Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
16.10.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 18
септември 2020 г.
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ
ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1049, по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно
основание чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът И.С.С., чрез
пълномощника си, твърди в исковата си
молба, че работел на длъжност „Шофьор на автобус” с код по НКП 8331.2002 в
ответното дружество. Със Заповед № 44/28.02.2018г., на основание чл.325, ал.1,
т.1 от КТ, трудовото му правоотношение е прекратено по взаимно съгласие и бил
освободен от заеманата длъжност, считано от 01.03.2018г. След освобождаването
му не му било изплатено дължимото обезщетение по чл.224 от КТ - за неизползван
платен годишен отпуск от 40 работни дни в размер на 1020 лв. Според ищеца,
освен обезщетението за неползван платен годишен отпуск, му се дължи и обезщетение за забава, в размер на 208 лв. за
периода 02.03.2018 г. до завеждане на исковата молба в съда.
Моли, след като докаже твърдяното,
съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати
дължимото обезщетение по чл.224 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск от
40 работни дни, в размер на 1020 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забавено
плащане върху главницата от 1020 лв. за периода от 02.03.2018 г. до завеждането
на исковата молба в съда, в размер на 207 лв. Претендира и за направените по
делото разноски.
Ответникът ДЗЗД „Стойчев и
партньори” гр. Пловдив в законоопределения срок не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълнмощника
си, който поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Ответникът
не изпраща представител.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Не е спорно по делото, че ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответника,на длъжност „шофьор на автобус“. Трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено от работодателя със Заповед № 44/28.02.2018г., считано от 01.03.2018г.,
на осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. В заповедта е посочено, че на ищеца следва да
се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за 40 работни дни, в размер на 1020 лв.
По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза,от чието заключение се установява единствено
размера на дължимото обезщетение за забава в плащането на сумата от 1020 лв.,
за обезщетение за неползван годишен отпуск от ищеца. Вещото лице е направило
многократни опити да осъществи контакт с работодателя, където да извърши
нужната за експертизата справка, но същите се оказали неуспешни. Изчисленият от
вещото лице размер на лихвата за забава за дължимото обезщетение по чл. 224,
ал.1 от КТ, за периода 02.03.2018г. до датата на завеждане на исковата молба,
възлиза на 208.27 лв.
Съгласно разпоредбата на
чл.224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания
отпуск, отложен по реда на чл. 176,
като ал.2 предвижда че обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение. Според чл. 177 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят
заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от
полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е
отработил най – малко 10 работни дни.
Въпреки задължителните указания на съда, направени по реда на чл. 190, ал.1
от ГПК, ответникът не представя копия от документи, съдържащи се в личното
трудово досие на ищеца. Въпреки разпределената доказателствена тежест с доклада
по делото, ответникът, чиято е тежестта на доказване, не представя
доказателства, че е заплатил на ищеца посоченото в заповедта за прекратяване на
трудовия договор обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ, в размер на 1020 лв.
Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан в своя размер, и като такъв следва да бъде уважен. Към претендираното
обезщетение следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 05.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл. 86
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата. Забавата като
форма на неизпълнение настъпва при наличието на следните предпоставки:
изискуемост на вземането, покана за изпълнение /при задълженията без определен
срок за изпълнение/ и вина за неизпълнението. В процесния случай изискуемостта
на вземането за обезщетение по чл. 224, ал.1
настъпва с прекратяване на трудовото правоотношение. В действащото
законодателство обаче не е определен срок за изпълнение на това задължение /за
разлика от задълженията за заплащане на трудово възнаграждение по чл. 245 от КТ/,
поради което простата изискуемост на вземането не е основание за изпадане на
длъжника в забава. Необходимо е отправянето на покана до длъжника с искане за
получаване на дължимата престация в определен подходящ срок /в същия смисъл са
съображенията, изложени в Тълкувателно решение № 3/96 г. на ОСГК на ВС,
определение № 901/10.08.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 376/2010 г., ІІІ г.о., ГК и
др./. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че
ищецът е отправил такава покана към ответника, което налага извода, че
ответникът не е изпаднал в забава до предявяване на иска. Предвид
гореизложеното съдът намира, че иска за заплащане на обезщетение по чл. 86
от ЗЗД за забавено плащане на обезщетението по чл. 224 КТ,
в размер на 207 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски,съразмерно с
уважената част от исковете – 587.73 лв., съобразно приложения списък за
разноски.
На основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза Държавата, по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд
сумата 50 лв. за дължима държавна такса, както и сумата от 60 лв. за
възнаграждение за вещо лице.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ДЗЗД
„СТОЙЧЕВ И ПАРТНЬОРИ“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, р-н Източен, ул. Варшава № 11, представлявано от Димитър Стойчев, да заплати на И.С.С., ЕГН **********,***,
сумата от 1020 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за 40 дни
неползван платен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба 05.03.2020г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 587.73 лв., представляваща направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.С., с п.а., против ДЗЗД „СТОЙЧЕВ И ПАРТНЬОРИ“ ЕИК *********, гр.
Пловдив,с п.а., иск с правно осн.чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 224, ал.1 от КТ, за
сумата от 207 лв., за обезщетение за забавено плащане за периода 02.03.2018г. –
04.03.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ДЗЗД
„СТОЙЧЕВ И ПАРТНЬОРИ“ ЕИК *********, гр. Пловдив, с п.а., да заплати в полза на
Държавата, по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд, сумата 50 лв.,
представляваща държавна такса по делото, както и сумата от 60 лв., за
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: