Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велинград, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ВЕЛИНГРАД, III-ти състав, в публично заседание
на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ВАСИЛЕВА
при участието на
секретаря Виолета Шаркова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 447 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на изпратени по подсъдност от Софийски районен съд материали по
прекратено гр.д. № 68759/2019 г. по описа на Софийски районен съд, образувано по искова молба на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е предявен от
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД против Агенция „Пътна
инфраструктура“ осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД, за
осъждане на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) да заплати на ищеца „Застрахователно дружество Евроинс“ АД сумата в общ размер на 482,74 лв., от която: 472,74 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение за нанесени вреди на лек автомобил „Мерцедес Е
320“, с рег. № РА 2828 КК, по щета № **********/06.02.2019 г., по сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“,
обективирана в застрахователна полица № 00500100238412/15.02.2018 г., със срок
на валидност от 15.02.2018 г. до 14.02.2019 г., във връзка с настъпило на
01.02.2019 г. на републикански път III-376
пътнотранспортно произшествие (ПТП) – попадане на моторно превозно средство (МПС), с рег. № РА
2828 КК, в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно и 10,00 лв.
– обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност
ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД предявява против ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
3 от КЗ вр. чл. 50 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 482,74 лв., от която: 472,74 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на лек автомобил
„Мерцедес Е 320“, с рег. № РА 2828 КК, по щета № **********/06.02.2019 г., по сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
застрахователна полица № 00500100238412/15.02.2018 г., със срок на валидност от
15.02.2018 г. до 14.02.2019 г., във връзка с настъпило на 01.02.2019 г. на
републикански път III-376 ПТП – попадане на МПС, с рег. № РА 2828 КК, в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно и 10,00 лв. – обичайни разноски за неговото определяне, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба и уточнителната молба към нея се твърди,
че със застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” №
00500100238412 от 15.02.2018 г. ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е застраховал лек автомобил „Мерцедес Е 320“, с рег. № РА
2828 КК, собственост на Янко Спасов Тупаров, с ЕГН **********, със срок на
действие от 15.02.2018 г. до 14.02.2019 г., при уговорено „Пълно” покритие на
рисковете, съгласно „Общи условия” на предлаганата застраховка. При сключване
на застраховката бил подписан и протокол за оглед и заснемане на автомобила,
съгласно които застрахованото МПС не е имало повреди или одрасквания. Ищецът
сочи, че на 01.02.2019 г., на републикански път III-376, км 11+720 м, при управление на лек автомобил „Мерцедес Е 320“, с рег. № РА
2828 КК, водачът му попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно. Твърди, че вследствие на това са нанесени имуществени щети на лек
автомобил „Мерцедес Е 320“, с рег. № РА 2828 КК, изразяващи се в увреждане на
предните и задните десни
гуми и джанти на автомобила. В резултат на настъпилото застрахователно събитие
било отправено искане за оценка на нанесените вреди на застрахования автомобил
и заведена претенция по щета № **********/06.02.2019 г. След извършен оглед,
причинените материални вреди на лек автомобил „Мерцедес Е 320“, с рег. № РА
2828 КК, били описани от експерти на ищцовото дружество в протокол към
преписката. По заведената щета било определено обезщетение в размер на 482,74
лв., като сумата била изплатена на собственика на увредения автомобил на
12.02.2019 г. Направени били и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв.
Ищецът сочи, че е изпратил покана до ответника за заплащане на дължимата
регресна претенция, която била получена от ответника, но до този момент същият не
е заплатил претендираната сума.
Ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД излага, че път III-376 е изключителна държавна собственост, на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 4
от Закона за пътищата и Решение № 959/31.12.2018 г. за утвърждаване на списък
на републиканските пътища, прието от Министерския съвет. Твърди, че ПТП–то и
нанесените материални щети по увредения автомобил са причинени в резултат на
противоправното бездействие на служителите на ответника АПИ, респ. на лице, на
което ответникът е възложил съответните действия, изразяващо се в
неотстраняване, съответно необезопасяване на дупка върху републиканския път III-376. Сочи, че бездействието на служителите на АПИ/лице,
на което АПИ е възложила съответните действия ангажира обезпечително-гаранционната
отговорност на АПИ, въз основа на чл. 49 от ЗЗД, като възложител на дейностите
по стопанисването, включително поддържането и ремонтирането на пътищата, част
от републиканската пътна мрежа, което включва и недопускането, съответно
отстраняването на дупки по тях, както и сигнализирането им.
Твърди, че съгласно разпоредбите на Закона за пътищата (ЗП)
ответникът АПИ е длъжен да управлява републиканските
пътища, в т.ч. републиканския път, където е станало процесното ПТП и да
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането им, като
ирелевантно в случая е дали изпълнява тези нормативно установени задължения
чрез възлагането на определени дейности на трети лица. В случая е налице
настъпването на вреди по застрахования автомобил от нарушената цялост на
пътното платно, каквато представляват дупките на пътя, и бездействие от страна
на компетентните служби на ответната административна структура (АПИ) за ремонт
и поддържане на пътя, както и за сигнализиране на препятствия на пътя (чл.167,
ал.1 от ЗДвП), от което са причинени вредите по автомобила. Налице е
противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на
ответника - възложител на работата при условията на чл. 49 от ЗЗД. Сочи, че
според разрешението, дадено в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г., собственикът на
вещта отговаря по чл. 45 от ЗЗД, съответно по чл. 49 от ЗЗД, при възможност за
обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50
от ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза
вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. С оглед на това, че
наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които АПИ е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължения, то за гореописаните вреди отговорност носи АПИ,
на основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД. При условията на евентуалност,
ако съдът счете, че АПИ или лицата, на които е възложила тази дейност, са били
в невъзможност да обезопасят дупката на пътното платно, то твърди, че АПИ
отговаря за причинените гореописани вреди във връзка с описаното ПТП, на
основание чл. 50 от ЗЗД, в качеството й на собственик на републикански път III-376.
Ето защо, ищецът моли предявения иск да бъде уважен. В
случай на отхвърляне на главния иск, моли за уважаване на евентуалния иск.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът АПИ
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявения иск по
основание и размер. Оспорва дължимостта на претендираната сума от 10,00 лв. –
ликвидационни разноски, която не е част от размера на причинените вреди по
смисъла на Кодекса на застраховането. Поддържа, че от представените писмени
доказателства не се установява по безспорен начин, че е налице
причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и декларираните от водача
имуществени вреди по автомобила. Твърди, че не е установен механизма на
осъществяване на настъпилото на 01.02.2019 г. ПТП при движение по републикански
път III - 376, км. 11+720 км., в посока от гр. Велинград към гр.
Ракитово, в описания в исковата молба участък. Изтъква, че не е установено
точно мястото на ПТП, скоростта, с която се е движил шофьора, големината на
дупката на пътното платно (ако е имало такава). Твърди, че участъкът от
републикански път III - 376, от км.
10+525 до км. 13+067, е в границите на гр. Ракитово. Мостът е на км. 15+499,
т.е. извън границите на населеното място гр. Ракитово. Изтъква, че преди
твърдяното ПТП е извършен ремонт на пътното платно на този път, изразяващ се в
запълване на дупки. Сочи, че поддържането на процесния участък: републикански
път III - 376 (Батак - Доспат) - Цигов чарк - Ракитово - (Ветрен
дол - Велинград) е възложено с Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-19/09.10.2015
г., в сила от 17.10.2015 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура” и
ДЗЗД „Пътно поддържане област Пазарджик и област Пловдив” - с участници в
обединението: „Европейски пътища“ АД (предишно наименование „Пътища Пловдив”
АД), „Грома холд“ ЕООД (предишно наименование „Агромах” ЕООД) и
„Инжстройинженеринг” ЕООД. Към датата на настъпване на процесното ПТП -
01.02.2019 г., както и предходния месец януари 2019 г., се е осъществявало
зимно поддържане на републиканската пътна мрежа. Съгласно договора, на
изпълнителя са възложени дейностите по ремонт и поддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации) на
републиканската пътна мрежа на територията на Южен Централен район,
стопанисвани от АПИ, където попада и процесния участък - републикански път III - 376, посока от гр. Велинград към гр. Ракитово. Сочи,
че съгласно чл. 1 от Договора, възложителят възлага, а изпълнителят приема да
извърши дейностите по поддържане на участъка, цитиран по-горе, а в чл. 33 от
същия договор е уговорено, че при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в
резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора,
изпълнителят ДЗЗД „Пътно поддържане област Пазарджик и област Пловдив” носи
пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди. Твърди, че
АПИ, ОПУ-Пазарджик, е възложила и заплатила дейности по зимно поддържане на
процесния път, на поддържащата фирма ДЗЗД „Пътно поддържане област Пазарджик и
област Пловдив”. Ето защо счита, че не е налице пряка причинно-следствена
връзка между състоянието на републиканския път и вредоносния резултат, нито
бездействие на АПИ.
В срока по чл. 131 от ГПК с отговора на исковата молба с
вх. № 5001120/06.01.2020 г. по описа на Софийски районен съд и депозираната
едновременно с него молба с вх. № 5001125/06.01.2020 г. по описа на Софийски
районен съд, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, ответникът АПИ е направил
искане за привличане на трето лице - помагач на страната на ответника -
„Европейски пътища АД (предишно наименование „Пътища Пловдив” АД), „Грома холд“
ЕООД (предишно наименование „Агромах” ЕООД) и „Инжстройинженеринг” ЕООД, и
трите дружества участници в обединението ДЗЗД „Пътно поддържане област
Пазарджик и област Пловдив”.
От материалите по делото се установява, че исковата молба
и приложенията към нея са изпратени два пъти, на основание чл. 131 от ГПК, за
отговор на ответника АПИ. Първият път - от Софийски районен съд по гр.д. №
68759/2019 г. по описа на Софийски районен съд, преди прекратяването му с
Определение от 23.06.2020 г. и изпращането му по подсъдност на Районен съд -
Велинград. Съдебните книжа са били получени от АПИ на 09.12.2019 г., като в
срока по чл. 131 от ГПК ответникът АПИ е депозирал горепосочените отговор на
исковата молба с вх. № 5001120/06.01.2020 г. и молба с вх. № 5001125/06.01.2020
г. по описа на Софийски районен съд, с които е направил искане за привличане на
трето лице - помагач на страната на ответника - Европейски пътища АД (предишно
наименование „Пътища Пловдив” АД), „Грома холд“ ЕООД (предишно наименование
„Агромах” ЕООД) и „Инжстройинженеринг” ЕООД, и трите дружества участници в
обединението ДЗЗД „Пътно поддържане област Пазарджик и област Пловдив”, на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.
С Разпореждане № 1047/19.08.2020 г. Районен съд
–Велинград отново е изпратил исковата молба и приложенията към нея на АПИ, на
основание чл. 131 от ГПК, с указание за подаване на отговор в едномесечен срок
от получаване на съобщението, като му е указал последиците от неподаване на отговор
по чл. 133 от ГПК. Съдебните книжа, в т.ч посоченото разпореждане, са получени
от АПИ на 27.08.2020 г., като в указания едномесечен срок ответникът АПИ отново
е депозирал отговор на исковата молба със съдържание идентично с първоначално
подадения отговор на исковата молба и отново, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, е направил искане за привличане на трето лице - помагач на страната на
ответника - Европейски пътища АД (предишно наименование „Пътища Пловдив” АД),
„Грома холд“ ЕООД (предишно наименование „Агромах” ЕООД) и „Инжстройинженеринг”
ЕООД, и трите дружества участници в обединението ДЗЗД „Пътно поддържане област
Пазарджик и област Пловдив”.
В едномесечен срок от получаване на Разпореждане №
1047/19.08.2020 г. по гр.д. № 447/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград
ответникът АПИ е предявил, при условията на евентуалност, обратен иск срещу
третите лица – помагачи, с който моли, в случай че предявеният от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД главен иск бъде уважен, то „Европейски пътища АД, „Грома холд“ ЕООД и
„Инжстройинженеринг” ЕООД, и трите дружества участници в обединението ДЗЗД
„Пътно поддържане област Пазарджик и област Пловдив”, да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на АПИ сумата от 482,74 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 25.09.2020
г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди, че са налице основанията за
ангажиране на гаранционната отговорност на тези дружества, тъй като на
изпълнителя по Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-19/09.10.2015
г. е било възложено да извърши дейности по изкърпване на пътната настилка със
студена асфалтова смес ръчно с месечно задание за месец януари 2019 г. в
процесния пътен участък - път ІІІ-376 от км 13+000 до км 16+934, т.е. налице е
неизпълнение от ответниците по обратния иск на договорните им задължения по чл.
33 от Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-19/09.10.2015 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
„Европейски пътища“ АД по предявения главен иск, в който моли искът да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Оспорва всички твърдения и
обстоятелства, наличието на основание за ангажиране на имуществена отговорност
на АПИ за възстановяване на описаните от ищеца вреди, техния вид и размер,
както и причинната им връзка с твърдяното ПТП. Оспорва факта на настъпване на
описаното в исковата молба ПТП, на посоченото място и при заявените
обстоятелства. Твърди, че в процесния участък ПТП не е възникнало, поради противоправно
бездействие на служителите на АПИ или лицата, на които е възложена поддръжката
на пътя, изразяващо се в неотстраняване и необезопасяване на дупка върху
пътното платно. Твърди, че процесното ПТП е възникнало поради движение по
пътния участък с несъобразена с пътните и атмосферните условия скорост. Водачът
на МПС, по което има имуществени вреди, е следвало да се движи по този пътен
участък с повишено внимание и с готовност да спре при наличие на препятствие по
пътя или да го заобиколи. Сочи, че за процесното ПТП не е съставен официален
протокол от съответните органи на МВР, а за него е съобщено единствено на
телефон 112. Поддържа, че от МВР не са извършили оглед и не е установено
съществуването на твърдяното препятствие, както и съществуването на процесните
щети. Застрахователното събитие не е регистрирано и доказано по безспорен начин
пред застрахователя. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
По делото е постъпил отговор по предявения обратен иск от
третото лице - помагач на страната на ответника - „Европейски пътища“ АД.
Оспорва по основание и размер предявената претенция от Агенция „Пътна
инфраструктура”, като счита същата за недоказана и необоснована. Твърди, че не
е налице неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на Договор РД-38-19/09.10.2015
г. Оспорва твърдението на ищеца по обратния иск – АПИ, че по силата на
сключения Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-19/09.10.2015 г. е
било възложено да извърши дейности по изкърпване на пътната настилка със
студена асфалтова смес ръчно с месечно задание за месец януари 2019 г. в
процесния пътен участък - път ІІІ-376 от км 13+000 до км 16+934. Изтъква, че не
е имало възлагане от АПИ за пътно поддържане на пътна настилка и по-конкретно
изкърпване на пътната настилка със студена асфалтова смес, тъй като от
месечното задание за месец януари 2019 г. било видно, че по сметка 3
„Поддържане и ремонт на пътна настилка“ са предвидени – 0 средства за
изпълнение. Излага, че от приложената схема за изкърпване на дупки от
16.01.2019 г. е видно, че са констатирани дупки на пътя и че е направено
съответното изкърпване със студен асфалт. Счита, че щом възложителят им е приел
работата, и я е заплатил, това означава, че възложеното е изпълнено без
забележка. Поддържа, че ако действително на процесния пътен участък е имало
дупка, то тя се е образувала след 16.01.2019 г., когато очевидно е обхождан
процесния пътен участък и на него не е отбелязано да е имало такава. Акцентира,
че за посочения пътен участък няма задание от АПИ в качеството на възложител по
договора за извършване на текущи ремонтни дейности, касаещи образували се
дефекти по пътното платно и по-конкретно изкърпване на компрометираната
настилка след 16.01.2019 г. до датата на процесното ПТП. Поради това не е могъл да изпълни нещо,
което не му е възложено. Твърди, че ако на съответния път е имало неравности,
то в прерогативите на АПИ е било да му възложи изпълнението на ремонтни и
рехабилитационни дейности, като видно от задание за месец февруари 2019 г.,
което е изпратено на 28.02.2019 г., т.е. един месец по-късно от договорно
установения срок, по смисъла на чл. 5, буква „а“ от Договор РД-38-19/09.10.2015
г., изкърпване на дупки не им е възложено, като същото се установява и от
месечното задание за декември 2018 г., което трябва да изпълнят през януари
2019 г. Сочи, че декемврийското месечно задание им е изпратено на 06.12.2018
г., вместо на 28.11.2018 г. - отново със закъснение, а заданието за месец
януари 2019 г. им е изпратено на 08.01.2019 г., а не съгласно Договор
РД-38-19/09.10.2015 г. до 28-мо число на предходния месец, а именно 28.12.2018
г., като освен, че не е в срок, в него не е предвидено възлагане на ремонт на
пътната настилка. Поддържа, че за да бъде ангажирана отговорността му е
необходимо да се установи, че щетите са в резултат на неизпълнение или
некачествено изпълнение на предмета на договора. Сочи, че съгласно чл. 1 от
процесния договор, възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши
дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи) на републиканска пътна мрежа на територията на Областно пътно
управление (ОПУ) - гр. Пазарджик. В чл. 5, ал. 1 от договора работите по
изпълнение предмета на договора, се възлагат от възложителя на изпълнителя с
месечни, допълнителни и извънредни задания, в рамките на стойността на
договора. В точка от 1 до 4 на същата алинея са посочени предпоставките,
условията и начините, при които възложителят изготвя и представя на изпълнителя
различните видове задания. В тази връзка изпълнителят по договора за обществена
поръчка предприема действия и извършва съответните работи само след
предварителното им възлагане от възложителя със съответното задание. Съгласно
чл. 5 от Договора месечните задания се възлагат до 28-мо число на месеца,
предшестващ изпълнението. За месец януари 2019 г. има възлагане от страна на
възложителя, като съгласно заданието е извършено ръчно изкърпване на пътната
настилка със студена асфалтова смес, както е посочил и ответника. Излага, че от
приложените документи е видно, че всички констатирани отвори, образували се в
пътното платно, описани в приложената Схема на километричното положение на
извършените работи по републиканските пътища на територията на ОПУ, са били
отстранени и няма данни за неточно изпълнение, дефекти или други оплаквания.
Възложената работа е приета и разплатена. Възложените дейности за месец януари
2019 г. са приети от АПИ без забележка и без каквито и да било указания.
Твърди, че двустранно подписаният Сертификат № 49 доказва изпълнение на
възложените работи за превантивен ремонт на пътя III-376, възложени с месечно задание за месец януари 2019 г.
Сочи, че от Справка за действително извършените видове работи по текущ ремонт и
поддържане за месец януари 2019 г., шифър 3008 - „изкърпване на настилката със
студена асфалтова смес - ръчно”, е видно, че са били изпълнени дейности по
изкърпване на дупки, на обща стойност 367,50 лева за месец януари 2019 г.
Счита, че вероятно тези дейности са възложени извън месечното януарско задание
и са се наложили извънредно. Твърди, че всички възложени дейности по месечното
задание за декември 2018 г., януари 2019 г. и февруари 2019 г. са точно и качествено изпълнени от
изпълнителя и приети без забележки от възложителя в качествено, количествено и
времево отношение. Предвид изложеното намира предявения обратен иск за
неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори от третите
лица – помагачи „Грома холд“ ЕООД и
„Инжстройинженеринг” ЕООД.
Ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител в
съдебно заседание. Депозира писмено становище по делото, в което поддържа
исковата молба и моли исковата претенция да бъде изцяло уважена. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юрк. Я.Б., поддържа отговора на
исковата молба, изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли
да бъде отхвърлен. Алтернативно, при условията на евентуалност, моли да бъде уважен
предявения обратен иск. Изрично заявява, че счита за безспорни обстоятелствата, че е налице валидно към
датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение, както и че ищецът е
платил застрахователно обезщетение в размер на 482,74 лв. по сметка на собственика на процесния автомобил. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание третото лице - помагач „Европейски пътища“ АД, чрез процесуалния
си представител юрк. Деян Дешков, оспорва исковата молба, поддържа отговора на
исковата молба по главния и обратния иск. Намира за безспорни обстоятелствата, че е налице валидно към
датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение, както и че ищецът е
платил застрахователно обезщетение в размер на 482,74 лв. по сметка на собственика на процесния автомобил.
Претендира разноски.
Третите лица - помагачи „Грома холд“ ЕООД и „Инжстройинженеринг” ЕООД, редовно призовани, не
изпращат представители в съдебно заседание и не вземат становище.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и с доклада по делото, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че: 1) към датата на процесното ПТП – 01.02.2019 г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение с ищцовото дружество по сключена застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил „Мерцедес Е 320“, с рег. № РА 2828 КК, обективирана в застрахователна полица № 00500100238412/15.02.2018 г., със срок на валидност от
15.02.2018 г. до 14.02.2019 г. и 2) ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил „Мерцедес Е 320“, с
рег. № РА 2828 КК, застрахователно
обезщетение в размер на 482,74 лв. по повод
заведена застрахователна преписка по щета № **********/06.02.2019 г. Безспорните обстоятелства между страните се установяват и подкрепят и от
представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства.
От представената застрахователна полица №
00500100238412/15.02.2018 г. се установява, че между „Застрахователно дружество Евроинс” АД и собственика на увредения автомобил Янко
Спасов Тупаров е
бил сключен застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС” с предмет лек
автомобил, марка и модел „Мерцедес Е 320“, с рег. № РА 2828 КК, със срок на действие от 15.02.2018 г. до
14.02.2019 г. Видно от приложените към застрахователната полица Общи условия сред покритите застрахователни рискове е и
нанасяне на вреди по моторното превозно средство в резултат на пътнотранспортно
произшествие.
От представеното по делото Свидетелство
за регистрация на МПС се установява, че лек автомобил „Мерцедес Е 320“, с рег. № РА 2828 КК,
е регистриран в КАТ като собственост на Янко
Спасов Тупаров, ЕГН **********.
От приложеното по делото искане за завеждане на претенция
по застраховка „Каско на МПС“ се установява, че по инициатива на собственика на
увредения лек автомобил „Мерцедес Е 320“, с
рег. № РА 2828 КК - Янко Спасов Тупаров, е
заведена щета № **********/06.02.2019 г.
при ищеца „Застрахователно дружество Евроинс” АД.
Видно от опис-протокол по щета № **********/06.02.2019
г., след направена оценка на вредите, застрахователното обезщетение е определено
в размер на 482,74 лв.
От представеното нареждане за
плащане от 12.02.2019 г. се установява, че ищецът „Застрахователно дружество Евроинс” АД е заплатил на
собственика на увредения при ПТП лек автомобил – Янко
Спасов Тупаров сумата в размер на 482,74 лв. по щета № **********/06.02.2019 г.
Видно от регресна покана с рег. № 003-56/6/08.05.2019 г.,
ищецът е изпратил до ОПУ-Пазарджик регресна покана
относно щета № **********/06.02.2019
г., съдържаща данни за инцидента, изплатените дължими суми
вследствие настъпване на застрахователното събитие и претенция за
възстановяването им по сметка на застрахователя. От известието за доставяне на
гърба на поканата, се установява, че последната е доставена на 10.05.2019 г.
По делото е представена служебна бележка с рег. №
367000-1251/05.02.2019 по описа на РУ - Велинград към ОДМВР - Пазарджик, видно
от която същата е издадена на В.Л.Т. във връзка с подадена от нея молба, в
уверение на това, че на 01.02.2019 г., около 19:00 часа, същата е подала сигнал
на телефон 112 за това, че пътувайки с лек автомобил „Мерцедес Е 320“, с рег. № РА 2828 КК, по път III-376 км 11+720 м, след мост в посока гр. Ракитово, е попаднала в отвор,
образувал се на пътното платно, с размер около 1 метър, вследствие на което са
срязани предна дясна и задна дясна гуми на автомобила. В служебната бележка е
посочено, че местопроизшествието е посетено от служители на звено „Пътен контрол“ при РУ-Велинград,
като водачът В.Т. е изпробвана за наличие на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ и пробата й е отрицателна.
Видно от представените по
делото Решение № 959 на МС от 31.12.2018 г. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които
се събира такса за ползване на пътната инфраструктура-винетна такса, и за
определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища и Списъка на
републиканските пътища, съгласно Приложение № 2, път III-376 - (Батак - Доспат) - Цигов чарк - Ракитово - (Ветрен дол
- Велинград) е път от републиканската пътна мрежа на Република
България.
От представения по делото
Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-19/09.10.2015 г., в сила от
17.10.2015 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура”, като възложител и
ДЗЗД „Пътно поддържане област Пазарджик и област Пловдив” с участници в обединението:
„Европейски пътища“ АД (предишно наименование „Пътища Пловдив” АД), „Грома
холд“ ЕООД (предишно наименование „Агромах” ЕООД) и „Инжстройинженеринг” ЕООД,
като изпълнител, се установява, че ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” е
възложил на ДЗЗД „Пътно поддържане област Пазарджик и област Пловдив” с
участници в обединението: „Европейски пътища“ АД (предишно наименование „Пътища
Пловдив” АД), „Грома холд“ ЕООД (предишно наименование „Агромах” ЕООД) и
„Инжстройинженеринг” ЕООД поддържането на републикански път III - 376 (Батак - Доспат) - Цигов чарк - Ракитово - (Ветрен
дол - Велинград). Съгласно чл. 1 от Договора, възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извърши дейностите по поддържане (превантивно, текущо,
зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации) на
републиканските пътища на територията на Областно пътно управление - Пазарджик,
където попада и процесния участък - републикански път III-376, посока от гр. Велинград към гр. Ракитово. При
изпълнение на дейностите по чл. 1, ал. 1 от Договора изпълнителят е длъжен да
спазва приложимите за обекта на обществената поръчка „Технически правила и
изисквания за поддържане на пътищата” на Национална агенция „Пътна
инфраструктура” от 2009 г. и „Техническа спецификация” на АПИ от 2014 г., както
и Плана за зимно поддържане. Според чл. 4 от Договора, същият е сключен за срок
от 48 месеца, считано от датата, посочена като начало на срока на договора във
възлагателното писмо, а видно от приложеното по делото възлагателно писмо с изх.
№ ЗЗП-32/12.10.2015 г. за начало на срока на договора следва да се счита
17.10.2015 г. Съгласно чл. 5 от Договора дейностите по поддържане се възлагат
от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания,
като месечните задания се представят на изпълнителя в срок до 28-число на
месеца, предшестващ изпълнението, допълнителните задания се представят на
изпълнителя по всяко време, но в срок не по-малък от три работни дни преди
началото на работите, а при извънредни задания - изпълнителят е длъжен да
започне незабавно изпълнението на разпоредените работи. Видно от дефинициите на
„месечно задание”, „допълнително задание” и „извънредно задание”, дадени
съответно в раздел I, т. 11, т. 5 и т. 8 от
Договора, същите представляват писмено възлагане от възложителя на изпълнителя
на видовете и количества работи с оглед правилната експлоатация на пътищата,
предпазването им от разрушаване и осигуряване безопасността на движението. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Договора при изпълнение на
дейностите, предмет на Договора, възложителят е длъжен да представи на
изпълнителя месечни, а в случай на необходимост допълнителни и извънредни
задания за извършване на видовете работи по отделните позиции, посочени в
Сметка №№ 1,2,3,4,5,6 и 8. Според чл. 33 от Договора при причиняване на ПТП
и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение
на предмета на Договора, както и на всички нормативни и технически изисквания,
които следва да се спазват при изпълнението на Договора, изпълнителят носи пълна
имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди.
От представеното по делото одобрено месечно
задание за месец януари 2019 г. е видно, че по сметка 3 „поддържане и ремонт на пътна настилка” са
предвидени 0 лв. (нула лева) средства за изпълнение,
т.е. липсва възлагане за поддържане и ремонт на пътната настилка за месец
януари 2019 г. По сметка № 6 „Зимно поддържане”, шифър 6003, са предвидени
325949,00 лв. средства за изпълнение. Това месечно задание е одобрено и
изпратено на 08.01.2019 г. на изпълнителя ДЗЗД „Пътно поддържане област
Пазарджик и област Пловдив” с участници в обединението: „Европейски пътища“ АД
„Грома холд“ ЕООД и „Инжстройинженеринг” ЕООД, видно от представеното по делото
писмо с изх. № 53-00-5/08.01.2019 г. на Директора на ОПУ – Пазарджик при АПИ.
От приложената схема от 16.01.2019 г. на километричното положение на извършените работи по
републикански път III-376, участък от км 13+000 до км. 16+634, се установява, че са били
констатирани дупки по този пътен участък и към дата 16.01.2019 г. е било
направено изкърпване на настилката със студена асфалтова смес.
Видно от представения по делото двустранно подписан Сертификат № 49/януари 2019 г. за
действително изпълнените и приети видове дейности и работи по поддържането (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи) на републиканските пътища на територията на ОПУ –
Пазарджик, извършените дейности по изкърпване на пътната настилка със студена
асфалнова смес – ръчно по републикански път III-376, участък от км 13+000 до км.
16+634, на обща стойност от 867,50 лв., са били изпълнени и приети без
възражения от възложителя по Договора – АПИ и подлежат на заплащане на
изпълнителя.
От представеното по делото
одобрено месечно задание за месец февруари 2019 г. е видно, че по сметка 3 „поддържане и ремонт на пътна настилка” са
предвидени 0 лв. (нула лева) средства за
изпълнение, т.е. липсва възлагане за поддържане и ремонт на пътната настилка за
месец февруари 2019 г. и по-специално за изкърпването й със студена асфалтова
смес. По сметка № 6 „Зимно поддържане”, шифър 6003, са предвидени 325949,00 лв.
средства за изпълнение. Това месечно задание обаче е одобрено и изпратено на
25.02.2019 г. на изпълнителя ДЗЗД „Пътно поддържане област Пазарджик и област
Пловдив” с участници в обединението: „Европейски пътища“ АД „Грома холд“ ЕООД и
„Инжстройинженеринг” ЕООД, т.е. извън договорения в чл. 5, буква „а“ от
Договора срок, видно от представеното по делото писмо с изх. №
53-00-140/25.02.2019 г. на Директора на ОПУ – Пазарджик при АПИ и след
реализиране на процесното ПТП.
По делото е извършена и приета съдебна автотехническа
експертиза, вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и
извършване на оглед на процесния пътен участък, е констатирало, че на
01.02.2019 г., около 19,00 часа, при неблагоприятни пътно-климатични условия,
мокра пътна настилка, в условията на хоризонтален пътен участък, след ляв
завой, по път III-376, водачът В.Т. е
управлявала лек автомобил „Мерцедес Е 320“, с рег.
№ РА 2828 КК. При извършваното движение по дясната лента водачът
на автомобила е преодолял наличния завой на ляво, като при скоростта си на
движение и неблагоприятните пътни условия, намалена видимост, не е имал
техническата възможност да възприеме своевременно наличието на дупка на пътното
платно, като автомобилът попаднал с десните гуми в нея, без да спира екстрено.
Скоростта на движение е била технически съобразена с пътните условия, при което
лек автомобил „Мерцедес Е 320“ е бил правилно разположен в собствената лента. Ударът от лек автомобил „Мерцедес Е 320“ е бил
осъществен с предната дясна и задната дясна гуми, като автомобилът е преминал
последователно и на скорост през дупка на пътното платно. Настъпили са повреди
основно върху десните гуми на автомобила, като предната и задна десни гуми са
срязани и деформирани с увредени джанти. Настъпилите повреди по лек автомобил „Мерцедес Е 320“ по предната
му и задна десни гуми и джанти се намират в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП и като степен на увреденост, напълно съответстват на установения
и описан по-горе механизъм на произшествието и на представения опис на щетите
от застрахователя. Необходимата сума за възстановяване на щетите по автомобила
по средни пазарни цени възлиза на 472,74 лева с включен ДДС. Вещото лице е
посочило, че заявената от водача на автомобила в съдебно заседание скорост на
движение от 50 км/ч е приемлива от техническа гледна точка, като се имат
предвид декларираните пътно-климатични условия. Колкото по-ниско профилна е
гумата, толкова повече поведението й върху пътя се влияе от неговата равнинност
и гладкост. Ниско профилната гума е по-уязвима при преминаването през отсечени
неравности. При преминаване през неравности налягането на гумата не може да
компенсира теглото на автомобила и концентрираното петно на контакт, поради
което настъпва масивен удар между гумата, джантата и острия ръб на неравността
(дупка). Вследствие на този удар се разкъсват тъканите на гумата в страницата,
срязване и понякога изпускане на налягането. При по-големи
удари е възможно да настъпи и деформация на джантата или разрушаване на
окачването на съответните колела, пружини и амортисьори. Всичко това влияе на
управляемостта и движението на автомобила. С оглед на размерите
на несигнализираната дупка на пътното платно, посочени в служебната бележка и
от свидетеля В.Т. дължина - 1 метър, широчина - 20 см и дълбочина - 10 см, от
техническа гледна точка настъпилите повреди по автомобила се дължат на тази
скорост. При движение на къси светлини на конкретния автомобил водачът е имал
техническа възможност да възприеме наличието на опасността - дупка пред фронта
от късите светлини на автомобила на около 20-25 метра. Дължината на пълния спирачен път е от порядъка на 42-66 метра, от който през времето за реакция и задействане на
спирачките автомобилът изминава около 27-39 метра
и спирачен път 14-28
метра, от което следва, че ако
автомобилът се е движел със скорост от около 50-60-70 км/ч, при своевременно
възприемане на дупката, водачът не е имал техническата възможност да намали
скоростта, да избегне дупката или да спре. При скорост на движение на
автомобила от 50
км/ч произшествието е
непредотвратимо и ударът с десните гуми в дупката ще се реализира през времето
за реакция на водача и задействане на спирачките. Според вещото лице от
техническа гледна точка настъпилите повреди по лек автомобил „Мерцедес Е 320“ по предната му и задна десни гуми
и джанти, като степен на увреденост, напълно съответстват на изложените в
Опис-протокола по щета № **********/06.02.2019 г., съставен от застрахователя „Застрахователно
дружество Евроинс” АД.
Съдът
кредитира експертното заключение, тъй като намира извършената съдебна
автотехническа експретиза за обективна, обоснована и компетентно изготвена от
вещото лице. Експертът е изследвал пълно и задълбочено представените по делото
доказателства и е отговорил изцяло на поставените задачи, предмет на
допуснатата съдебна автотехническа експертиза.
По делото са
разпитани като свидетели В.Л.Т. – водач на повреденото вследствие на
застрахователното събитие МПС и К.
Христов Ч. – служител на длъжност „главен специалист“ в Районна пътна служба – Велинград при ОПУ –
Пазарджик.
От
показанията на свид. В.Т. се установява, че инцидентът е настъпил на 01.02.2019
г., около 19,00 часа, в пътния участък Велинград – Ракитово, след моста по този
път в посока гр. Ракитово, на около 6 км. преди табелата за гр. Ракитово.
Видимостта била ограничена, тъй като било мрачно, ръмяло дъжд и имало лека
мъгла. Свидетелката сочи, че се е движила по пътния участък с около 50 км/ч, на
къси светлини, както и че на пътя имало дупка след моста в посока гр. Ракитово,
с размери около 20 см. широчина и 10 см. дълбочина, която не могла да избегне и
минала през нея. В резултат на това предната и задната десни гуми на
управлявания от нея лек автомобил „Мерцедес Е 320“ били срязани, а джантите на
двете десни колела били изкривени. За инцидента свид. В.Т. подала сигнал на
тел. 112, като на място пристигнали полицейски служители от РУ - Велинград,
които изпробвали свид. В.Т. за употреба на алкохол. Пробата й била отрицателна.
Пристигналите на място полицейски служители не съставили протокол за ПТП.
Няколко дни след инцидента свид. В.Т. посетила РУ -Велинград, от където й била
издадена служебна бележка за настъпилото ПТП, която да представи пред
застрахователя.
Разпитан
като свидетел К.Ч. сочи, че от гара Костандово в посока гр. Ракитово има тесен
мост на км 15+499 по път III-376, като през месец януари 2019 г. е извършено студено
изкърпване на пътната настилка в участъка между км 13+00 и км 16+930 по път III-376, който се намира извън границите на гр. Ракитово. Същевременно сочи,
че км 11+720 на път III-376 се намира в
гр. Ракитово и съвпада с мястото, където е разположена Община Ракитово.
Свидетелят К.Ч. твърди, че след изкърпването
през месец януари 2019 г., за период от 15-20 дни, могат да се образуват дупки
на пътя с размери колкото ръката му, но не и големи дупки. Същият твърди, че
през месец февруари 2019 г. не е констатирал нередности по пътя. Сочи, че
пътния участък Велинград – Ракитово е бил с разрушени участъци - с дупки,
поради което през месец януари 2019 г. било възложено задание и същото е
изпълнено, като е извършен кърпеж на пътя. Поради това сочи, че на 01.02.2019
г. не е имало дупки на пътя. Заявява, че той е приел участъка без забележки
след изпълнение на заданието за месец януари 2019 г. и е подписал съответните
документи за това.
При така установените правнорелевантни факти, съдът
намира от правна страна следното:
Предявени са главен осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД.
При
условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 3 от КЗ вр. чл. 50 от ЗЗД и обратен иск по чл. 54, ал. 1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД:
За да бъде уважен предявения иск по чл. 410, ал. 1, т. 2
от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е да установи, при условията на пълно и главно доказване
по чл. 154, ал. 1 от ГПК, следните предпоставки: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Каско” между ищеца - застраховател и застраховано при
него лице по отношение на увредения лек автомобил „Мерцедес Е 320“, с
рег. № РА 2828 КК, към
датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2)
заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Каско“
на застрахователно обезщетение на увреденото лице; 3) наличието на предпоставките по чл. 49
от ЗЗД – вреда, причинена в резултат на виновното и противоправно поведение
(действие или бездействие) на лица, чиито възложител на работата е ответника
АПИ, причинна връзка между противоправното поведение на тези лица и настъпилите
вреди, както и видът и размера на вредите.
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват,
унищожават или погасяват вземането, а при установяване на горните факти от
ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49
от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/1959 г.,
юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия. Тя има обезпечително-гаранционна функция. Тази отговорност не
произтича от вината на лицето, което е възложило работата.
Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за имуществени вреди,
причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение);
3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е
причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.
По делото не се спори, а и от
представените писмени доказателства - Списък на републиканските пътища -
Приложение № 2 към Решение № 959 от 31.12.2018 г. на Министерския съвет за
утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура-винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира
такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища, се установява, че път III-376 е републикански път по смисъла на чл. 3, ал.
2 от ЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗП, републиканските пътища са изключителна
държавна собственост, а съгласно нормата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от същия закон
републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура”. По аргумент от
чл. 30, ал. 1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура” осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането в добро състояние на републиканските
пътища, чрез своите служители или други лица, на които е
възложила това. Съгласно чл. 167, ал.
1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя,
го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Поддържането
на пътищата, съгласно т. 14 от ДР от ЗП, е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата. С оглед собствеността на път III-376, цитираните изисквания
следва да се осигурят от АПИ, чрез нейните
служители или други лица, на които е възложила
изпълнението на задължението по поддържането на републиканските пътища в безопасно и изправно състояние. Несъмнено
съществуването на необезопасена дупка на пътното платно на републикански път
представлява неизпълнение на законовото задължение на АПИ да поддържа пътя,
като осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Поддържането на пътищата, част от републиканската
пътна мрежа, включва и недопускането, съответно остраняването на дупки по тях,
както и сигнализирането им. На основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от
ЗП ответникът АПИ е задължен да осъществява дейностите по поддържането на
републикански път III-376, включително
да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване
на участниците в движението, съобразно чл. 13 от ЗДвП. Според § 1, т. 19 от
ППЗДвП „Препятствие на пътя” е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. В процесния случай
установената дупка представлява препятствие на пътя по смисъла на посочената
разпоредба, която е създала опасност за движението. Според чл. 52, ал. 1 от
ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите
могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат
движението си, какъвто в случая не се твърди и не се установи да е имало.
От събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на свид. В.Т. – свидетел-очевидец на
инцидента се установява по несъмнен начин, че ПТП е настъпило извън населено
място гр. Ракитово – на пътния участък Велинград – Ракитово от републикански
път III-376, след моста в
посока гр. Ракитово. Този факт се установява и от приложената по делото служебна бележка с рег. № 367000-1251/05.02.2019 г. по описа на РУ -
Велинград към ОДМВР – Пазарджик, в която също е отразено, че ПТП е реализирано на
път III-376, след моста в посока гр. Ракитово. Обстоятелството, че в
тази служебна бележка полицейските органи, използвайки километрична таблица,
неправилно са определили, че мястото на ПТП - „след моста в посока гр.
Ракитово“ се намира на км 11+720 м. от процесния път III-376, който километър действително
е в гр. Ракитово, а не извън гр.Ракитово, където е настъпило процесното ПТП, не
разколебава извода, че мястото на ПТП е извън гр. Ракитово. Това е така, тъй
като при словесното описание във въпросната служебна бележка на мястото на ПТП,
посетено от полицейските служители, ясно е посочено, че то е реализирано след
моста в посока гр. Ракитово, а не в гр. Ракитово, което кореспондира с
показанията на свид. В.Т.. В тази връзка
настоящият състав намира възражението на ответника АПИ за недоказаност на
мястото на ПТП за неоснователно. За доказването на участъка от пътя с процесния
отвор - дупка са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на В.Т., чийто показания кореспондират с останалия събран
доказателствен материал, в т.ч. и със служебна бележка с
рег. № 367000-1251/05.02.2019 г. по
описа на РУ- Велинград към ОДМВР – Пазарджик, в която е посочено, че на пътното
платно е образуван отвор около един метър, както и че местопроизшествието е било
посетено от служители на звено „Пътен контрол“ при РУ – Велинград. Съдът
намира, че показанията на свид. В.Т. са логични и последователни и
не следва да бъдат изначално игнорирани, а ценени с оглед всички останали
обстоятелства по делото. Не може да се приеме, че свид. В.Т. – водач на увреденото в резултат на инцидента МПС е пряко заинтересована от изхода на делото, защото
изходът от процеса е без значение за нея. Тя не е страна в процеса, за да бъде
обвързана от решението по делото, а собственикът на автомобила вече е получил
стойността на ремонтната услуга по отстраняване на щетите, която му е заплатена
от ищеца. Поради това съдът счита, че водачът няма интерес задължително да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца исковата сума. Освен това не е предвидена
и хипотеза, при която собственикът на увредения автомобил да дължи връщане на
платената като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на
регресната претенция, поради което показанията на водача В.Т. не могат да се преценят като заинтересовани и следва да
се кредитират като обективни и достоверни.
От показанията на свид. К.Ч. и приложената по делото
схема от 16.01.2019 г. на километричното положение на извършените работи по
републикански път III-376, участък от км 13+000 до км. 16+634, се установява, че са били
констатирани дупки по този пътен участък и към дата 16.01.2019 г. е било
направено изкърпване на настилката със студена асфалтова смес. Вярно е, че от
представения по делото двустранно подписан на 17.04.2019 г. Сертификат №
49/януари 2019г. за действително изпълнените и приети видове дейности и работи
по поддържането (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи) на републиканските пътища на територията на ОПУ –
Пазарджик, извършените дейности по изкърпване на пътната настилка със студена
асфалнова смес – ръчно по републикански път III-376, участък от км 13+000 до км.
16+634, на обща стойност от 867,50 лв., са били изпълнени и приети без
възражения от възложителя по Договора – АПИ и подлежат на заплащане на
изпълнителя. Това навежда на извода, към 16.01.2019 г. по процесия пътен
участък не е имало незапълнени дупки. Изложеното обаче не означава, че към
датата на инцидента – 01.02.2019 г. не имало отвор - дупка на сочения от свид. В.Т.
пътен участък –
Велинград – Ракитово, част от републикански път III-376, след моста в посока гр. Ракитово, която не е била изкърпена със
студена асфалтова смес. Поради това съдът намира, че твърденията на свид. В.Т.
за наличие на 01.02.2019 г. на необезопасена и несигнализирана дупка на
процесния пътен участък не се опровергават от показанията на свид. К.Ч. и
приложените по делото схема от 16.01.2019 г. на километричното положение на
извършените работи по републикански път III-376, участък от км 13+000 до км.
16+634, и Сертификат № 49/януари 2019 г.
От представеното по делото
одобрено месечно задание за месец февруари 2019 г. е видно, че по сметка 3 „поддържане и ремонт на пътна настилка” са
предвидени 0 лв. (нула лева) средства за
изпълнение, т.е. липсва възлагане за поддържане и ремонт на пътната настилка за
месец февруари 2019 г. и по-специално за изкърпването й със студена асфалтова
смес. По сметка № 6 „Зимно поддържане”, шифър 6003, са предвидени 325949,00 лв.
средства за изпълнение. Това месечно задание обаче е одобрено и изпратено на 25.02.2019
г. на изпълнителя ДЗЗД „Пътно поддържане област Пазарджик и област Пловдив” с
участници в обединението: „Европейски пътища“ АД „Грома холд“ ЕООД и
„Инжстройинженеринг” ЕООД, видно от представеното по делото писмо с изх. №
53-00-140/25.02.2019 г. на Директора на ОПУ – Пазарджик при АПИ, въпреки че
съгласно клаузите на Договора е следвало да се представи на изпълнителя в срок
до 28-число на месеца, предшестващ изпълнението, т.е. до 28.01.2019 г.
Следователно към датата, на която е реализирано процесното ПТП – 01.02.2019 г.
не е имало възлагане с изпратено на изпълнителя месечно задание на дейности по
поддържане и ремонт на пътната настилка и зимно поддържане на процесния пътен
участък. По делото не се твърди и не са ангажирани
доказателства за възлагане на дейности по поддържане и ремонт на пътната настилка и зимно
поддържане на процесния пътен участък към датата на настъпване на ПТП и с
допълнително или извънредно задание. Дори обаче да се
приеме, че на третите лица - помагачи е
надлежно възложено с месечно,
извънредно или допълнително задание, поддръжката на
участъка, където е реализирано ПТП, към датата на
настъпването му, то АПИ
отговаря като лице, възложило дейността по поддържането на пътищата – чл. 49 от ЗЗД, поради бездействието си по осъществяването на
контрол за осигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно
неизпълнение на задължения да осигури необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, което е в причинна връзка с
настъпилото ПТП.
Следователно неосъществяването
от АПИ на законово регламентираното й задължение по поддържането на
републиканската пътна мрежа, чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението, е от естество да ангажира обезпечително-гаранционната
отговорност на АПИ в качеството й на възложител. Полагането
на системни грижи за осигуряване на целогодишната нормална експлоатация на
репуликанските пътища и осъществяване на мерките за защита на техните
съоръжения и принадлежности е задължение на
служителите на АПИ. Ответникът АПИ не
установи в процеса на доказване, че е изпълнил правното задължение да поддържа
състоянието на републикански път III-376 в процесния пътен участък Велинград
– Ракитово, след моста в посока гр. Ракитово, с
цел осигуряване на безопасното придвижване по него.
В случая бездействието на служителите на АПИ или на
лицата, на които е възложила изпълнението във връзка с поддържане на пътя, е
довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП. Налице е и причинна връзка между бездействието и
настъпилите щети по процесното МПС,
което се установява от показанията на свид. В.Т. и приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза. Поради това, на основание
чл. 49 от ЗЗД, ответникът АПИ носи отговорност за причинените от процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или бездействието на служителите на
изпълнителя, на който е възложила изпълнението
на задълженията по недопускането, респ. отстраняването
на дупки по пътната настилка по републикански път III-376 и поддържането му във вид, годен за нормалната и безопасната експлоатация, с оглед обичайното му предназначение. Била
е налице обективна възможност за обезопасяването на републикански път III-376 в процесния
пътен участък. За всички вреди,
явяващи се пряка и непосредствена последица от бездействието на лицата, на
които е възложена дейността по поддръжка на републикански път III-376-изключителна
държавна собственост, вкл. от
бездействието на контролните органи на АПИ за отстраняване на
допуснатите нарушения – необезопасяването на дупка на републикански път III-376, в пътен участък Велинград –
Ракитово, след моста в посока гр. Ракитово,
АПИ
отговаря имуществено на основание чл.
49 от ЗЗД вр. с. чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за
суброгация в правата по чл. 49 от ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото
МПС срещу ответника.
Неоснователно е инвокираното от
ответника АПИ възражение, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не са доказани механизмът на ПТП, наличието на
причинно-следствената връзка между твърдяното ПТП и причинените имуществени
вреди, както и че причинените имуществени вреди са настъпили вследствие на
преминаване и попадане на автомобила в дупка на пътното платно. От Декларация
за настъпване на застрахователно събитие по застрахователна полица „Каско на
МПС”, искане за завеждане на претенция по
застраховка „Каско на МПС”, опис-протокол
по щета № **********/06.02.2019 г., както и от показанията на свид. В.Т. се установява, че
на 01.02.2019 г. в срока на застрахователното покритие по застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС”,
обективиран в застрахователна
полица № 00500100238412/15.02.2018 г., е настъпило застрахователно събитие - ПТП. За изясняване
на механизма на ПТП по делото е била назначена и извършена съдебна
автотехническа експертиза, неоспорена от страните по делото, която е дала
отговор на въпросите за механизма на ПТП, какви щети са причинени в резултат на
ПТП, налице ли е причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и щетите по
автомобила, какъв е размерът на дължимото застрахователно обезщетение. Изводът на вещото лице е, че настъпилите повреди по лек автомобил
„Мерцедес Е 320“ по предната му и задна десни гуми и джанти се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП и като степен на увреденост,
напълно съответстват на установения и описан по-горе механизъм на
произшествието - преминаване през дупка на пътното платно и на представения
опис на щетите от застрахователя. Доказан е размерът на настъпилите вследствие
на ПТП вреди. Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от
стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на
настъпването им. Според вещото лице необходимата сума за
възстановяване на щетите по автомобила по средни пазарни цени възлиза на 472,74
лева с включен ДДС, т.е. размерът на действителните щети по автомобила е 472,74
лв. с включен ДДС. Доколкото размерът на
действителните щети по процесния автомобил по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им е 472,74 лева с включен ДДС, то съдът счита, че в полза на ищеца „Застрахователно дружество Евроинс” АД е възникнало
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение в размер на 472,74 лв.,
както и за сумата в размер на 10,00 лв. -
ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение, т.е. за
сумата в общ размер на 482,74 лв.
Ответникът АПИ е релевирал
възражение, че липсва съставен от компетентен орган протокол за ПТП, поради
което поставя под съмнение твърдения от ищеца механизъм на ПТП. Случаите,
когато органите за контрол на МВР
посещават задължително мястото на ПТП, са изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.
125 от ЗДвП. В процесния случай ПТП е посетено от полицейски служители при
звено „Пътен контрол“ при РУ – Велинград. Разпоредбата на чл. 6, т. 4 от
Наредба № 13-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им
при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към
Гаранционния фонд обаче предвижда, че не се посещават от органите на МВР „Пътна
полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от
друго МПС. В този смисъл, законовият и подзаконов нормативни актове не съдържат
изрично изискване всяко ПТП да бъде посещавано от служители на КАТ, което да е
придружено със съставяне на протокол за ПТП. В настоящия случай повредите по
процесния лек автомобил не са причинени от друго МПС, а от попадане в
необезопасена неравност (дупка) на пътя. Освен
това следва да се отбележи, че Протоколът за
ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила спрямо отразените в
него факти във връзка с механизма на произшествието и причинно-следствената му
връзка с настъпилите вреди. Протоколът за ПТП не обективира изявления на
длъжностното лице-актосъставител относно факти, извършени пред него по смисъла
на чл. 179, ал. 1 от ГПК, а само доказва какви изявления за механизма на ПТП е
направил пред него участникът в пътния инцидент. Тези обстоятелства подлежат на
пълно и главно доказване, когато са своевременно оспорени от насрещната страна.
Независимо, че за процесния пътен инцидент няма съставен и представен протокол
за ПТП, обстоятелствата за механизма на
увреждането и причинно-следствената му връзка с причинените по автомобила щети
могат да бъдат установени с други доказателствени средства, което в случая е
сторено със свидетелските показания на
свид. В.Т. и извършената съдебна автотехническа експертиза.
По изложените по-горе съображения съдът приема, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл. 410, ал. 1,
т. 2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД. Искът е
доказан по основание и размер, поради което следва да бъде изцяло уважен.
Съдът намира, че като законна последица от уважаване на иска следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 28.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По евентуалния иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ вр. чл. 50 от ЗЗД:
Съдът не следва да разглежда и да се произнася по
предявения евентуален иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ вр.
чл. 50 от ЗЗД, тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за това
– отхвърляне като неоснователна на главната искова претенция по чл. 410, ал. 1,
т. 2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД срещу АПИ.
По обратния иск с правно основание чл.
54 от ЗЗД:
Съгласно
чл. 219, ал. 1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с
отговора на исковата молба – ответникът може да привлече трето лице, когато
това лице има право да встъпи, за да помага, а според чл. 219, ал. 3 от ГПК страната, която има обратен иск срещу третото лице, може
да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Следователно разпоредбата
на чл. 219, ал. 3 от ГПК предвижда обратният иск да бъде
предявен единствено и само с искането за привличане на трето лице.
Съгласно
чл. 133 от ГПК когато в установения
срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи
възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата
си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Едномесечният
срок за писмен отговор на исковата молба е определен като краен момент за
упражняване на самостоятелните права като предявяване на насрещен иск,
предявяване на инцидентен иск, привличане на трето лице и предявяване на
обратен иск срещу него (чл. 133 от ГПК).
Изложеното
навежда извода, че ищецът може
да упражи правото си да предяви обратен иск по време на течението на цялото първо заседание по
разглеждане на делото, докато ответникът може да предяви обратен иск само заедно с
подаването на отговор на исковата молба.
В случая исковата молба и приложенията към нея са изпратени два
пъти, на основание чл. 131 от ГПК, за отговор на ответника АПИ. Това обаче не
означава, че за ответника са съществували два едномесечни срока за отговор, в
които може да упражни правото си да предяви
обратен иск срещу третите лица. С Разпореждане от 02.12.2019 г. по гр.д. №
68759/2019 г. по описа на Софийски районен съд е разпоредено изпращането на
исковата молба и приложенията към нея на ответника АПИ. Съдебните книжа са били
получени надлежно от ответника по главния иск АПИ на 09.12.2019 г., като в
едномесечния срок чл. 131 от ГПК, който изтича на 09.01.2020 г. – четвъртък,
ден присъствен, ответникът АПИ е депозирал само отговор на исковата молба и
молба за привличане на трето лице - помагач на страната на ответника -
„Европейски пътища АД (предишно наименование „Пътища Пловдив” АД), „Грома холд“
ЕООД (предишно наименование „Агромах” ЕООД) и „Инжстройинженеринг” ЕООД, и
трите дружества участници в обединението ДЗЗД „Пътно поддържане област
Пазарджик и област Пловдив”, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК. В този
законоустановен едномесечен срок ответникът АПИ не е предявявал обратен иск срещу
третите лица - помагачи „Европейски пътища АД (предишно наименование „Пътища
Пловдив” АД), „Грома холд“ ЕООД (предишно наименование „Агромах” ЕООД) и
„Инжстройинженеринг” ЕООД, участници в обединението ДЗЗД „Пътно поддържане
област Пазарджик и област Пловдив”, т.е. не е упражнил правото си да предяви
обратен иск, съгласно чл. 219, ал. 3 от ГПК. Такъв обратен иск е предявен от
АПИ на 25.09.2020 г., т.е. извън едномесечния срок за отговор на исковата молба
по чл.131 от ГПК.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че към момента на предявяване на
обратния иск е била преклудирана възможността на ответника АПИ да предяви
обратен иск срещу третите лица - помагачи, поради законовата преклузия с
последиците по чл. 133 от ГПК. Доколкото евентуалният обратен иск по чл. 54 от ЗЗД е предявен от АПИ след изтичането на срока по чл. 131 от ГПК, то същият
следва да бъде оставен без разглеждане,
като производството по делото следва да бъде прекратено в частта относно обратния
иск.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, има ищецът по главния иск „Застрахователно дружество Евроинс“ АД. Същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, заплатена държавна такса за разглеждане на иска,
депозит за съдебна автотехническа експертиза и за разпит на свидетел, както и
за заплатена държавна такса за съдебно удостоверение, като е представил
доказателства за заплащане на следните суми: 50,00 лв. – за държавна такса за
разглеждане на иска; 175,00 лв. – за депозит за съдебна автотехническа
експертиза; 30,00 лв. – за депозит за разпит на свидетел и 5,00 лв. – за
държавна такса за съдебно удостоверение. Съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца в размер на 100 лв.
по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Възнаграждение и разноски за
явяване в съда не са заплащани от внесения от ищеца „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД депозит на разпитания по негово искане свидетел, тъй като
такива не са поискани от свидетеля до края на съдебното заседание, до когато свидетелят
е имал право да поиска такива. Поради това внесеният депозит в
размер на 30,00 лв. за разпит на свидетел следва да бъде върнат на ищеца „Застрахователно дружество Евроинс“ АД на посочена
от него банкова сметка ***, а не да бъде възлаган в тежест на ответника АПИ. В
полза на ищеца „Застрахователно дружество Евроинс“ АД следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 330,00 лв., от която: 50,00 лв. – държавна такса за разглеждане
на иска, 100,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, 175,00 лв. – депозит за извършената съдебна автотехническа експертиза
и 5,00 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. Следователно при този изход на делото по
обратния иск право на разноски има ответника по обратния иск. В случая „Европейски пътища“ АД е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния
представител на „Европейски пътища“ АД в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, които следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца по обратния иск АПИ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура”, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Македония“
№ 3 да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 сумата в общ
размер на 482,74 лв., от която: 472,74 лв, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение за нанесени вреди на лек автомобил
„Мерцедес Е 320“, с рег. № РА 2828 КК, по щета № **********/06.02.2019 г., по сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
застрахователна полица № 00500100238412/15.02.2018 г., със срок на валидност от
15.02.2018 г. до 14.02.2019 г., във връзка с настъпило на 01.02.2019 г. на
републикански път III-376 пътнотранспортно произшествие
– попадане на МПС, с рег. № РА 2828 КК, в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно и 10,00 лв. – обичайни
разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
от Агенция
„Пътна инфраструктура”, Булстат *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Македония“
№ 3 срещу ДЗЗД
„Пътно поддържане област Пазарджик и област Пловдив”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Северен“, бул. „Дунав“ № 76, с участници в
обединението „Европейски пътища“ АД
(предишно наименование „Пътища Пловдив” АД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 76, „Грома холд“ ЕООД (предишно наименование „Агромах”
ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Бело поле, общ.
Благоевград, обл. Благоевград, Производствена база и „Инжстройинженеринг” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Одесос“ ул. „Александър Дякович“ № 31, обратен иск за осъждане
на „Европейски пътища“ АД,
„Грома холд“ ЕООД и „Инжстройинженеринг” ЕООД, последните три дружества участници в обединението ДЗЗД
„Пътно поддържане област Пазарджик и област Пловдив”, да заплатят солидарно на
Агенция „Пътна инфраструктура” сумата в размер на 482,74 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултат на неизпълнение на Договор за възлагане на
обществена поръчка № РД-38-19/09.10.2015 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на исковата претенция в съда -
25.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. 447/2020 г. по описа на Районен
съд-Велинград в частта
относно предявения от Агенция
„Пътна инфраструктура”, Булстат *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Македония“ № 3 срещу ДЗЗД „Пътно поддържане област Пазарджик и област
Пловдив”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Северен“, бул. „Дунав“ № 76, с участници в обединението „Европейски пътища“
АД (предишно наименование „Пътища Пловдив” АД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 76, „Грома холд“ ЕООД (предишно наименование „Агромах” ЕООД), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Бело поле, общ. Благоевград, обл.
Благоевград, Производствена база и „Инжстройинженеринг” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Одесос“ ул.
„Александър Дякович“ № 31, обратен иск за осъждане на „Европейски пътища“
АД, „Грома холд“ ЕООД и „Инжстройинженеринг” ЕООД, последните три дружества
участници в обединението ДЗЗД „Пътно поддържане област
Пазарджик и област Пловдив” да заплатят солидарно на Агенция „Пътна
инфраструктура” сумата в размер на 482,74 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в
резултат на неизпълнение на Договор
за възлагане на обществена поръчка № РД-38-19/09.10.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
претенция в съда – 25.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура”, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Македония“
№ 3, да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 330,00 лв.
- разноски по делото.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура”, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Македония“
№ 3, да заплати на „Европейски пътища АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 76, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на 100,00 лв.
- разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Европейски пътища“ АД „Грома
холд“ ЕООД и „Инжстройинженеринг” ЕООД, и трите дружества участници в
обединението ДЗЗД „Пътно поддържане област Пазарджик и област Пловдив”, като
трети лица – помагачи на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”.
Решението в частта, в която
производството по делото е прекратено, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
получаването на съобщението от страните пред Окръжен съд - Пазарджик.
В останалата част
решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: