Р Е Ш Е Н И Е № 248
гр.Видин, 28.05.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател : Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдия Стоянова по гр.дело № 314 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба от А.З.Б. *** против „БНС ПРОДАКЪШЪН“ ЕООД - Видин, с която е предявени иск с правно основание чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищецът работи
като заварчик при ответника. Посочва, че от м. октомври 2019г. ответникът
едностранно е намалил трудовото възнаграждение на ищеца в нарушение на чл. 357
от КТ. Така вместо 1000.00 лева, определеното му трудово възнаграждение е в размер на 700.00 лева.
Иска да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2700.00 лева, представляваща
разликата между платеното и дължимото му се трудово възнаграждение за периода
от 01.10.2019г. до 12.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска в съда до окончателното плащане.
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковата претенция като неоснователна. Посочил е, че ищецът черпи правата си от неистински документ – заповед № 13/2016г. относно определяне на ръководители на смени в ответното дружество. За соченото от ищеца възнаграждение не е подписвано допълнително споразумение.
По делото
са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно – счетоводна експертиза, допълнителни
такива, както и съдебно-техническа експертиза, приложено е гр.д. № 2233/2017г.
по описа на РС – Видин, както и преписка от Дирекция „Инспекция по труда“ -
Видин.
Съдът, като взе предвид
постъпилата искова молба, отговора на исковата молба и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
Страните през исковия период
са били в трудово правни отношения, като ищецът е заемал длъжността „заварчик“.
По делото е представен препис
на Заповед № 13/2016г. на управителя на ответното дружество, с която считано от
01.07.2016г. на ищеца и на още един работник, и двамата на длъжност „заварчик“
е определена заплата в размер на 1000.00 лева. Заповедта е оспорена от ответника
с мотив, че същата не е издадена от управителя на ответното дружество и положения
печат в нея е неистински.
Представени са фишове за
заплата на ищеца, от които е видно че за
месеците юли, август и септември 2019г.
определеното основно месечно възнаграждение е 1000.00 лева, а за м.
октомври 2019г. определеното основно месечно
възнаграждение е 729.00 лева.
Разпитан е свидетелят Цветлин
Йосифов Ангелов на длъжност „ началник производство“, който посочва, че ищецът
е работил при ответника на длъжността „заварчик“. Според показанията на този
свидетел заплатата на ищеца по трудов договор била 729.00 лева, а по фиш
1000.00 лева. Според него спорната заповед № 13/2016г. била неистинска и на
ищеца не е следвало да му се начислява възнаграждение в увеличен размер.
Вещото
лице по назначената и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, след
проверка на документите по делото и справка в счетоводството при ответника в
основното си заключение е посочило, че между страните е бил сключен трудов
договор № 11/ 30.05.2015г. като ищецът е бил назначен на длъжност „ заварчик“ с
основно трудово възнаграждение в размер на 729.00 лева, а със Заповед №
13/2016г., считано от 01.07.2016г. на ищеца е определена работна заплата в
размер на 1000.00 лева и класове към нея. Според заключението на вещото лице,
за исковия период от 01.10.2019г. до 12.02.2020г. трудовото възнаграждение на
ищеца е формирано при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 729.00
лева и е изплатено на ищеца. Вещото лице
е посочило, че при формиране на брутното трудово възнаграждение на ищеца
за исковия период не е взета предвид Заповед № 13/2016г.
В допълнителното
заключение, вещото лице е посочило, че преди исковия период за времето от
01.07.2016г. до 01.10.2019г., при формиране на брутното трудово възнаграждение
на ищеца е взета предвид Заповед № 13/2016г. и
на ищеца е начислено и изплатено
трудово възнаграждение съгласно тази заповед.
В
допълнителното заключение на вещото лице от 28.04.2021г. е посочено, че за исковия период от
01.10.2019г. до 12.02.2020г. брутното трудово възнаграждение на ищеца,
формирано при работна заплата в размер на 1000.00 лева с включен клас
прослужено време е 1054.00 лева и е начислявано до м. 09.2019г. Разликата между
начисленото и изплатеното трудово възнаграждение на ищеца и претендираното
такова при заплата 1000.00 лева месечно за исковия период възлиза на сумата от 989.09 лева.
Вещото
лице по назначената и приета по делото съдебно – техническа експертиза е дало
заключение, че представените за изследване отпечатъци от печати от Заповед №
13/2016г., намираща се на лист 29 от делото и Заповед № 13/2016г., намираща се
на лист 4 отзад напред в приложената по делото преписка от Д“Инспекция по труда“ – Видин, са
идентични. В съдебно заседание, вещото
лице е пояснило, че приложената в преписката на Инспекция по труда спорна
заповед не е цветно копие, печатът е мокър, син на цвят.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица като обективни и компетентно изготвени.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът намира исковата претенция с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за основателна
и доказана. Безспорно в процеса се установи наличието на трудово правоотношение
между страните.
В чл.
118, ал.1 от КТ съществува забрана за едностранно изменение на трудовото
правоотношение от работодателя, освен в случаите установени в закон, но ал.3 на
същата разпоредба урежда изключение по отношение единствено на увеличение на
трудовото възнаграждение, като е дадена възможност на работодателя едностранно
да увеличи трудовото възнаграждение на работника или служителя.
Законодателят
не е регламентирал начина, по който работодателят може да увеличава едностранно
възнаграждението. За действителността на това изменение КТ не изисква писмена форма. Ето защо, и с оглед на
обстоятелството, че една от основните цели на КТ е да осигури закрила на труда,
защото работника е по - слабата страна в трудовото правоотношение, следва, че и
фактическо действие на заплащане на по - високо трудово възнаграждение следва
да се приеме за увеличение на същото.
Видно е от събраните по делото доказателства,
че считано от 01.07.2016г. до 01.10.2019г. на ищеца е начислявано и изплащано
трудово възнаграждение в увеличен размер при основна заплата от 1000.00 лева и
брутна такава в размер на 1054.00 лева, т.е работодателят е увеличил фактически
трудовото възнаграждение на ищеца и в продължение на повече от три години му е
изплащал такова трудово възнаграждение. От 01.10.2019г. работодателят е
начислявал и изплащал на ищеца трудово
възнаграждение в по – нисък размер и така е изменил едностранно трудовото правоотношение, което е недопустимо
и незаконосъобразно. В този смисъл, съдът приема за несъстоятелни доводите на ответното
дружество, че трудовото възнаграждение в увеличен размер не се дължи, тъй като заповед № 13/2016г. била
неистинска, такава заповед не се намирала в деловодството и не е ясно кой я е
издал. Следва да се отбележи, че в процеса на делото ответникът е оспорил
автентичността на този документ по отношение на положения печат, който се
установи от приетата по делото съдебно –
техническа експертиза, че е идентичен на намиращия се в преписката на Д„Инспекция
по труда“ - Видин оригинал. Независимо от това, дори да се игнорира оспорената
заповед, фактът на начисляване във ведомостите за заплати при ответното
дружество на по-висок размер на трудово
възнаграждение на ищеца и изплащането му в продължение на период повече от три
години, е достатъчен да се приеме, че
работодателят е увеличил едностранно трудовото му възнаграждение. Дори
да няма друг писмен акт, ведомостта е доказателство за едностранно извършено от
работодателя увеличение на трудовото възнаграждение и това изявление на работодателя е неоттегляемо. Работодателят може да увеличи
едностранно трудовото възнаграждение на работника или служителя, но не и
едностранно да го намали, предвид правилото на чл. 118, ал. 1 КТ. По този
въпрос има постановена съдебна практика -
Решение № 247 от 25.02.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 3200/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Е. Томов.
От допълнителното заключение на вещото лице Е.В.,
се установява, че за процесния период работодателят е изплатил на ищеца трудово
възнаграждение, но в по-малък размер, а именно – 2771.59 лева. Дължимото се
трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 3 760.68 лева или разликата
за доплащане е 989.09 лева, до която сума исковата
претенция ще следва да бъде уважена, като в останалата част до пълния
претендиран размер до сумата от 2700.00 лева – исковата претенция ще следва да
се отхвърли като неоснователна.
С оглед
основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния такъв за
заплащане на лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение, считано
от предявяване на иска в съда – 12.02.2020г. до окончателното плащане.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса съобразно уважената част от иска в размер на 50.00 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 95.25 лева.
Ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска, но такива не му се
дължат, тъй като видно от представения препис на договор за правна защита и
съдействие на л. 38 от делото, уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева следва да бъде
заплатено по банков път, но липсват доказателства за това.
Воден от горното , Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „БНС ПРОДАКШЪН“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, Северна промишлена зона, бивш Сомат, представлявано от Кристофър Хьолшер да заплати на А.З.Б. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 989.09 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение, дължимо за периода от 01.10.2019г. до 12.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска в съда – 12.02.2020г. до окончателното плащане, като иска над присъдената сума до претендираната такава до сумата от 2700.00 лева- ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „БНС ПРОДАКШЪН“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, Северна промишлена зона, бивш Сомат, представлявано от Кристофър Хьолшер да заплати по сметка на РС - Видин държавна такса в размер на 50.00 лева и разноски за вещо лице в размер на 95.25 лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
.