраждане“ в същия квартал и там умряла през 1973г., след което продали нейната
къща, но при завръщането си в България ищците не са оставали в къщата на
свидетелката.
Св.Н. М. Ш. – съпруг на ответницата Б.Ш.,
свидетелства, че в имота живеят със съпругата си, внучката - ответницата А.Х. и свидетелката М. М., като
къщата била построена през 1937г. от бащата на свидетелката - Ф. О. М., който
бил гостилничар и дал на братята си да живеят на втория етаж заедно с него.
След заминаването на семейството на свидетеля през 1989г. за Турция, се върнали
през 1991г. и се установили в къщата на ***,
като оттогава досега живеят в нея и полагат грижи за имота. Ответницата Б.Ш.
живяла в имота и преди да се омъжи за свидетеля.Ремонтите правели заедно с
ответницата Г.Х. и всички разходи делели наполовина. Според свидетеля ищците Г.Х.Д.
, А. Х. К. и Н.Г. не са живели никога в
тази къща, а в същия квартал, където имали къща, която продали и заминали за
Турция след смъртта на майка Ф. им в периода 1970-1976г. Ищцата Н. никога не
била идвала, а ищците Г. и А. преди миналата година не се интересували от къщата.
Съдът, кредитира показанията на
разпитаните свидетели, отчитайки на осн. чл.172 от ГПК тяхната евентуална
заинтересованост, предвид обстоятелството,че същите се подкрепят от обясненията
на ищците, дадени на основание чл.176,ал.1 от ГПК в частта, че майка им Ф. живяла в имота до
женитбата си /най-късно преди раждането на дъщеря си М. през 1944г./ и че се
завърнали в България през 1989г., като никога не са живели в имота, както и от
приобщените по делото писмени доказателства, установяващи, че след 1991г.
ищците, въпреки че са декларирали имота като свой и са заплащали съответния
данък, не са допускани в него.
Така,
установено бе по делото, че в периода от 1991 г. до предявяване на иска на
15.04.2019г. ищците не са осъществявали каквато и да е фактическа власт върху
процесния имот в претендираната от тях 1/5 ид.ч. , а ответницата Б.Ш. и
ответницата Г.Х. - последната лично и чрез майка си М. М., обратното, установили
самостоятелно фактическа власт върху собствените на ищците части като свои и са
упражнявали владението самостоятелно, явно, несмущавано и непрекъснато по
смисъла на чл. 79 от ЗС, считано от 1991г., като всички ремонти и поддръжка на
имота са осъществявани именно от първата и втора ответници и разходите двете
делели по равно. Установено бе, че последните са упражнявали фактическата власт
чрез действия, показващи недвусмислено отношението им към имота като към свой
собствен – почиствали двора, изградили допълнителни помещения- лятна кухня и
складово помещение и от 1989г. не са допуснали ищците до имота, поради което и
последните няма как да са осъществили владение върху претендирания с исковата
молба имот в 1/5 ид.ч., като едва на 20.06.2018г. ищците са заявили претенции,
които не могат да опровергаят упражнявания в продължение на установения в чл.
79, ал.1 от ЗС давностен срок спрямо собствената на ищците идеална част от имота,
довело до придобиването ѝ по давностно владение на оригинерно основание.
Към момента на предявяване на исковата
молба за делба на процесния имот, в
полза на ответниците Б.Ш. и Г.Х. е изтекла абсолютна придобивна 10-годишна
давност по отношение на 1/5 идеални части от имота, при което същите са изключителни
собственици на делбения имот за претендираните от ищците части.
Предвид изложеното,доколкото между
страните в настоящия процес не се установи наличие на имуществена общност,
предявеният иск за делба следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото , следва
ищците да заплатят по сметка на КРС държавна такса върху данъчната оценка на
имота в размер на 70,98 лв., а на ответниците - направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800,00 лв. общо за ответниците Б.М. и А.Х. и в
размер на 800,00 лв. за ответника Г.Х. и на ответника Б.М. – деловодни
разноски в размер на 20,00лв. за съдебни удостоверения.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Х. Д. /Г. М./, с ЕГН
**********,***, А.Х.К. /А. Х. К./,с ЕГН ********** и Н.Г.,с ЕГН **********,
лично и като пълномощник на И. Й. от РТурция, роден на ***г. в гр.Кърджали и А.
Й., роден на ***г. в гр.Кърджали, с посочен съдебен адрес:***, против Б.В.Ш., с
ЕГН **********,***, Г.К.Х., с ЕГН **********,*** и А.М.Х., с ЕГН **********,***
иск за делба по чл. 34 от ЗС за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, находящ се в гр.Кърджали,
а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 40909.102.195 по КК на гр.Кърджали , одобрена със Заповед №
РД-18-66/ 18.10.2006 год. на ИД на АК, с адрес ***, номер по предходен план:
пл.сн № 2308, кв.22Б, парцел XII с площ 214 кв.м., при съседи 40909.102.197,
40909.102.217, 40909.102.196, 40909.102.193, 40909.102.194, ведно c построената
в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа
с площ 81 кв.м. с идентификатор 40909.102.195.1, при квоти 1/5 ид.ч. общо за А.Х.К.,
Г.Х.Д. и наследниците на М. Х. Ю., 1/5 ид. ч. за Б.В.Ш., 2/5 ид.ч. за Г.К.Х. и
1/5 ид. ч. за А.М.Х..
ОСЪЖДА
Г.Х. Д. /Г. М./, с ЕГН **********,***, А.Х.К. /А. Х. К./,с ЕГН ********** и
Н.Г.,с ЕГН **********, лично и като пълномощник на И. Й. от РТурция, роден на ***г.
в гр.Кърджали и А. Й., роден на ***г. в гр.Кърджали, с посочен съдебен адрес:***
ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.В.Ш., с ЕГН **********,***
и А.М.Х., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800,00лв. ,
както и на Б.В.Ш., с ЕГН **********,***, сумата от 20,00лв. за деловодни
разноски.
ОСЪЖДА
Г.Х. Д. /Г. М./, с ЕГН **********,***, А.Х.К. /А. Х. К./,с ЕГН ********** и
Н.Г.,с ЕГН **********, лично и като пълномощник на И. Й. от РТурция, роден на ***г.
в гр.Кърджали и А. Й., роден на ***г. в гр.Кърджали, с посочен съдебен адрес:***
да заплатят на Г.К.Х., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 800,00лв.
ОСЪЖДА
Г.Х. Д. /Г. М./, с ЕГН **********,***, А.Х.К. /А. Х. К./,с ЕГН ********** и
Н.Г.,с ЕГН **********, лично и като пълномощник на И. Й. от РТурция, роден на ***г.
в гр.Кърджали и А. Й., роден на ***г. в гр.Кърджали, с посочен съдебен адрес:***
ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на КРС държавна такса в размер на 70,98лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд –Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: