Решение по дело №51/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на Д. П. П. от [населено място], [улица], ет.5, ап.19 против Заповед за прилагане на принудителна админстративна мярка (ЗППАМ) №24-0804-000016/21.01.2024 г. по чл.171, .2, б.“м“ от ЗДвП на мл. автоконтрольор към ОДМВР Сливен, сектор Пътна полиция Сливен, с която на Д. П. П. е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на ППС“ за срок от 3 месеца, а именно за 90 дни и са отнети документи: СРМПС № *********.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, не са налице установените в закона материално-правни и процесуални предпоставки за издаването й, както и за налагане на принудителната мярка, като се оспорва фактическата обстановка описана в акта, защото не отговаря на истината и респ. не е извършено посоченото нарушение, поради което се претендира за отмяната й.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с упълномощеният си процесуален представител адв.Щ., който поддържа жалбата на посочените основания, които доразвива в пледоарията си и в писмена защита с искане за уважаването й и за присъждане на направените разноски.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна с искане за отхвърлянето й, без да ангажира писмени или гласни доказателства.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, становищата на страните, приложимия закон и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна админстративна мярка (ЗППАМ) №24-0804-000016/21.01.2024 г. по чл.171, .2, б.“м“ от ЗДвП на мл. автоконтрольор към ОДМВР Сливен, сектор Пътна полиция Сливен, с която на Д. П. П. е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на ППС“ за срок от 3 месеца, а именно за 90 дни и са отнети документи: СРМПС № *********.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от мл. автоконтрольор към ОДМВР Сливен, сектор Пътна полиция Сливен.

По силата на чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В настоящия случай по делото липсват данни издалия заповедта мл. автоконтрольор към ОДМВР Сливен, сектор Пътна полиция Сливен да е ръководител на служба за контрол по ЗдвП или да е длъжностно лице, което е оправомощено от такъв ръководител. Действително в ЗППАМ е посочено, че е упълномощен със заповед номер Заповед №343з-1516/05.06.2023 г. на Директор на ОДМВР-Сливен, но тази заповед нито е представена по делото, нито е посочено къде е общодостъпна и оповестена, за да е известна на страните или на съда.

Ето защо следва да се приеме, че оспорения акт е издаден от орган, чиято компетентност не е установена по безспорен и категоричен начин, което води до порочност на процесната заповед.

Независимо от това, акта е постановен на основание чл.171, т.2, б.“м“ от ЗДвП, като издателят му приема, че жалбоподателят Д. П. П. на 21.01.2024 г. около 15:58 часа в община Сливен на път Общински № SLV2061 като водач на МПС на 700 м преди връх Българка посока от местност Даулите управлява лек автомобил БМВ 325 с регистрационен номер [рег. номер], използвайки пътя, отворен за обществено ползване не по предназначение, като на ляв завой умишлено приплъзва задните гуми на МПС привеждайки го в странично положение на линията на пътя, като по този начи навлиза в лента за насрещно движение и поставя в опасност живота и здравето на водача и пътника в движещият се насреща лек автомобил Киа с регистрационен номер [рег. номер], с което виновно е нарушил чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Нормата на чл.104б, т.2 ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В тази връзка чл.171, т.2, б.“м“ от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно спиране от движение за срок три месеца на пътно превозно средство на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Съгласно чл.171, ал.1 АПК в тежест на административния орган е да докаже законосъобразността на обжалвания административен акт, като установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, за което са му дадени изрични указания с определението за насрочване по делото.

Въпреки това и осигурената му възможност органът не само не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и не прави искания за събиране на такива, но при изрично изискване да представи в съда в заверени четливи копия пълноокомплектованата преписка по издаване на оспорената заповед, прилага по делото преписка, в която заповедта е частично четлива, а акта за установяване на административно нарушение е напълно неясен, поради което не може да се ползва като годно доказателство, още повече че нито един от преписите не е надлежно заверен или подписан от издателя или съставителя му.

Даданите указания и носената доказателствена тежест означава, че административният орган трябва да проведе пълно доказване, при което да установи по категоричен, безспорен и несъмнен начин верността на приета и посочена от него фактическа обстановка, т.е. да са налице материалноправните предпоставки, за да е възникнало потестативното му право да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка, което понастоящем не беше сторено.

В противовес на това при условията на непълно доказване оспорващият разколебава абсолютната увереност в тезата на издателя на заповедта, като в показанията си ангажираните и разпитани по делото свидетели еднопосочно и непротиворечиво твърдят, че оспорващия Д. П. не е извършвал т.нар. „дрифт“, а е бил подаден сигнал на тел.112 във връзка с инцидент без негово участие, възникнал на място различно от посоченото в ЗППАМ.

Направените изводи не се променят и от изложеното в писменото становище по жалбата, където издателят на заповедта сочи, че е бил очевидец на нарушението, т.к. в процеса са недопустими свидетелски показания в писмена форма, а в останалата част е развита теоретична и абстрактна теза, която при липса на доказателства е неотносима към разглеждания казус.

Предвид посоченото не са налице твърдените предпоставки на чл.171, т.2, б.“м“ от ЗДвП, а именно ползване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, поради което заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и следва да бъде отменена.

При този изход на делото и направеното искане ответникът на основание чл.143, ал.1 АПК следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лева, включващи държавна такса и адвокатски хонорар, още повече при липса на направено възражението за прекомерност на възнаграждението.

Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна админстративна мярка (ЗППАМ) №24-0804-000016 от 21.01.2024 г. по чл.171, т.2, б.“м“ от ЗДвП на мл.автоконтрольор към ОДМВР Сливен, сектор Пътна полиция Сливен, с която на Д. П. П. от [населено място], [улица], ет.5, ап.19 е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на ППС“ за срок от 3 месеца, а именно за 90 дни и са отнети документи: СРМПС № *********.

ОСЪЖДА ОДМВР Сливен да заплати на Д. П. П. от [населено място], [улица], ет.5, ап.19 направените по делото разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.