РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 31.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на единадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 6850/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 73728/02.06.2017 г., предявена от С. З.Д., с ЕГН: **********, с адрес гр. София, кв. „*****,
против З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата
С. З.Д. твърди, че на 13.02.2016 г., около 18.30 ч., в гр. Луковит, на кръстовището на
ул. „Козлодуй“ и ул. „Работническа“, Т.К.Г., при управление на лек автомобил
„БМВ 318 И“, с peг. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата и
реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП), вследствие на което починал
пешеходецът З.Д.Ц..
По
повод на описаното ПТП било образувано НОХД № 163/2017 г. по описа на ОС – Ловеч, по което
с влязла в сила присъда, Т.К.Г. бил признат за виновен за причинената смърт на З.Д.Ц..
Ищцата
твърди, че е
дъщеря на З.Д.Ц.. Починалият
бил опора, пример, радост и гордост за семейството си. Ненавременната му
смърт оставила близките му в тежък емоционален шок. Ищцата твърди, че е имала
чудесни отношения с баща си, обичали се
и разчитали един на друг. Загубата на З.Д.Ц. оставила в живота
на ищцата празнота, която никога нямало да бъде запълнена.
Ищцата сочи и че към предявяване на исковата молба не е преодоляла смъртта на
баща си и едва ли би могла да преодолее някога тази загуба напълно.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането, силата на
застрахователна полица № 02115000811573, със срок на действие от 19.03.2015 г. до 18.03.2016 г., ответникът
е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „БМВ
318 И“, с peг. № *****, по включително и на водача Т.К.Г..
Предвид
изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът З. „Б.И.“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 150000
лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законата
лихва от 13.02.2016 г. до окончателното й заплащане.
В
срока за подаване на отговор на искова молба, ответникът З. „Б.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че
към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек
автомобил „БМВ
318 И“, с peг. № *****. Оспорва иска с възражението, че обезщетението, което се
претендира не отговоря на действителната вреда. Прави възражение за съпричиняване на вредата от
страна на пострадалия. Ответникът твърди, че пострадалият не е пресичал на пешеходна пътека, не се е
съобразила с посоката и скоростта на движение на приближаващия към него
автомобил, като се е поставила в превишен риск. Сочи, че пешеходецът е можел да се предпази и да избегне удара, но
не е предприела нищо, а напротив вървял е към правомерно движещия се автомобил.
Ответникът оспорва да е извършен деликт от Т.Г.. Сочи, че няма данни присъдата
да е в сила.
С
допълнителната искова молба, ищецът поддържа предявения иск.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал. 1 КЗ, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от
договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата
разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника
- застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил.
Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към 13.02.2016 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 17.03.2015 г. във формата на застрахователна полица № 02115000811573,
валидна от
19.03.2015 г. до 18.03.2016г., „Б.И.“ АД, е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „БМВ 318 И“, с peг.
№ *****, включително и на водача Т.К.Г.. Този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определението от 29.11.2017 г.), а и се установява от представената Справка от
базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 11).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
13.02.2016 г., в гр. Луковит, на кръстовището на ул. „Козлодуй“ и ул.
„Работническа“, Т.К.Г., при управлението на лек автомобил „БМВ
318 И“, с peг. № *****, нарушил
правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие с
пешеходеца З.Д.Ц., който починал вследствие на получените при ПТП травматични
увреждания.
Тези факти се установяват от присъда № 13/27.04.2017
г. по НОХД № 163/2017 г. по описа на ОС-Ловеч, с която Т.К.Г. е признат за
виновен в това, че на 13.02.2016 г., около 18.11 часа, в гр. Луковит, Ловешка
област, на кръстовището на ул. „Козлодуй“ и ул. „Работническа“, в посока от центъра
на гр. Луковит за с. Тодоричене, при управление на лек автомобил „БМВ 318 И“, с
peг. № *****, нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1, предл. 1, предл. 3, алт. 1, предл. 6 ЗДвП и
след като при избиране скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия – преваляване на дъжд, състоянието
на пътя – мокро пътно платно, конкретните
условия на видимост – тъмната част от денонощието и движение на светлини /фарове/,
движейки се с 46,55 км/ч., не спрял при наличие на предвидима опасност – паднал
пешеходец на пътното платно, по непредпазливост причинил смъртта на З.Д.Ц., на 66 г.
Видно от извършеното отбелязване, присъда №
13/27.04.2017 г. по НОХД № 163/2017 г. по описа на ОС-Ловеч, е влязла в сила на
15.05.2017 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и
субективни предели на постановената от ОС - Ловеч присъда по НОХД № 163/2017 г.,
настоящият състав следва да зачете
силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Т.К.Г. е
извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно,
както и че Т.К.Г.
по непредпазливост е причинил смъртта на З.Д.Ц.. В случаите, когато с
деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на престъплението,
влязлата в сила присъда формира сила на пресъдено нещо, поради което е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС и
решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І т. о. на
ВКС). Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 13.02.2016 г.
са причинени травматични увреждания на З.Д.Ц., които са довели до неговата
смърт.
Видно
от представеното по делото удостоверение за наследници (л. 9), ищцата е дъщеря
на починалия З.Д.Ц.,
с ЕГН: **********.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.Т.Д., който
е съпруг на ищцата. От показанията на свидетеля се установява, че вечерта на
13.02.2016 г., телефонът на ищцата звъннал. Ищцата пребледняла, изпуснала
телефона и се свлякла. Свидетелят извикал съседка – медицинско лице. След като
се посъвзела, ищцата казала, че се е случило много лошо нещо с баща й. След като се посъвзели, тръгнали към гр.
Луковит. Пристигнали към 22.00 – 23.00 часа, но не им дали да видят починалия.
Казали им, че е бил премазан, имал деформации. Според свидетеля, под
въздействието на хапчетата, ищцата не знаела къде се намира. Била много зле, не
спяла, била отпаднала само плачела. Свидетелят сочи, че ищцата не могла да
превъзмогне смъртта на баща си. Сънувала го, ходила на гробищата. Ищцата била в
много добри отношения с баща си, чували се почти всеки ден, правели планове,
той й помагал. Приживе, З.Д.Ц. бил работоспособен, много добър в занаята си.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ „Б.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото се
явява С. З.Д.
(чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно
формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г.
задължителна съдебна практика, С. З.Д. е в кръга на лицата,
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
своя баща З.Д.Ц..
От събраните свидетелски показания съдът установи, че ищцата търпи
неимуществени вреди от неговата смърт. С оглед на това съдът намира, че искът,
предявен от С.
З.Д., е доказан по основание.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищцата от
смъртта на З.Д.Ц.
и паричната престация, законодателят е дал възможност на увреденото лице да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици от претърпените от ищцата страдания, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България, вкл. и указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС
и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС.
Определяйки
размера на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на З.Д.Ц., съдът
съобрази и възрастта на починалата към
датата на настъпване на ПТП – 66 години. Съдът съобрази всички посочени по-горе
обстоятелства, както и инфлационните процеси към момента на увреждането,
определящи стандарта в страната към релевантния период, лимитите, вменени на
застрахователните дружества, както и съдебната практика по аналогични случаи. Съобразявайки
всичко изложено, както и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищцата неимуществени вреди ще
бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 150 000 лева.
Неимуществените
вреди от загубата на близък са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на
ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи
размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически
условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По делото е прието заключение по извършената
автотехническа експертиза (АТЕ), което не е оспорено от страните, и което съдът
кредитира, като обективно и компетентно. Видно от заключението по АТЕ, при
наличните данни по делото не е възможно да се определи какво точно е правил
пешеходеца и как е навлязъл в платното за движение. Други
доказателства в тази връзка не са ангажирани. Възражението за съпричиняване
следва да е доказано по нетърпящ съмнение начин, при условията на пълно и
главно доказаване, каквото по делото не е пореведено. Поради това, същото е
неоснователно.
Искът
е основателен и следва да бъде уважен за предявения размер от 150 000
лева.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД -
от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС,
ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение №594/17.10.2006г.
по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 13.02.2016 г.
Относно разноските: На
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК,
вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2
от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца–адв. Т.Г., сумата от 4530 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски градски съд, сумата от 6000 лева –
държавна такса, от внасянето на която, ищецът е бил освободен.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.И.“
АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С. З.Д., с ЕГН: **********, с адрес гр. София, кв. „*****, на основание чл. 267, ал. 1, вр. чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.), сумата от 150 000
лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, вследствие смъртта на З.Д.Ц., настъпила вследствие на
пътно – транспортно произшествие, реализирано на 13.02.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 13.02.2016 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адвокат
Т. Г. Г., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 4530
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б.И.“
АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 6 000 лева –държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: