Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №317
Светослава Алексиева – съдия-докладчик по а.н.д. №0227/2020 г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, в хода на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание, извършени на 12.02.2020 г., установих следното:
Производството е образувано по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа подадена жалба от „СОТ 123 ПМ“ ООД, гр. Перник, представлявано от управителя Д. В.
Д. срещу наказателно постановление №300/07.05.2019 г., издадено от директор ГД „Национална полиция“ – София, с което на
основание чл.83, ал.1 от ЗАНН
и чл.72, ал.1 от Закона за частната
охранителна дейност на ЮЛ е наложена имуществена санкция в размер 10 000 лв. за
това, че на 01.03.2019г. в гр. София, ул.“***“ №15, в обект на „***“ ООД – ***, ЮЛ - „СОТ 123 ПМ“ ООД, притежаващо лицензи за
извършване на частна охранителна дейност:
- №3198/23.11.2017г., издаден за
територията на област Перник за дейност по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД /отм.
ДВ,бр.10/30.01.2018г./ - охрана на имущество на физически или юридически лица/,
и
- № 3216/19.02.2018г., издаден за
територията на цялата страна за дейност по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД /отм. ДВ
бр.10/30.01.2018г./ - охрана на имущество
на физически или юридически лица, удостоверена съгласно параграф 4,
ал.1, вр. ал.4 от ПЗР на ЗЧОД /в сила от
31.03.2018г./,
е извършвало дейност по чл.5, ал.1, т.3 от
ЗЧОД /сигнално-охранителна дейност/ на територията на гр.Перник, без да има
лиценз за този вид дейност – нарушение
на чл.4, ал.1 от ЗЧОД.
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена чрез административнонаказващия
орган до Софийски районен съд, съобразно указаното в съдържанието му, че може
да се обжалва пред този съд.
По жалбата в СРС е образувано а.н.д.
№09861/2019г. След проведено и приключено съдебно производство, е постановено
решение от 31.10.2019г., с което наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно. Срещу решението е
подадена касационна жалба от ГД НП, по която е образувано к.н.а.х. дело №13988/2019 по описа на АССГ. С
постановено по него решение
№466/23.01.2020 г. съдебният акт на първоинстанционния
съд е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг състав на същия съд - СРС.
След връщане на делото в СРС е
образувано а.н.д. №01185/2020г. като същото е било разпределено на нов
докладчик. С разпореждане от 29.01.2020 г. определеният съдия-докладчик е
намерил, че делото не е подсъдно на СРС, тъй като нарушението е извършено в гр.
Перник, поради което е прекратил
съдебното производство и делото е изпратено за разглеждане на Районен
съд Перник.
Като разгледах материалите по административнонаказателната преписка намерих, че местно
компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е именно
Софийски районен съд, съображенията за което са следните:
Съдебният контрол върху наказателните постановления като актове на
правораздаване се извършва в рамките на фактическите обстоятелства, залегнали в
тях, като същите са обвързващи за съда при преценката за законосъобразност по
смисъла на ЗАНН. Съгласно чл.83, ал.3 от ЗЧОД установяването на
нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения
и наказания.
Единственият критерий в ЗАНН за
определяне на местната подсъдност при разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления се съдържа в разпоредбата на чл.59, ал.1 и той е мястото, където е извършено или довършено нарушението. Съгласно чл.84 от ЗАНН, при липсата на особени правила в този закон, в производство пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления субсидиарно приложение намират разпоредбите
на НПК. Досежно
преценката за подсъдност приложима е нормата на чл. 42, ал. 1 от НПК, според която съдът се произнася по въпроса за подсъдността,
като изхожда от обстоятелствената част на обвинението, а отнесено към административнонаказателните дела - от наказателното
постановление и акта за установяване на нарушението. Обективираното
в акта и постановлението твърдение относно мястото на извършване
на процесното нарушение обуславя и изводите на съда, пред който
делото е образувано за местната подсъдност, като на този
етап е без значение дали то е обосновано и правилно – дали действително нарушението е извършено на мястото,
на което се твърди. Ревизиране на преценката в тази насока е възможно
единствено при постановяване на акта по същество
и би рефлектирало върху правилността на контролирания административнонаказателен акт.
В настоящия случай, актосъставителят и наказващият орган достатъчно ясно са се ангажирали по въпроса за местоизвършването на нарушението. Видно е от съдържанието на
акта и постановлението, че на „СОТ 123 ПМ“ ООД, гр. Перник
е вменено, че на
01.03.2019г., в гр. София, ул.“***“ №15 е извършвана сигнално-охранителна
дейност по отношение на обект на „***“ ООД, гр. София, охраняван по силата на
сключен между двете търговски дружества писмен договор №012 от
01.05.2018г.
Понятието „сигнално-охранителна дейност“ е определено в чл.17, ал.1 от ЗЧОД и е дейност по защита
от престъпни посегателства на имуществото на физически или юридически
лица, намиращо се в охранявани обекти, при която
чрез монтиране, поддържане и използване на сигнално-охранителни известителни системи се осъществява наблюдение на обектите
и се реагира на получените сигнали
с мобилни охранителни патрули. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗЧОД охраняван обект при сигнално-охранителна дейност е недвижим
имот и намиращото се в него движимо
имущество. В този аспект, отговорността за нарушение, проявило се в извършване на сигнално-охранителна дейност без лиценз, възниква по местонахождението на охранявания обект. В конкретния
случай обекта на охрана се намира на територията на град София /ясно посочено в
обстоятелствената част на акта и постановлението, съответстващо и на съдържанието на визирания договор за охрана/,
което населено място е в съдебния район на Софийски районен съд. Вярно е, че на
страница втора от наказателното
постановление е наличен запис, че дейността
е извършвана на територията на гр. Перник, в противоречие с останалите записи
относно местоизвършването и с всички други
съответстващи му обстоятелства,
пространно изложени в акта и в наказателното постановление, свързани с
нарушението - относно местонахождението на охранявания обект и основанието за извършване на сигнално – охранителна
дейност /отразени са обстоятелства
за наличието на писмен договор с
възложителя - собственик на обекта, посочен е неговия предмет, както и клаузи,
касаещи изпълнението му/. При така внесеното
противоречие, именно въз основа на горепосочените обстоятелства свързани
с нарушението следва да се определи подсъдността на делото, а и въз основа на
приложените към административната преписка материали. Поотделно и в съвкупност
те убедително утвърждават като място на извършване на нарушението местонахождението
на охранявания обект, каквато е и позицията на АНО, доколкото е указал, че акта
му може да се обжалва пред СРС.
Ирелевантни по отношение на местната подсъдност са
седалището и адреса на управление на възложителя и на изпълнителя, мястото на
сключване на договора за охрана помежду им, мястото на което се намира
мониторинг –центъра на изпълнителя за наблюдение и приемане на сигнали от
охранявани обекти, създадената организация за автопатрулна
реакция на получени алармени сигнали и т.н., съгласно регламентацията в Глава
втора, раздел III на ЗЧОД.
По тези съображения приемам, че
изпратеното от СРС а.н.дело не е подсъдно на Пернишки районен съд, а
разглеждането и решаването на спора е в компетентността на съда, до който е
адресирана жалбата и на който делото е върнато от АССГ за ново разглеждане.
Този извод налага прекратяване на съдебното производство
и изпращане на делото на Върховен касационен съд с искане да реши спора за
подсъдност между Районен съд – Перник и Софийски районен съд.
По тези съображения и на основание чл.чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.44, ал.1 от НПК, съдът
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
ПРЕКРАТЯВАМ производството по а.н.дело №00227/2020г. по
описа на Районен съд – Перник.
ПОВДИГАМ спор за подсъдност
между Районен съд – Перник и Софийски районен съд.
ИЗПРАЩАМ делото на Върховен
касационен съд за решаване на спора за
подсъдност на делото.
Съдия – докладчик:/п/
Вярно с
оригинала
ИЗ