Мотиви към присъда по ВНЧХД № 327 по описа за
2020г. на ШОС
Производство
по чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 260000 от 01.09.2020год. по НЧХД № 22/2020 год. Новопазарския районен съд
е признал подсъдимата М.К.Д., ЕГН – ********** за невиновна в това на
02.12.2019г. между 22.00 часа
и 22.30 часа в гр.Нови пазар да е причинила
на Н.А.М. с ЕГН-**********,***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, обусловени от нанесената й съчетана
травма в областта на лицето и долните и горни крайници – престъпление по чл.130,
ал.2 от НК и я е оправдал за това престъпление. Гражданският иск
предявен от Н.А.М. е отхвърлил изцяло, като съдът се е произнесъл и по направените
разноски и дължимите такси.
Така постановеният съдебен акт е обжалван от частната
тъжителка Н.А.М., чрез защитника й – адвокат А.А. от ШАК. Намира, че същата е постановена при недостатъчен
анА.з на доказателствата за съставомерност на деянието, както и че са
кредитирани показанията на свидетели, които са противоречиви и заинтересовани.
Моли съда да отмени оправдателната присъда и да осъди подсъдимата по
повдигнатото обвинение. В депозираното допълнително изложение оплакванията са мотивирани
и доразвити.
В съдебно заседание частният
тъжител поддържа жалбата ведно с допълнителното изложение. Моли за
постановяване на осъдителна присъда.
Подсъдимата и нейния защитник излагат доводи за
правилност и обоснованост на постановената присъда. Считат жалбата на частната
тъжителка за неоснователна и недоказана. Молят да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери
изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, и като инстанция по същество, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си,
районният съд е направил описание на свидетелските показания, от които е приел
от фактическа страна, че не са се очертА.с нужната
категоричност действия, осъществени от подсъдимата М.Д.,чрез които същата
да е реА.зирала престъплението, в което е обвинена от тъжителката Н.М.. Съдът е
приел, че свидетелите /както от роднинския кръг на подсъдимата, така и от
приятелския кръг на семейството й – св.В. Т./ заявяват, че тъжителката сама е
паднала два пъти: първият път, повлияна от алкохола, а втория път – спъвайки се в стъпалата, „което иде да наведе на извода,
че описаните в съдебно-медицинското удостоверение травматични увреждания
хипотетично биха били получени и по начина, твърдян от свидетелите на защитата,
а не само по начина, посочен от самата пострадала.“ Ето защо първоинстанционния
съд намерил обвинението срещу
подсъдимата М.Д. за недоказано, поради което
я е признал за невиновна и я оправдал. Предвид липсата на виновно
противоправно поведение от страна на подсъдимата предявения граждански иск съдът
е приел за неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер, поради
което го е отхвърлил изцяло.
Въззивният
съд не споделя така установената фактическа обстановка на база събраните по
делото материА.и направените от Новопазрския районен съд правни изводи. Приема
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М.Д. е съпруга на свидетеля З.
Д., бивш съжител на частния тъжител Н.М.. М. и Д. са разделени от около три
години, като от съвместното си съжителство имат родено едно дете – Д., на 4 години. Бащата и майката на Д. уговаряли по
телефона начина, по който той щял да упражнява контактите с детето си, като при
една от тези уговорки - на 02.12.2019г. се разбрА. вечерта тъжителката да заведе дъщеря си при баща й.
Във
въпросния ден М., заедно с детето си Д., с приятелката си –свидетелката М. Г.
В. и нейното дете, ходили през деня в гр.Девня. Вечерта се отправили към
гр.Нови пазар, където живеел З. Д.. Тъжителката му се обадила, като той
отговорил, че се намира в гаража на брат си - свидетеля С. Д. Д. и да заведе
детето там. Когато пристигнА. тъжителката М., св. В и двете деца слезли от
автомобила, управляван от тъжителката и влезли във посочения гараж. Вътре били С.
Д.Д., З. Д., М.Д., майката на З. Д. – свидетелката С. Д., бащата на З. Д. - св.Д. М. Д., както и
техен общ приятел – В. Т. Б.. Малко след пристигането им св. В заедно
с детето си тръгнала за дома си.
В нейното отсъствие подсъдимата М.К. започнала
да се заяжда с тъжителката като търсила
повод за словесен спор. В резултат на
разменените между тях реплики напрежението нараснало и подсъдимата ударила М..
Тъй като действията се развивА. в присъствието на детето на тъжителката, тя се
притеснила, излязла на вън и се обадила на приятелката си, че има проблеми с М. и я помолила, ако може да дойде по бързо. Междувременно и М. излязла
навън и започнала отново да нанася удари на Н.М. и да я бута, от което тъжителката
паднала. Намесил се С. Д.Д., които издърпал М.Д. и я е прибрал в гаража.
Малко
по късно пристигнА. приятелката й В, както и в резултат от неколкократното
обаждане на тел. 112 от Златко Д.ов, и патрулен екип.
Описаната
фактическа обстановка въззивния съд извежда от показанията
на разпитаните свидетели - М. Г. В.,
свидетелка В. Ж.и от показанията на пострадалата Н.М.. От части същата се
потвърждава и от показанията на свидетелите С. Д.Д., З. Д., М.Д., С. Д., св.Д. М. Д., В. Т. Б., както и от
показанията на полицаите от дошлия автопатрул - свидетелите И.
И. и Т. М.. За получените травматични увреждания са нА.це
констатации в съдебно-медицинско удостоверение № 290/2019г., издадено от съдебен лекар
д-р В.В..
В приетата от
въззивния съд фактическа обстановка е безспорно, че на 02.12.2019г частната тъжителка и детето й се
намирА. в гараж на свидетеля С. Д.Д.. Безспорно е, че въпросната вечер е
възникнало напрежение и конфликт между нея и подсъдимата М.Д., което от една
страна е довело до идването на полицйски патрул, а от друга страна до
травматични увреждания констатирани върху тъжителката. Между страните е спорно,
начина по който са получени уврежданията, констатирани по тъжителката и как или
от кого са нанесени. По този момент,
който е съществен, с оглед депозираната тъжба и повдигнато обвинение, са нА.це
две групи доказателства: 1. От една страна са обясненията на М.Д., показанията
на свидетелите С. Д., З. Д., С. Д.,
св. Д. Д., В. Т. Б., твърдящи, че М. се е наранила сама, първо падайки от стол,
а впоследствие и по съпалата. 2. От друга страна са показанията на пострадалата
М., показанията на св. М. Г. В.,
свидетелка В. Ж., съдебно медицинското удостоверение и заключението на
съдебно медицинската експертиза, приета във въззивното производство.
При това положение следва да се анА.зират показанията на двете групи
свидетели, да се съопоставят с обективните данни и да се отговори кои от тях се
кредитират и защо.
По първата група свидетели: свидетели З.
Д., С. Д., В. Б. и
Д. Д., както и самата подсъдима М.Д. твърдят, че никой от тях не е видял М.Д. да удря М.,
както и извършването на каквато и да е физическа саморазправа от страна на
подсъдимата спрямо тъжителката в гаража. В същото време не
отричат, че М. Д. е повишила тон на Н.М., макар и да излагат други причини за повишаване на тона. Т.е. независимо
от повода и причината, между двете – подсъдимата и пострадала, е възникнало
напражение, довело до повишаване на тон от страна на М.Д.. Свидетеля Б. твърди, че тъй като тъжителката
употребила алкохол, когато понечила да си тръгва, паднала настрани на земята,
заедно със стола. Затова, че
тъжителката е паднала от стола си, твърдят
и подсъдимата М.Д., Д. Д. и З. Д.. ОстанА.те
свидетели – С. Д. и С. Д. не са
възприели такова обстоятелство. Независимо, че тези свидетели твърдят, че М. е
паднала от стола същите заявяват, че никой от тях не е възприел
видими наранявания по нея в онзи момент. Свидетелят
З. Д. твърди,че е възприел как Н. е паднала още един път,излизайки
от гаража на улицата. Това обстоятелство се твърди и от подсъдимата,че
при тръгването си от гаража навън, тъжителката
паднала на стъпалата. Какво е общото и кое е различното в тази показания.
Общото е, че всички посочени свидетели в тази група твърдят, че М.Д. не е
нанасяла удари и не е бутала Н.М.. Една част от тях твърдят, че тъжителката е
паднала веднъж от стола в гаража, а други – че е паднала повторно и по двете
стълби излизайки от гаража. И с това общото между тях приключва. Защото всеки
от посочените в тази група свидетели излага свои твърдения за начина, по който
тъжителката е паднала – със стола, без стола, по гръб, настрани, не знам точно
как, ама падна. Ако действително е имало такова падане на М. от стола в това не
голямо помещение, където всички са стояли един до друг около масата е
невъзможно същата да падне по различни начини или падането да бъде възприето по
различен начин от всеки от тях. Имайки
превид роднинските отношения между тях – брат и родители на З. Д., който е
съпруг на М.Д. и близкия им приятел В. Б., е видно, че всеки от тях излага
своя версия в защита на подсъдимата М.Д..
Още повече, че се установи, че бащата
на З. Д. - св.Д. М. Д. е не е в добри отношения
с тъжителката. Допустимо е в показанията на свидетелите да има
разминавания, но когато тези разминавания са в една група свидетели, поддържаща
тезата на подсъдимата, те са в кръга на роднините, и тези разминавания са
съществени и касая съществени елементи от деянието, то
това сочи, че тези действия не са били възприемани от посочените свидетели. Същото
се отнася и за второто твърдяно падане на тъжителката – по стълбите. Но най
съществения аргумент защо на тази група свидетели не следва да се даде вяра се
извлича от съдебно медицинското удостоверение и от изслушаната и приета във
въззивното производство съдебно медицинска експертиза.
На
04.12.2019г.тъжителката Н.М. е била освидетелствата от съдебен лекар д-р В.В.,
който издал съдебно-медицинско удостоверение № 290/2019г., в което е посочено,
че освидетелстваното лице е съобщило, че на 02.12.2019г.между 22.00 и 23.00
часа в Нови пазар, позната жена я ударила с ръка по устата, после я блъснала,
от което паднала на земята, ударила се в дърво. Не е търсила медицинска помощ.
При прегледа са установени: дълбоко линейно охлузване в областта на носната
преграда, на горната устна, на долна устна – червеникаво кръвонасядане.
Палпаторна болезненост в областта на лявата долночелюстна става. Кръвонасядания
по дясна ръка, по ляво и дясно бедро. Като цяло са установени множество охлузвания
и кръвонасядания на ограничена площ в областта на лицето, десния горен и двата
долни крайници. Уврежданията може да бъдат получени по време и начин, съобщени
от пострадалата, причинени са й болка и страдание.
От съдебно – медицинска експертиза по писмени данни се установява, че Н.М. е получила следните
травматични увреждания: съчетана травма: глава-крайници: едно дълбоко линейно хоризонтално разположено охлузване
на десния носен проход в областта на носната преграда, с кръвонасядания около
него; едно плико петнисто охлузване на горната устна под носната преграда; едно
кръвонасядане на горната устна в зоната на полулигавицата; едно кръвонасядане
по лигавицата на горната устна срещуположно; едно охлузване на лигавицата между
описаните две; едно кръвонасядане на долната устна в дясно лигавично;
палпаторна болизненост в областта на лявата долночелустна става; две охлузвания
по гърба на дасната ръка в основата на ІІІ пръст; кожна драскотина в основата
на ІІ пръст на дясна ръка; едно петнисто охлузване в основата на V пръст на
дясната ръка с кръвонасядане около него; едно петнисто охлузване на кожата по
външваната страна на дясното бедро – горна средна трета; едно кръвонасядане на
лявото бедро над капачката на коляното; плитко охлузване над капачката на
колянота вътрешно от гореописаното; едно кръвонясядане върху капачката на
коляното срединно и в дясно; друго кръвонасядане срединно разположено – под
гореописаното. В резултат на травматичните увреждания на тъжителката е
причинена болка и страдание.
По механизъм установените травматични увреждания са причиннени от
действието на твърди тъпи предмети, в резултат на удар, притискане и триене /за
охлузванията/, а морфологичните им особености позволяват да бъдат получени в
соченото от нея време. Установените кожни драскотини са причинени от
тенгенциално /допирателно/действие спрямо повърхността на кожата, на твърди
предмети, притежаващи остър връх/върхове, в. т.ч. и от действието на нокти. Доколкото
удари нанесени с невъоражена ръка или крак имат характеристика на такива,
причинени от твърди тъпи предмети, може да се приеме, че по механизъм
регистрираните травми могат да бъдат получени по начин отразен в тъжбата.
Експертът е дал заключение, че при преценката на въпроса дА. тъжителката М. е паднала от стола в гаража и
после по стълби следва да се има предвид, че по страничните части на тялото на
освидетелстваната видими травми не са регистрирани, а с падане на колене върху
плоскост не могат да бъдат обяснени травматичните увреждания разположени над
коленете. В съдебно заседание експертът уточнява, че при падане по две стълби с
височина около 50 см.,/за което има данни/ се получава денивелация не по малко
от 1 м. При падане от такава височина
могат да се счупят и кости, да се причинят травми на вътрешни органи и на
мозъка, каквито реално не са констатирани. При липса на регистрирани усложнения
установените множество плитки травми на ограничена площ би следвало на отзвучат
до 10-15 дни.
Или в заключение: механизма на получените увреждания и тяхното
местонахождание не съответства на соченото от свидетелите в тази група.
По втората група доказателста: показанията на пострадалата М., показанията на св. М. В и свидетелка В. Ж.. В показанията си В споделя, че когато Н.М. й се
обадила чула,че М. вика на висок тон,
като отстрани се чувал мъж, който според нея, вероятно ги е разтървал. Когато
свидетелката отишла с кола, видяла, че на улицата има полицай и разбрала, че е Н.
е в дома на майката на З. Д.. Свидетелката отишла там и видяла детето да плаче
и викало на майка си да не излиза, че М. пак щяла да я набие. М. изглеждала
много зле, цялата рошава, одраскана под носа, с надута горна устна, също и
долна от дясна страна, ръката й била ожулена между последните два пръста и на
крака. От тъжителката и детето свидетелката научила,че М. я бутнала, при което
даже детето си ударило главата. Свидетелка В. Ж.споделя, че детето Д., а и самата тъжителка разказА., че
на въпросната дата и място М. е ударила Н. и то в присъствието на малолетната Д..
Ж. заявява, че детето силно се разстроило и с дни разказвало за случката в
детската градина, която посещавало. Ж. лично възприела наранявания по лицето и
тялото на тъжителката-горната и долната й устна били подути, ноздрата й била
одрана сякаш от нокът, дясната й ръка и дясното й коляно били насинени. Детето обяснило
на Ж., че когато са били при баща й, М. била и скубала майка й, и отказвало да
бъде водено при баща си, защото мислело, че той е накарал М. да бие майка й.
Показанията на посочените две
свидетелки, макар и неочевидци на деянието, коренспондират напълно с
показанията на пострадалата М., с посочените от нея увреждания, с психическото
й състояние, както и с възприятията и поведението на детето й. Нещо повече, те
коренспондират и на обективните находки, констатирани при прегледа от съдебния
лекар. Същите се вписват и с изводите и констатациите от съдебно мидицинската
експертиза. Освен това не се събраха и доказателства даващи основание на съда
да приеме, че същите са в особено близки отношения с тъжителката или са
заинтересовани от изхода на делото. Поради което и настоящия състав не приема извода
на първоинстанционния съд, че показанията
на свидетелките М. В и В. Ж.са оборени
от свидетелски показания на св.З. Д., Д. Д., С. Д., В. Т., И. И.,Т. М..
Показанията на св.З. Д., Д. Д., С. Д., В. Т., И. И.,Т. М. не само, че не ги
оборват, но по никакъв начин не коренспондират с констатациите от съдебно
медицинското освидетелстване, нито на констатираните травматични увреждания и
механизма им на получаване.
Ето
защо въззивния съд дава вяра и кредитира показанията на втората група
свидетели, както и на съдебно медицинската експертиза, почиваща върху обективни
данни. В
практиката си ВКС изрично посочва, че правилата на справедливия процес при
обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не
само не изключват, но предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и
натрупания социален опит (Решение №678/05г. на ВКС, ІІІ н.о.). Поради което макар и да има показания в противен смисъл, те не
са от естество да опровергаят фактическите изводи на съда. По изложените съображения настоящия състав приема, че изложената фактическа обстановка е такава и е установена по несъмнен начин.
Във въззивното производство бяха изискани и изслушани и звукофайловете
на трите обаждания от З. Д. към РЦ 112 към Дирекция „Национална система 112
МВР“. Прави впечатление, че и в трите обаждания Д. е много настоятелен, като
през цялото време акцентира на факта, че М. е употребила алкохол и е пияна,
като и подал информация за отвлечено дете и за жена, която пияна иска да управлава
МПС. Следва да се отбележи, че по делото не се събраха доказателства за
отвлечено дете, такова не е регистрино и от полицейските органи. Не са събрани и
доказателства, че М. е употребила алкохол, нито че е направил опит да приведе в
движение личното си МПС. Нещо повече, пристигнА.я патрул също не е констатирал
такива обстоятелства, поради което и не е изпробвал М. с техническо средство,
нито и е дал устни или писмени предупреждения в тази насока. Полицаите са консатирА.,
че се касае за скандал, който вече е бил преустановен и са предупредили устно
тъжителката и св.Зл. Д. да не си нанасят физически и психически тормоз. На полицейските служители -свидетелите И. И. и Т.
М., не направило впечатление на пръв поглед нА.чие на
наранявания по тъжителката, но това е обяснимо
до някъде, тъй като те са имА. информация, че отиват по друг повод на адреса, а
и тя не е споделила пред тях за причинени й такива от страна на подсъдимата. Казала
само, че е имала разправия с настоящата жена на З. Д., но не уточнила в какво
точно се е изразила същата.
АнА.зът на установената фактическа обстановка дава основание за квА.фициране
деятелността на подсъдимата М.К.Д., като съставомерна по чл.130,
ал.2 от НК,
поради следното:
От
субективна страна деянието е извършено с пряко насочен и внезапно умисъл
възникнал умисъл. В случая подсъдимата
е искала причиняване на повреда на здравето на
пострадалата.
Извършеното от подсъдимата
деяние съдържа обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 130,
ал.2 от НК. Обектът на престъплението е
здравето и живота на човека. От обективна страна се касае за умишлено причинена телесна
повреда на друг човек. Тази телесна повреда в случая е реА.зирана с активни
физически действия. От субективна страна е нА.це пряко
възникнал умисъл. Деецът е насочил пряко своите
действия към причиняване на телесна повреда. Обектът на
престъплението е телесната неприкосновеност на пострадалата Н.М., върху която е
въздействувано пряко и непосредствено, като по този начин са увредени
обществените отношения свързани с неприкосновеността и здравето на човешкия
живот, неговите качества, състояние и поведение. Субектът на
престъплението е всяко наказателно отговорно лице. Подсъдимата М.Д. е
пълнолетно лице, вменяема.
Ето
защо съдът приема за безспорно установено, че деянието е извършено умишлено –
при пряко насочен и внезапно възникнал умисъл към телесната повреда,
деяние квА.фициращо се като престъпление по чл. 130, ал.2 от
НК.
Причините за извършване на
престъплението свеждат до незачитане и подценяване на правно
защитени интереси на човешката личност и неприкосновеност.
Мотива за извършване на престъплението
е свързан със снижена критичност и непреценъчност от ефекта на поведение.
Поради което настоящата инстанция приема, че по
отношение на подсъдимата се доказа
съставомерност от обективна и субективна страна на възведеното с тъжбата
обвинение. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на въззивния съд. Ето защо се налага извода, че Новопазарският районен
съд неправилно е приложил материалния закон. Настоящата инстанция прие, че
обжалваната присъда следва да бъде
отменена, като вместо това бъде
постановена нова, с която подсъдимата да бъде осъдена по възведеното й обвинение.
При индивидуА.зацията на наказанието: За престъплението по чл.130,
ал.2 от НК закона предвижда
наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.
За да определи размера на наказанието съдът
обстоятелства свързани със все повече увеличаващата се агресия и
посегателствата срещу личността. От друга страна подсъдимата М.Д.
е пълнолетна, неосъждана и не е освобождавана
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание
чл. 78-а от НК.
Съгласно
чл. 78-а от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и му
се налага административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева при следните
условия:
1/
за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или
друго по леко наказание, ако е умишлено или лишаване от свобода до 5 години или
друго по леко наказание, ако е непредпазливо;
2/ ако дееца не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по този ред; 3/ причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени.
НА.це
са предвидените в чл. 78-а от НК предпоставки за освобождаване на подсъдимата М.Д. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, а именно:
1/ възведеното обвинение срещу Д.
е за престъпление по чл. 130, ал.2 от
НК. За престъплението по този текст закона предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до
триста лева
и се касае за деяние извършено с пряк умисъл, т.е. умишлено.
2/ М.Д.
не е осъждана и не е освобождавана
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание
чл. 78-а от НК. Подсъдимата е пълнолетна.
3/
С деянието не са причинени имуществени вреди, както съставомерни, така и
несъставомерни.
Горното
обосновава извода, че наказателното производство по отношение на М.К.Д.
за престъплението по чл. 130, ал.2 от НК следва да бъде приключено
с освобождаването на същата от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание. Съдът отчете нейната възраст, прецени
тежестта на извършеното, както и изминатото време от извършване на деянието до
съдебното производство. Като
смекчаващи обстоятелства съдът приема данните за личността на подсъдимата, положителните
характеристични данни, чистото й съдебно минало. Приема, че процесното деяние е инцидентна
проява в нейния съзнателен живот. Оценява и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства. С оглед на това прецени, че следва да се наложи
наказание на минимума на предвиденото, а именно – глоба в размер на 1000.00
- хиляда лева, с което ще бъдат изпълнени целите му. В този смисъл и Решение № 25 от
3.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 653/2008 г., III н. о., НК, докладчик
председателят Елияна Карагьозова – „Основен
принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е
това наказание, което съответства на тежестта на престъплението. Този принцип
законодателят е разширил и в разпоредбите на чл. 54 НК,
както и в чл. 348, ал. 5 НПК,
съгласно които наказанието следва да съответства на обществената опасност на
деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите,
визирани в чл. 36 НК.”
Досежно
предявения граждански иск съдът взе предвид следното: По отношение на предявения граждански иск за претърпените неимуществени вреди, съдът приема, че същия е
частично основателен. Съображенията в тази насока са, че претендираното обезщетение е за гражданска
отговорност за причинени вреди в резултат на престъпно деяние. Т.е. касае се за
вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона – задължение за невредене - в случая е нарушено общото
правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат всички отрицателни последици настъпили за пострадА.я,
които са пряка и непосредствена последица от деянието. НА.це е противоправно
поведение, в резултат на което са възникнА. вреди, и тези вреди, са в причинна
връзка с неговата проява. Обезщетението следва да овъзмезди пострадА.я за
всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието.
Оценката на неимуществените вреди е по справедливост, което понятие е свързано
с характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които
е извършеното, причинените морални страдания и др. В случая се касае за
причинена лека тесна повреда – причинени травматични увреждания: съчетана травма: глава – крайници. Получените травматични
увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание. При липса на
регистрирани усложнения установените множествине плитки травми на ограничена
площ би следвало да отзвучат за 10-15 дни, видно от изготвената съдебно
медицинска експертиза. По делото не са събрани доказателства за регистринани в
последствие усложнения. Преценявайки
тези обстоятелства съдът счита, че следва да се уважи иска в размер на 1000.00
лв., като в останалата му част до пълния предявен размер, следва да се е
отхвърли.
Гражданския ищец и частен
обвинител е претендирал и лихва върху заявеното неимущественото обезщетение,
считано от 02.12.2019 година. Съдът счита, че такава й се дължи от датата на
деянието и нанесените й увреждания – 02.12.2019 година. Поради което осъди подсъдимата
М.К.Д. да заплати на частния тъжител Н.А. М., сумата в размер на 1 000.00лв. /хиляда лева/, ведно
със законната лихва, начиная от 02.12.2019г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат на гореописаното престъпление, като в останалата част отхвърля
предявения иск като недоказан.
Съобразно
разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата М.К.Д., ЕГН-**********
да заплати направените разноски от частния тъжител Н.А. М., ЕГН-********** в
размер на 518 лв. /петстотин и осемнадесет лева/, както и да заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Шумен разноски по делото в
размер на 359.40
лв. /триста петдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ и държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 50.00лв./петдесет лева/.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
Председател: Членове: 1.
2.