Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание проведено на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа
докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 16283 по описа за 2018г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искове на „Е.С.П.“ ООД срещу РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите, за присъждане на сумата
277522.18лв., представляваща незаконосъобразно удържана в приход на бюджета
такса по чл. 35а – чл. 35б ЗЕВИ от 20 % за производство на електрическа енергия през периода
01.01.2014г. - 10.08.2014г., които разпоредби са обявени за
противоконституционни с Решение № 13/31.07.2014г. на КС на РБ по конституционно
дело № 182014г., влязло в сила на 10.08.2014г., претендирана като обезщетение
за имуществени вреди – претърпени загуби, в резултат на действия и бездействия
на Народното събрание, което първоначално приело противоконстиуционните
разпоредби на чл. 35а – чл. 35б ЗЕВИ, а впоследствие не уредило с последващи правила негативните
последици за частноправните субекти, настъпили в резултат на прилагането на
изначално противоконституционни разпоредби, с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД; за присъждане на същата сума, като дадена на отпаднало основание –
впоследствие обявената за противоконституционна законова разпоредба, с която
ответникът се обогатил за сметка на ищеца, с правно основание чл. 55 ЗЗД; за
присъждане на същата сума, с която ответникът се обогатил, а ищецът се обеднил,
при пряка връзка между имущественото разместване на благата, с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 64695.53лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение начислено върху главницата считано за три
годишен период преди датата на предявяване на иска – от 03.12.2015г. до
03.12.2018г., на основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата от 277522.18лв. считано от датата на предявяване на иска до
окончателното и изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е производител на ел.енергия по смисъла на Пар. 1, т. 24
от ДР на ЗЕ и собственик на две фотоволтаични ел.централи, находящи се в с.
Маленово, общ. Стралджа, обл. Ямбол и в с.Блатец, общ.Сливен, обл.Сливен, м-ст
„Големия дюзлюк“, с които произвеждал ел.енергия от слънчева енергия.
Централите били присъединени към електроразпределителната мрежа съгласно
сключени с „Е.Б.Е.“ АД Договор №№ 182/30.06.2011г. и 195/12.07.2011г., според
които дружеството продава произведената ел.енергия от възобновяем източник по
преференциална цена. Сочи, че за производството на ел.енергия от слънчева
енергия му е събирана такса, основанието за което са разпоредбите на чл. 35а – чл. 35б ЗЕВИ, влезли в сила на 01.01.2014г. и въведени с Пар. 6, т. 2 и т. 3 от
Закл. Разпоредби на Закона за държавния бюджет на РБ за 2014г. /обн. ДВ, бр.
109/20.12.2013г./. Таксата е удържана и внасяна от общественият доставчик,
съответно от крайния снабдител. Поддържа, че тези текстове били обявени за
противопонституционни с Решение № 13/31.07.2014г. по к.д. № 1/2014г. на КС на
РБ /обн. ДВ, бр. 65/06.08.2014г./,
влязло в сила на 10.08.2014г. Заявява, че съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБ, считано от горната дата, обявените за
противоконституционни норми не се прилагат. Ето защо за времето от 01.01.2014г.
– влизане в сила на нормите на чл. 35а – чл. 35б ЗЕВИ, до 10.08.2014г. – влизане в сила на решението на Конституционният
съд на РБ, с което те са обявени за противоречащи на основния закон, е удържана
такса в размер на 20% от цената на произведената ел.енергия или сумата
277522.18лв.
Твърди, че е следвало законодателят в нарушение на закона приел изначално
противоконституционната разпоредба на чл. 35а – чл. 35б ЗЕВИ, а впоследствие не уредил с последващи правила негативните последици
за частноправните субекти, настъпили в резултат на прилагането на изначално
противоконституционни разпоредби, респ. налице е действие и бездействие на
Народното събрание, за което държавата носи отговорност, поради което
претендира исковата сума на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД;
В евентуалност твърди, че сумата е събрана на отпаднало основание –
впоследствие обявените за противоконституционни разпоредби на чл. 35а – чл. 35б ЗЕВИ, с което ответникът се обогатил за сметка на ищеца и поради което
дължи връщането и, поради което претендира сумата на основание чл. 55 ЗЗД.
В евентуалност твърди, че сумата е събрана на основание разпоредба, която
не се прилага, поради което е налице неоснователно обогатяване на Държавата и
обедняване /намаляване/ на имуществената сфера на ищеца в размер на
неправомерно удържаната такса, поради което претендира сумата на основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите оспорва
исковете. Изразява мотивирано становище за тяхната неоснователност с искане да
бъдат отхвърлени.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и
прави следните правни изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. В
евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 55 ЗЗД и с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че ищецът през
периода 01.01.2014г. - 10.08.2014г. е производител на електрическа енергия от
възобновяеми източници. Между ищеца в качеството на производител и „ЧЕЗ ЕЛЕТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД – краен снабдител с ел.енергия като купувач са сключени Договор №№
182/30.06.2011г. и 195/12.07.2011г. за изкупуване на електрическа енергия от
независим производител. По силата на договорите ищецът произвежда ел. енергия
чрез фотоволтаични електрически централи, а купувачът изкупува по
преференциални цени цялото количество прозведена и доставена от производителя
активна електрическа енергия от възобновяеми електрически източници. С Пар. 6,
т. 2 и т. 3 от ЗР на Закона за
държавния бюджет на РБ/2014г. /отм/ се създава нов член 35а, ал. 1 и ал. 3 в ЗЕВИ, по силата на които за производството на електрическа енергия от вятърна и
слънчева енергия се събира такса от 20% върху цената на произведената
ел.енергия, каквато е събрана от ищеца за процесния период от 01.01.2014г. -
10.08.2014г., в размер на 277522.18лв. така, както е установено от приетата
ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно дадена и
съответстваща на останалите доказателства по делото.
Спорно е между страните наличието на основание за връщане на платената
такса, поради обявяването за противоконституционни на точки 2 и 3 от Пар. 6 от
Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014г. /обн. ДВ, бр.
109/2013г./, с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и
4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ /обн. ДВ, бр.
35/2011г., посл.изм. и доп. ДВ, бр. 9/2013г./, като по този начин таксата се
обявява за противоконституционна.
Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБ, решенията
на Конституционния съд, с които се обявява противоконституционност, имат
действие занапред, а конституционното решение влиза в сила три дни след
обнародването му по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за Конституционния съд.
Правната последица от решението за обявяване на противоконституционност на
определени правни норми е, че те не се прилагат от деня на влизането му в сила.
Ето защо, т.к. не е налице обратно действие на решението на Конституционния съд
не може да се наложи извод, че удържаната такса в предходен период подлежи на връщане,
т.к. нормата, въз основа която е събирана, не се прилага занапред.
Не може да бъде споделен извод, че Народното събрание е имало задължението,
по силата на чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд, да уреди правните
последици от обявения за противоконституционен акт, а не е сторило това, т.е.
налице е бездействие – елемент от фактическият състав на разпоредбата на чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД. Текстът на чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд
предвижда нормативна регулация на заварените към датата на влизане в сила на
решенията на КС за обявяване на противоконституционност – и неприключени
/висящи/ правоотношения, които са възникнали по силата на обявения за
противоконституционен закон. Дали и кога обаче ще бъде предприрета
законодателна инициатива и попълнена въпросната празнота в режима на уредбата
на тези обществени отношения, е въпрос извън предмета на делото. По делото
липсват и данни за удържане на процесната такса, т.е. за настъпила вреда за
ищеца в резултат на извършен деликт от държавния орган, упражняващ
законодателна власт, в частност 42-то НС, с приемане на обявените за
противоконституционни норми. Следователно искът с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД е неоснователен.
Неоснователна е и претенцията с правно основание чл. 55 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, т.к. не се твърди и не е установено таксата да е удържана за времето след
влизане в сила на цитираното решение на КС, в който случай неоснователно
разместване на блага би било налице. Към датата на последното плащане
впоследствие обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 35а от ЗЕВИ е
била в сила. В случая липсва поддържаното основание за обогатяване на ответника
с претендираната сума в исковия период, защото ищецът я е дължал таксата по
силата на закон – чл. 35а от ЗЕВИ.
Поради изхода от спора по предявените в евентуалност искове за присъждане
на сумата 277522.18лв., неоснователен е и обусловеният от тях иск за присъждане
на мораторна лихва за периода от три години преди предявяването им, с правно
основание чл. 86 ЗЗД.
Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
следва да се присъди сумата 300,00лв., представляваща сторени разноски за
защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ „Е.С.П.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.Д.С.и К.И.Н.– управители, действащи поотделно, предявени
срещу РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Министъра на финансите, за
присъждане на сумата 277522.18
/двеста седемдесет и седем хиляди,
петстотин двадесет и два, 0.18/лв., представляваща незаконосъобразно удържана
в приход на бюджета такса по чл. 35а – чл. 35б ЗЕВИ от 20 % за производство на електрическа енергия през периода
01.01.2014г. - 10.08.2014г., които разпоредби са обявени за
противоконституционни с Решение № 13/31.07.2014г. на КС на РБ по конституционно
дело № 182014г., влязло в сила на 10.08.2014г., претендирана като обезщетение
за имуществени вреди – претърпени загуби, в резултат на действия и бездействия
на Народното събрание, което първоначално приело противоконстиуционните
разпоредби на чл. 35а – чл. 35б ЗЕВИ, а впоследствие не уредило с последващи правила негативните
последици за частноправните субекти, настъпили в резултат на прилагането на
изначално противоконституционни разпоредби, с правно основание чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД; в евентуалност за присъждане на сумата 277522.18 /двеста
седемдесет и седем хиляди, петстотин двадесет и два, 0.18/лв., като
дадена на отпаднало основание – впоследствие обявената за противоконституционна
законова разпоредба, с която ответникът се обогатил за сметка на ищеца, с
правно основание чл. 55 ЗЗД; в евентуалност за присъждане на сумата 277522.18 /двеста седемдесет и седем хиляди, петстотин двадесет
и два, 0.18/лв., която ответникът се обогатил, а ищецът се обеднил, при
пряка връзка между имущественото разместване на благата, с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД, както и за присъждане на сумата 64695.53 /шестедесет и четири хиляди, шестотин деветдесет и пет,
0.53/лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение начислено върху
главницата от 277522.18 /двеста седемдесет и седем хиляди, петстотин двадесет и
два, 0.18/лв. считано от 03.12.2015г. до 03.12.2018г., на основание чл. 86 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата от 277522.18 /двеста
седемдесет и седем хиляди, петстотин двадесет и два, 0.18/лв., считано от
датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.С.П.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.Д.С.и К.И.Н.– управители, действащи поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от Министъра на финансите, сумата
300,00 /триста/лв., представляваща сторените пред СГС разноски за защита от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: