Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 27.07.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 8142 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 16.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 36094/
2018 г. на Софийски районен съд, І ГО,
118 състав, е отхвърлен предявеният от Й.М.И. /ЕГН **********/ срещу З. „О.З.“***
/ЕИК ********/ установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.405, ал.1 КЗ за
сумата 1 036.88 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета №
0020-090-0262/ 2017 г. по Договор за застраховка "Каско на МПС",
обективиран в застрахователна полица № 0020090201600 163, за щети на лек
автомобил с рег.№ ********от застрахователно събитие- ПТП, настъпило на
09.02.2017 г. в гр. Варна, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 06.03.2018г. по ч.гр.д.№ 12639/ 2018 г. по
описа на СРС, 118 състав. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът Й.И. е
осъден да заплати на ответника З. „О.З.“ сумата 380 лева- съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила
е въззивна жалба от Й.М.И. /ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочената сума,
представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна З. „О.З.”*** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното
от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявен е
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.405, ал.1 КЗ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
По
съществото постановеното от СРС решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд, че визираните в чл.405, ал.1 КЗ материално- правни предпоставки
за присъждане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение в случая
са налице, поради което и предявеният от Й.И. пряк иск неправилно е отхвърлен с
обжалваното решение.
Безспорно
е по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че на 17.02.2016
г. между ищеца Й.И. и ответника З. „О.З.” е сключен
договор за имуществена застраховка “каско” с предмет процесния лек автомобил „Ауди
ТТ“ с ДК № ********, оформен в
Застрахователна полица № 0020090201600163, със срок на действие от 18.02.2016
г. до 17.02.2017 г. По силата на този договор застрахователят- ответник
З. „О.З.” е поел задължение да
изплати застрахователно обезщетение при настъпването на застрахователно
събитие, а съгласно действащите между страните Общи условия за застраховка на
моторни превозни средства „каско“ частична щета на застрахованото МПС,
причинена от сблъскване с друго МПС или с други подвижни и неподвижни предмети
е покрит риск и застрахователно събитие.
Според
твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства /уведомление за щета
на МПС, съставен от ответника опис- техническа експертиза по щета и експертно
заключение на изслушана в първо-инстанционното производство авто- техническа
експертиза /, на 9.02.2017 г. процесният лек автомобил „Ауди ТТ“ с ДК № ********-
собственост на ищеца Й.И., бил увреден, за което застрахователят бил
своевременно уведомен /уведомяването му е извършено при спазване на действащите
между страните Общи условия към застрахователния договор/. Ответникът не
оспорва, че е отказал плащане на застрахователно обезщетение по заявлението на
ищеца, позовавайки се на Глава Пета, Раздел І, чл.18 /4/ от Общите условия по
застраховка „каско на МПС“, според който „застрахователят не изплаща
застрахователно обезщетение, в случай, че при извършената проверка се установят
различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства,
установени посредством техническа експертиза и снимков материал“.
Съвкупната
преценка на събраните в процеса доказателства обосновава извод на въззивния
съд, че е налице застрахователно събитие, довело до частична щета на процесния
лек автомобил „Ауди ТТ“ с ДК № ********,
настъпило по време на действието на процесния застрахователен договор, поради
което и за застрахователя е възникнало договорното задължение да изплати
застрахователно обезщетение по имуществената застраховка “каско”, равно на
действителната стойност на вредите по МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие, определена в рамките на застрахователната сума.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС авто- техническа
експертиза всички увреждания по процесния лек автомобил „Ауди ТТ“, отразени в
описа на застрахователя, се намират в пряка причинно- следствена връзка с
механизма на процесното събитие, уврежданията по предната броня могат да
настъпят при съприкосновение с бордюра, отразен в представения от ищеца снимков
материал, като средствата, необходими за възстановяването им имат средната
пазарна цена от 1 088 лева към датата на събитието /9.02.2017 г./, т.е.
сума, надвишаваща претендираното по делото обезщетение. Действителната стойност
на причинената вреда /чл.400, ал.1 вр. чл.386, ал.2 КЗ/ към датата на
настъпване на застрахователното събитие, до която застрахователят- ответник
дължи плащането на застрахователно обезщетение, следва да бъде определена на 1 036.88 лв., като относно тази
сума довод за несъответствие между претендираното и дължимо към датата на
настъпване на събитието обезщетение от страна на ответника не е наведен.
Основанието,
въз основа на което ответникът е отказал плащането на застрахователно
обезщетение, в случая не може да доведе до отхвърляне на иска по чл.405, ал.1 КЗ. С оглед събраните по делото доказателства, вкл. съставения от
застрахователя- ответник опис- техническа експертиза по щета, и даденото от
вещото лице Йорданов експертно заключение, възприето от въззивния съд като
компетентно и обективно дадено, необоснован и неправилен е изводът на
първоинстанционния съд за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Доколкото
липсва друга процесуална възможност за установяване на твърдения от ищеца механизъм
на ПТП- удар в бордюр на предната броня на автомобила при паркиране, като не се
твърди произшествието да е настъпило в присъствието на друго лице- очевидец,
като в този случай не се съставя и протокол за ПТП, ищецът не би могъл да
установи същия с други доказателствени средства, освен с ангажираните по
делото. Предвид горното, неприложимо е основанието за отказ да бъде извършено
застрахователно плащане по Глава Пета, Раздел І, чл.18 /4/ от Общите условия по
застраховка „каско на МПС“ на ответното дружество, на което последното се
позовава.
Тъй
като не се касае за изключен от застрахователя риск, обстоятелството, че ищецът
е заявил четири последователни претенции за обезщетяване на увреждания,
настъпили при паркиране на автомобила или когато същият е бил в паркирано
състояние, не може да обоснове извод, че това е направено с цел заблуда на
застрахователя или че е налице основание за отказ за бъде извършено
застрахователно плащане при условията на чл.408 КЗ. Няма данни с поведението си
лицето, в чието държане е бил автомобилът, да е увеличило риска от настъпване
на застрахователното събитие, като не се твърди от застрахователя- ответник и
застрахованият автомобил да е бил умишлено увреден от застрахованото лице, поради
което и задължението на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение е
възникнало, като липсва основание за отказ за плащането на такова на застрахованото
лице- ищец по делото, вкл. и с оглед критериите по чл.408 КЗ.
Предвид
установеното по делото наличие на предпоставките на чл.405, ал.1 КЗ, неправилно
е отказано на застрахованото лице плащането на застрахователно обезщетение,
поради което и искът му като основателен и доказан следва да бъде уважен, а
поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да
бъде постановено решение за признаване дължимостта на процесното
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът- въззиваема страна дължи да заплати на ищеца- въззивник сумата 25
лв.- разноски за заповедното производство /за държ. такса/, сумата 457.58 лв.-
разноски за първоинстанционното производство /за държ. такса, адв.
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице/, и сумата 325 лв.- разноски за
въззивното производство /за държ. такса и платено адв. възнаграждение/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 16.04.2020
г., постановено по гр. дело № 36094/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО,
118 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
че З. „О.З.”*** /ЕИК********/ дължи
на Й.М.И. /ЕГН **********/ на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.405, ал.1 КЗ сумата 1 036.88 лв. /хиляда
тридесет и шест лева и 88 ст./, представляваща застрахователно обезщетение по
щета № 0020-090-0262/ 2017 г. по Договор за застраховка "Каско на
МПС", обективиран в застрахователна полица № 0020090201600163, за щети на
лек автомобил „Ауди ТТ“ с рег.№ ********от застрахователно събитие- ПТП,
настъпило на 09.02.2017 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 23.02.2018 г., до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
на 6.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 12639/ 2018 г. на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА З. „О.З.”*** /ЕИК********/
да заплати на Й.М.И. /ЕГН **********/
сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/-
разноски за заповедното производство
/ч.гр.д.№ 12639/ 2018 г. на СРС, 118 състав/, и сумата 457.58 лв. /четиристотин петдесет и седем лева и 58 ст./- разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, а също и сумата 325 лв. /триста двадесет и пет лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.