Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. В., 01.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. В., ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря С. Р., като разгледа гр. д. № 1744 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от ЗОДОВ
Ищецът твърди, че по образувано ДП №
1488/2011 г. по описа на РУП-В., на 09.05.2012 г. му било повдигнато обвинение
и бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 12 вр. чл.
130, ал. 1 НК за това, че на 17.09.2011 г. в дискотека в гр. В. причинил лека
телесна повреда на лицето М.Н.Н., изразяваща се в разкъсно-контузна рана в
областта на окосмената част на главата, охлузвания на гърба и ляво рамо,
причинили временно разстройство на здравето на пострадалото лице, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като телесната повреда била извършена по хулигански
подбуди. Районна прокуратура гр. В. впоследствие внесла обвинителен акт срещу
ищеца, като било образувано НОХД № 832/2012 г. по описа на РС В.. С Присъда №
108/04.10.2012 г. на РС В. ищецът бил признат за виновен и осъден на „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което наказание да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие. След подадена от
него жалба, с Присъда ***7/15.11.2012 г. по въззивно НОХД № 515/2012 г. по
описа на Окръжен съд гр. В., ищецът бил признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. След протест на прокуратурата, било образувано
касационно дело ***349/2012 г., като с Решение № 47/22.04.2013 г. въззивната
оправдателна присъда на ОС В. била оставена в сила.
Твърди, че вследствие на
образуваното срещу него наказателно производство претърпял неимуществени вреди,
чийто размер определя на 18 000 лева. Сочи, че е претърпял и продължава да
търпи значителни болки и страдания от действията на разследващите органи и прокуратурата
във връзка с повдигнатото му обвинение. Извършените против него
процесуалноследствени действия въздействали негативно върху неговото физическо,
духовно, здравословно състояние и социален статус. Околните започнали да го
отбягват, след като разбрали за образуваното срещу него наказателно
производство. Изпаднал в стресово състояние. Не можел да се храни и спи
нормално, отслабнал, имал често главоболие, станал тревожен. Твърди, че е
налице причинна връзка между тези неблагоприятни последици и действията на
разследващите органи и прокуратурата. Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 18000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 22.04.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответникът
поддържа, че исковата молба е неоснователна и недоказана по размер. Сочи, че
ищецът не е представил доказателство за точната дата на влизане в сила на
произнесената оправдателна присъда, като не става ясно дали се касае за 2012 г.
или 2013 г. Твърди, че дори да се приеме, че присъдата е влязла в сила на
22.04.2013 г., а не на 22.04.2012 г., то отново следва да се приеме, че е
изтекъл 5-годишният давностен срок за претендиране на обезщетение, тъй като
производството по настоящото дело е образувано на 24.04.2018 г. Прави изрично
възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на обезщетението
за неимуществени вреди, така и на искането за присъждане на лихви. На следващо
място сочи, че претенцията от 18000 лева е многократно завишена и несъобразена
с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Намира, че ищецът не е ангажирал доказателства
относно причинната връзка между твърдените от него неблагоприятни последици и
действията на разследващите органи и прокуратурата. Навежда доводи, че ищецът е
осъждан многократно - 10 присъди, срещу него има заведени множество заявителски
материали, което прави невъзможно разграничаването кое наказателно преследване
е причина за евентуално претърпени неимуществени вреди. Отделно от това сочи,
че твърдените от ищеца неимуществени вреди не били установени по безспорен
начин. Намира, че наказателното преследване срещу Г.Б. е протекло в разумни
срокове. Твърди, че са налице предпоставките за прилагането на чл. 5 ЗОДОВ с
оглед направените изводи в съдебните актове, постановени от ОС В. и ВКС, че
извършеното от ищеца деяние осъществява признаците на основния състав на чл.
130, ал. 1 НК, а именно – престъпление от частен характер.
Моли съда да отхвърли предявения срещу
ответника иск за сумата от 18000,00 лв., алтернативно – да бъде намален
размерът на обезщетението в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно установено по делото е, че
с обвинителен акт от 22.06.2012 г. по ДП № 1488/2011 г. по описа на РУ Полиция
гр. В. /№ 3329/2011 г. по описа на Районна прокуратура гр. В./ е повдигнато
обвинение срещу ищеца Г.Р.Б. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12
вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Видно от приложеното в досъдебното
производство постановление за привличане на обвиняем /л. 109 – 110/, ищецът Г.Б.
е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление на 09.05.2012
г., като му е взета мярка за неотклонение „Подписка”. Непосредствено след
привличането му като обвиняем, на същата дата – 09.05.2012 г. е проведен и
първият му разпит в това качество /л. 111 - 112/.
Обвинителният акт е внесен в Районен
съд гр. В. на 03.07.2012 г., за което е образувано НОХ дело № 832/2012 г.
Пред първоинстанционния съд са
проведени две съдебни заседания с присъствието на ищеца – на 13.09.2012 г. и на
04.10.2012 г., на която дата е произнесена и присъда, с която Б. е признат за
виновен за извършеното престъпление, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален
„строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Установява се, че с подадена жалба
от ищеца Г.Б. с вх. № 14470/10.10.2012 г. по описа на Окръжен съд гр. В. е било
образувано въззивно производство за проверка на постановения съдебен акт. С Присъда
***7/15.11.2012 г. първоинстанционната присъда е отменена, като подсъдимият е
признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение. Видно от данните
по въззивното производство, същото е приключило след проведено едно съдебно
заседание на 15.11.2012 г., като ищецът Г.Б. не е присъствал лично.
След постановяване на въззивната
присъда, поради подаден протест от Окръжна прокуратура гр. В. е образувано
касационно дело ***349/2012 г. по описа на Върховния касационен съд. Видно от приетото
по делото Решение № 47/22.04.2012 г., касационната инстанция е оставила в сила
ревизираната Присъда ***7/15.11.2012 г., постановена по внохд № 515/2012 г. по
описа на Окръжен съд гр. В.. От приложеното към внохд № 515/2012 г. по описа на
ОС В. удостоверение от 08.05.2013 г., издадено от Върховния касационен съд /л.
25/, се установява, че постановеното Решение № 47 по касационно наказателно
дело ***349/2012 г. е от дата 22.04.2013 г., а не от 22.04.2012 г., както
неправилно е изписано в решиението.
По делото е прието и справка за
съдимост на ищеца Г.Р.Б. от 05.06.2018 г., от която се установява, че лицето е
осъждано общо 10 пъти за извършени от него престъпления.
Приета по делото е и справка от
единната информационна система за противодействие на престъпността /ЕИСПП/ за
производства, водени срещу ищеца Г.Р.Б., от която се установява, че срещу ищеца
са налице множество заявителски материали за различни престъпления.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите П.Е.А.и В.П.П.
От разпита на свидетелката А.се
установява, че същата е имала съвместно съжителство на съпружески начала с
ищеца в продължение на около 6-7 години. Същата споделя, че ѝ е известно,
че срещу Б. са водени различни наказателни производства, както и че последният
ѝ е споделял, че е съден от малък и че има проблеми с полицията. За
процесното наказателно преследване срещу него си спомня, че е продължило около
година, като след като чул осъдителната присъда на първоинстанционния съд,
много се променил. Твърди, че приятелят ѝ отслабнал, не спял, пушил и
пиел повече. Тази негативна промяна у ищеца сочи, че продължила, докато
последният не бил оправдан. В този период излизал рядко. Спомня си, че в този
период ищецът влизал в затвора за изтърпяване на наказание по дело за
изнасилване, но заявява, че няма спомен дали е влязъл в затвора преди или след
като е бил обвинен по процесното наказателно производство.
От разпита на свидетеля П./дългогодишен
приятел на ищеца Г.Б./, се установява, че срещу ищеца са водени няколко
наказателни производства. Твърди, че през 2009 г. Б. излязъл от затвора, където
бил за около 3 години и половина. За процесното наказателно производство през
2012 г. заявява, че след като била постановена осъдителната присъда срещу Б.,
последният започнал да мрънка, да реве и да се оплаква. Започнал почти всеки ден да употребява алкохол, увеличил
броя на цигарите, които пушел през деня. Между свидетеля и подсъдимия в този
период не е имало прекъсване на социалните контакти, като дори напротив – сочи,
че дори учестили разговорите и срещите си. Б. се отдалечил от останалите си
приятели и роднини, спрял да ходи по барчета и дискотеки, имал проблеми със
съня, поради което търсел лекарска помощ. Свидетелят заявява още, че след като
ищецът бил окончателно оправдан, веднага се възстановил от лошото си състояние.
Споделя освен това, че през 2013 или 2014 г. Б. отново влязъл в затвора за
около една година за друго извършено от него престъпление през 2000 година.
Сочи, че това влизане в затвора му се отразило по същия негативен начин, както
преследването по процесното наказателно дело.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, като съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК взема предвид
евентуалната заинтересованост на свидетелката П.А., живяла с ищеца на
съпружески начала в продължение на около 6-7 години.
При така изложеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че по
отношение на него е налице влязла в сила оправдателна присъда по процесното
наказателното производство, както и конкретно
настъпилите за него неимуществени вреди, вследствие действията на ответника,
както и пряката им причинно-следствена връзка с тези действия.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ
исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл.1, ал. 1 и чл.2, ал.
1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди.
Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи – юридически
лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без
правосубектност. Доколкото Прокуратурата на Република България е юридическо
лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. С. /чл. 137 ЗСВ/, по делото е
налице пасивна легитимация на ответника.
В настоящия случай от събраните
доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 131, ал. 1 т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, като по внесения в съда
обвинителен акт лицето е било осъдено с присъда, която след подадена жалба е отменена с нова присъда на въззивната
инстанция, като ищецът бил оправдан. Въззивната присъда била оставена в сила от
касационната инстанция с окончателно решение от 22.04.2013 г. Оправдаването
на обвиняемия е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно и
че е
осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на
правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността
на Държавата, в лицето на неин орган
-
Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер
и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на
наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено
престъпление), дали процесуално-следствените действия са били извършени в
съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредата – в този смисъл
т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Следва да се отбележи, че едно висящо наказателно производство винаги води до негативни преживявания, свързани със стрес,
притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани
с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът до какъв размер същата следва да бъде уважена, на който въпрос може да се отговори, след като бъде
установено конкретно какви са неимуществените вреди, причинени на ищеца.
Показанията и на двамата разпитани по делото свидетели са
еднопосочни за това, че след като му било повдигнато обвинение, у ищеца
настъпила промяна в негативен аспект. Б. отслабнал, не спял, пушил и пиел
повече, мрънкал и се оплаквал, излизал рядко, отдалечил се от част от
приятелите и роднините си, спрял да ходи по барчета и дискотеки. И двамата
свидетели очертават конкретно периода на негативната промяна у ищеца, като
сочат, че нейният начален момент бил от момента, когато чул осъдителната
присъда на първоинстанционния съд /04.10.2012 г./ - от тогава той много се промени /свид. А./, а неговият краен момент
- до окончателно му оправдаване /22.04.2013 г./ - след като чу окончателната оправдателна присъда, веднага се възстанови
от лошото си състояние /свид. П./. И двамата свидетели сочат, че
негативната промяна у ищеца била в резултат на повдигнатото срещу него
обвинение, поради което може да се приеме, че наличието на причинна връзка
между действията на ответника и причинените на Б. неимуществени вреди е
доказана по делото.
Съдът намира, че що се отнася до установените факти на отслабване
и безсъние, ищецът не доказа, че същото е в пряка причинна връзка с поведението
на ответника. Доколкото тези медицински показатели може да са в резултат на различни
фактори, то връзката им с повдигнатото обвинение не може да се установи с
категоричност единствено посредством разпита на свидетелите в проведеното
открито съдебно заседание. Освен това, не за всички последици, които са в резултат на
незаконното обвинение в извършване на престъпление може да се търси отговорност
от ответника, а само за преките и непосредствени вреди – чл. 4 ЗОДОВ. Не може да се търси отговорност и да се иска обезвреда от ответника на
претърпени вреди, които не са преки и непосредствени от действията на органите
на прокуратурата, а са опосредени от други лица, действия или поведение на
увреденото лице. В този смисъл, не може да се търси отговорност от
Прокуратурата на Република България за промените, настъпили в живота на ищеца, които са резултат от неговия свободен избор. Ответникът не може да отговаря за
факта, че ищецът съзнателно е решил да увеличи приема на алкохол и цигари, да спре да
общува с част от приятелите и роднините си, както и да преустанови посещенията
си по барчета и дискотеки. Това са последици, които не могат да са в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с действията на ответника, тъй като връзката им с повдигнатото обвинение е силно
опосредена от съзнателното поведение на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че всяко образуване на едно наказателно производство и
повдигане на обвинение срещу конкретно лице предизвиква състояние на стрес, притеснения, тревожност и напрегнаст, както и негативна обществена реакция спрямо
обвиняемия. Безспорно такива отрицателни
емоции, които да са резултат от повдигнатото обвинение, се установи, че е
преживял и ищецът, поради което се доказа причиняването на конкретни
неимуществени вреди. Не се доказа обаче тези негативни емоции и
отрицателни преживявания да са с по-висок интензитет и сила от обичайните психически страдания при
повдигане на едно обвинение, за които съдът
достигна до извода, че са налице. Напротив, съдът намира, че в случая е налице
по-нисък от обичайния интензитет на причинени от повдигнатото обвинение
негативни последици по съображения, които ще бъдат изложени при определяне
справедливия размер на обезщетение.
При извършване на преценка за справедливия размер на
обезщетение следва да се вземат предвид още продължителността на воденото срещу
ищеца наказателно производство, извършваните процесуално-следствени действия,
взетите по отношение на него мерки за неотклонение и други мерки за процесуална
принуда. В случая като начален момент за продължителността на наказателното
производство следва да се вземе предвид датата, на която Б. е привлечен като
обвиняем, а не датата на образуването на съответното досъдебно производство,
тъй като от момента на привличането за него е било възможно да има каквито и да
било негативни последици, имащи характер на неимуществени вреди. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ.
Установи се, че първоначалното привличане на ищеца в качеството му на обвиняем
е на 09.05.2012 г., като наказателното производство е приключило с влязъл в
сила съдебен акт на 22.04.2013 г., тоест, по отношение на Б. производството е
имало продължителност около 11 месеца. Същевременно обаче се доказа по делото,
че не през цялото време от привличането му като обвиняем до окончателното
приключване на производството ищецът е търпял негативи. И двамата свидетели
категорично заявяват, че след като ищецът е разбрал за осъдителната присъда на
първоинстанционния съд, едва тогава у него настъпила негативна промяна. В този
смисъл свид. А.– От тогава той много се
промени, както и свид. П.– Знам, че
на първа инстанция имаше осъдителна присъда. След това започна да ходи по
съдилища, дела и по болници. Постоянно мрънкаше и ревеше, че са му дали
присъда. Ето защо, макар и обичайно да се предполага, че вреди могат да се
търпят с привличането на лицето в качеството му на обвиняем, в случая от
свидетелските показания се установява един по-късен начален етап на търпени
неимущесвени вреди от ищеца, а именно – от постановяването на осъдителната
присъда от РС В. на 04.10.2012 г. От този момент до постановяването на
окончателната оправдателна присъда на 22.04.2013 г. е изминал период от време
от около 6 месеца и половина.
Като част от логическите разсъждения за справедливия размер
на обезщетението следва да се вземе предвид и фактът, че след като е бил
привлечен в качеството му на обвиняем, досъдебното производство е имало
сравнително ритмичен характер, без да се отчита неоправдано забавяне, за което
да се държи отговорност на ответника. Съдът намира, че срокът на воденото
наказателно производство срещу ищеца е бил разумен и същият не е прекомерен.
Следва да се отбележи още, че повдигнатото на ищеца
обвинение не е било за тежко умишлено престъпление. Квалификацията по чл. 131,
ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК предвижда в санкционната си част
възможността да бъде наложено наказание лишаване от свобода до 3 години. Ето
защо, и с оглед на квалификацията на деянието, в което е бил обвинен ищецът, не
може да се установят неблагоприятни преживявания, надхвърлящи границите на
обичайните такива.
По време на наказателното производство се установи, че по
отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка”,
налагаща най-малкото ограничение на личността. Съгласно чл. 60 НПК подписката
се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска
местоживеенето си без разрешение на съответния орган.
Същевременно следва да се обърне внимание и на личността на
ищеца. Видно от приетата по делото справка за съдимост, по отношение на лицето
са налице множество влезли в сила присъди за извършвани различни престъпления,
между които: по чл. 152, ал. 3 НК /квалифициран по-тежко наказуем състав на
изнасилване/, по чл. 216, ал. НК /унищожаване или повреждане на чужда движима
или недвижима вещ/, по чл. 170, ал. 2 НК /нарушаване неприкосновеността на
жилище/, по чл. 195, ал. 1 НК /квалифицирана по-тежко наказуема кражба/, по чл.
198 , ал. 1 НК /грабеж/ и др. Видно е, че за голяма част от деянията, по
отношение на които Б. не само е привлечен като обвиняем, но е и осъден с влезли
в сила присъда, са за извършването на „тежко престъпление“ по смисъла на чл.
93, т. 7 НК, а именно престъпление, за което в закона е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна. От приетото извлечение от единната информационна система за противодействие
на престъпността се установи, че срещу ищеца са налице множество заявителски
материали за участието му в криминални деяния. Установява се, че ищецът в
продължение на един дълъг период от време е извършвал различни по характер и
тежест престъпления, срещу него са водени голям брой наказателни производства,
бил е привличан многократно като обвиняем за извършени престъпления, търпял е
ефективно наказание „лишаване от свобода“ в затвор, явявал се е многократно
пред съда и органите на досъдебно производство. Ето защо, съдът намира, че
търпените от ищеца неимуществени вреди от привличането му като обвиняем, негативни преживявания, свързани със
стрес, притеснения и неудобства от
воденото срещу него наказателно производство, са с много по-нисък интензитет от
обичайните
психически страдания при повдигане на едно обвинение. В сравнение с всяко друго лице, което е привлечено за
първи път в качеството си на обвиняем, ищецът е търпял неколкократно
негативните емоции, породени от това да бъде посочен като автор на
престъпление, като неговата сетивност към негативна реакция и възприятие от
този факт е притъпявана с всеки следващ път в продължение на години.
Не без значение е и фактът, че в период, близък до воденото
срещу ищеца наказателно производство, същият е влязъл в затвора за извършено от
него престъпление по друго обвинение. И двамата свидетели не могат да
конкретизират точно периода, в който Б. е търпял наказание „лишаване от
свобода“ /свид. А.заявява Не мога да си спомня дали влезе в затвора преди
обвинението му по това дело, или след това; свид. П.: Мисля, че беше през 2014 година, но не си спомням точно, може и 2013
година да беше, влезе в затвора за едно деяние от 2000 година./. От
показанията им обаче се установява, че дори влизането на Б. в затвора и
процесното наказателно производство срещу него да не съответстват напълно по
време, то те са в близък период едно от друго. Поради това, не може да не се
отчете, че търпените от ищеца негативни последици в този период са свързани
единствено с воденото срещу него наказателно преследване. Неминуемо влияние е
оказало и влизането му в затвора по друго обвинение, респективно очакването да
търпи наказание „лишаване от свобода“. В този смисъл свид. П.заявява: Това влизане в затвора му се отрази по същия
негативен начин.
Видно от мотивите на постановената в наказателното
производство въззивна присъда и решение на касационната инстанция, между
съдилищата не е налице спор относно факта, че е установено авторството на
извършено от ищеца деяние, представляващо „лека телесна повреда“. Приема се
обаче, че не е налице квалифициращият признак по т. 12 на чл. 131, ал. 1 НК,
поради което извършеното не съставлява престъпление от общ характер, което се
преследва от прокуратурата, а е налице престъпление от частен характер, за
каквото съдът не е бил сезиран с тъжба от пострадалия. Както въззивният, така и
касационният съд сочат, че Б. е действал с пряк умисъл да нанесе телесно
увреждане на пострадалия, за което обаче е имал личен мотив, а не с цел да
демонстрира явно неуважение към обществото. Тоест, установява се, че единствено
процесуалният пропуск на прокурора относно квалификацията на извършеното
деяние, е довело в последна сметка до оправдаването на Б..
Изложеното дава основание да бъде обоснована тезата, че претендираното
обезщетение в размер на 18 000 лв. за причинените на ищеца
неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не се установява лицето да е
претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици от повдигнатото обвинение. Безспорно изпитаните и следващите
се емоционални страдания и негативни чувства от факта на обвинението,
преживените стрес и притеснения, несигурността от изхода на делото и страха от
евентуално осъждане по повдигнатото обвинение следва да
бъдат овъзмездени. Същото обаче трябва да
бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост и на база анализа
на събраните доказателства и посочените
по-горе мотиви, касаещи определянето на размера му. Въз основа на тях, съдът намира, че обезщетението за
причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се
определи на 800 лева, като искът до пълния предявен
размер от 18 000 лева следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Доколкото се претендира и законна лихва върху
сумата, тя също следва да бъде присъдена, като началният й момент е считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 22.04.2013 г.
/виж т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/.
Направеното от ответника възражение за изтекъл период на
погасителна давност относно претендираното от ищеца обезщетение е
неоснователно. Началният момент на погасителната давност възниква от влизане в
сила на оправдателната присъда за извършено престъпление – в случая, считано от
22.04.2013 г. – в този смисъл е напр. постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 191/20.05.2015 г., постановено по
гр.дело № 6686/2014 г. по описа на Върховния касационен съд. Погасителната
давност за процесното обезщетение е изтекла на 22.04.2018 г. Видно е, че
входящият номер, поставен върху исковата молба, е от дата 24.04.2018 г.,
но има отбелязване, че е налице пощенски
плик. Същият е приложен по делото /л. 32/, като от него се установява, че
исковата молба е депозирана в съответния пощенски клон на 20.04.2018 г., тоест,
преди изтичането на 5-годишната погасителна давност. Константна е съдебната
практика, че изпратената
по пощата искова молба прекъсва давността от датата на изпращането, според
отбелязването в пощенското клеймо. В
този смисъл е напр. произнесеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 182 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II т. о.,
ТК.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът носи отговорност за
заплащане на следващите се разноски и държавна такса. Воденото производство не
е безплатно, като съгласно чл. 9а ЗОДОВ за делата по този закон се внася проста
държавна такса, в размер, определен по тарифата, приета от Министерския съвет.
Съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса е в размер на 10 лв., която е
внесена от ищеца при образуване на делото. На ищец следва да се присъди сумата
от 0,44 лв. съобразно уважената част от иска.
С оглед изхода от делото, на основание чл. 38, ал.2 във
връзка с 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат А. К.сумата от 47,56 лева съобразно уважената част
от иска, представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно
чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град С.,
бул. "В." ***, да заплати на Г.Р.Б., ЕГН: ********** сумата от 800 /осемстотин/ лева, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 22.04.2013 г. до окончателното погасяване, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 131, ал. 1 т. 12 вр. чл. 130,
ал. 1 НК, по което е била постановена оправдателна присъда по в. н. о. х. дело № 515/2012 г. на Окръжен съд гр. В., оставена в сила с Решение от 22.04.2013 г. по касационно
дело ***349/2012 г. по описа на ВКС, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за
разликата над 800 лева до пълния предявен размер от 18 000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град С.,
бул. "В." ***, да заплати на Г.Р.Б., ЕГН: ********** сумата от 0,44 лв., представляваща направени в производството
разноски за заплатена държавна такса съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата Прокуратурата
на Република България, с адрес: град С., бул. "В." *** да заплати на адв. А. ***, адрес на кантората: гр. В., бул.
„***“ ***сумата от 47,56 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.