РЕШЕНИЕ
№ 1416
гр. Пловдив, 24.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и сeдми юни, две хиляди двадесет и
третата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Славена
Костова, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административнонаказателно дело № 1112 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Директор на Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП гр.Пловдив обжалва чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Ш. Решение № 361 от 26.02.2023 г., постановено по АНД № 5317/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, 21 н.с. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 612073-F617369/19.11.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на
НАП – Пловдив, с което на Н.А.К. с ЕГН ********** е била наложена на основание чл.180, ал.2, във
връзка с чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност глоба в
размер на 986,92 лева за нарушение по чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с ал.2,
вр. с чл.180, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.102, ал.3, т.1, вр. с чл.119, вр. с
чл.25, ал.1, ал.3, т.4 и ал.6, т.1 от ЗДДС.
С жалбата се
прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като се излагат съображения за
постановяването му при нарушение на закона поради неправилна преценка на
първоинстанционния съд относно изтичането на давностния срок по чл.34 от ЗАНН
за издаване на АУАН. Ангажират се доказателства, като се твърди, че моментът,
от който органите по приходите са разполагали с цялата необходима информация
относно определяне на нарушението и неговия извършител е 31.05.2021 г., когато
ответникът К. е изпратил по електронна поща писмо с прикачени файлове за
налична у него документация. Моли се в тази връзка съдът да отмени обжалваното
съдебно решение и да потвърди наказателното постановление, като присъди и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба Н.А.К. е депозирал отговор по жалбата чрез своя пълномощник адв. К., като заявява
становище за правилност и законосъобразност на оспореното решение. В съдебно
заседание ответникът не се е явил и не е изпратил представител, но е
представено писмено становище, с което е поддържа отговора и се излагат и
подробни доводи по същество, като се прави и искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адвокат К. по реда на чл.38 от ЗА.
Прокурорът от ОП – Пловдив Костова прави
искане за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд -
Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена на базата на анализ на доказателствата, които е събрал,
описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема
изцяло и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря. Въз основа
на установените факти съдът, постановил обжалваното решение, е достигнал до
законосъобразен извод, че в случая е
налице доказано осъществяване на вмененото на ответника К. административно
нарушение по ЗДДС, но същевременно, че са налице основания за отмяна на
наказателното постановление, предвид установено от съда съществено процесуално
нарушение при издаването му. Като такова съдът е определил пропускането от
страна на съставителя на АУАН на предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен
давностен срок за образуване на административнонаказателното производство посредством
съставяне на акта за установяване на нарушението. Съдът, постановил обжалваното
сега съдебно решение, е изложил в подкрепа на този си извод мотиви, които са
изключително подробни, всеобхватни, ясни и правно издържани и освен това изцяло
съобразени със събраните по делото писмени доказателства, включително
представените от касационния жалбоподател /въззиваема страна пред ПРС/, на
които съдът е направил и необходимите коректна и обективна оценка и анализ.
Налице е и позоваване на относимата, включително и задължителна такава,
практика на ВАС, ВС и ВКС. Направените от страна на районния съд изводи за
действителното пропускане на давностния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН в тази
връзка и изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав като законосъобразни
и правилни, като в тази насока и касационната инстанция изцяло препраща към
мотивите на обжалвания съдебен акт, съобразно с предвиденото в чл.221, ал.2 от АПК.
Що се касае до
представените едва в рамките на касационното производство писмени доказателства
от страна на жалбоподателя, въз основа на които се твърди да се установява друг
начален момент за изчисляване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, настоящият
съдебен състав намира за нужно да посочи следното: Както в рамките на АУАН,
така и в наказателното постановление е изрично посочено, че нарушението на
ответника К. е установено в хода на извършена проверка за установяване на факти
и обстоятелства, завършила с коментирания от първоинстанционния съд Протокол от
27.04.2021 г., който именно е посочен в акта и наказателното постановление като
протоколът, с който е установено и открито нарушението. В тази насока и районният
съд е изложил конкретни мотиви, към които, както се каза, препраща настоящият
съд, относно това защо не датата на съставяне на този протокол, а по-ранна
такава дата следва да се вземе предвид при отчитане на давностния срок по
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Сега представените пред касационния съд доказателства е
видно, че са такива, които ответникът К. е изпратил на органите по приходите
във връзка с отправено му искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице, изпратено по повод на възложена със заповед за
възлагане ревизия на лицето от 19.05.2021 г. Очевидно е поради това, че
представените от него документи са такива, изискани и предоставени в хода на
започнало след приключване на проверката за установяване факти и обстоятелства
ревизионно производство спрямо К., което става ясно и от съдържанието на
представеното по делото пред районния съд Решение на Директор ДОДОП - Пловдив
от 15.02.2022 г., в което е изрично посочено, че за целите на ревизионното
производство протоколът от 27.04.2021 г. е бил присъединен, ведно със събраните
при ПУФО доказателства. При това положение и доколкото АУАН и НП се позовават
на събраните при тази именно проверка
доказателства, от които действително се установява нарушението и извършителят
му, изцяло неприемлив се явява подходът на жалбоподателя и стремежът му за „изместване“
на началния момент за изчисляване на срока за започване на
административнонаказателното производство спрямо ответника К. за процесното
нарушение с позоваване на доказателства, които са събрани вече след приключване
на извършената на лицето проверка, в хода на последващо отделно ревизионно
производство, макар същото да има за предмет определяне на задължения на К. по
ЗДДС. И това е така, защото по тази логика съставянето на АУАН би могло да бъде
отлагано неопределено във времето до приключване на което и да било
новообразувано последващо производство за установяване на задължения по ЗДДС,
което противоречи на заложения в нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН смисъл. Отделно
от посоченото, изобщо не става ясно с какво представените към 31.5.2021 г.
документи от К., относими към 2018 г. и 2019 г. са определящи за изводите на
наказващия орган за нарушението, извършено през 2020 г., предмет на процесното
наказателно постановление.
Ето защо и
наведените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение не се установяват. При извършената
и служебна проверка от настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, също не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, включително и в частта
за присъдените разноски, поради което и същото следва да се остави в сила. В
тази връзка и безпредметно се явява
обсъждането на доводите на ответника, изложени в отговора и становището
му, като основания за отмяна на наказателното постановление, в случай, че
настоящият съд не възприеме изводите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода
на спора и заявената претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, предвид представения договор за правна защита, в който е
удостоверено обстоятелство за предоставянето ѝ по реда на чл.38, ал.1 от
ЗА безплатно, следва Националната агенция за приходите да бъде осъдена да
заплати на пълномощника на ответника адв.К. адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева, определено по реда на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 361 от 26.02.2023 г., постановено по АНД № 5317/2022
г. по описа на Районен съд – Пловдив, 21 н.с.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“
№ 52 да заплати на адвокат Я. В. К. ***, сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по делото пред касационния
съд, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: