№ 29743
гр. София, 23.07.2024 г.
СГС, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20221110112265 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от О. С. С. срещу Софийски
градски съд за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди – психични болки и страдания, в резултат на противоправно действие
от страна на ответника, осъществено чрез постановяване на определение №
19223/13.08.2019г. по ч.гр.д.№9837/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, с което
незаконосъобразно е потвърдено на разпореждане по гр.д.№ 32584/2016г. по описа на СРС,
140 състав, с който е върната подадена от О. С. въззивна жалба, ведно със законната лихва
до окончателното плащане на претенцията.
В исковата молба и в уточнителни молби с вх.№ 103290/23.05.2022г., вх.
№145630/12.07.2022г.вх.№ 203328/29.09.2022г. и вх.№11224/12.01.2024г. се излагат
твърдения от ищеца, че като страна по гр.д.№ 32584/2016г. по описа на СРС, 140 състав е
депозирал в срок въззивна жалба срещу постановено по делото решение, която жалба е била
приета за подадена извън срок, поради което е била върната. Поддържа се, че актът, с който
въззивната жалба е била върната от СРС, е обжалван пред ответника, но от СГС е
постановено определение № 19223/13.08.2019г. по ч.гр.д.№9837/2019г. по описа на СГС, ТО,
6-6 състав, с което връщането на въззивната жалба на ищеца като просрочена е потвърдено.
С тези действия на СГС ищецът счита, че е бил препятстван достъпът му до правосъдие,
като незаконосъобразно е върната подадената от него в срок въззивна жалба. Излага
подробни съображение досежно приложение на действала към датата на подаване на
въззивната жалба разпоредба на чл. 61, ал. 2 от ГПК. Подчертава, че незаконосъобразността
на процесното определение на СГС е установена от ВКС, който е възприел доводите му и е
постановил администриране на депозирана от него молба за отмяна по чл. 303 от ГПК. Това
според ищеца обаче не може да го възмезди за претърпените от него болки и страдания в
следствие на постановяване на процесното определение от СГС. Подчертава се, че в
конкретния случай предявеният иск не е насочен конкретно към съдебния състав,
постановил процесното определение. Изтъква, че в следствие постановеното в
противоречие с действащото законодателство определение № 19223/13.08.2019г. по ч.гр.д.
№9837/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, ответникът е причинил на ищеца психически
болки и страдания, които са довели до затормозяване на творческата му дейност като учен и
журналист, както и до необходимост да насочи всичките си ресурси към защитаване на
доброто си име. С оглед изложеното се иска предявеният от ищеца иск да бъде уважен.
В срока по чл.131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. По отношение на
допустимостта на предявения иск се излагат твърдения, че подадената от ищеца С. искова
молба е нередовно и като такава подлежи на връщане. Изтъква се, че в конкретния случай се
цели да бъде проверена правилността на постановеното от СГС определение №
1
19223/13.08.2019г. по ч.гр.д.№9837/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, а реда за
осъществяване на подобна проверка не е чрез предявяване на иск по чл. 49 ЗЗД, а чрез
съответния инстанционен контрол или по реда на отмяна на влезли в сила актове. В
отговора на исковата молба се подчертава, че правото на достъп до съд е установено в чл.
47, ал. 1 от ХОПЕС и че не са налице нарушения на същото. Излагат се аргументи, че
процесният съдебен акт е правилен и законосъобразен и че с постановяването му не са
накърнени правата на ищеца. Поддържа се, че спазването на процесуалните срокове за
предприемане на защита на правата на правоимащия не може да се разглежда като отказ от
достъп до правосъдие. Сочи се, че при постановяването на процесното определение съдът е
съобразил действащата към онзи момент норма на чл. 61 ГПК. Моли се предявеният иск да
бъде отхвърлен, а в случай че се приеме за основателен, се моли размерът да бъде присъдено
обезщетение в по-нисък размер при съобразяване правилото на чл. 52 ЗЗД. Претендира се и
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът констатира, че в исковата молба ищецът е направил искане за присъждане и на
законна лихва върху претендираната от него сума в размер на 3000 лева, но е налице
неяснота относно момента, от който се иска присъждане на същата, доколкото в
първоначално депозираната искова молба се сочи, че се претендира законна лихва от
13.08.2019г. – датата на постановяване на процесното определение от СГС, а в молба от
23.05.2022г. се поддържа, че се претендира законна лихва от датата на подаване на
въззивната жалба пред СГС – 27.08.2018г.
На следващо място, с оглед изрично направено от ищеца изявление в молба с вх.
№11224/12.01.2024г., че желае заплатената по настоящото дело държавна такса да му бъде
възстановена, следва на същия да бъдат дадени указания да уточни дали поддържа
предявения от него иск или десезира СРС като оттегля или се отказва от предявения иск.
По доказателствената тежест
В доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на посочените в
исковата молба неимуществени вреди, техния размер, както наличието на противоправно
виновно поведение на представители на ответника при постановяване на определение №
19223/13.08.2019г. по ч.гр.д.№9837/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, с което е
потвърдено връщането на депозирана от ищеца въззивна жалба като просрочена,
постановяването на което да е в противоречие с българското законодателство, както и че
това поведение (постановеното определение) се намира в пряка причинно-следствена връзка
с претърпените от ищеца неимуществени вреди. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно
пълно доказване.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докажа възражението си.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указва на ищеца, че не е ангажирал доказателства
за твърденията си, че са му причинени неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие на постановеното от ответника определение № 19223/13.08.2019г. по ч.гр.д.
№9837/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.
Безспорно между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 от ГПК е
обстоятелството, че от състав при СГС е било постановено определение №
19223/13.08.2019г. по ч.гр.д.№9837/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, с което е
потвърдено връщането на депозирана от ищеца въззивна жалба.
По доказателствата:
Ищецът е представил с исковата молба и към молба с вх. № 103290/23.05.2022г., а
ответникът – с отговора на исковата си молба, писмени доказателства, които са относими и
необходими за правилното разрешаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети.
В отговора на исковата молба е релевирано искане да бъде изискан препис от цялото
гр.д.№ 32584/2016г. по описа на СРС, по описа на 140 ти състав, като се изтъква, че
оригинала на делото е необходим за осъществяването на производството по чл. 303 ГПК.
2
Настоящият състав намира, че не е необходимо изискването на препис на цялото гражданско
дело, а следва на ответника да се дадат указания да посочи изрично преписи на кои
документи от гр.д.№ 32584/2016г. по описа на СРС, по описа на 140 ти състав, иска да бъдат
изискани в препис.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2024 г. от
16:00 ч., за което страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на ищеца О. С. С. в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение, с писмена молба с препис за насрещната страна, да уточни
изрично претенцията си за законна лихва, като посочи от коя дата претендира законна лихва
върху сумата от 3000 лева - от датата на депозиране на исковата молба, инициирала
настоящото производство, от датата на постановяване на процесното определение от СГС –
13.08.2019г. или от датата на подаване на въззивната жалба, инициирала производството
пред СГС, в рамките на което е постановено процесното определение - 27.08.2018г.;
При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца О. С. С. в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да уточни дали поддържа предявения от него иск или десезира
СГС като оттегля или се отказва от предявения иск.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и с молба с вх.
№103290/23.05.2022г. и от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение изрично да посочи преписи от кои документи от гр.д.№
32584/2016г. по описа на СРС, по описа на 140, иска да бъдат изискани.
УКАЗВА на ищеца О. С. С. по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не е ангажирал
доказателства за твърденията си, че са му причинени неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие на постановеното от ответника определение № 19223/13.08.2019г. по
ч.гр.д.№9837/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелството, че от състав при СГС е било постановено определение №
19223/13.08.2019г. по ч.гр.д.№9837/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, с което е
потвърдено връщането на депозирана от ищеца въззивна жалба.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на исковата
молба, а на ответника – препис от молба с вх.№11224/12.01.2024г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при СГС: _______________________
3