Р E Ш Е Н И Е
град С., 11.08.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско
отделение, I-ви въззивен брачен състав,
в открито
съдебно заседание на шести юни
две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ МИТОВА
Мл. съдия
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при
секретаря Ю.Ш., като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело
№ 1837 по описа за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл. 258
– чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
С
Решение № III – 86 - 293 от 23.11.2015 г., постановено по гр. дело № 28058
по описа за 2015 г. Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 86-ти състав,
е отхвърлил иска, предявен от
Л.Л.Г., ЕГН **********,***, срещу Л.С.Г.,***, с
правно основание чл. 144 от Семейния кодекс (СК),
като неоснователен и недоказан.
Първоинстанционното
Решение е обжалвано изцяло от ищцата
Л.Л.Г. (въззивница в настоящото производство), чрез
пълномощника й, с въззивна жалба (вх. № 1128877
от 12.12.2015 г. на Софийски районен съд). Навела е доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт относно правните изводи на първоинстанционния съд, че не били налице доходи на
ответника, които да му позволяват да дава претендираната
издръжка в размер на 400.00 лева месечно, без особени затруднения. В тази връзка е сочила, че налице били
писмени доказателства в първата инстанция (нотариален
акт) за приход на ответника от продажбата на собствен недвижим имот в размер на
103 500 евро (202 428.00 лева). Ответникът
бил собственик и управител на ”К.Т.”ЕООД, което дружество притежавало актив от
недвижим имот в местността ”Ц.Ч.”, курорт ”Я.Б.” за семеен хотел. В тази връзка
също били представени удостоверения от Агенцията по вписванията (6 броя), от
едно от които било видно, че ответникът е собственик и управител на соченото дружество,
както и справка от Службата по вписванията, град Пещера за ”К.Т.”ЕООД, от която
било видно, че дружеството – собственост на ответника било с актив посочения
недвижим имот. Въззивницата е твърдяла, че с тези
доказателства установявали възможността на ответника да заплаща претендираната издръжка, без особено затруднение. Следвало
да се отчете фактът, че той бил трудоспособен, несемеен и нямал други деца,
както и, че бил в добро здравословно състояние. Съобразно изложеното въззивницата моли въззивния съд
да отмени изцяло оспореното първоинстанционно Решение на Софийски районен съд и
да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Въззивницата
поддържа въззивната жалба в писмена молба от 27.05.2016 г. Не претендира разноски
по делото.
Ответникът Л.С.Г. (въззиваема
страна в настоящото производство), в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е подал писмен отговор на въззивната жалба от 04.02.2016 г., чрез пълномощник. Оспорил е изцяло въззивната
жалба и е релевирал възражения за нейната
неоснователност и недоказаност по изложените оплаквания в жалбата. Моли
въззивния съд да потвърди обжалвания съдебен акт, като правилен и
законосъобразен, заедно със законните последици от това. Въззиваемият
поддържа писмения отговор на въззивната жалба в съдебно заседание във
въззивната инстанция, чрез пълномощника му. Не претендира разноски по делото.
Въззивната
жалба е допустима. Подадена е в срок, от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски
градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени
към релевантния закон, и при така очертания от жалбата предмет на спора, прие
следното:
Първоинстанционният Софийски районен съд е бил сезиран от Л.Л.Г. – с иск, с правно основание чл. 144 СК - за издръжка на пълнолетен учащ от родител, за периода 01.06.2015 г. до 31.05.2016 г., или до предвидения в чл. 144 СК срок на обучение, в размер на 400.00 (четиристотин) лева месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното плащане на задължението, до настъпването на законните основания за изменение или прекратяване на издръжката. Този иск е бил уточнен и поддържан от ищцата лично, и чрез пълномощник (нейната майка), в хода на производството пред първата инстанция. Ищцата Л.Г. е твърдяла в исковата молба, че на 21.05.2015 г. навършила пълнолетие, поради което се прекратявало плащането на издръжката й като непълнолетна. Тя продължила средното си образование в 12 клас за 2015/2016 г., след което щяла да кандидатства в университет в Холандия. Твърдяла е, че нямала доходи и имущество, от които да се издържа. Самата тя нямала възможност да работи, тъй като трябвало да посещава задължителните учебни часове в училище. Освен това с оглед бъдещото й кандидатстване в Холандия посещавала курс по английски език два пъти седмично, което струвало по 200.00 лева месечно, за полагане на съответен изпит за сертификат IELTS, таксата на който бил фиксиран в размер на 365.00 лева. посещавала и курс по български език, който я подготвял за задължителната матура в 12 клас, разходите за който били в размер на 120.00 лева месечно. Освен тези разходи ищцата имала и разходи за храна, транспорт, джобни, учебници и учебни помагала, облекло, както и специфични разходи като спортист в спортен клуб ”К.” към Националната спортна академия. Сочила е, че единствените предоставени й средства били от нейната майка, но те били крайно недостатъчни, като баща й също следвало да вземе участие в издръжката й. Твърдяла е, че баща й към момента не бил семеен и нямал други деца, за които да полага грижи. Притежавал свое жилище в град С., кв.”Л.”, с реална площ 120 кв. м., което не се ползвало и било с прекъснато електричество по негова молба. Ответникът бил собственик, съответно съсобственик и управител на 6 дружества (посочени в исковата молба), като в баланса на една от фирмите ”К.Т.”ЕООД бил заведен недвижим имот с обща площ от 9 660.00 кв. м. в местността ”Ц.Ч.”, курорт ”Я.Б.”, Община – Батак, ведно с десет броя дървени бунгала, дървена барака и фургон, снабдени с топла вода и ток. В периода 2007 – 2008 г. част от този имот бил продаден, но в активите на фирмата все още имало 3 600 кв. м. (видно от справка в Службата по вписванията - Пещера), от който имот се реализирали приходи. Ищцата е сочила също, че баща й се подпомагал финансово и от наемите на два, от общо четирите апартамента на родителите си, която информация ищцата получила от самите тях. Навела е, че баща й бил в работоспособна възраст, здрав, и наред с всички останали изложени обстоятелства относно неговото семейно и материално състояние, плащането на издръжката нямало да го затрудни особено.
Ответникът Л.С.Г. е оспорил така предявения иск в отговора на исковата молба и в хода на производството пред първата инстанция, лично, и чрез пълномощник. Сочил е допустимост на така предявения иск за периода до м. май 2016 г. – завършване средното образование на дъщеря му. Възразил е по останалия период на претенцията – относно обучението във висше учебно заведение претенцията се основавала на евентуално бъдещо събитие, а навършването на 20 – годишна възраст бил краен срок и алтернатива на завършване на средното образование. Възразил е също по основателността на претенцията. Фактът, че бил собственик или имал участие в множество търговски дружества не значело, че те му носели приходи. Обратното, тези дружества нямали никаква дейност. Соченото дружество ”К.Т.”ЕООД, собственик на недвижим имот в Община – Батак, не само, че нямало дейност от години, но соченият недвижим имот бил с неуреден статут и не реализирал никакви доходи, въпреки усилията на ответника да уреди задълженията си и да възобнови дейността на това дружество. Не било относимо по делото и не отговаряло на истината твърдението, че ответникът бил подпомаган от своите родители. Сочил е, че притежаваното от него жилище в град С., кв.”Л.” действително било продадено през м. април 2015 г., за да покрие задълженията, които бившата му съпруга, която оставил да живее в това жилище повече от година, генерирала към ”Топлофикация” и ”Софийска вода”, както и да заплати обезпечение на иск, който съпругата му завела пред Окръжен съд – Кюстендил за сумата от 23 000 щатски долара. Освен това ответникът следвало да заплати сериозна сума като неустойка по предварителния договор за продажба на този апартамент, тъй като същият бил сключен още на 26.05.2014 г., но в срока преди изповядването на сделката била наложена възбрана върху апартамента, предмет на сделката като обезпечение по друго дело. Ответникът е твърдял, че и сега, след изповядване на покупко-продажбата една година по-късно, голяма част от сумата била задържана по договор от 24.04.2015 г. между него и нотариуса като гаранция по доверителна сметка за покриване на главницата и разходите при неблагоприятен изход на делото. Възразил е по твърдението, че можел без затруднение да плаща исканата издръжка. Като мотив е сочил, че предходната издръжка на ищцата, като непълнолетна, била събрана принудително (чрез съдебен изпълнител), като ответникът заплатил и редица допълнителни такси. Молил е съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан, заедно със законните последици. Алтернативно е заявил, че би могъл да дължи издръжка само да завършване на средното образование на Л.Г. през м. май 2016 г., и то в размер на законоустановения минимум.
За да постанови Решението си първоинстанционният съд е приел за установено, че ответникът е баща на ищцата, като не е спорно по делото, че ищцата е била ученичка в ** СОУ и през 2015/2016 г. Съдът е счел, че останалите писмени доказателства са неотносими към спора, поради което не ги е обсъдил. При така установената фактическа обстановка съдът е приел неоснователност и недоказаност на предявения иск. Съдът се обосновал, че родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, само ако последните не могат да се издържат от имуществото си и ако това няма да съставлява особено затруднение за родителя. Приел е, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 144 СК - не са налице такива доходи на ответника, които да му позволяват да дава претендираната издръжка без особени затруднения, поради което искът не следва да се уважи, а да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Въззивният съд намира, че обжалваният съдебен акт относно претендираната издръжка за периода 01.06.2015 г. –
31.05.2016 г. е неправилен и не споделя тези мотиви на първата инстанция.
Съобразно
разпоредбата на чл. 144 СК
родителите дължат издръжка на пълнолетните им деца, ако последните учат редовно
в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на 20 - годишна възраст при обучение в средно и на 25 - годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си. Съобразно изложеното, за да
бъде уважен осъдителният иск за издръжка на пълнолетно учащо дете от неговия
родител, въззивницата - ищца, чиято е
доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, е следвало, на първо
място, да докаже кумулативната наличност
на следните три предпоставки: 1/.
че въззиваемият - ответник е нейн
родител, 2/. нуждите й от издръжка
за релевантния период и в претендирания размер, т. е.
след 01.06.2015 г. (началният период на претендираната
издръжка в размер на 400.00 лева и до 31.05.2016 г., а и с оглед предявения иск
за издръжка и след това в предвидения срок на обучение, до предвидения срок в
чл. 144 СК) и до приключване на устните състезания по делото,
доколкото задължението за издръжка е повтарящо се задължение и въззиваемият – ответник следва да бъде осъден за издръжка за
претендирания период и 3/. че е учила редовно в средно учебно заведение за предвидения
срок на обучение, както и, че не е навършила 20 години, а и след това е
започнала обучение в съответно висше учебно заведение. По отношение на тези
обстоятелства въззивницата – ищца е следвало да
проведе главно и пълно доказване, което да създаде в съда сигурно убеждение за
тяхното съществуване. Ищцата е следвало да наведе и твърдения, че не разполага със собствено имущество и
доходи или, че имуществото й не е достатъчно, за да се издържа от него.
Действително
безспорно е между страните, че въззиваемият е баща на
пълнолетната въззивница (навършила
пълнолетие на 21.05.2015 г.) и същата е учела в ** СОУ през учебната 2015/2016
г. за срок до 31.05.2016 г., а и в хода на производството пред двете съдебни
инстанции не са наведени твърдения и няма ангажирани доказателства за по - дълъг
срок на обучение в посоченото СОУ. Въззивницата е
навела също твърдения в исковата молба, че няма доходи и не притежава
имущество, от които да се издържа, както и, че няма възможност да работи,
поради задължителното посещаване на учебните часове. В тази връзка в първата
инстанция е приета и декларация от **.05.2015 г. от Л.Л.Г.,
в която е декларирала обстоятелства относно липсата на имущество, от което да се
издържа. Предвид доказателствената
тежест на въззиваемия да докаже оспорването си,
последният не е извършил необходимото доказване. В тази връзка въззиваемият не е ангажирал доказателства за обратното и
поради това не са основателни възраженията му, че не била налице първата
предпоставка на чл. 144 СК и не ставало ясно какво е имуществото на въззивницата и може ли тя да се издържа от него.
В
първата инстанция са доказани и потребностите на въззивницата
от искания месечен размер издръжка за релевантния период 01.06.2015 г. –
31.05.2016 г. В тази връзка в първата инстанция са приети фактура за плащане
обучение по английски език, на стойност 400.00 лева за м. май и юни 2015 г. (релевантно
доказателство за сумата 200.00 лева за м. юни),
грамоти за спортните успехи на въззивницата като
спортист в спортен клуб ”К.” към НСА (относно специфични нужди и
съответно разходи на въззивницата като спортист), договор
за обучение по английски език за стойност 1 550.00 лева, с цел полагане на
изпит за Сертификат IELTS на 05.12.2015 г. и последващо евентуално кандидатстване
във ВУЗ в чужбина, и полагане на матура по английски език в края на 12 клас, с
приложена индивидуална програма, вкл. приет платежен документ от 02.10.2015 г. (относно
направен разход за първа вноска на курса в размер на 930.00 лева – 60% от
стойността на договора), платежен документ - фактура от 06.10.2015 г. за
платена поредна месечна вноска в размер на 160.00 лева по договор за обучение
по български език и литература, с приложен самия договор (относно
матура на въззивницата в 12 клас и с месечна такса в
размер на 160.00 лева за период до 18.05.2016 г.),
платежен документ – вносна бележка за превод на сума в размер на 365.00 лева (такса
за полагане на изпит за Сертификат IELTS пред Британския съвет на 05.12.2015
г., и потвърждение от Британския съвет за регистрация на изпита), платежен
документ за сума в размер на 20.00 лева за превод на академична справка (необходим
документ за кандидатстване във ВУЗ в чужбина), с
приложен самия превод на академичната справка, платежен документ от 26.10.2015
г. в размер на 620.00 лева (направен разход за втора вноска по договор за
обучение по английски език (представляващ 40% от стойността на договора) и
платежен документ – фактура от 05.11.2015 г. за платена поредна месечна такса в
размер на 160.00 лева (по договор за обучение по български език и
литература). Съобразно тази доказателствена съвкупност не са
основателни възраженията на въззиваемия, че били
представени прекомерно завишени и неоправдани претендирани
суми за курсове по английски език и полагане на тестове, не била обоснована
необходимостта от тях и съответните разходи за такива курсове. Преценявайки
действителните месечни нужди на въззивницата следва
да се има предвид нейната възраст, респ. завършване на средното образование и завишените
разходи за задоволяване на сочените специфични образователни потребности по подготовка
за задължителната матура и с оглед желанието й за кандидатстване във ВУЗ в
чужбина.
Въззивният съд приема, че сочените
предпоставки по чл. 144 СК са налице по делото, за периода 01.06.2015 г. –
31.05.2016 г., съобразно ангажираната
релевантна доказателствена съвкупност в първата инстанция и изявленията на
страните.
В хипотезата на чл. 144 СК
условие за задължението за издръжка на пълнолетни учащи деца е и родителите да могат да
я дават без ”особено затруднение”, т. е. издръжката да не съставлява “особено затруднение” за дължащия я родител. Тази предпоставка
също следва кумулативно да е налице. Трябва да се има предвид и, че при тази издръжка “възможността” за
доставянето й не съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което
размерът на издръжката се определя единствено като функция на нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Задължението за издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила,
определящи правото и размера на издръжката, но и на определени ограничителни
изисквания. Ограничението има своето оправдание, тъй като се касае за издръжка
на вече пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката
си. Неговият родител, по силата на чл. 144 СК, може да бъде заставен да му дава такава само при условие, че това не би го
затруднило “особено”.
При постановяване на Решението си първоинстанционният съд не е обсъдил материалната възможност на ответника въобще да дава издръжка на пълнолетната ищца. В тази връзка не са анализирани релевантните обстоятелства и приетите доказателства по делото. Така в първата инстанция е бил приет нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 32, том I, рег. № 1667, дело № 163/2015 г., от 24.04.2015 г., признато обстоятелство и от ответника, от който се установи, че същият е продал своя собствен недвижим имот в град С., кв.”Л.”, за цена в размер на 103 500 евро, платима по следния посочен начин: сумата 7 500 евро е била заплатена на 26.05.2014 г. по банков път по сметка на продавача, а останалата сума от 96 000 евро – по следния начин: сумата от 84 000 евро – се превежда веднага след подписване на този нотариален акт по банкова сметка ***, а останалата сума от 12 000 евро – ще се преведе по специална доверителна сметка на нотариуса (като в нотариалния акт подробно са посочени съответните суми от тази обща сума 12 000 евро и сроковете и условията на плащането им, вкл. и обвързването на тези плащания с резултата от гр. дело № 427/2014 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил). Дори да се възприемат за доказани възраженията на въззиваемия за генерирани от въззивницата и нейната майка разноски от обитаването от тях на процесния апартамент в кв.”Л.” (същите не били заплащали никакви разноски и поради това въззиваемият бил осъден да заплати на ”Топлофикация” и ”Софийска вода” суми за тези разходи, с лихви и разноски), за заплащането от въззиваемия на дадения задатък в двоен размер във връзка с предварителния договор за продажбата на същия апартамент (което плащане се наложило поради наложената възбрана върху имота от майката на въззивницата по заведеното от нея гражданско дело пред Кюстендилски окръжен съд за заплащане на 23 000 щатски долара), посочената оставена сума от 12 000 щатски долара и понастоящем по доверителната сметка на нотариуса за покриване на евентуални суми и разноски по цитираното гр. дело, но от друга страна, като се съобрази преведената на въззиваемия сума през м. април 2015 г. от продажбата на имота в размер на 84 000 евро (и от нея дори да се приспаднат сочените разходи) следва извод, че въззиваемият е реализирал значителен чист доход (не по - малко от 100 000.00 лева) относим към процесния период на иска – от 01.06.2015 г. до 31.05.2016 г.
По настоящото дело са неотносими възраженията на въззиваемия за принудително събраната му сума за дължимата от него издръжка на въззивницата до навършване на пълнолетието й, което довело до влошаване на финансовото му положение. Касае се за задължение на въззиваемия на друго основание и поради неизпълнение същото е било осъществено принудително, което не следва да бъде съобразявано по настоящото дело за издръжка на въззивницата като пълнолетна. Предвид което въззивният съд не обсъжда писмените доказателства в тази връзка.
Недоказани и поради това неоснователни са и възраженията на въззиваемия относно негово влошено здравословно състояние. В тази връзка въззивният съд не следва да обсъжда представеното в тази инстанция доказателство – медицинско направление от 28.01.2016 г., с данни за високо кръвно налягане, левокамерна хипотрофия и обременяване, тъй като са необходими специални знания в областта на медицината, а въззиваемият не е провел съответното доказване. Не са ангажирани в двете инстанции и доказателства за правени разходи във връзка със здравословното му състояние и поради което не може да бъде направен извод за влошаване на материалното положение на въззиваемия.
Възможността за доставяне на издръжка, по смисъла на чл. 142 CK, е свързана с наличие на свободни средства за издръжката на претендиращия след задоволяване на собствените екзистенциални нужди на лицето, от което се търси издръжката, и се определя от доходите на последното, от имотното му състояние и квалификация. Предвид така приетите за установени релевантни обстоятелства, и като съобрази и съществената предпоставка, че издръжката не следва да съставлява за родителя ”особено затруднение”, въззивният съд приема при тези обстоятелства, че въззиваемият не би бил поставен в особено затруднено положение да осигурява своята собствена издръжка. Предвид неговия доход и задължения (като въззивният съд не обсъжда твърдяното имотно състояние на въззиваемия, защото не са доказани по делото реализирани доходи от сочените имоти) следва да се приеме, че предявеният иск, с правно основание чл. 144 CK, за издръжка в размер на 400.00 лева месечно или общо в размер на 4 800.00 лева, за периода от 01.06.2015 г. до 31.05.2015 г., заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното плащане на това задължение, е основателен и следва да бъде уважен. Въззивната жалба в тази част е основателна и обжалваният съдебен акт в тази част е неправилен и следва да бъде отменен.
Обжалваният съдебен акт е правилен в частта по иска за периода след 31.05.2016
г. и до предвидения в чл. 144 СК срок на обучение. По делото не са налице кумулативните предпоставки на чл. 144 СК относно
този период на иска, поради което същият е неоснователен и не следва да
бъде уважен. Първоинстанционното Решение е правилно и следва да бъде потвърдено
в тази част.
По
разноските.
Във
въззивната инстанция не са предявени претенции за разноски, поради което въззивният съд не се произнася.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съобразно
ограничението на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-ви въззивен брачен състав, на основание чл. 271, ал.
1, изр. 1, предл. 3 ГПК
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № III – 86 - 293 от 23.11.2015 г., постановено по гр. дело № 28058 по описа за 2015
г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 86-ти
състав, в частта по иска за издръжка по
чл. 144 СК - за периода 01.06.2015 г. – 31.05.2016 г., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Л.С.Г., ЕГН **********,***, с
адрес за призоваване град С., ул.”***.” № *, ет. *, офис *, чрез адвокат Г.И., да заплати на Л.Л.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, издръжка за
периода 01.06.2015 г. – 31.05.2016 г. в месечен размер 400.00 (четиристотин) лева, или общо за процесния
период в размер на 4 800.00 (четири
хиляди и осемстотин) лева, заедно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното плащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № III –
86 - 293 от 23.11.2015 г., постановено по гр. дело № 28058 по описа за 2015 г. на Софийски районен
съд, III Гражданско отделение, 86-ти
състав, в частта по иска за
издръжка по чл. 144 СК -
за периода след 31.05.2016 г. и до
предвидения в чл. 144 СК срок на обучение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.