Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
15 18.02.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 233 по описа за
2020, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156, ал. 1 във вр. с
144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/
Образувано е по жалба на „БОЛСАР” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя С. О. А., чрез
пълномощника адв. М. Й. от АК – Разград, срещу Акт за установяване на
задължения по декларация с №
**********-1 от 25.09.2020 год. на орган по приходите в отдел МДТ при Община
Разград в частта, с която на дружеството са определени задължения за такса битови
отпадъци за 2015 год. в размер на 276.96 лв. главница и лихви, потвърдена
с Решение № 35 от 07.12.2020 год. на
Началника на отдел „Местни данъци и такси” при Община Разград. В жалбата и в
съдебно заседание оспорващият излага
довод, че така определеното задължение е погасено по давност, съгласно
разпоредбата на чл. 171 от ДОПК. В
съдебно заседание се твърди, че през
2015 година имотът не се е ползвал и не е генерирал отпадъци. От съда се
иска да отмени АУЗД в оспорената част, както и да присъди направените по делото
разноски.
Ответникът по оспорването – началникът на отдел
„Местни данъци и такси“ в дирекция „Финансови дейности и МДТ“ при Община
Разград, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Д. Г.,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага доводи, че давността за
оспореното задължение не е изтекла, като се позовава на чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
Ответникът иска съдът да отхвърли жалбата и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Разград, след като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за
установено следното:
През 2006 год. оспорващото дружество е закупило с нотариален акт № 33, том. II, рег. № 2417, дело № 166 от 21.03.2006 год. на
нотариус В. Т. с район на действие Районен съд Разград, рег. № 312 на
Нотариалната камара недвижим имот,
представляващ парцел XVII в кв. 75 по
парцеларния план на стопански двор в регулация
в с. Мортагоново, община Разград, с площ от 4800 кв. метра, заедно със
сграда – телчарник със застроена площ от 686,50 кв. метра.
Оспорващото дружество е декларирало имота пред Община
Разград с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ********** от 21.04.2017 год. В
нея е посочено, че имотът е придобит през 2006 год., намира се в с. Мортагоново, ул. „Йордан Йовков” ,
представлява земя с площ от 4800 кв.м. и
селскостопанска сграда със застроена площ от 686,50 кв.м., като имотът се
използва за селскостопански цели. Декларираната
отчетна стойност на земята е 8000 лв., а на сградата - 3000 лв.В служебно
попълнената част от декларацията е посочено, че имотът съставлява парцел XVII в кв. 75 по плана на с. Мортагоново и попада в строителните
граници на селото.
През 2015 година имотът попада в район, в който се
извършва организирано събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на
битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване, определен със заповед № 1350 от 24.10.2014 год., издадена от кмета на
Община Разград на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, служебно известна на съда.
На съда е служебно известно, че през 2015 год. Община
Разград е възложила изпълнението на дейностите, посочени в чл. 62 от ЗМДТ, по
реда на Закона за обществените поръчки, на търговското дружество „А.С.А.
България” ЕООД, както и че на
територията на община Разград функционира депо за събиране и
обезвреждане на битови отпадъци. Между страните няма спор по отношение на
фактите, че през 2015 година процесният
имот е попадал в района, в който Община Разград предоставя услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, че
поддържа такова депо, че поддържа чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места, както и че общината реално е предоставяла тези
услуги през този период. Управителката
на оспорващото дружество признава в съдебно заседание, че за 2015 год. не е
подавана декларация за освобождаване на дружеството от заплащане на ТБО, тъй
като няма да бъде ползвано през цялата година.
През 2015 год. размерът
на ТБО за процесния имот се е определял от Решение № 701 по протокол № 52 от
29.12.2014 год. на Общински съвет Разград. Според т. 25 от същото решение
размерът на такса „Битови отпадъци” в гр. Разград и селата от Община Разград в
т.ч. и с. Мортагоново за лицата, не заявили ползване на съдове за смет, което
създава обективна невъзможност за определянето ѝ според количеството
отпадък, за нежилищни имоти на физически и юридически лица, е равен на 6,5 промила върху основа по-високата от данъчната оценка или отчетната
стойност /чл.21 от ЗМДТ/ и включва 2,0 промила такса за „Сметосъбиране и
сметоизвозване“; 1,8 промила Такса за „Обезвреждане
на битовите отпадъци в депа или други съоръжения“ и 2,7 промила такса за „Чистота
на териториите за обществено ползване“. Оспорващото дружество не твърди, че е заявило
ползване на съдове за смет за процесния обект.
Данъчната оценка на имота по
приложение № 2 към ЗМДТ за 2015 год., съгласно представената от ответника
справка е в размер на 15802 лв. за земята и 12335.4 лв. за сградата.
Следователно това е ѝ данъчната оценка на земята и сградата по чл. 21 от ЗМДТ, тъй като е по-висока от декларираната отчетна стойност в декларацията по
чл. 14 от ЗМДТ.
С Акт за установяване на задължение по декларация №
**********-1 от 25.09.2020 год., издаден от Росен Стоянов – данъчен
инспектор в Отдел „Местни данъци и
такси” при Община Разград, в качеството му на орган по приходите, съгласно
Заповед № 197 от 25.02.2019 год. на кмета на Община Разград, са установени
неизплатени задължения на дружеството за
ТБО за 2015 год. в размер на 276.96 лв.
от които 182.89 лв. главница и лихва за
забава в размер на 94.07 лв.
В мотивите към акта е посочено, че при извършена
проверка за установяване на дължимия данък върху недвижими имоти и такса битови
отпадъци по данни от декларация с вх. № ********** от 21.04.2017 год.
оспорващото дружество е собственик на недвижим имот , находящ се в с.
Мортагоново, ул. „Йордан Йовков” , представлява земя с площ от 4800 кв.м. и селскостопанска сграда
със застроена площ от 686,50 кв.м. Посочено е, че данъчната оценка за земята е 15802 лв., а
отчетната стойност е 8000 лв., данъчната оценка на сградата е 12335.4 лв. , а
отчетната стойност 3000 лв. Размерът
на ТБО е изчислен съобразно разпоредбите
на Наредба № 14 на Общински съвет Разград за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Разград, и Решение №
701 по протокол № 52 от 29.12.2014 год. на Общински съвет Разград.
Актът е връчен на задълженото лице на 22.10.2020 год. и същият е бил оспорен по
административен ред на 26.10.2020 год. в частта, с която на дружеството са
установени задължения за ТБО в размер на 276.96 лв. главница и лихви.
С Решение № 35
от 07.12.2020 год. Началникът на отдел
„Местни данъци и такси“ в дирекция „Финансови дейности и МДТ“ при Община
Разград е потвърдил акта в оспорената му част. Жалбата срещу потвърдената част
от АУЗД е подадена на 09.12.2020 год.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл.
155 и чл. 144 от ДОПК и в предвидения от закона срок. Спазено е императивното
изискване съдебното оспорване да се предприеме след изчерпване на
оспорването по административен ред,
поради което жалбата е процесуално допустима.
Атакуваният акт за установяване на задължения по
декларация е издаден от компетентен орган, съгласно чл.4, ал.1-5 във вр. с чл.9б
от ЗМДТ и е в писмена форма. Актът е издаден от служител на общинската
администрация, който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по
приходите със заповед на кмета на
общината. Същият съдържа правни и фактически основания за издаването му.
Решението, с което АУВД е потвърден, е издадено от началника на отдел „Местни
данъци и такси“ в дирекция „Финансови
дейности и МДТ“ при Община Разград, който съобразно чл.4, ал.5 от ЗМДТ
упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за
приходите.
Съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Производството е протекло в съответствие с изискванията на чл.107 от ДОПК,
чл.152 и сл. във връзка с чл.144 от ДОПК.
Оспореният акт съответства и на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. „а” от ЗМДТ, общините събират местни такси
за битови отпадъци, а според чл. 64, ал. 1 тя се заплаща от лицата по чл. 11 от
същия закон, сред които на първо място е собственикът на имота. В чл. 62 от ЗМДТ са посочени услугите, за които се дължи такса битови отпадъци, а в чл. 63, ал. 2 от същия закон е регламентирано, че
кметът на общината определя със заповед, която се оповестява до 30.10 на
предходната година, границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на
сметоизвозване.
След като е безспорно, че през 2015 оспорващото
дружество е собственик на процесния
недвижим имот в с. Мортагоново, който се
е намирал в границите на района, в който се предоставят услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депо на
битовите отпадъци, както и по поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населеното място, то „БОЛСАР” ЕООД с ЕИК ********* се явява
задължено лице по смисъла на ЗМДТ и дължи ТБО за този имот за 2015 год.
Следва да се посочи, че ТБО се дължи и се заплащат независимо дали
имотът се ползва или не, стига същият да е в района, в който се предоставят
услугите по чл. 62 от МЗДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ в
действащата през 2015 год. редакция не
се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се
предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота. Оспорващото
дружество не е подало такава декларация за 2015 год. по признание на
управителя. По отношение на таксите за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и таксата за
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци
за 2015 години дружеството също не е
било освободено, тъй като не са били
налице предпоставките за това, посочени в чл. 71, т. 2 и 3 от ЗМДТ .
Ето защо за
2015 таксата битови отпадъци за оспорващото дружество е определена в
пълен размер за всички предоставяни от общината услуги, посочени в чл. 62 от ЗМДТ.
Съдът намира също, че размерът ТБО за 2015 год. е
правилно и точно изчислен в размер на 182,89 лв., съобразно разпоредбите на
ЗМДТ, Наредба № 14 на Общински
съвет-Разград, и Решение № 701 по протокол
№ 52 от 29.12.2014 год. на Общински съвет Разград и Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания. Правилно е начислена
и изчислена и лихва за забава върху така определената ТБО, на основание чл.
175, ал. 1 от ДОПК. ТБО е публично вземане, като административният орган се е
съобразил с датите на падежа на дължимите вноски. Оспорващото дружество не е
оспорило тези обстоятелства.
Съдът не споделя твърдението на оспорващия, че задължението
за ТБО за 2015 год. е погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 171,
ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗМДГ такса битови отпадъци се заплаща
по ред, определен от общинския съвет. Според чл. 17, ал. 1 от Наредба № 14 за
определянето и администрирането на
местни такси и цени на услуги на територията на община Разград /
отменена, в редакцията му по Решение № 189 по протокол № 14 от 31.07.2012 год.
на ОбщС Разград/ такса битови отпадъци
се заплаща на две равни вноски до 01.март до 30 юни и до 30 октомври на годината за която са
дължими. Следователно оспорващото дружество е следвало да заплати
задълженията си за ТБО за 2015 год. до 30.10.2015 год. По силата на чл. 171, ал.
1 от ДОПК петгодишният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2016 год. и
към датата на издаване на обжалвания АУЗД -
25.09.2020 год. все още не е бил изтекъл. Към датата на издаване на
оспорения акт са били изтекли 4 години, осем месеца и 24 дни. С издаване на обжалвания АУЗД
давността е прекъсната, съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК и е започнала да тече
нова давност. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната 10 годишна
погасителна давност, съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Ето защо възражението за
изтекла погасителна давност по отношение на задължението на оспорващия за ТБО
за 2015 год. е неоснователно.
Не е налице и
последното отменително основание по смисъла на чл.146, т.5 от АПК-
несъответствие с целта на закона, доколкото оспорения акт е насочен към
установяването на дължимата от оспорващия
такса битови отпадъци.
По изложените съображения съдът намира, че в оспорената си част актът е валиден
административен акт и не са налице основанията, посочени в чл. 146 от АПК,
изискващи неговата отмяна, поради което оспорването следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Размерът на
възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /изм. ДВ
бр. 28/2014 г./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв.
На основание чл. 160, ал. 7 изр. 2 от ДОПК, настоящото съдебно решение не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „БОЛСАР” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ж.к.
„Освобождение”, бл. 5, ап. 20, срещу Акт за установяване на задължения по
декларация с № **********-1 от
25.09.2020 год. на орган по приходите в отдел МДТ при Община Разград в частта,
с която на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци за
2015 год. в размер на 276.96 лв. главница и лихви, потвърдена с Решение № 35 от 07.12.2020 год. на Началника
на отдел „Местни данъци и такси” при Община Разград.
ОСЪЖДА „БОЛСАР” ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ж.к.
„Освобождение”, бл. 5, ап. 20 да заплати на Община Разград 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/