РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 265 / 27.4.2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на седми
април през две хиляди двадесет и третата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
и секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното
от съдия Петров адм. дело № 1099 по
описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
исковете и становищата на страните:
2. Образувано по Жалба на Областния управител на
Област Пазарджик, срещу Решение № 964 от 31.10.2022 г.
на Общински съвет Септември и потвърденото с него Решение № 929 от 28.09.2022
г. на Общински съвет Септември.
3. Поддържа се, че и двете решения на общинския съвет не съдържат мотиви, които да обосноват и аргументират извършваната промяна
от публична в частна общинска собственост на описания в решенията имот, така както изисква разпоредбата на чл. 6, ал.1 от
Закона за общинската собственост, в съответствие с чл. 3, ал.2 от ЗОС.
Според жалбоподателя, промяната на предназначението на
част от тротоара на улица, чрез промяна на Подробния устройствен план – План за
регулация, не може да служи като основание за трансформиране на имота от
публична в частна общинска собственост, тъй като не обосновават отпадане на
публичния характер на имота.
Счита се, че първоначалното решение на общински съвет
Септември, с които се дава съгласие за изработка на проект за частично
изменение на ПУП-ПР, като част от тротоара се обособява в самостоятелно УПИ,
противоречи на разпоредбите на ЗУТ и е незаконосъобразно до степен на нищожност
В контекста на разпоредбите на чл. 56, чл. 56а и чл.
57 от ЗУТ се твърди, че за поставяне на преместваеми обекти и
рекламно-информационни елементи, не е необходимо и е незаконосъобразно да се
обособява самостоятелен УПИ.
Според жалбоподателя новообразувания УПИ е ситуиран
върху тротоар, поради което няма как имота да е изгубил публичния си характер, доколкото площта, която неправомерно е включена в
новообразувания УПИ, съставляващ част от улицата, предвидена за тротоар -
елемент от общинската транспортна техническа инфраструктура, представлява имот
със статут по закон и по предназначение на публична общинска собственост
съгласно.
Възразява се още, че оспорените решения са
незаконосъобразни и противоречат и на разпоредбата на чл. 21, ал.1, т. 7 от
Наредба за рекламната дейност и реда и условията за разполагане на съоръжения
за рекламно-информационни елементи на територията на община Септември,
забраняваща поставянето на рекламно информационни елементи в близост до
кръстовища /на по-малко от 20 м. от геометричния им център/, или застрашаващи
безопасността на движение.
Иска се Решение № 964 от 31.10.2022 г. на Общински
съвет Септември и повторно приетото с него Решение № 929 от 28.09.2022 г. на
Общински съвет Септември да бъдат отменени.
4. Ответния Общински съвет Септември, чрез
процесуалния представител адв. И. е на становище, че оспорването на областния
управител на Област Пазарджик е неоснователно. Поддържат се фактическите
констатации и правните изводи изложени в решенията на местния представителен
орган. Иска се оспорването да бъде отхвърлено, като се присъдят сторените
разноски по производството.
ІІ. За допустимостта :
5. Решение № 964 от 31.10.2022 г. на Общински съвет
Септември е съобщено на областния управител на област Пазарджик на 04.11.2022
г., а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на общински съвет
Септември на 21.11.2022 г.(понеделник), тоест в предвидения за това процесуален
срок.
ІІІ. За фактите :
6. С Решение № 703 по Протокол № 35 от 30.11.2021 г.(л. 20), общински
съвет Септември, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА и чл. 134, ал. 2,
т. 6 от ЗУТ е дал съгласие за изработване на проект за частично
изменение на подробния устройствен план-план за регулация на улици с осови
точки 280-278 и 278-276, пред кв. 124 по плана на гр. Септември с който, част
от тротоара да се обособи в самостоятелен УПИ с отреждане „за рекламна дейност“
в кв.124.
Със Заповед
№ 48 от 13.06.2022 г. на зам. кмета на община Пазарджик, на основание чл. 192,
ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е одобрен проект за
изменение на плана за регулация на улици с осови точки 280-278
и 278-276 пред квартал 124 по плана на гр. Септември с който, част от
тротоара се обособява в самостоятелен УПИ ХХVІІ- за
рекламна дейност в кв.143, съгласно представения проект на План за регулация.
По делото не
се твърди и липсват данни, въпросната заповед да е била обжалване или отменяна.
7. От зам.
кмета на Община Пазарджик е внесено предложение № 61-00-169 от 13.09.2022 г.(л.18), общинският
съвет да обяви УПИ ХХVІІ - за рекламна
дейност пред кв.124 по плана на гр. Септември. Единственото съображение за това
предложение е, че след изменение част от „тротоар“ в „рекламна дейност“, имота
е загубил предназначението си на публична общинска собственост.
С Решение №
929 по Протокол № 46 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември(л. 25), УПИ ХХVІІ
- за рекламна дейност пред кв.124 по плана на гр. Септември с площ от 8,20м²
е обявен за имот частна общинска собственост.
Единственото
пояснение към това решение на общинския съвет, което се съдържа в Протокол № 46
от 28.09.2022 г. е, че имота се намира „… от дясната страна на кръстовището
срещу бившия ДАП…“.
8. Със
Заповед № ПО-206 от 11.10.2022 г., областния управител на област Пазарджик е върнал
за ново обсъждане, Решение № 932 по Протокол № 46 от 28.09.2022 г. на Общински
съвет Септември.
За да
постанови този резултат, областният управител е счел, че решението на общинския
съвет не съдържа мотиви, които да обосноват и аргументират извършваната промяна
от публична в частна общинска собственост на процесния имот. Посочено е,
че терена който неправомерно е включен в новообразувания УПИ, съставляващ част
от улицата, предвидена за тротоар - елемент от общинската транспортна
техническа инфраструктура, представлява имот със статут по закон и по
предназначение на публична общинска собственост съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от
ЗОбС във връзка с чл. 8, ал. 3 от За пътищата - част от повърхността в обхвата
на общински път /улици/, отредена за разполагане на тротоар.
9. От
Председателя на общински съвет Септември е било изготвено Предложение № 413 от
20.10.2022 г.(л. 32), относно преразглеждане и „приемане
повторно“ на Решение № 929 по Протокол № 46 от 28.09.2022 г.
Според
вносителя, това следва да бъде сторено по съображения, че въпросното решение,
което трябва да бъде гласувано повторно съдържа необходимите мотиви, а в
заповедта си, областния управител необосновано смесва трите хипотези съдържащи
се в чл. 3, ал. 2 от ЗОбС. Единственият отново заявен аргумент е, че след
изменението от „част от тротоар” в „рекламна дейност” имота е загубил
предназначението си на имот публична общинска собственост по смисъла на чл. 3,
ал. 2, т. 1 от ЗОбС.
10. Мотивите
съдържащи се в Предложение № 413 от 20.10.2022 г. на зам. кмета на община
Септември, са изцяло възприети и възпроизведени в Решение № 964 по Протокол №
47 от 31.10.2022 г. на общински съвет Септември(л. 38), с което
местния представителен орган „…приема повторно Решение № 929/28.09.2022 г.,
взето с Протокол № 46/28.09.2022 г. от редовно заседание на Общински съвет
Септември…“.
ІV. За предмета
на правния спор :
11. Според чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, областният
управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските
съвети, освен ако в закон е предвидено друго. Той може да върне
незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги
оспорва пред съответния административен съд. Оспорването спира изпълнението на
индивидуалните и на общите административни актове и действието на подзаконовите
нормативни актове, освен ако съдът постанови друго.
В чл. 45, ал. 7 и ал. 8 от ЗМСМА е предвидено, че
върнатият за ново обсъждане акт не влиза в сила и се разглежда от общинския
съвет в 14-дневен срок от получаването му. Върнатият за ново обсъждане акт може
да бъде оспорен пред съответния административен съд от кмета на общината,
съответно от областния управител, в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал.
7, ако в този срок общинският съвет не се произнесе по него.
Правомощията на общинския съвет във връзка с върнатия
акт са установени в чл. 45, ал. 9 и ал. 10 от ЗМСМА и те се свеждат до
възможността, местния представителен орган да отмени, да измени или да приеме
повторно върнатия за ново обсъждане акт, като актът, върнат за ново обсъждане,
се приема повторно с мнозинството, определено в закон, но с не по-малко от
повече от половината от общия брой на общинските съветници.
Най – сетне, според чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА,
измененият или повторно приетият акт на общинския съвет може да бъде оспорван
пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
12. Видно е, че законодателят е установил две
възможности за областния управител при осъществяване на функцията му по
упражняване на контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети.
Първата от тях е пряко да оспорва акта на общинския
съвет пред съда. В този случай без съмнение, на съдебен контрол ще подлежи
валидността, действителността и законосъобразността на акта на представителния
орган, съставляващ конкретно властническо волеизявление,
с което пряко се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси на определен или неопределен брой граждани
или организации на граждани или пък съставлява административноправни норми,
отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати.
Втората правно установена за областния управител
възможност е да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския
съвет.
13. Буквалния прочит и тълкуване на разпоредбите на
чл. 45, ал. 7 и ал. 8 от ЗМСМА, би обосновало извод, че след като върнатия акт
„не влиза в сила“ и може да се оспорва ако „…общинският съвет не се произнесе
по него…“, то предмет на съдебния контрол следва да бъде именно това първо
решение на общинския съвет с което акта е приет.
Обратно, буквалното разбиране на разпоредбите на чл.
45, ал. 10 и ал. 11 от ЗМСМА пък, обосновава извод, че предмет на съдебния
контрол е второто от решенията на общинския съвет, с което акта се изменя или
се приема повторно.
В случая обаче, трябва да се съобрази, че правото на
областния управител да върне
незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет е аналогично на правото на президента на
страната да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, установено в
чл. 101 от Конституцията на Република България. В полза на областния управител
е установено процесуалното право да върне решението на общинския съвет за ново
обсъждане, тоест да предприеме административно процесуално правно действие,
посредством което да продължи административната процедура по приемане на
съответния акт от общинския съвет. Посредством упражняването на това
процесуално право, областния управител осъществява материалното си правомощие
(право и задължение) да упражнява контрол за законосъобразност на актовете на
общинските съвети.
Връщането на акта на общинския съвет за ново
обсъждане, има за последица възстановяване или запазване на състоянието на
висящност на административната процедура по приемане на съответния акт от
общинския съвет. Ето защо, в чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА, изрично е предвидено, че
върнатият за ново обсъждане акт не влиза в сила, а разглеждането на
административния въпрос продължава от общинския съвет, като е определен и
процесуален (макар и инструктивен) срок, това да бъде сторено. Все в този
контекст, трябва да се посочи, че ако за първоначалното приемане на акта от
общинския съвет е необходимо обикновено мнозинство(повече от половината
присъстващи, при наличието на кворум разбира се), то по отношение на следващото
произнасяне на представителния орган, с което върнатият акт се приема повторно,
законодателят е предвидил изискване за абсолютно мнозинство(тоест повече от
половината от всички общински съветници).
14. Очевидно с оглед изложените накратко съображения е,
че в хипотезата на упражнено от областния управител право на вето,
законодателят е предвидили един усложнен фактически състав, само със
завършването на който, като правно последица може да се породи, властническо
волеизявление на действащия като административен орган общински съвет с което
пряко се създават права или задължения или непосредствено се засягат права,
свободи или законни интереси на определен или неопределен брой граждани или
организации на граждани или пък съставлява административноправна норма,
отнасяща се до неопределен и неограничен брой адресати.
От процесуалноправна гледна точка, този фактически
състав включва най-малко внасяне на предложение в общинския съвет по надлежно
установения за това ред; евентуално обявяване на предложението и мотивите към
него; обсъждане на предложението по съответно установения за това ред,
включително в комисиите към съвета; приемане на административния акт,
посредством обективиране на властническото волеизявление във формата на решение
на общинския съвет; упражняване на правото на вето от областния управител и
повторно приемане или изменяне на административния акт, посредством повторно
властническо волеизявление, обективирано във формата на решение, прието от
представителния орган. Едва със завършване на този състав, като последица в
правния мир е налице акт, който е годен да породи права или задължения или да
засегне права, свободи или законни интереси на правни субекти. Така проявения
като юридически факт административен акт е предмет на проверка за
действителност, валидност и законосъобразност в евентуалното последващо съдебно
производство по неговото оспорване по съдебен ред. От тази гледна точка,
проверката на съда следва да обема както първоначалното решение на общинския
съвет, което обективира съдържанието(тоест правата и задълженията) на
властническото волеизявление, така и решението за окончателно приемане или
изменение на административния акт, изразяващо волята на действащият като
административен орган общински съвет, че това именно е разрешението на
административно правния въпрос с който колегиалния орган е сезиран посредством
внасянето на предложение по съответно установения за това ред.
V. За правния спор по същество :
15. Според чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС, публична
общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон.
Съобразно чл. 6, ал. 1 от ЗОбС, имотите и вещите -
публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по
чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост.
Според чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС, общинска
собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със
закон, а според § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на този
закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.
16. Легалната дефиниции в § 6, т. 6 от ДР на Закона за
движението по пътищата сочи, че „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци.
В чл. 167, ал. 1, изр. последно от ЗДвП е установено
императивното правило, че в населените места тротоарите могат да се използват
за търговски и други цели само ако е запазена площ за преминаване на
пешеходците с широчина не по-малка от 2 метра.
17. Съотнасянето на цитираните нормативни текстове към
неспорните по делото факти, така както бяха описани в настоящото решение,
налага да се отбележи следното :
Несъмнено е, че тротоара, като елемент на пътя
(включително и на общинските пътища) е публична държавна или общинска
собственост.
Единствената допустима с оглед правилото на чл. 6, ал.
1 от ЗОбС възможност, характера на собственост на имота да бъде променена от
публична в частна е той да е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2
от ЗОбС. Това ще рече, че трябва имота реално да е престанал да служи за трайно
задоволяване на обществени потребности. Тоест, формалната промяна на
предназначението на имота, когато той фактически продължава да служи за трайно
задоволяване на обществени потребности, няма за последица осъществен юридически
факт, от категорията на този, възведен в хипотезата на чл. 6, ал. 1 от ЗОбС.
В случая не се твърди и не се установява, улици с точки
280-278 и 278-276 от квартал 124 по плана на гр. Септември, да са престанали да
бъдат път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП и съответно, като общински
пътища, да съставляват публична общинска собственост. При това положение,
процесния имот, съставляващ част от въпросните общински пътища и представляващ
тротоар, предназначен само за движение
на пешеходци, очевидно също по правното си естество е публична общинска собственост.
Както се посочи, промяната на характера на тази собственост в частна такава, не
зависи от желанието на общинския съвет или от взетите от него решения, а от
фактическото предназначение и използване на имота.
18. Въз основа на изложените фактически констатации и
правни изводи, следва да се приеме, че оспорените решения на Общински съвет
Септември, не са съответни на правилото установено в чл. 6, ал. 1 от ЗОбС.
Поради приемането им в нарушение на материалния закон, те ще следва да бъдат
отменени.
Въпроса
доколко е съответно на закона отреждането на урегулиран поземлен имот с площ от
8,20м² е извън рамките на текущия спор и е излишно да бъде обсъждан.
Ето защо,
Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №
964 от 31.10.2022 г. на Общински съвет Септември и потвърденото с него Решение
№ 929 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия : /п/