Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260734
гр. Пловдив, 18.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 19.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 5986/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0435-000254/10.09.2020г., издадено от 2 РУ при ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с което на Н.А.П. е наложена
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на
жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна
и да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за
прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице
основания за неговата отмяна по следните съображения:
Наказателно постановление № 20-0435-000254/10.09.2020г.
е издадено от Началник сектор към ОДМВР Пловдив, 02 РУ Пловдив за това, че на 22.08.2020г.
около 11,45 ч. в гр. Пловдив, на бул. „Пещерско шосе“ № 156, Н.А.П., като водач
на лек автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ****, като управлява лек автомобил
„Опел Кадет“ с рег. № ****, собственост на А.Н. П., извършва следното
нарушение: преминава на забранен сигнал на светофар (червен), движейки се по
бул. „Пещерско шосе“ в посока околовръстен път. На основание чл. 53 от ЗАНН и
по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е била наложена на жалбоподателя глоба в размер
на 100 лв. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било издадено въз основа на
АУАН Бл. № 819661/ 22.08.2020г., издаден от Л.С.Г., мл. експерт при 2
РУ-гр. Пловдив, съгласно който било констатирано, че на 22.08.2020г. около
11,45 ч. в гр. Пловдив, на бул. „Пещерско шосе“ № 156, Н.А.П., като водач на
лек автомобил „Опел Кадет“ с рег. № **** управлява лек автомобил „Опел
Кадет“ с рег. № ****, собственост на А.Н. П., като извършва следното
нарушение: преминава на забранен сигнал на светофар (червен), движейки се по
бул. „Пещерско шосе“ в посока околовръстен път, с което виновно е нарушил чл.
6, т. 1 от ЗДвП.
В показанията си, св. Г. посочва, че нещата са се случили
така, както са описани в акта. Заявява, че на мястото на твърдяното нарушение
светофарната уредба е синхронизирана, като патрулният автомобил е бил
разположен на 15-20 метра и е имал пряка видимост към светофарната уредба. Сочи,
че е виждал това, което е за колите, които се движат в обратна посока, като
зелена светлина светва за тези коли, които се движат в посока изток по бул.
„Искърско шосе“ и посока запад едновременно. В тази насока посочва, че е
установил нарушението, когато е светнала червена светлина за автомобилите,
които влизат в гр. Пловдив и автомобилът, който е навлязъл в кръстовището, съответно
е минал на червено. На директен въпрос на съда към свидетеля кой е бил моментът,
в който е видял автомобила, свидетелят сочи, че моментът е бил, когато
автомобилът е бил вътре в средата на кръстовището.
От своя страна, в показанията си, св. П. сочи, че във
въпросния ден (в събота в края на м. август, което съвпада с датата на
нарушението – 22.08.2020г.), движението е било много натоварено и пред нея и
мъжът ѝ е имало много коли и автобус, като са се забавили доста време в
кръстовището. Посочва, че на кръстовището са видели, че навлизат на зелена
светлина и е напълно възможно, докато са чакали в кръстовището, да е светнал
светофарът в жълто. Сочи, че на платното
е имало обозначена стоп-линия и ако не били преминали, е трябвало да блокират
движението, защото зад тях е имало още автомобили.
Поначало, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на
противното. Съдът намира, че в случая презумптивната сила на АУАН-а е оборена с
оглед на събраните доказателства.
Свидетелката П. изрично заявява, че с жалбоподателя са
преминали през кръстовището на зелен светофар. Съдът съобрази, че св. П. е
съпруга на жалбоподателя, поради което и за нея съществува известна степен на
заинтересованост от изхода на делото, от което следва и че е налице
предубеденост на свидетеля. Съдът намира обаче, че показанията на свидетелката
са последователни и убедителни, като те не се опровергават от показанията на актосъставителя,
а напротив – същите се допълват. От своя страна св. Г. изрично заявява, че е
видял автомобила в момент, в който същият е бил вътре в средата на
кръстовището. Свидетелят не посочва да е възприел автомобила нито преди, нито по
време на навлизането на МПС-то в кръстовището, а едва в един по-късен момент. С
оглед на това, остава недоказано обвинението за преминаване на жалбоподателя през
кръстовището на забранителен сигнал на светофар в посочените в АУАН и НП място,
дата и час, тъй като същото се опровергава от показанията на св. П., а и не се
доказва от показанията на актосъставителя, който в разпита си не посочва да е
установил автомобилът да навлиза в кръстовището на забранителен сигнал (когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището), респ. да преминава стоп-линията или, ако няма такава, да преминава линията, на която е
поставен светофарът, каквото е и задължението на водача на МПС при червен сигнал на светофар
на основание чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП. В тази насока релевантни за наличие на посоченото в обжалваното НП
административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП са именно визираните в чл. 31,
ал. 7, т. 1 от ППЗДвП факти, при които би била налице обществена опасност на
деянието и би била налице необходимост от налагане на административно-наказателна
репресия. Никой от тези факти обаче не беше доказан в настоящото производство.
Така, с оглед на гореизложеното, настоящият състав счита,
че съобразявайки всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището на зелен светофар, бил
е принуден да остане в средата на кръстовището, поради наличието на МПС-та,
неосвободили кръстовището. В този момент, докато жалбоподателят се намирал в
средата на кръстовището, светофарната уредба е светнала в червено, и
автомобилът е бил видян от актосъставителя, който го спрял и издал АУАН-а, въз
основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.
Въз основа горното, настоящият състав намира, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение. За пълнота
следва да се посочи, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
действията на дееца са обществено укорими и по същество представляват друго по
вид административно нарушение, а именно – такова по чл. 50а от ЗДвП, тъй като
същият не се е съобразил със задължението си да не навлиза в кръстовище при разрешаващ сигнал на светофара, ако
обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището (респ. да
възпрепятства напречното движение). Доколкото обаче такова не му е било вменено
в административно-наказателното производство, а и от обективна страна в
обжалваното НП не са посочени тези факти, то и за съда няма правна възможност
да наложи наказание за посоченото нарушение, тъй като в такъв случай би се
стигнало до недопустимо изменение на обвинението в такова, по което
жалбоподателят не се е защитавал нито по фактите, нито по правото.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора на
основание чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в
производство. Съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 17.09.2020г., процесуалният представител на жалбоподателя е
предоставил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона
за адвокатурата, поради което и именно на адвоката следва да бъде заплатени
разноските за адвокатско възнаграждение в производството. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и обжалвания материален интерес,
намира, че следва да се определи на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимално предвиденото възнаграждение за процесуално представителство в размер
на 300 лв.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая юридическото лице, в структурата на което е
административният орган, се явява ОДМВР-Пловдив, поради което и разноските
следва да се възложат именно върху нея.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 20-0435-000254/10.09.2020г. е издадено от Началник сектор към ОДМВР
Пловдив, 02 РУ Пловдив, с което на Н.А.П.
е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на адвокат
Й.Н.П., с ЕГН: **********, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, присъдено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата, за представителство пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
М.М.