Решение по дело №416/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Р. Г. С., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0769-001300/28.12.2023 г. издадена от полицейски инспектор при ОДМВР – Бургас, с-р „Пътна полиция“. Със заповедта на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП на жалбоподателя, е наложена принудителна административна мярка – "прекратяване на регистрация на ППС", за срок от една година.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че оспорената заповед не е мотивирана относно максимално определения срок на същата. Излагат се съображения, че след като било прекратено административно-наказателното производство по издадения АУАН серия АД № 623185/23.12.2023 г., и било образувано досъдебно производство не била налице материалноправната предпоставка по чл. 171 от ЗДвП за да бъде издавана оспорената заповед. Счита, че нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП допуска приложението на ПАМ само в случаите, когато с поведението си проверяваното лице е довело до невъзможност да бъде установено наличието на наркотични вещества в кръвта му, предвид на което след като в случая не е налице отказ от полеви тест при проверката, нито отказ за даване на кръвна проба, не са били налице предпоставките за прилагане на ПАМ. По подробно изложени в жалбата доводи, се иска се отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски по делото.

Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява и не се представлява.

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима, с оглед на което следва да бъде разгледа по същество.

По делото е установено следното от фактическа страна:

Н. 23.12.2023 г. младши автоконтрольор , с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР Бургас, съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД, бл. № 623185/23.12.2023 г. на Р. Г. С. за това, че управлява собственият си лек автомобил Пежо 106 с рег. № [рег. номер] след употреба на упойващи вещества и техните аналози установено с техническо средство Д. Д. тест 5000 с номер ARLB-0021, който в 9:25 ч. е реагирал положително на „канабис“. Издаден е талон за изследване. Прието е, че е нарушен чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Акт за установяване на административно нарушение е предявен и е връчен на нарушителя. Същият го е подписал без възражения.

Въз основа на съставения АУАН, на осн. чл. 171, т. 2а, б „б“ от ЗДвП е издадена ЗППАМ 23-0769-001300/28.12.2023 г. от полицейски инспектор при ОДМВР – Бургас, с-р „Пътна полиция“ с която на собственика Р. Г. С. е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година, както и отнемане на СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОД на МВР – Бургас (л.29), видно от която полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ. С оглед на това съдът приема, че оспореният АА е издаден от компетентен орган и не са налице основания за отмяната му в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. Заповедта е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН, което удовлетворява изискванията на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС относно мотивирането на акта. Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Правилно е приложен материалния закон.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно дали се следват разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП - ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. В процесният казус съдът счита, че са изложени достатъчно мотиви за определяне на максималния срок за прилагане на ПАМ от една година. Основателно е прието от административния орган, че управлението на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози представлява деяние, което се отличава с много висока степен на обществена опасност и в следствие на което могат да настъпят опасни последици за другите участници в движението. Също така правилно е акцентирано и на обстоятелството, на зачестилите случай на този вид деяния, което е и обществено известно. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че в издадената ПАМ липсват мотиви по отношение на определения срок.

Н. следващо място съдът не споделя изложените от жалбоподателя доводи, че след като е прекратено производството по издадения АУАН и е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, то не са налице предпоставките за прилагане на ПАМ. Обстоятелството, че извършеното деяние не може да бъде квалифицирано като административно нарушение, а същото представлява престъпление по смисъла на НК, не обосновава извод, че не следва да бъде приложена оспорената ПАМ. По аргумент на по силното основание, след като законодателят е предвидил прекратяване на регистрацията на ППС за извършено административно нарушение, то същото важи и когато извършеното деяние представлява престъпление. В тази връзка следва обоснования извод, че след като са налице предвидените в нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ предпоставки, а именно установено шофиране след употреба на наркотични вещества или техни аналози, то органът е длъжен да приложи ПАМ. Посочената разпоредба цели осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, т. е. обжалваната ПАМ има превантивен и преустановителен характер. Същата е израз на държавно-властнически правомощия, предпоставка за възникването на които е липсата на дължимият контрол и отговорност от страна на собственика на МПС. И доколкото движението с МПС може да бъде източник на опасност за останалите участници в движението, закона предвижда редица изисквания – гаранция за законосъобразното развитие на отношенията в областта на движението по пътищата – от реда и условията за придобиване на СУМПС, през реда и условията за регистрация и въвеждане в движение на МПС до изискванията за контрол и отговорност както на водачите, така и на собствениците на МПС спрямо определи обстоятелства, потенциален източник на опасност. Обстоятелството, че процесният автомобил е иззет е ирелевантно за настоящето производство.

Не може да бъде споделено и направеното тълкуване от жалбоподателя на нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, че след като не е налице отказ от полеви тест при проверката, нито отказа за даване на кръвна проба, то не са налице предпоставките за прилагане на ПАМ. В случая безспорно е установено с използваното техническо средство Д. Д. тест 5000, че водачът е употребил канабис, поради което съдът счита, че е изпълнена хипотезата на посочената по-горе норма и правилно е приложена оспорената ПАМ.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП за издаване на заповед за прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрация на ППС" по отношение на жалбоподателя.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна. Оспорената ЗППАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и целта му.

По разноските:

При този изход на спора ответника има право на разноски, но доколкото не ги е претендирал своевременно такива не му се дължат.

Водим от горното, А. съд – Бургас, XXV състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. С., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0769-001300/28.12.2023 г. издадена от полицейски инспектор при ОДМВР – Бургас, с-р „Пътна полиция“.

Решението е окончателно.