Определение по дело №217/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 362
Дата: 14 юни 2022 г. (в сила от 14 юни 2022 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20221500500217
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 362
гр. Кюстендил, 14.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500217 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.423 ГПК.
Образувано е на основание определение №172/04.05.2022г. на Върховния касационен
съд по гр.д.№1196/2022г. с което по подадена молба с вх.№268184/15.11.2021г., уточнена с
молба вх.№1178/07.02.2022г. подадена от Д. В. В., ЕГН ********** от с.Сапарево,
общ.Сапарева баня, ул.“Хан Аспарух“№9 чрез пълн-к адв.к.м. – САК, №`**********
гпр.София, 1504, бул.“Цар Освободител“№25, за отмяна на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№881/20202г. на Районен съд –
Дупница е постановено посочената молба, да бъде разгледана, като възражение по чл.423
ГПК.
В посочената молба с вх.№268184/15.11.2021г. подадена от Д. В. В. се съдържат
твърдения относно следните факти:На 11.11.2021г. при посещение в клон на
„Райфайзенбанк“ ЕАД гр.Самоков, бил уведомен за наложен запор на сметки в тази банка,
от ЧСИ с рег.№ №742, с район на действие – Окръжен съд, Кюстендил, по изп.д.
№20217420400970.Разбрал от запорното съобщение, че изпълнителното дело е образувано
по искане от „********“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
гр.***************************************, рзабрал, че е длъжник незнайно пред кого
и как за сума в размер на 41.09 лбв.Заради този дълг, било образувано ч.гр.д.№881/2020г. по
което издаден изпълнителния лист и конституиран за длъжник за сума 1004.01 лв.Счита, че
увеличаване на дълга му от 41.09 лв до 1004.01 лв. е прекомерно, плод на несъвсем
коретктни правни практики вкл. съдебни.Провел разговор с кантората на ЧСИ
В.Александрова, с молба да му бъде разяснено как и поради какви обстоятелства му е
наложен запор и дали няма объркване с имената.От там разбрал, че до него било адресирано
1
съобщение, което не е получил.Заявява, че за наличието на дело и конституирането му като
ответник не е уведомяван, не е получавал призовки, съобщения, съдебни книжа, покани за
дорбоволно изпълнение и каквото е необходимо с оглед бързото решаване на спора, ако има
такъв.Отрича задължения към когото и да било Заявява, че живее постоянно на посочения в
молбата адрес – с.Сапарево, общ.Сапарева баня, ул.“Хан Аспарух“№9, на който не е
получавал каквито и да било съдебни книжа, служител е на РУ МВР- Самоков , работи на 24
часов график, съответно: дневна, нощна смяна и два дни почивка т.е лесно откриваем е, за
да бъде уведомен надлежно за образуваното чгр.д.№881/2020г., респ. за да ангажира свой
защитник, с оглед запознаване с исковите претенциие, представяне на аргументи по
неоснователност на иска или недопустимост на иска.Ненадлежното му уведомяване за
водения съдебен процес, определя като акт на лишаване от пълноценна защита, в нарушение
на законовите норми и правата му осъществено по ч.гр.д.№881/2020г.Лишаването му от
право на защита, е довело според въззивника от задължение за плащане на твърде голямо
задължение -„ неимоверно висока сума“ спрямо главницата, която не е дължима никому,
най малко на „********“ ЕООД.В съответствие с изложеното е формулирано искане за
отмяна на решението по посоченото дело, водено от РС – Дупница, за връщането му на
първоинстанционния съд за ново разглеждане.Освен това молителят претендира да бъде
спряно действието на запорно съобщение 11020/05.11.2021г. на ЧСИ В.АЛ. рег.№742 на
КЧСИ, образувано по изп.д.№20217420400970.
Изложеното в посочената молба е преповторено и допълнително разяснено с молби с
вх.№ 1178/04.02.2021г, 260387/21.02.2021г. - молителят случайно разбрал, че му е наложен
запор на личните банкови сметки – призовки, съдебни книжа, покани за доброволно
изпълнение не са му връчвани в несъответствие с установените нормални ,законови
практики с оглед бързото решаване на спора.Не е уведомяван за образувано ч.гр.д.
№881/2020г. водено от РС – Дупница.Оспорва задължения към когото и да било.Заявява, че
живее постоянно на горепосочеиня адрес, където не е получавал книжа във връзка с
исковата сума.Наред с това сочи, че откакто е било образувано посоченото дело, както към
момента е служител в РУ МВР – Самоков, работи на 24 часов – график, съответно: дневна,
нощна смяна, два дни почивка.Много лесно откриваем, за да бъде уведомен по надлежния
ред за образувано ч.гр.д.№881/2020г. респ.да ангажира свой защитник, да се запознае с
необходимите искови претенции, да представи своите аргументи по неоснователност на
иска или недопустимостта му.Счита, че невръчването на съдебни книжа за образувано
производство, нарушава правото на защита, гарантирано с нормата на чл.303, ал.1 т.5
ГПК..Акцентира върху обстоятелството, че според запорно съобщение, в негова тежест е
налице задължение за сума 41.09 лв., за което е образувано гр.д.№881/2020г., издаден
изпълнителен лист и конституиран, като длъжник за сума 1004.01 лв-.Към 06.01.2022г.
задължението му набъбнало до 1200 лв. – от 41.09 лв. до 1004.01 лв.Тази сериозна разлика в
размера на дължимата сума определя като израз на некоректна правна практика и
прекомерност.
С молба вх.№ 260387/21.02.2022г. – ищецът уточнява, че решението, чиято отмяна
2
претендира е решение №881/2020г. на РС – Дупница, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист и образувано изп.д.№20217420400970, в полза на „********“ ЕООД,
ЕИКС ********, със седалище гр.София, район Красно село – Столична община,
ул.“Подуево“№10, ет.1.Повторени са всички останали твърдения в молбата и искането за
отмяна на посоченото решение по гр.д.№881/2020г. респ. връщането му на
първоинстанционния съд за ново разглеждане.В същата молба се съдържа и искане за
спиране действието на запорно съобщение №11020/05.11.2021г. на ЧСИ – В.АЛ. рег.№742
на КЧСИ, образувано по изп.д.№970.
С първата молба молителят е представил: запорно съобщение 517000-
429/11.01.2022г.,пълномощно от Д.В. в полза на адв.к.м. за представителство и защита във
връзка с образуваното изп.д.№970, въз основа на решение по ч.гр.д.№881/2020г. на РС-
Дупница, и обжалването му пред ВКС по образувана преписка №608716/10.12.2021г. на РС-
Дупница.
По делото са приложени разписка №02000014304371247 и 0200014897029509,
удостоверяващи внесени суми по сметка на ВКС – 15.02 лева и 10.00 лв, като държавни
такси.
Препис от възражението е връчен на кредитора "Евро Финанс Колект" ЕООД,гр.Варна,
бул.“Мария Луиза“№46, ет.4 представлявано от ЕЛ.Р.Д. чрез адв.Иван Миланов Лазов,
вписан в АК – София, личен №**********.В едноседмичен срок на 07.12.2021г.( по пощата)
е подаден отговор от кредитора.В подадените отговор - становище, се твърди недопустимост
на молбата с оглед тълкувателни разпореждания на ВКС в т.10 от Тълкувателно решение
№7/2004г. от 31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г..Изрично се сочи, че издадените по ч.гр.д.
№881/2020г. по описа на РС-Дупница, заповед за изпълнение от 26.06.2020г. и
изпълнителен лист от 14.09.2020г. не са актове, които подлежат на отмяна по реда на чл.303
ГПК – липсва произнасяне със съдебно решение по посоченото дело.Като порок на молбата
се сочи обстоятелството, че тя не е мотивирана – не са посочени основанията за отмяна на
акт.С оглед липсата на мотивирано изложение се обосновава недопустимост на молбата,
както изрично следва и от т.16 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.В
отговора са посочени осъществените действия във връзка с образуваното производство по
ч.гр.д.№881/2020г. по описа на РС-Дупница - по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, подадено от „********“ ЕООД срещу
длъжника Д.В., уважаване на подаденото заявление, като на 26.06.2020г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумата 41.09 лв., главница по
Договор за телекомуникационни услуги от 25.02.2015г., ведно със законната лихва, считано
от 26.06.2020г. и сумата 12,17 лв. – мораторна лихва върху главницата по фактури(
№**********/22.04.2017г., №**********/22.05.2017г. и №**********/22.06.2017г., както и
за сумите – 25.00 лв. държавна такса за образуване на заповедно производство и 300.00 лв.-
заплатено от заявителя адв.възнаграждение, и се сочи, че заповедта за изпълнение е била
връчена надлежон на длъжника,( не са посочени конкретни данни) в съответствие с
разпоредбите на ГПК, той не е подал възражение в предвидените от закона срокове, в
3
резултат издадената заповед е влязла в законна сила – на 14.09.2020г. е издаден
изпълнитеблен лист за сумите, присъдени със заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№881/2020г. по описа на Рс-Дупница.Ответникът е изразил становище, че според
обстоятелствата молителят следва да търси защита на правата си по реда на чл.303 и сл.
ГПК, а не по реда на чл.423 ГПК.В отговора и статновище се съдържа възражение относно
подаване на молбата в законоустаноевния срок.Молителят обръща внимание и на факта, че
доказателства за ненадлежно уведомяване на водения съдебен процес по делото не са
представени, като преповтаря твърдението за осъществено надлежно връчване.В
съответствие с изложено е формулирано искане за оставяне на подадената молба без
разглеждане, при условията на евентуалност без уважение, като неоснователна.
Съгласно чл.423, ал.1 ГПК – в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
подаде възражение до въззивния съд, когато:
1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е
имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;
3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства;
4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал.
1 и чл. 419, ал. 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Подаването на възражение пред
въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да
спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2.
(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Съдът приема възражението,
когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието,
изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието,
съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1.
Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т.
3 и 4, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Разглеждането на делото от
първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1. В това производство
съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2 .
Според установената съдебна практика по отношение на възражението по чл.423 ГПК
приложение намират нормите на чл.306 ГПК - молбата за отмяна трябва да отговаря на
изискванията на чл. 260 и 261 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията
за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение
4
за отстраняването им в едноседмичен срок.Според ал.2 при неотстраняване в срок на
нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 286 и ал.3 - молбата
се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на
насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа.
Във връзка възраженията по чл.423 ГПК се приема за приложима разпоредбата на чл.16
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, предвиждаща
плащане на държавна такса в размер на 25.00 лева- във всички случаи извън тези по чл. 1 -
15, когато се образува дело от граждански характер, се събира такса 25 лева – ТР №4
/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д №4/2013г.ОСГТК.
В делото се съдържат платежни документи касаещи внесена по сметка на ВКС
държавна такса, в размер на 25.00 лева.Тъй като производството е образувано по реда на
чл.118, ал.2 ГПК – то делото се смята за висящо пред настоящия съд от деня на подаване
молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си
– в тази връзка съдът не намира основание за даване на указания за прехвърляне на
внесената държавна такса по сметка на КнОС.
За да се произнесе по подаденото възражение, съдът взе предвид следното:
Според цитирания законов текст подаденото възражение е допустимо, само когато е
постъпило в срока посочен в чл.423, ал.1 ГПК – 1 месечен от узнаването на заповедта за
изпълнение, което разбира се не изисква връчване на заповедта( ненадлежното връчване) е
основание за уважаване на заявлението.
В разглеждания случай, в подадената молба – възражение се твърди, че молителят е
узнал за съществуващо задължение, въз основа на съдебен акт постановен по ч.гр.д.
№881/2020г. по описа на РС- Дупница, на 11.11.2021г. при посещение в „Райфайзенбанк“
ЕАД гр.Самоков, по повод наложен запор на сметките му в тази банка, от ЧСИ с рег.№ 742 с
район на действие – Окръжен съд Кюстендил.
По делото е представено запорно съобщение изх.№ 11020/05.11.2021г. по и.д.
№20217420400970 относно наложен запор на всички сметки, открити в Банката на името на
Д. В. В., ЕГН **********, като няма данни за връчване на това съобщение – дата на
получаването му от молителя или Банката.Ясно е от съобщението, че се касае за
изпълнително дело образувано през 2021г. -20217420400970 при ЧСИ В.АЛ., с рег.№742 на
КЧСИ и район на действие – района на Окръжен съд- Кюстендил.
От материалите по приложеното гр.д.№881/2020г. по описа на Районен съд – Дупница
се установява, че производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК – подадено от „Евро Финнас Колект“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Мария Луиза“, №46, ет.4 с адрес за
кореспонденция гр.Варна, бул.“Мария Луиза“№21, ет.2 – длъжник т.5 – Д. В. В., ЕГН
********** с адрес с.Сапарево, ул.“Хан Аспарух“№9 за суми, както следва: парично
вземане по Договор за телекомуникационни услуги от 25.02.2015г. – размер и валута 26,39
лв. – главница, лихва 7.95 лв. от 10.05.2017г. до 27.04.2020г., незаплатени
5
телекомуникационни услуги по фактура №**********/22.04.2017г. за отчетен период
22.04.2017г. – 21.05.2017г.; 4.70 лв- главница, лихва 1.38 лв. от 09.06.2017г. до 27.04.2020г.,
незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №**********/22.05.2017г. отчетен
период 22.05.2017г. до 21.06.2017г., 10.00 лв- главница лихва 2.84 лв. от 10.07.2017г. до
27.04.2020г. незаплатени телекомуникзаинон услуги по фактура №*********/22.06.2017г. за
отчетен период 22.06.2017г. до 21.07.2017г. Изложени са обостоятелства от които произтича
вземането – т.12 от заявлението, допълнителни разяснения и информация в
т.14.Представени са: пълномощно, договор от 25.02.2015г., фактури – изброените,
декларация на осн. чл.147а, ал.2 и 3 от ЗЗП, бордеро за внесена държавна такса,
удостоверение за актуално състояние, договор за правна защита и съдействие, списък с
разноски.
На 26.06.2020г. по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК.
Според разписка л.26 от д. с дата по съответния регистър на ДнРС 29.06.2020г. с
адресат Д. В. В., като длъжник и адрес за връчване общ.Сапарева баня, с.Сапарево, ул.“Хан
Аспарух“№9 на 10.08.2020г. тех.сътр-к Община Сапарева баня е осъществил връчване на
получател Юлия В.а – има подпис, на заповед за изпълнение ,издадена по чгд№881/2020г.
на Районен съд – Дупница, ГК – І състав.
На 14.09.2020г. съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на
заявителя, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПКдадени са указания относно възможността за обжалване на разпореждането с частна
жарлба, в двуседмичен срок, който за ответника тече от връчване на поканата за доброволно
изпълнение.
Според чл.411, ал.3 ГПК при уважаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, препис се връчва на длъжника.Образец на съобщение за връчване на заповед за
изпълнение е утвърден с Наредба №7 от 22.02.2008г. за утвърждаване на образците на
книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс – приложената в
гр.д.881/2020г. разписка е в пълно съответствие с утвърдения образец.
Според чл.42, ал.1 ГПК - връчването на съобщенията се извършва от служител на
съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато
в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез
общината или кметството.Чл.43, ал.1 ГПК указва, че връчването се връчва или чрез друго
лице, според ал.2 съдът може да разпореди – връчване чрез прилагане на съобщението или
залепване на уведомление, а според ал.3 – връчването може да стане, чрез залепване на
уведомле Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на
друго лице, което е съгласно да го приеме.
Според чл.46, ал.2 ГПК - друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му
или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на
адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да
предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото
6
като насрещна страна на адресата. СЪДЪТ (..)изключва от кръга на другите лица тези, които
са заинтересовани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на
адресата. Тези лица се посочват в съобщението и обратната разписка – чл.46, ал.3 ГПК.
Според чл.44, ал.1 ГПК - връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на
връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на
лицето, на което е връчено съобщението, след като изиска от него удостоверяване на
самоличността му чрез представяне на документ за самоличност. При отказ за представяне
на документа за самоличност връчителят може да поиска съдействието на Главна дирекция
"Охрана" при Министерството на правосъдието. Получателят също удостоверява с подписа
си, че е получил съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката
и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на
връчването.
В случая разписката, съставена за връчване на заповедта за изпълнение на длъжника не
удостоверява надлежно връчване, тъй като липсва отбелязване, относно качеството, на
лицето, на което е осъществено връчване.
Ищецът твърди, че е узнал за задължение установено със съдебен акт, за първи път на
11.11.2021г. – в рамките на 1 месец от узнаването е подадено разгледаното възражение.
При липса на удостоверено надлежно връчване на заповед за изпълнение, конкретни
доводи от ответника във връзка с твърдението за надлежно връчване на заповедта в
заповедното производство и посочени доказателства за това, в това число доводи и
доказателства за узнаване на заповедта в по – ранен момент от 11.11.2021г., съдът намира
възражението за подадено в срока по чл.423, ал.1 ГПК.По делото не са наведени данни и
липсват доказателства, сочещи на недопустимост на възражението поради пропускане на
срока за подаването му, за което съдът следи служебно по аргумент от чл.7, ал.1 ГПК – от
представените доказателства и становището на страните, у съда не се създава убеждение, че
е вероятно да съществува документ или друго доказателство, за узнаване заповедта за
връчване по – рано , като напр. връчване на покана за доброволно изпълнение.Съдът има
предвид, че заинтересованата страна в този случай би се позовала на този факт.Съдът има
предвид, че според чл.3 от ГПК -участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят
пред съда само истината – при твърдение за узнаване на признато със съдебен акт
задължение едва на 11.11.2021г. и липса на други доводи и доказателства, следва да се
приеме, че възражението е подадено в срок.Узнаването на заповедта за изпълнение според
съда следва да се тълкува, като узнаване на признато за съществуващо със съдебен акт
задължение, подлежащо на изпълнение.
Вече бе посочено, че доказателствата по делото не установяват надлежно връчване на
заповедта – ето защо възражението следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл.423, ал.3 ГПК -съдът приема възражението, когато
7
установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието,
изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира.
Разгледаното възражение следва да бъде прието, като се спре изпълнението на
издадената заповед по чл.410 ГПК.
Поради липса на подадена жалба, други действия от КнОС не са дължими.
На основание чл.424, ал.4 ГПК разглеждането на делото от първоинстанционния съд
следва да продължи с указания по чл.415, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:


ПРИЕМА на основание чл.423, ал.3 ГПК молба с вх.№268184/15.11.2021г., уточнена с молба
вх.№1178/04.02.2022г. и № 260387/21.02.2022г. ОБЕКТИВИРАЩИ ВЪЗРАЖЕНИЕ, подадено от
Д. В. В., ЕГН ********** от с.Сапарево, общ.Сапарева баня, ул.“Хан Аспарух“№9 чрез пълн-к
адв.к.м. – САК, №********** гр.София, 1504, бул.“Цар Освободител“№25 СРЕЩУ ЗАПОВЕД ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 ГПК, издадена на 26.06.2020г. по ч.гр.д.№881/2020г. по описа на
Районен съд – Дупница.
Спира изпълнението на посочената заповед за изпълнение, издадена на 26.06.2020г. по ч.гр.д.
№881/2020г. по описа на Районен съд – Дупница.
ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен съд за осъществяване на необходимите действия във
връзка с приетото възражение, а именно чрез даване на указания на заявителя, относно
възможността да предяви иск за вземането си.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8