Решение по дело №337/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20217200700337
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                    

 

гр. Русе, 15.12.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Русе, VII – ми състав, в публичното заседание на шести декември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                        

                                                                         Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

 

при секретаря       МАРИЯ СТАНЧЕВА,   като  разгледа  докладваното  от съдия      АГУШ     административно дело № 337 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

А.В.Д. ***, в качеството й на наследник на И.Т.В., оспорва Заповед № РД11-117 от 09.04.2021 г. на Кмета на Община Бяла, с която е наредено на наследниците на В.Д.В. да премахнат незаконен строеж: „Навес затворен от три страни с приблизителни размери в план 3,50 м/20 м.“, находящ се в УПИ I-198 в кв. 12 по регулационния план на с. Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе, одобрен със Заповед № РД-11-146 от 30.04.1992 г., с административен адрес: с. Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе, ул. „Отец Паисий“ № 22.

Излагат се твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Претенцията е да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л.133 от делото). Прави се и възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Ответникът в производството – Кметът на Община Бяла, чрез своя процесуален представител – адв. Е. К., оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 135 от делото).

И.Д.В., в качеството на заинтересована страна, не взема становище по жалбата.

В.Д.В., в качеството на заинтересована страна, не взема становище по жалбата.

Й.Д.В., в качеството на заинтересована страна, не взема становище по жалбата.

Административен съд - Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, намира за установено следното:

По фактите

Съобразно правомощията, които му дава разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, Кметът на Община Бяла е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД11-117 от 09.04.2021 г.

С тази заповед, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на наследниците на В.Д.В., посочен в заповедта като извършител на описания незаконен строеж, да премахнат следния незаконен строеж: „Навес затворен от три страни с приблизителни размери в план 3,50 м/20 м.“, находящ се в УПИ I-198 в кв. 12 по регулационния план на с. Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе, одобрен със Заповед № РД-11-146 от 30.04.1992 г., с административен адрес: с. Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе, ул. „Отец Паисий“ № 22 (л. 84 от преписката).

Посочено е още, че се определя 3-месечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, като е указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване от Община Бяла за сметка на извършителя на строежа/лицата по т. 1.

Основанията за издаване на обжалвания акт са наличие на строеж, извършен без съответните строителни книжа, което определяло строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

За да постанови оспорената пред настоящата инстанция заповед и да стигне до изложените в нея изводи за наличие на незаконен строеж, административният орган въз основа на съставен от длъжностни лица от Община Бяла Констативен акт № 1 от 15.04.2019 г. (л. л. 67 и 68, гръб от преписката), е приел за установено и безспорно доказано в мотивите на същата следното:

Собственик на имота, върху който е изпълнен установения незаконния строеж /УПИ I-198 в кв. 12 по регулационния план на с. Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе/ е Община Бяла, видно от Акт за общинска собственост № 781 от 14.03.2005 г. (л. 13 от преписката). В имота има построени масивна жилищна сграда, гараж, навес с оградни стени и второстепенна сграда, построени въз основа отстъпено право на строеж въз основа на Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 27.09.1971 г. между Градски народен съвет - гр.Бяла и Н. Д.В., собственост на Н. Д.В. и Р.Й. В., видно от Нотариален акт № 102, том 9, peг. № 4177, дело 911 от 04.10.2005 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Бяла под вх. peг. № 5063 от 04.10.2005 г., акт № 170, том XII, д. № 2491/2005 г. (л. л. 11 и 12 от преписката).

Строежът е описан като: „Навес затворен от три страни с приблизителни размери в план 3,50 м./20 м. Изградени са две тухлени стени и покрив с дървена конструкция покрита с керемиди. За трета стена служи стената на съществуващата жилищна страда. Едната тухлена стена, с приблизителни размери 20 м./3,60 м./0,25 м. е разположена на около 3,50 м. от регулационната граница в УПИ 1-198 в кв. 12 по плана на с. Полско Косово и е успоредна на северната фасада на изградената жилищна сграда в УПИ XIX-216 в кв. 12 по плана на с. Полско Косово. Другата стена е изградена на уличната регулационна линия между първата стена и жилищна страда в УПИ XIX-216 в кв. 12 по плана на с. Полско Косово, като в нея е оформен вход с дървена гаражна врата. Дървената покривна конструкция е подпряна върху северната стена на жилищната страда в УПИ XIX-216 в кв. 12 по плана на с. Полско Косово и върху другите две тухлени стени, които се намират в съседното УПИ I-198 в кв. 12 по плана на с. Полско Косово. Навесът е изграден в УПИ I-198 в кв. 12 по плана на с. Полско Косово, но е свързан функционално с жилищната сграда, изградена на регулационната граница в УПИ XIX-216 в кв. 12 по плана на с.Полско Косово. Строежът е завършен и се ползва с предназначение навес за паркиране от наследниците на В.Д.В..

Посочено е, че строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б.„в“ от ЗУТ - строеж от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория.

Като извършител на незаконния строеж е посочено лицето В.Д.В. ***, видно от Декларация вх. № 34-00-546 от 08.04.2019 г. от Н. Д.В., като по данни от тази декларация строежът е бил изграден през 1993г. (л. 66 от преписката).

Установено е, че В.Д.В. е починал на 04.11.2010 г., за което е съставен Акт за смърт № 2016 от 04.11.2010 г., видно от Удостоверение за наследници изх. № 65 от 08.04.2019 г., издадено от длъжностно лице по гражданска регистрация И. Иванова (л. 65 от преписката).

Наследници на В.Д.В., съответно заинтересовани лица в производството по чл. 225а от ЗУТ, се явяват И.Т.В. – съпруга, А.В.Д. – дъщеря, И.Д.В. – внучка, В.Д.В. – внук и Й.Д.В. – внук, като последните трима са деца на Добри В.Д., починал на 11.12.2014 г. – син на В.Д.В..    

Според установеното с констативния акт и отразено в оспорената заповед за този строеж не са били налице необходимите и изискуеми по закон строителни книжа. Строежът бил извършен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. Това според длъжностните лица, съставили констативния акт, както и според административния орган определяло проверения обект като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ.

Констативен акт (КА) № 1 от 15.04.2019 г. е съобщен само на едно от заинтересованите лица – И.Т.В. (наследник /съпруга/ на починалото лице, посочено като извършител), като същата след запознаване със съдържанието му е отказала да го подпише (вж. Констативен протокол от 08.05.2019 г. за връчване на съставения КА на л. 73 от преписката).

По делото липсват данни съставения КА да е бил съобщен на останалите заинтересовани лица – А.В.Д., И.Д.В., В.Д.В. и Й.Д.В..

В оспорената заповед е посочено, че в законоустановения срок срещу съставения констативен акт не са постъпили възражения.

В приобщената към делото административна преписка се съдържа възражение с приложени писмени доказателства от И.Т.В. и А.В.Д. относно Констативен акт № 1 от 15.04.2019 г. с поставен в деловодството на Община Бяла щемпел с вх. № 34-00-911 от 07.10.2020 г. С него, се възразява срещу направените с КА констатации. На първо място се възразява по отношение посоченото предназначение на строежа, същият не служел за паркиране на МПС-та, а бил селскостопанска постройка, т.е. предназначението на посочената сграда било селскостопанско. Оспорва се и посочената година на изграждане – 1993 г. Сочат, че били налице доказателства за изграждането на тази селскостопанска постройка през 1973 г., а именно представена с възражението Декларация от 26.03.2018 г. от Й. Йорданов В. и А.Р.Т., с нотариална заверка на подписите върху този документ, положени от тези лица. Считат още, че в случая не би могло да бъде разпоредено премахване на строежа, тъй като било налице издадено Удостоверение за търпимост № ФС 01-28-340 от 26.03.2018 г., издадено от Главен архитект на Община Бяла. Това удостоверение за търпимост представлявало влязъл в сила акт. Същото е следвало да бъде обсъдено в съставения КА, като бъде обсъдена и възможността за търпимост на строежа. Това не е било сторено от длъжностните лица при извършената проверка и съставения КА, с което било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила (л. л. 80 и 81 от преписката).

Видно от цитираното във възражението и съдържащо се в приобщената към делото административна преписка писмено доказателство - Удостоверение за търпимост № ФС 01-28-340 от 26.03.2018 г., издадено от Главен архитект на Община Бяла, същото се отнася за строеж, описан като: стопанска сграда-работилница, със застоена площ 60 кв.м., разположена на регулационната линия към улицата, построена около 1972-1973 година, видно от нотариално заверена декларация от 26.03.2018 г., с двама свидетели, за периода на строеж на сградата. Същата е разположена между жилищната сграда, построена в УПИ XIX-216 на юг и гаража, построен в УПИ I-198 на север. Съгласно удостоверението за търпимост обектът отговаря на условията по § 16 от ПЗР към ЗУТ, за търпими строежи, не подлежи на премахване, забрана за ползване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Посочено е, че имотът е собственост на Община Бяла – терен, видно от АЧОС № 781 от 14.03.2018 г. Също и че строежът се използва по предназначение. (л. 80, гръб от преписката)

На 09.04.2021 г. е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № РД11-117 на Кмета на Община Бяла. Тя се основава изцяло на констатациите в Констативен акт № 1 от 15.04.2019 г., като липсва изобщо обсъждане на наведените доводи и възражения, както и на приложените писмени доказателства към депозираното макар и след законоустановения срок възражение на две от заинтересованите лица в производството по чл. 225а от ЗУТ – И.Т.В. и А.В.Д. (л. 84 от преписката).

Заповед № РД11-117 от 09.04.2021 г. на Кмета на Община Бяла е надлежно съобщена единствено на един от наследниците на В.Д.В. – а именно на А.В.Д.. Заповедта е получена лично от нея на 26.04.2021 г., като това е удостоверено с нейния подпис (л. 86 от преписката).

По делото липсват данни заповедта да е била съобщена на останалите наследници на посоченото за извършител на описания незаконен строеж лице – В.Д.В..*** срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 13.05.2021 г. от И.Т.В., която заявява, че е научила за издадената заповед от дъщеря си на 29.04.2021 г., и от А.В.Д., видно от поставените от деловодството на Община Бяла щемпели с входящ номер и дата (л. л. 4 - 6 от делото).

С определение от 01.07.2021 г., постановено в з.с.з., съдът е оставил без разглеждане жалбата на А.В.Д. срещу Заповед № РД11-117 от 09.04.2021 г. на Кмета на Община Бяла като недопустима поради просрочие и е прекратил производството по делото в тази му част (л. 29 от делото). Определението е връчено на адв.-пълномощник на А. Д. на 16.07.2021 г. (л. 30 от делото), същото не е било обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила.

С определение от 01.07.2021 г., постановено в з.с.з., съдът е конституирал като страни в производството – И.Т.В. *** – орган, издал акта, в качеството му на ответник и заинтересованите страни – А.В.Д., И.Д.В., В.Д.В. и Й.Д.В. (л. 31 от делото).

В хода на производството оспорващата И.Т.В. е починала (вж. Удостоверение за наследници № 136 от 25.10.2021 г. на л. л. 75 и 76 от делото, в което е посочено, че същата е починала на 19.10.2021 г., за което е бил съставен Акт за смърт № 0016 от 19.10.2021 г., а нейни наследници са А.В.Д., И.Д.В., В.Д.В. и Й.Д.В.). Съобразявайки това обстоятелство и изявлението на заинтересованата страна А.В.Д., че поддържа жалбата и желае да бъде конституирана в качеството на жалбоподател, съдът на основание чл. 227 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК е конституирал в качеството на жалбоподател лицето А.В.Д., наследник на И.Т.В. и е заличил И.Т.В., в качеството на жалбоподател в настоящото производство (л. 77 от делото).

По делото като свидетел е разпитана А.Р.Т. (л. 136, гръб от делото), която в показанията си сочи, че със семейството на В.Д.В. са съседи, като баща й е работел на процесния строеж и тя е ходела да го види. По нейни спомени строителството на процесния обект, както тя го нарича „сайвант“, било извършено някъде 1972-1973 година, като било извършено от В.Д.В. в неговото място на границата с брат му Н.. Свидетелката не помни дали строежът, е строен наведнъж или на няколко етапа, но помни, че го строили година-две. Помни, че в процесния строеж съседите й държали каруца, сечивата си, имало и животни.

Свидетелката заявява още, че подписът върху съдържащи се в административната преписка обратни разписки относно връчване на писмо изх. № 24-00-1019 от 19.11.2018 г. по повод извършвана проверка по сигнал на Р. и Н. В. относно незаконно изграден строеж от съседа В.Д.В. (л. 60 и л. 58 от преписката), както и относно връчване на писмо изх. № 34-00-584 от 23.04.2019 г. отново по повод извършваната проверка по сигнала на Р. и Н. В. относно незаконно изграден строеж от съседа В.Д.В. (л. 72 и л. 70, гръб от преписката) е нейн. Тя е получила тези две писма и е уведомила И.Т.В. за тях, тъй като последната била трудно подвижна. Следва да се отбележи обаче, че с последното писмо само се уведомя за съставения по реда на чл.225а, ал. 2 от ЗУТ КА, както и че същият ще бъде връчен на заинтересованите лица по предвидения в закона ред.

По делото като свидетел е разпитан и Л.П.Д., едно от длъжностните лица-служител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, извършили проверка на процесния строеж, установили същия като незаконен и съставили КА № 1 от 15.04.2019 г. От свидетелските му показания се установява, че когато ходили на място, не са имали достъп до строежа, като го описали, гледайки го от улицата. Посочва, че когато през 2018 г. съставили удостоверение за търпимост ползвали данни по заявление на молителя. Доколкото си спомня свидетелят, тогава не са ходили на място, за да установят за какво се ползва строежът. В удостоверението добавили към стопанска сграда работилница, защото съгласно изискването на ЗУТ на улична регулация могат да се разполагат постройки от допълващо застрояване като гаражи, работилници или жилищни пристройки. Когато ходили на място през 2019 г., като ширина и височина взели размери от улицата, но като дълбочина на застрояването направили измервания от съседното място, които размери може би не били много точни (л. 137, гръб от делото).

По делото, за изясняване на възникнали въпроси, за които са необходими специални знания и които са от съществено значение за правилното разрешаване на спора бе назначена и съдебно-техническа експертиза. От заключението й (л. л. 83 – 95 и л. л. 117 – 128 от делото), както и от допълнително направените уточнения от вещото лице в съдебни заседания (л. л. 110 – 112 и л. л. 136 и 137 от делото) се установява, че при извършения на място оглед и при запознаване с доказателствения материал по делото, както и след направени справки в Община Бяла, вещото лице подробно описва техническите характеристики на строежа – по какъв начин и от какви материали е изпълнен, посочва точно къде е разположен, границите му. Дава заключение, че според него строежът е изпълнен на два етапа, като е възможно първият етап да е през 70-те години на миналия век, а вторият – през 90-те, но уточнява, че периодът на строителство трудно би могъл да бъде определен с точност, предвид неспазване на технологиите за изпълнение на СМР на изпълненото на място строителство и липсата на каквато и да било поддръжка в продължителен период от време. При огледа на място вещото лице е установило, че към този момент строежът не се ползва, като изразява становище, че според него не е ползван и не е поддържан през последните няколко години, предвид което не е възможно да се определи и предназначението му, но според вещото лице е възможно през годините да е бил използван както за работилница, така и за навес за паркиране, въпреки наличната денивелация между улицата и пода на строежа. Посочва, че строежът е конструктивно свързан с южно стоящите жилищна сграда и пристройка, като част от дървената му покривна конструкция лежи на северните стени на жилищната сграда и пристройка. Измерванията са показали, че главните греди навлизат в тухлените зидарии на жилищната сграда и пристройката от 10 до 12 см., а ребрата навлизат в подпокрива на жилищната сграда и пристройката от 20 до 30 см. Строежът е свързан конструктивно и със северно разположения спрямо него гараж, като част от стоманобетоновата плоча и част от покрива стъпват върху северния тухлен зид на навеса, затворен от три страни. Според вещото лице, ако навесът бъде съборен, това няма да застраши сигурността на жилищната сграда и пристройката, находящи се в УПИ XIX-216, но ще доведе до загуба на устойчивост на отделни конструктивни елементи на гаража, построен в УПИ I-198. При оглед на място вещото лице е установило, че вратата на процесния стоеж е с размери: ширина – 2,15 м. и височина – 1,53 м.

Вещото лице е установило и редица значителни разминавания между описанието на строежа в оспорената заповед и констатираното от него при огледа на място по отношение на строежа, състоящи се в следното:

-              В заповедта е описан строеж с приблизителни размери в план 3,50 м./20,00 м., докато при измерване на място вещото лице установило строеж с приблизителни размери в план 3,00 м./20,00 м.;

-              В заповедта е записано „Навесът е изграден в УПИ I-198 в кв. 12 по плана на с. Полско Косово, но е свързан функционално с жилищната сграда, изградена на регулационната граница в УПИ XIX-216 в кв. 12, по плана на с.Полско Косово“, докато вещото лице не констатира функционална връзка между двете;

-              В заповедта е записано „Строежът е завършен и се ползва с предназначение навес за паркиране от наследниците на В.Д.В..“, но при извършения оглед на място вещото лице не е установило строежът да се ползва, напротив установило е точно обратното, като според него строежът не е ползван и не е поддържан през последните няколко години, предвид което не е възможно да се определи и предназначението му;

-              В заповедта не е описано, че строежът е конструктивно свързан със северно разположения спрямо него гараж.

Предвид установените разминавания, вещото лице е дало заключение, че строежът не е точно описан в оспорената заповед. Това от своя страна, според вещото лице, е довело и до разминаване с издаденото Удостоверение за търпимост № ФС 01-28-340 от 26.03.2018 г. на Главен архитект на Община Бяла, като в заповедта строежът е посочен с размери в план 3,50 м./20,00 м., което прави застроена площ 70 кв.м., а в удостоверението за търпимост строежът е описан със застроена площ 60 кв.м., която обаче съвпада с установената от вещото лице застроена площ при огледа на място.

Независимо от констатираните разминавания в заповедта и изпълнения на място строеж обаче, вещото лице счита, че за строежа, изпълнен на място, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед, е издадено Удостоверение за търпимост № ФС 01-28-340 от 26.03.2018 г. на Главен архитект на Община Бяла.

Вещото лице е установило още, че със Заповед № РД-11-146 от 30.04.1992 г. на Кмета на Община Бяла са били одобрени застроителния и регулационния план на с. Полско Косово. На застроителния план, по отношение на УПИ I-198 и УПИ XIX-216 в кв. 12, по плана на с. Полско Косово са нанесени основното /жилищни сгради/ и допълващо застрояване /стопански сгради и летни кухни/.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че строежът, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед за премахване, не е елемент на застроителния план, извадка от който е приложило към заключението.

Посочва още, че този навес не навлиза като площ в съседния имот, а отделни елементи влизат в тухлената зидария на пристройката и на жилищната сграда. Отделни негови конструктивни елементи стъпват върху носещите конструкции на сградата в съседния имот. Този конструктивен елемент не е площен елемент и не навлиза площно в съседния имот. Според вещото лице навесът се намира изцяло в УПИ I-198, като по никакъв начин не ограничава ползването на съседния имот.

По правото

Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следните съображения:

Заповед № РД11-117 от 09.04.2021 г. е издадена от компетентен орган – Кметът на Община Бяла. Оспореният акт е в кръга на правомощията на кмета по чл. 225а, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Тя е в предписаната от закона форма и фактическите основания за издаването й обосновават приложеното правно основание по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ.

При постановяване на процесната заповед обаче административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и неправилно приложение на материалния закон.

На първо място в конкретния случай по отношение съобщаването за започване на производството, за съставения по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ констативен акт, както и за издадения краен акт – заповед за премахване на незаконен строеж не са били спазени изискванията на § 4 от ДР на ЗУТ по отношение на всички заинтересовани лица в производството.

Съгласно диспозитива на оспорената заповед е наредено на наследниците на В.Д.В. да премахнат установения като незаконен строеж. Видно и от съдържащото се в приобщената към делото административна преписка писмено доказателство - Удостоверение за наследници изх. № 65 от 08.04.2019 г., издадено от длъжностно лице по гражданска регистрация И. И. (л. 65 от преписката), наследници на В.Д.В., съответно заинтересовани лица в производството по чл.225а от ЗУТ, са И.Т.В., А.В.Д., И.Д.В., В.Д.В. и Й.Д.В..

По делото липсват изобщо данни посочените три заинтересовани лица - И.Д.В., В.Д.В. и Й.Д.В. да са били надлежно уведомяване за започналото административно производство във връзка с издаване на оспорената заповед, с което административният орган е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК. Същите тези лица изобщо не са имали възможност и не са участвали в производството, не им е бил съобщен съставеният констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, не им е била съобщена и оспорената заповед, която е и крайният акт, с който е приключило производството. Така по отношение на тези три лица следва да се има предвид, че те се явяват адресати на заповед за премахване на незаконен строеж, без въобще да са уведомявани за съществуването на производство за установяването и премахването на такъв строеж и без въобще да са наясно, че има такава заповед за премахване, при което са поставени пред свършен факт и приключило производство. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като нарушава гарантираното право на участие в административното производство. Констатираното съществено нарушение е довело съответно до нарушение и на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, респективно до нарушаване на правото на всички заинтересовани лица и адресати на заповедта да узнаят своевременно за започналото административно производство и да участват в него, да изразят становище, да правят писмени искания и възражения.

Според съда налице са допуснати нарушения на процедурата по уведомяване и на другите две заинтересовани лица – И.Т.В. и А.В.Д.. Така например КА № 1 от 15.04.2019 г. не е бил съобщен на заинтересованото в производството по издаване на оспорената заповед лице А.В.Д.. Има данни, че КА е бил единствено доведен до знанието на И.Т.В., която видно от обективираното в констативен протокол от 08.05.2019 г., след като се е запознала със съдържанието на съставения по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ КА е отказала да го подпише. Независимо обаче от липсата на надлежно съобщаване, налице са данни, че А.В.Д. заедно с И.Т.В. е подала възражение относно констатациите по съставения КА № 1 от 15.04.2019 г.

От друга страна съдът констатира, че процесната заповед, която е и крайният акт, с който приключва производството за установяване и премахване на незаконен строеж, е била надлежно съобщена единствено на заинтересованото лице А.В.Д., липсва съобщаване по отношение на останалите заинтересовани лица, включително и по отношение на И.Т.В.. Независимо от това, И.Т.В. е оспорила заповедта за премахване, при което предвид липсата на надлежно съобщаване, съдът приема жалбата й за процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество. В хода на съдебното производство И.Т.В. е починала. Предвид настъпилото приемство в процеса, на основание чл. 227 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, производството по делото е продължило с участието на правоприемника А.В.Д. като жалбоподател.  

На следващо място, за да е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал. 2 от ЗУТ следва точно и ясно да се идентифицира конкретният строеж, след което именно по отношение на него да се извърши проверка относно законността му и при липса на такава, както и на търпимостта му, може да се издаде заповед за неговото премахване като незаконен.

В случая административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е обсъдил доводите и твърденията, направени с възражение вх. № 34-00-911 от 07.10.2020 г. от И.Т.В. и А.В.Д. относно Констативен акт № 1 от 15.04.2019 г., както и приложените към това възражение писмени доказателства. С това възражение се възразява срещу направените с КА констатации. На първо място се възразява по отношение посоченото предназначение на строежа, същият не служел за паркиране на МПС-та, а бил селскостопанска постройка, т.е. предназначението на посочената сграда било селскостопанско. Оспорва се и посочената година на изграждане – 1993 г. Сочат, че били налице доказателства за изграждането на тази селскостопанска постройка през 1973 г., а именно представена с възражението Декларация от 26.03.2018 г. от Й. Й.В. и А.Р.Т., заверена от нотариус. Считат още, че в случая не би могло да бъде разпоредено премахване на строежа, тъй като било налице издадено Удостоверение за търпимост № ФС 01-28-340 от 26.03.2018 г., издадено от Главен архитект на Община Бяла. Това удостоверение за търпимост представлявало влязъл в сила акт. Същото е следвало да бъде обсъдено в съставения КА, като бъде обсъдена и възможността за търпимост на строежа. Това не е било сторено от длъжностните лица при извършената проверка и съставения КА, с което било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила (л. л. 80 и 81 от преписката). Видно от цитираното във възражението и съдържащо се в приобщената към делото административна преписка Удостоверение за търпимост № ФС 01-28-340 от 26.03.2018 г., издадено от Главен архитект на Община Бяла, същото се отнася за строеж, описан като: стопанска сграда-работилница, със застоена площ 60 кв.м., разположена на регулационната линия към улицата, построена около 1972-1973 година, видно от нотариално заверена декларация от 26.03.2018 г., с двама свидетели, за периода на строеж на сградата. Същата е разположена между жилищната сграда, построена в УПИ XIX-216 на юг и гаража, построен в УПИ I-198 на север. Съгласно удостоверението за търпимост обектът отговаря на условията по § 16 от ПЗР към ЗУТ, за търпими строежи, не подлежи на премахване, забрана за ползване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Посочено е, че имотът е собственост на Община Бяла – терен, видно от АЧОС № 781 от 14.03.2018 г. Също и че строежът се използва по предназначение. (л.80, гръб от преписката).

Освен че не е обсъдил наведените от заинтересованите лица И.Т.В. и А.В.Д. възражения с приложени писмени доказателства, административният орган не е събрал служебно, ако това е необходимо за изясняване на фактите и обстоятелства от значение за случая, и други относими към спора доказателства, с което не е изпълнил свои задължения съответно по чл. 35 и чл. 36 от АПК.

При издаване на заповед по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни действия, което в случая не е постигнато.

В заповедта за премахване на незаконен строеж или в преписката по издаването й, административният орган следва да посочи конкретното описание на същия, което в настоящия случай не е направено.

Административният орган не е описал и индивидуализирал процесния строеж съответно на действителното фактическо положение, както в съставения констативен акт, така и в издадената въз основа на него заповед.

В заповедта липсва изобщо година, период на изграждане на строежа, а в констативния акт е посочено, че е изграден през 1993 г. – по данни от съседа/брат Н. Д.В. – декларация вх. № 43-00-546 от 08.04.2019 г. Така декларираните данни обаче противоречат на наведеното твърдение в депозираното по съставения КА възражение от И.Т.В. и А.В.Д., че строежът е изграден около 1972-1973 година, подкрепено от представеното писмено доказателство –  декларация с нотариална заверка на подписите от 26.03.2018 г. от Й. Й. В. и А.Р.Т., съседи на семейството. Следва да се има предвид, че А.Р.Т. е разпитана в настоящото производство в качеството й на свидетел по делото, като потвърждава декларирания факт на извършване на процесния строеж през 1972-1973 година. От друга страна вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза дава заключение, че строежът е изпълнен на два етапа, през различни периоди, като е възможно първият етап действително да е през 70-те години на миналия век, а вторият – през 90-те.   

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че между строежа, така както е описан в заповедта за премахването му и констатираното от вещото лице при извършения оглед на място, са налице редица съществени разминавания:

-              В заповедта е описан строеж с приблизителни размери в план 3,50 м./20,00 м., докато при измерване на място вещото лице установило строеж с приблизителни размери в план 3,00 м./20,00 м., което в първия случай прави застроена площ 70 кв.м., а във втория – 60 кв.м. В тази връзка следва да се има предвид, че именно с площ от 60 кв.м. е описан обектът в представеното още пред административния орган и необсъдено от него удостоверение за търпимост на строежа. Следва да бъдат съобразени и показанията на св. Д., който свидетелства за това, че когато при извършената проверка извършили оглед на място, е възможно направените от длъжностните лица измервания да не са били много точни. 

-              В заповедта е записано „Навесът е изграден в УПИ I-198 в кв. 12 по плана на с. Полско Косово, но е свързан функционално с жилищната сграда, изградена на регулационната граница в УПИ XIX-216 в кв. 12, по плана на с.Полско Косово“, докато вещото лице не констатира функционална връзка между двете. Вещото лице е установило, че строежът е конструктивно свързан с южно стоящите жилищна сграда и пристройка, като част от дървената му покривна конструкция лежи на северните стени на жилищната сграда и пристройка. Измерванията са показали, че главните греди навлизат в тухлените зидарии на жилищната сграда и пристройката от 10 до 12 см., а ребрата навлизат в подпокрива на жилищната сграда и пристройката от 20 до 30 см.

-              В заповедта е записано „Строежът е завършен и се ползва с предназначение навес за паркиране от наследниците на В.Д.В..“, но при извършения оглед на място вещото лице не е установило строежът да се ползва, напротив установило е точно обратното, като според него строежът не е ползван и не е поддържан през последните няколко години, предвид което не е възможно да се определи и предназначението му. От друга страна от показанията на св. Т. се установява, че през годините в процесния строеж съседите й държали каруца, сечивата си, имало и животни.

-              В заповедта не е описано, че строежът е конструктивно свързан със северно разположения спрямо него гараж. Това обстоятелство обаче е установено от вещото лице, като то е констатирало при огледа на място, че част от стоманобетоновата плоча и част от покрива стъпват върху северния тухлен зид на навеса, затворен от три страни. Вещото лице дава заключение, ако навесът бъде съборен, това няма да застраши сигурността на жилищната сграда и пристройката, находящи се в УПИ XIX-216, но ще доведе до загуба на устойчивост на отделни конструктивни елементи на гаража, построен в УПИ I-198.  

-              Според вещото лице също така, строежът не е пета категория, както е записано в КА и в издадената въз основа него и оспорена заповед, а шеста категория. Категорията на строежа от своя страна е от значение не само за компетентността на органа /в случая по отношение компетентността на органа-издател е без значение дали строежът е пета или шеста категория, предвид текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ/, но и за това какви документи следва да са налице за неговата законност – така например съгласно сега действащата нормативна уредба за строежите от шеста категория по чл. 137, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 147 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж.  

Несъответствието между фактически съществуващия строеж и описания в оспорената заповед, неяснотата по отношение периода на неговото изграждане, съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като създава неопределеност на предмета на разпореденото премахване, поради което влече след себе си и незаконосъобразност на акта, с който е разпоредено премахването.

Неточното описание на строежа рефлектира пряко и възпрепятства извършването на преценка по основния въпрос в производството по чл. 225а от ЗУТ, а именно незаконен ли е строежа и подлежи ли на премахване. Въпросът с точното определяне на процесния строеж е пряко свързан и с определяне на момента на извършването му и извършителя му. Тези две обстоятелства пък от своя страна имат непосредствена връзка с определянето на адресата на заповедта за премахване и с установяването на наличие или липса на търпимост на строежа.

С оглед гореизложеното описаният в заповедта незаконен строеж е разпореден за премахване, без фактическа конкретизация на обема, параметрите и характеристиките му. Това съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК.

При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила.

В допълнение - в производството по установяване и премахване на незаконен строеж, административният орган е длъжен да установи момента на изграждане с всички допустими доказателства, с оглед преценката за търпимост по времевите периоди на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИДЗУТ.

Административният орган е бил длъжен да установи ясно и безпротиворечиво да обсъди предпоставките по § 16 от ПР на ЗУТ, касаещи търпимостта на строежа.

Нито в съставения констативен акт по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, нито в издадената въз основа на него заповед за премахване се съдържат каквито и да било мотиви относно търпимостта на строежа съгласно тази законова разпоредба.

Преди издаване на заповед за премахване на незаконен строеж административният орган следва да извърши проверка за търпимост на строежа по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, без издаване на формален акт и служебно /Решение № 4837/12 г., Решение № 4998/12 г., ВАС, II о. и др./. Още повече че в настоящия случай в хода на производството по издаване на процесната заповед от страна на две от заинтересованите лица са били направени възражения в тази насока с приложени писмени доказателства, които изобщо не са били коментирани от административния орган. 

Преди да издаде акта, административният орган е следвало безпротиворечиво да установи обстоятелството, дали изграденото представлява и може да се квалифицира като незаконно изграден строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, да посочи точните му характеристики и функции, да съобрази дали не е приложим института на търпимост в процесния случай както поради характера и параметрите на незаконното строителство, така и с оглед на годината/периода на извършване на строителството. В този смисъл, административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения, като издаването им в противоречие с това правило, прави същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

С оглед описаните по-горе в настоящото решение несъответствия в предмета на заповедта с безпротиворечиво установеното действително фактическо положение, настоящият съдебен състав приема, че при издаване на оспорената Заповед № РД11-117 от 09.04.2021 г. на Кмета на Община Бяла, с която е наредено на наследниците на В.Д.В. да премахнат незаконен строеж: „Навес затворен от три страни с приблизителни размери в план 3,50 м./20 м.“, находящ се в УПИ I-198 в кв. 12 по регулационния план на с. Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе, одобрен със Заповед № РД-11-146 от 30.04.1992 г., с административен адрес: с. Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе, ул. „Отец Паисий“ № 22, административният орган е нарушил изискването на чл. 35 от АПК, задължаващо този орган, преди да се произнесе със своя административен акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Нарушаването на тази норма също води към незаконосъобразност на издадения административен акт.

В този смисъл са и Решение № 5280 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12509/2016 г., II о., Решение № 7920 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10695/2016 г., II о., Решение № 10753 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1691/2016 г., II о. и др.

В допълнение строежът не е временен по смисъла на чл. 49 от ЗУТ, поради което и доводът на ответната страна, направен едва в хода на съдебното оспорване на заповедта, за приложението на чл. 53а, ал. 1 от ЗУТ е неоснователен, като в оспорената заповед липсва позоваване на тази разпоредба, както и наведени фактически обстоятелства във връзка с приложението й /Решение № 12840 от 17.10.2012 г. на ВАС/. Както беше посочено по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт административният орган изобщо не е извършил проверка за търпимост на строежа. Освен това по делото е безспорно установено, че независимо от констатираните разминавания в заповедта и изпълнения на място строеж, за строежа, изпълнен на място, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед, е издадено Удостоверение за търпимост № ФС 01-28-340 от 26.03.2018 г. на Главен архитект на Община Бяла. Същото не е било оспорено и представлява влязъл в сила индивидуален административен акт.

Предвид всичко изложено дотук, Административен съд - Русе счита, че жалбата се явява основателна и доказана и като такава, следва да се уважи.

По разноските

С оглед изхода на спора, и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира искането за разноски, направено от процесуалния представител на оспорващата страна за основателно.

Видно от представения списък на разноските на л. 133, се претендират следните разноски: за И.Т.В. – 10 лева – държавна такса, 600 лева – заплатен адвокатски хонорар и 200 лева – заплатен депозит вещо лице и за А.В.Д. – 10 лева – държавна такса и 350 лева – заплатен адвокатски хонорар.

Според съда от така претендираните разноски следва да се присъдят такива в общ размер на 810 лева, от които 600 лева – за заплатения от И.Т.В. в брой адвокатски хонорар, видно от представения договор за правна защита и съдействие (л. 40 от делото), 10 лева - заплатена държавна такса за завеждане на делото (л. 23 от делото), 200 лева - депозит за вещо лице по СТЕ (л. 58 от делото).

Съгласно представения списък на разноските на л. 133 от делото, се претендират още 10 лева – държавна такса, заплатена от А.В.Д. по повод подадената от нея жалба срещу Заповед № РД11-117 от 09.04.2021 г. на Кмета на Община Бяла. Същите обаче не следва да се присъждат предвид факта, че с определение от 01.07.2021 г., постановено в з.с.з., съдът е оставил без разглеждане жалбата на А.В.Д. срещу Заповед № РД11-117 от 09.04.2021 г. на Кмета на Община Бяла като недопустима поради просрочие и е прекратил производството по делото в тази му част (л. 29 от делото). Определението е връчено на адв.-пълномощник на А. Д. на 16.07.2021 г. (л. 30 от делото), същото не е било обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила.

Не се следват и претендираните 350 лева – уговорен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие между адв. М. А. и А.В.Д. за процесуално представителство на трета заинтересована страна (л. 41 от делото). С договора е уговорено възнаграждение в размер на 350 лева, което да бъде заплатено до 31.12.2021 г., но не са представени доказателства, че така уговореното възнаграждение е било реално заплатено. Представените на л. 82а и на л. 134 от делото разписки не касаят този договор.

Водим от горното, съдът

 

                                 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД11-117 от 09.04.2021 г. на Кмета на Община Бяла, с която е наредено на наследниците на В.Д.В. да премахнат незаконен строеж: „Навес затворен от три страни с приблизителни размери в план 3,50 м./20 м.“, находящ се в УПИ I-198 в кв. 12 по регулационния план на с. Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе, одобрен със Заповед № РД-11-146 от 30.04.1992 г., с административен адрес: с. Полско Косово, общ. Бяла, обл. Русе, ул. „Отец Паисий“ № 22.

ОСЪЖДА Община Бяла да заплати на А.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, направените в съдебното производство разноски общо в размер на 810 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

                                                          Съдия: