Р Е Ш Е Н И Е
№ 61
гр. Н. 17.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н. в публичното заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №113 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателката А.Х.А. изразява несъгласието си с наказателно постановление №КХ-7 от 06.04.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Шумен, с което ѝ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. Твърди, че постановлението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроцесуалните правила. Не била правилно установена фактическата обстановка по случая. На 18.02.2020 г. жалбоподателката не била уведомена по съответния ред, че ще се извършва проверка от страна на представители на ОДБХ – Шумен. Във въпросния ден жалбоподателката не била на работа, павилионът не работил и не била извършвана продажба на каквито и да било стоки. Тя не възпрепятствала контролните органи да извършват официална проверка в павилиона, собственост на представляваното от нея дружество. Наред с това жалбоподателката твърди, че наказващият орган не приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото случаят можел да се окачестви като маловажен. Предвид това жалбоподателката моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, чрез представителя си юрисконсулт В. Й., счита, че жалбата е неоснователна. Твърди, че по делото е доказано по категоричен начин, че жалбоподателката е осъществила описаното в наказателното постановление административно нарушение, за което ѝ е наложено наказание. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Предвид това моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок до съда и се явява процесуално допустима. С акт за установяване на административно нарушение №0000647 от 27.02.2020 г. актосъставителят д-р И.С.Щ. е констатирала, че на 18.02.2020 г. в павилион за търговия с няколко групи храни, намиращ се в СУ „***“ в гр. Н., на ул. „***“, жалбоподателката, в качеството си на управител и чрез продавача на павилиона, отказва достъп и препятства извършване на официален контрол. Актосъставителят е отбелязала, че с това от страна на жалбоподателката е нарушена разпоредбата на чл.30, ал.1, т.1 от Закона за храните /отм./. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление №КХ-7 от 06.04.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Шумен, с което за установеното нарушение на жалбоподателката е наложено н основание чл.46 от Закона за храните административно наказание глоба в размер на 500 лв.
От събраните по делото гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели И.С.Щ. – актосъставител и Ж.П.М. - свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта, както и от приложения в заверено копие доклад от извършена инспекция на 18.02.2020 г., се установява следното: На 18.02.2020 г. свидетелите Щ. и М. *** посетили обекта на жалбоподателката в гр. Н., с цел проверка. Обектът представлявал павилион, в който се продавали определен вид храни в Средно училище „***“ в града. Павилионът бил стопанисват от „***“ – ООД – гр. Н., представлявано от жалбоподателката. При пристигането на проверяващите в павилиона се намирал мъж, който извършвал продажба на храни на учениците от училището. Свидетелите се представили и заявили, че следва да извършат проверка. Господинът, намиращ се в павилиона им казал, че няма да ги пусне; че знае за какво са пристигнали и ако искат веднага да му съставят акт на нарушение. После излезнал през задната врата на павилиона и си заминал.
Горепосочените факти са установени безспорно по делото от събраните доказателства, като на базата на тях, както и от данните, съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, съдът счита, че се налагат следните изводи: Видно е, че жалбоподателката е санкционирана за нарушение, изразяващо се в това, че е препятствала компетентните органи да осъществят правомощията си. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.30, ал.1, т.1 от ЗХ /отм./, съгласно която разпоредба компетентните органи имат право на свободен достъп до всички обекти за производство и търговия с храни, както и до транспортните средства. Въпросната разпоредба очертава правомощията на проверяващите лица, но не съдържа задължение за гражданите. Съответстващото задължение на гражданите да не препятстват извършване на проверки е регламентирано в разпоредбата на чл.31, ал.1, т.2 от ЗХ /отм./, където е вписано, че лицата, които произвеждат и търгуват с храни, са длъжни да не препятстват компетентните органи в осъществяването на правомощията им по този закон. Именно тази разпоредба е била нарушена в случая, а непосочването на конкретната нарушена разпоредба в наказателното постановление, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като препятства правото на жалбоподателя узнае какво е конкретното нарушение и препятства защитата му. Това процесуално нарушение е основание за отмяна на наказателното постановление. Но дори и в случая да се приеме, че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като разпоредбата на чл.46 от ЗХ /отм./, на основание на която е наложено наказанието, съдържа в себе си, освен санкцията, още и обстоятелствата от състава на нарушението, то съдът счита, че е налице основание за отмяна на постановлението, тъй като по делото не е доказано, че именно жалбоподателката е осъществила описаното нарушение.
Нарушението по чл.46 от ЗХ /отм./ може да бъде осъществено само от физическо лице. В случая от доказателствата по делото е установено, че проверяващите инспектори са били препятствани да осъществят контролните си правомощия не от жалбоподателката, а от друго лице, което в този ден се е намирало в павилиона в училището. В наказателното постановление е отбелязано, че жалбоподателката е осъществила нарушението чрез продавача на павилиона, но не се установява в този ден жалбоподателката да е била известена, да е знаела за проверката и по някакъв начин да се е противопоставила, или да е предприела действия, с които да препятства или осуети проверка. Самите проверяващи в показанията си по делото заявяват, че тогава не са се свързали с жалбоподателката, тъй като нямали данни за неин телефонен номер. Предвид това в случая се явява недоказано обстоятелството, че жалбоподателката е лицето, осъществило описания състав на административно нарушение.
Следва да се отбележи, че понастоящем Законът за храните, действал към момента на описаното в наказателното постановление нарушение, е отменен. Сега е в сила Законът за храните от 09.06.2020 г., съгласно който на санкционната норма на чл.46 от ЗХ /отм./ съответства нормата на чл.132 ал.1, т.1 от новия ЗХ, т.е. деянието представлява административно нарушение и по новия закон. Независимо от това, обаче съдът счита, че в случая не се установява именно жалбоподателката да е автор на описаното в наказателното постановление административно нарушение.
Водим от горното и считайки, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, съдът намира, че то като такова следва да се отмени.
Ето защо съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №КХ-7 от 06.04.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Шумен, с което на А.Х.А. с ЕГН ********** ***, на основание чл.46 от Закона за храните /отм./ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева, за извършено нарушение на чл.30, ал.1, т.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: