Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 199
гр.Свищов, 16.08.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 19.06.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№637 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „К.с.п.“ ЕООД *** твърди,
че по ч.г.д. № 167/2018 г. по описа на РС-Свищов е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника – ответника В.Ц.М. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за незаплатени парични суми за доставка
на водоснабдителни услуги за питейно-битови нужди. Тъй като срещу заповедта
било постъпило възражение срещу длъжника, в предвидения от закона срок е
депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба
навежда доводи, че ответника като ползвател на имот- в гр. Свищов, ул. Цар Освободител
№ 46 е абонат № 24125 на "Водоснабдяване и канализация - Свищов" ЕАД,
въз основа на договор от 13.01.2000г. (преобразувано в „К.с.и п.“ ЕООД и е
негов правоприемник). Твърди, че като абонат ответникът е подчинен и на Общите
условия на "К.с.и п." ЕООД, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.
1, т. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
публикувани във вестник “Новинар” на 30.06.2006г. и вестник “Дунавско дело” бр.
25/23.06.2006г. („ОУ“), както и на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи („Наредбата“). Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл. 32 от Наредбата (съответстващ на чл. 32 от ОУ), заплащането
на изразходената и отведена вода се извършва въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а когато
такива липсват - по начините, подробно описани в чл. 39, ал. 5 от Наредбата.
Заявява, че сроковете на плащане са уредени в чл. 40 от Наредбата, вр. с чл.
33, ал. 2 от ОУ - потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. При забавено плащане, абонатът заплаща и
законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ, вр. с чл. 40, ал. 1, вр. с чл.
86 от Закона за задълженията и договорите. Твърди, че е предвидена възможност
потребителят да възрази срещу начислените суми, с писмено възражение пред В и К
оператора в срока за плащане. В настоящия случай в определените срокове
ответникът не е подал възражение. Заявява, че тези правила са залегнали и в
индивидуалния договор на ответника. Видно било от справка-извлечение за
неплатени фактури за абонат № 24125 от 09.02.2018г., за периода от м. май 2015
г. до м. май 2017 г. неизплатеното задължение на ответника е в размер на:
670,94 лева - главница и 105,44 лева - натрупана лихва за периода от 08.05.2015г.
до 11.05.2017г. или общо 776,38лева. От тази справка ставало ясно, че
главницата е сумирана, а лихвите са изчислени поотделно, спрямо падежа на всяка
дължима сума. Цените, по които ищецът извършвал В и К услуги били утвърдени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и оповестени на интернет страницата
й.
Твърди, че В.Ц.М. е абонат на
оператора "К.с.и п." ЕООД, предоставящо услуга - В и К на крайни
потребители, в съответствие със Закона за водите. Той е потребител по смисъла
на този закон, като ползвател на водоснабдения имот и като такъв, дължи
заплащането на сумите за консумираната вода по силата на Закона за водите,
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и
Наредбата. Процесната сума представлявала неизпълнено парично задължение по
договора между ищеца и ответника за потребени В и К услуги в ползвания от
последния имот, за периода от м. май 2015 г. до м. май 2017 г. В тази връзка е
издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 167/2018г. на PC - Свищов.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се сторените в
настоящето и в заповедното производство разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по иска. Сочи, че иска е
неоснователен. Оспорва твърденията, че е
абонат на водоснабдителното дружество. Заявява, че не е сключвал договор с него
и не е в облигационни отношения нито с „ВиК” ЕАД Свищов, нито с неговия
правоприемник. Оспорва истинността на приложения с исковата молба Договор от
13.01.2000 година. Този договор не бил
подписван от него и не е страна по него. Затова моли да бъде открито
производство по оспорването му. Оспорва, че за посочения период е консумирал
вода, чиято стойност 670,94 лева. В тази връзка оспорва представените с нея
като писмени доказателства Справка - извлечение № 1665/09.02.2018г. и Справка
за консумация на абонат от 29.06.2018г. като неверни. Оспорва твърденията, че
като абонат на водоснабдителното дружество е обвързан от публикуваните общи условия.
Оспорва дължимостта и размера на претендираната в исковата молба лихва за
забава. В този смисъл моли съда да отхвърли исковата претенция
В проведеното съдебно заседание,
ищецът не се представлява. Представя писмено становище, в което заявява, че желае
да се ползва от представения договор за ВиК услуги, но навежда твърдения, че
същият не е подписан от ответника, а от неговата майка която е действала в негов и интерес и като
представител. Твърди, че в представените
доказателства, а именно копия на карнетни листи, се съдържат два вида подписи,
като единият от тях наподобява този, положен в процесния договор. Прави искане ответника да отговори на
конкретни въпроси по реда на чл.176 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание,
ответника се представлява от адв.Б.Г., който поддържа отговора на исковата
молба.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, прие за
установено следното от фактическа и от правна страна:
На 16.02.2018г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 167/18г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 86 от 19.02.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът – В.Ц.М. с
ЕГН **********, да заплати на кредитора сумата от 670,94 лв. (шестстотин и седемдесет лева и 24ст.) - главница, 105,44 лв. (сто и
пет лева и 44ст.)-лихва от 08.05.2015г. до 11.05.2017г., както и законна лихва
от датата на подаване на заявлението в съда – 16.02.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. ( двадесет и пет лева и
00ст.) за държавна такса. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника, който в указания срок възразил. Във връзка с
горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния
срок по чл. 422 от ГПК.
По делото е представен договор за
предоставяне на ВиК услуги от 13.01.00г., сключен между ищеца по делото и лице
на име В.Ц.,***. Съгласно чл.1, ал.1 от него доставчикът се задължава да
доставя съобразно състоенето на водоизточниците си питейна вода за задоволяване
питейно-битови нужди на абоната, както и да отведе чрез канализационната си
мрежа отпадните му води. Видно от договора е, че подпис върху „Доставчик“ не е
положен, от страна на „Абонат“ договора е подписан.
Ищецът е представил справка за дължими
към него суми от В.Ц.М. с абонатен № 24125, издадени за процесния период – 08.05.2015г.
– 11.05.2017г. фактури, видно от които е начислено потребление на вода на обща
стойност 670,94 лева, като върху това задължение е начислена и лихва за забава
в размер на 105,44 лева. От представената справка-извлечение за консумация на
абонат В.Ц.М. за адрес *** се установява, че ищецът е издал на ответника
фактури за доставена вода за отчетен период от 08.05.2015г. до 11.05.2017г. Представена
е и хронология на плащанията за абонат №24125. Видно от нея е, че по издадени
фактури за период, предхождащ процесния има заплащане на потребеното количество
вода от този абонат.
В представеното заверено копие на
карнетен лист като клиент е записано името „В.Ц.“ с адрес ***, за водомер №125.
В него са правени отбелязвания в колоните : дата, показания, консумирана вода,
забележка и подпис. В колоните „дата“ има попълнение, но доколкото е нечетливо
съдът констатира отбелязване единствено на дата и месец, без отбелязване на
годината. Последното не става ясно и от другите колони в представеното копие на
карнетен лист. В графата „подпис“ в някои случаи липсва такъв.
По делото с оглед заявеното от
страните безспорно за съда е, че представение по-горе договор за предоставяне
на ВиК услуги не е подписан от ответника.
В съдебно заседание на въпроси по
чл.176 от ГПК заяви, че подписате върху карнетите не са негови. Заяви, че от
кая на м. май до началото на учебната година той и семейството му не пребивават
на посочения адрес. Подписите също не са положени и от неговата майка, тъй като
същата няма ключ за жилището.
Представени са общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД гр. Свищов (преобразувано в „К.с.и п.“ ЕООД), одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, както и доказателство, че са
публикувани във вестник “Новинар” на 30.06.2006г. и вестник “Дунавско дело” бр.
25/23.06.2006г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД са предявени от „К.с.п.“
ЕООД *** по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника
В.Ц.М. в качеството чу на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №86 от 16.02.2018г. по ч.гр.д. № 167/2018 г. на
РС-Свищов. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на това исковете са
допустими.
В тежест на ищеца е да докаже, че
са налице облигационни правоотношения между него и ответника, фактът на
реалното извършване на услугите за посочения период, както и размера на задължението.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост.
В настоящия случай спорът на
страните е дали ответника има качеството потребител на ВиК услуги, а ако има
това качество дали има задължение към ищцовото дружество и в какъв размер.
Правоотношенията между страните
по делото се регулират от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр. Свищов
(преобразувано в „К.с.и п.“ ЕООД), одобрени от ДКЕВР.
В настоящия казус не се доказа,
че страните са обвързани от валидно правоотношение на основание договор за предоставяне
на В и К услуги от 13.01.2000г. Предвид оспорването му от ответника ищецът
следваше да докаже, че твърдението си, че договорът е сключен между ищеца и пълномощник
на ответника – неговата майка. Доказателства в тази насока не се представиха. Безспорно
бе установено, и че ответника не е подписал посочения договор, нито е подавал
заявление за ползване на ВиК услуги. Нещо повече, ищецът не установи през процесния
период ответника да е собственик или ползвател на имота, за който твърди, че
ищеца му дължи процесната сума. Видно от представеното копие на договора е, че
същият не е подписан и от самия ищец.
На следващо място ищецът не
доказа, че се явява изправна страна по облигационното правоотношение, а именно,
че е изпълнил своите задължения, произтичащи от облигационната обвързаност
между страните за доставка на водоснабдителни услуги за питейно-битови нужди и
канализационни услуги за отвеждане на
отпадни води до и от имот, находящ се на ул.*********в гр.Свищов за процесния
период. Така е, защото сам по себе си фактът на съществуване на договорно правоотношение не
поражда задължение за страната потребител да престира насрещно. Необходимо е да
бъде установено изпълнение на задължението на доставчика на В и К услуги, т.е.
да предостави доказателства за потребено и отчетено количество вода за
процесния период. Представените
доказателства в тази насока не конкретизират периода, през който е извършван отчета.
В така представените копия от карнети дата е нечетлива и въпреки положените
усилия от страна на съда не се установи година на отчитане.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка страна следва да докаже твърдяните от нея факти, като недоказването
от страна на ищеца на претендираното вземане по основание и размер налага
отхвърляне на иска за главница. Предвид, че искът за мораторна лихва е
акцесорен спрямо иска за главница, същият също следва да се отхвърли.
Ответникът претендира разноски в
размер на 300 лева за адвокатски хонорар, поради което такива следва да му
бъдат присъдени по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на "К.с.и
п." ЕООД ***, представлявано от Т.А.Т.–Управител за признаване за установено
по отношение на В.Ц.М. с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи
на "К.с.и п." ЕООД с ЕИК *******сумата от 670,94 лв. (шестстотин и
седемдесет лева и 24ст.) - главница,
105,44 лв. (сто и пет лева и 44ст.)-лихва от 08.05.2015г. до 11.05.2017г.,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 16.02.2018г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение № 86/19.02.2018г. по ч.гр. д. №167/2018 г. по описа на Свищовския
районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК "К.с.и
п." ЕООД ***, представлявано от Т.А.Т.–Управител да заплати на В.Ц.М. с
ЕГН **********, с адрес *** семата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски на ответника в производството за адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: