№ 403
гр. Русе, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Г. Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело №
20234500500517 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Постъпила е въззивна жалба от
Г. П. Ч. против решение № 630/09.05.2023г, допълнено с Решение №
942/21.06.2023г., постановени по гр.д. № 4529/2022г. на Русенския районен
съд, в частта му, с която е отхвърлен искът й за възстановяване на запазена
част в наследството на С.Д над размера от 6030,81 лева до пълният предявен
размер от 7600 лева. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
уважаване на иска в пълния му предявен размер, както и осъждане на К. Р. Н.
да й заплати сумата 7600 лева. Насрещната страна- К. Р. Н. счита жалбата за
неоснователна.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от К. Р. Н. срещу решение №
630/09.05.2023г, допълнено с Решение № 942/21.06.2023г., постановени по
гр.д. № 4529/2022г. на Русенския районен съд, в частта му, с която е уважен
искът на Г. П. Ч. за възстановяване на запазена част в наследството в размер
на 6030,81 лева и К. Р. Н. е осъдена да заплати на Г. П. Ч. сумата 6030,81 лева.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете. Г.
П. Ч. счита насрещната жалба за неоснователна.
За да се произнесе Русенски окръжен съд съобрази следното:
Гр.д. № 4529/2022г. на Русенския районен съд е образувано по искова
молба предявена от Г. П. Ч. против К. Р. Н. за възстановяване на запазена част
в наследството на С.Ц.Д, починала на 22.09.2017г. За целта е поискано
намаляване на дарение извършено от С.Ц.Д на дъщеря й К. Р. Н. на
1
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.44.9.15 с адрес: *****.
Пред първата инстанция безспорно е установена следната фактическа
обстановка:
На 29.08.2017г. С.Ц дарила на дъщеря си К. Р. Н. самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 63427.6.44.9.15 с адрес: *****, като дарителят запазил
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения имот. С.Ц.Д
починала на 22.09.2017г. като оставила следните наследници по закон: М.Б.Д
– съпруг; К. Р. Н. – дъщеря и Г. П. Ч. – дъщеря. По силата на Договор
№4036/R/2007/09.10.2007г. „Банка Пиреос България“ АД предоставила на С.Ц
Т. и Т.И.Т кредит в размер на 13 000 лева, който кредитополучателите
следвало да погасят на 180 анюитетни вноски, считано от 22.10.2007г. Към
22.08.2017г. непогасения остатък от задължението възлизал на 11 363.06 лева.
През м.ноември 2017г. К. Р. Н. заместила и поела всички права и задължения
към банката на починалия кредитополучател С.Д. На 19.10.2017г., във връзка
със застраховка по кредита, ЗД „Евроинс“ изплатило на банката дължимата от
наследодателя на страните част от дълга – 5510.28 лева, а остатъка от 3850.10
лева погасила К. Н. на 22.02.2022г.
Установено е имуществото притежавано от С.Ц.Д към момента на
смъртта й:
- ¼ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда в село Червена
вода на стойност 7837.50 лева;
- ¼ идеална част от гараж №8, построен в ГС „Панайот Хитов“ ІІІ по
ул.“Петър Берон на стойност 2405 лева и
- лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№Р *** РМ на стойност 2000 лева.
Автомобилът е придобит по време на брака, сключен между С.Д и М.Д на
14.10.2011г. и след прекратяване на СИО със смъртта на съпругата
собствеността върху МПС се трансформира в дялова съсобственост, като в
наследственото имущество остава ½ идеална част от него, на стойност 1000
лева.
Общата стойност на наследствените имущества е изчислена на 11 242.50
лева. Образувана е наследствена маса формирана по реда на чл. 31 от Закона
за наследството като към наличните имущества е прибавено и извършеното
дарение на апартамент №15 в гр.Русе, ул. “Опълченска“ №18, вх.Е, ет.5 на
стойност 33 474 лева и е изваден размера на останалото неизплатено
задължение по кредита в размер на 5548,10 лева, което е определено като
разлика между остатъка по кредита и изплатеното застрахователно
обезщетениеа (11 058.38 лева – 5510.28 лева = 5548.10 лева). При
изчисляването на размера на наследствената маса е извадено и задължението
в размер на 55.17 лева - заплатен от К. Р. Н. данък за лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег.№Р *** РМ. Така районният съд е определил размера на
наследствената маса на 39113,23 лева (7837.50 лева +2405 лева +1000 лева +33
474 лева -5548,10 лева -55.17 лева). Съобразявайки разпоредбата на чл.29,
ал.3, изр.2 от ЗН районният съд е приел, че всеки от наследниците (М.Б.Д –
съпруг; К. Р. Н. – дъщеря и Г. П. Ч. – дъщеря) е с право на запазена част от ¼.
При размер на наследствената маса 39113,23 лева запазената част на ищцата е
2
определена на 9778,31 лева. От тази стойност е извадена сумата 3747.50
представляваща 1/3 от стойността на имуществото останало в наследството
(11 242.50 : 3 = 3747.50), при което първоинстанционният съд е приел, че
запазената част на Г. Ч. е накърнена с 6030,81 лева и с тази сума е намалил
дарението извършено с нотариален акт №34, том ІV, рег.№11524, дело
№516/2017г. С допълнително решение № 942 от 21.06.2023г. районният съд е
осъдил К. Р. Н., ЕГН ********** да заплати на Г. П. Ч., ЕГН **********
сумата 6030.81 лева – паричната равностойност на накърнената с дарението
запазена част, тъй като К. Р. Н. се е разпоредила с подарения имот.
И двете страни са недоволни от постановеното решение и от начина по-
който е определен размера на наследствената маса и съответно на запазената
част на Г. П. Ч. в наследството на С.Ц.Д. Г. П. Ч. счита, че остатъка от
задължението по банковия заем не е следвало да бъде приеман като част от
наследството, тъй като частта от задължението по заема припадаща се на
С.Ц.Д е изплатена от застрахователя „Евроинс“ ЗАД и оставащото
задължение е само на другия кредитополучател- Т.И.Т. Счита също, че К. Р.
Н. изплащайки остатъка по кредита е погасила задължението на другият
кредитополучател- Т.И.Т и предприетите от К. Р. Н. действия не са в защита
на интересите на наследството.
К. Р. Н. оспорва жалбата на Г. П. Ч.. Счита, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че кредитното задължение е част от наследството, както и
че последващото погасяване е ирелевантно за размера на наследството, тъй
като е настъпило след смъртта на наследодателя. Вътрешните отношения
между солидарните длъжници и възможността някой от тях да предяви
претенции спрямо останалите не променя обстоятелството, че към откритото
наследство съществува пасив. Счита, че съдът неправилно е изключил от
наследствената маса сумата 5531 лева представляваща платено
застрахователно обезщетение и предявява насрещна въззивна жалба, в която
сочи, че това обезщетение не следва да се съобразява при определянето на
запазената част, тъй като е изплатено след откриване на наследството, а
датата към която следва да се определи разполагаемата част е датата на
смъртта на наследодателя. Счита, че при определянето на запазената част и на
наследствената маса следва да се съобрази пълния размер на банковия кредит,
която сума следва да се извади от размера на активите.
Въззивната жалба и насрещната жалба са подадени в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално
допустими. За да се произнесе по тяхната основателност Окръжният съд
намира следното: Фактическата обстановка е правилно и безспорно
установена от първата инстанция. Правилно и безспорно са установени
имуществата, които С.Ц.Д е притежавала към момента на смъртта си: ¼
идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда в село Червена вода на
стойност 7837.50 лева; ¼ идеална част от гараж №8, построен в ГС „Панайот
Хитов“ ІІІ по ул.“Петър Берон на стойност 2405 лева и половината от лек
автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№Р *** РМ на стойност 1000 лева. Правилно
и безспорно при определяне на наследствената маса към имуществата, които
е притежавал наследодателя към момента на смъртта си е прибавено и
3
извършеното дарение на апартамент №15 в гр.Русе, ул. “Опълченска“ №18,
вх.Е, ет.5 на стойност 33 474 лева и е извадено и задължението в размер на
55.17 лева - дължим данък за лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№Р *** РМ.
Правилно и безспорно е прието от районният съд, че К. Р. Н. се е разпоредила
с подарения имот и че поради невъзможност намалението на дарението да се
осъществи в натура, следва да се присъди паричната стойност на намалението
за възстановяване на накърнената запазена част. Спорни между страните
остават два въпроса:
1. Следва ли платената от застрахователя сума по кредита на С.Ц.Д да
бъде съобразявана при определяне на запазената част в наследството;
2. Предвид факта, че ипотечният кредит от 09.10.2007г. е бил отпуснат на
С.Ц.Д и Т.И.Т и предвид безспорността на обстоятелството, че Д. и Т. са били
солидарни длъжници по този договор (това се твърди както във въззивната
жалба, така и в насрещната въззивна жалба) следва ли като пасив на
наследството да се пресмята само половината от задължението по кредита по
съображения, че другата половина от кредита е задължение на Т.И.Т.
По спорните въпроси Окръжният съд намира следното:
Съгласно чл. 31 от Закона за наследството:
За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на
наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението
на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на
обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според
стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по
време на подаряване - за движимите.
Съгласно трайната практика на ВКС наследствената маса и запазената
част в наследството се определят към момента на откриване на наследството.
В този смисъл са Решение № 68 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5825/2013
г., I г. о., ГК, Решение № 189 от 27.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4966/2017 г.,
I г. о., ГК и др . Застрахователното обезщетение към момента на откриване на
наследството не е било изплатено и съответно не е било част от имуществото
на наследодателя. Правото на застрахователно обезщетение възникнало в
момента на смъртта на наследодателя и по очевидни съображения това право
не възниква за наследодателя, а за неговите наследници. Това право не
възниква по силата на наследяването, а възниква на договорно основание
направо в полза на ползващите се от застраховката лица (които в случая са
наследниците), поради което това право не е част от наследството. Всяко
съмнение по въпроса се изключва от изричната разпоредба на чл. 445 от
Кодекса за застраховането:
Чл. 445. (1) Застрахователната сума по застраховка "Живот" не влиза
в наследствената маса на застраховащия, застрахования или трето
ползващо се лице, дори когато за ползващи лица са определени наследниците
му.
(2) Когато третото ползващо се лице е наследник, то има право на
застрахователната сума, дори ако се откаже от наследството.
4
Предвид изложеното застрахователната сума изплатена от ЗД
„ЕВРОИНС“ не е част от наследството на С.Ц.Д и съответно не следва да се
съобразява като актив на наследството, нито да се приспада от пасива на
наследството.
По въпроса дали в пасива на наследството следва да се включи целият
размер на задължението по кредита или само „частта“ на наследодателя С.Ц.Д
Окръжният съд намира следното:
Безспорно, че С.Ц.Д и Т.И.Т са солидарни длъжници по договора за
кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 122 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите:
(1) Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от
когото и да е от длъжниците.
За това и към пасива на наследството следва да се съобрази целия размер
на остатъка по кредита, който е 11363,06 лева към датата на откриване на
наследството. Без значение са вътрешните отношения между съдлъжниците в
правоотношението между всеки един от тях и банката. Всеки един от
солидарните длъжници дължи на банката цялата сума. Така по отношение на
банката задължението на С.Ц.Д по договора за кредит е за цялата сума от
11363,06 лева и цялата сума следва да се включи в пасива на наследството.
Що се касае до вътрешните отношения между съдлъжниците С.Ц.Д и Т.И.Т,
то след смъртта на С.Д на нейно място в тези вътрешни отношения встъпват
нейните наследници със съответната квота. След погасяване на
наследствения дълг всеки един от наследниците може да предяви наследените
си правата базирани на вътрешните отношения между С.Ц.Д и Т.И.Т ако е
наясно с тях и ако може да ги докаже.
Изхождайки от горните съображения размерът на запазената част на Г. П.
Ч. в наследството на С.Ц.Д е определена неправилно от районният съд.
Размерът на запазената част следва да се определи по сления начин: Към
стойността на имуществото, което С.Ц.Д е притежавала към момента на
смъртта си (11242,50 лева) се прибавя дарението на апартамент №15 в
гр.Русе, ул. “Опълченска“ №18, вх.Е, ет.5 на стойност 33 474 лева и
съответно се изважда пълният размер на задължението по кредита- 11363,06
лева, както и дължимият данък за лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№Р ***
РМ в размер на 55,17 лева. Така размерът на наследствената маса се получава
33298,27 лева. Съобразявайки че в случая наследяват съпруг и две деца и
запазената част на всеки от наследниците е по една четвърт съгласно чл.29,
ал.3 изр. второ от Закона за наследството то запазената част на Г. П. Ч. е
8324,57 лева. Г. Ч. е наследила имущество на стойност 3747,50, което
представлява 1/3 от имуществото останало след смъртта на С.Ц.Д и така
запазената й част от 8324,57 лева е била накърнена със сумата 4577,07 лева с
дарението на апартамента и в този размер искът за намаляване на дарението
следва да се уважи, а над него да се отхвърли, като обжалваното решение се
измени съответно. Допълнителното решение също следва да се измени, като
се отхвърли иска за осъждане на К. Р. Н. да заплати на Г. П. Ч. сума над
размера 4577,07 лева представляваща парична равностойност на накърнената
5
с дарението запазена част.
Разноски пред първата инстанция:
Предявен е иск с размер 7600 лева, който е основателен до размера
4577,07 лева, поради което:
На Г. П. Ч. от направени разноски в общ размер 1543 лева следва да се
присъдят 929,19 лева съразмерно на уважената част от исковете;
На К. Р. Н. от направени разноски в общ размер 1060 лева следва да се
присъдят 421,67 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Разноски пред въззивната инстанция:
Жалбата на Г. П. Ч. е изцяло неоснователна поради което платената от
нея държана такса остава за нейна сметка.
К. Р. Н. обжалва изцяло първоинстанционното решение с материален
интерес 6030,81 лева, като жалбата й е основателна над размера 4577,07 лева
(т.е. основателна е за 1453,74 лева) и съответно неоснователна под размера
4577,07 лева (т.е. неоснователна е за 4577,07 лева). За това от внесената
държавна такса в размер на 120,62 лева следва да й се присъдят 29,08 лева
съразмерно на основателната част от жалбата. К. Р. Н. е заплатила за
процесуално представителство по въззивното дело сумата 1060 лева. Поради
липса на специални уговорки съдът приема, че половината от заплатения
хонорар (530 лева) е за защита срещу въззивната жалба на Г. П. Ч., а другата
половина е заплатена за представителство по предявената от нея насрещна
жалба. Така на К. Р. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 530 лева за производството по въззивната жалба на Г. П. Ч., както и
127,78 лева адвокатско възнаграждение за производството по предявената от
нея насрещна въззивна жалба, която сума се определя съразмерно на
основателната част от насрещната жалба. Така на К. Р. Н. следва да се
присъдят 686,86 лева разноски за въззивното производство (29,08 лева плюс
530 лева плюс 127,78 лева). Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 630/09.05.2023г., постановено по гр.д. №
4529/2022 г. на Русенския районен съд, с което е намалено по предявения от
Г. П. Ч., ЕГН ********** срещу К. Р. Н., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.30 ЗН дарението, извършено от С.Ц.Д с ЕГН **********,
починала на 22.09.2017г. в полза на К. Р. Н., ЕГН **********, обективирано в
нотариален акт №34, том ІV, рег.№11524, н.д.№516/29.08.2017г. на нотариус
с рег.№221 на апартамент №15, находящ се на петия етаж в жилищен блок
№303, вх.Е, ул.“Опълченска“№18, построен върху държавна земя в комплекс
„Чародейка – Г – Север“ в гр.Русе, състоящ се от: стая, дневна, кухня и
сервизни помещения със застроена площ 59.76 кв.м, заедно с избено
помещение №15 с площ 3.65 кв.м., заедно с 1.722% идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседи за
апартамента: на изток – комплекса, на запад – стълбище и апартамент №14, на
6
север – комплекса, на юг – апартамент №14 и комплекса, а на избено
помещение №15: на изток – терен, на запад – изба №14, на север – терен, на
юг – коридор, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.6.44.9.15 с адрес: *****, който самостоятелен обект се
намира в сграда №9, разположена в поземлен имот с идентификатор
63427.6.44, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент;
брой нива на обекта: едно; с посочена в документа площ: 59.76 кв.м., заедно с
прилежащи части: изба №15 и 1.722% идеални части от общите части на
сградата и отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти:
на същия етаж - 63427.6.44.9.14, под обекта - 63427.6.44.9.12, над обекта -
63427.6.44.9.18, само в частта над размера 4577,07 лева, необходим за
възстановяване на запазената част на Г. П. Ч., ЕГН ********** от
наследството на С.Ц.Д с ЕГН **********, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за намаляване на дарението в частта над размера
4577,07 лева до уважения размер от 6030,81 лева необходим за
възстановяване на запазената част на Г. П. Ч., ЕГН ********** от
наследството на С.Ц.Д с ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 630/09.05.2023г., постановено по гр.д. №
4529/2022 г. на Русенския районен съд в частта, с която дарението е намалено
до размера 4577,07 лева, необходим за възстановяване на запазената част на
Г. П. Ч., ЕГН ********** от наследството на С.Ц.Д с ЕГН **********, който
размер се равнява на 4577,07/33 474 идеални части от апартамента, както и в
частта, с която искът за намаляване на дарението е отхвърлен над размера
6030,81 лева до предявения размер от 7600 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 942/21.06.2023г, постановено по гр.д. №
4529/2022 г. на Русенския районен съд в частта за разноските, като вместо
него постановява
ОСЪЖДА К. Р. Н., ЕГН ********** да заплати на Г. П. Ч., ЕГН
********** разноски за производството пред районния съд размер на 929,19
лева.
ОСЪЖДА Г. П. Ч., ЕГН ********** да заплати на К. Р. Н., ЕГН
********** разноски за производството пред районния съд размер на 421,67
лева.
ОТМЕНЯ Решение № 942/21.06.2023г., постановено по гр.д. №
4529/2022 г. на Русенския районен съд само в частта, с която К. Р. Н., ЕГН
********** е осъдена да заплати на Г. П. Ч., ЕГН ********** сума над
размера 4577,07 лева до уважения размер 6030,81 лева представляваща
парична равностойност на накърнената с дарението запазена част, като вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. П. Ч. предявен против К. Р. Н. за заплащане на
сума над 4577,07 лева до уважения размер от 6030,81 лева представляваща
парична равностойност на накърнената с дарението запазена част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 942/21.06.2023г, постановено по гр.д. №
4529/2022 г. на Русенския районен съд в частта, с която К. Р. Н., ЕГН
********** е осъдена да заплати на Г. П. Ч., ЕГН ********** сума до
7
размера 4577,07 лева представляваща парична равностойност на
накърнената с дарението запазена част.
ОСЪЖДА Г. П. Ч., ЕГН ********** да заплати на К. Р. Н., ЕГН
********** разноски за въззивното производството в размер на 686,86 лева
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8